Сандра Браун
Сенки от миналото (10)

Десета глава

Коледата беше шумна и весела. Чад взе Лий и Сара и ги закара до фермата на Дилънови с колата на Лий, за да могат да поберат подаръците, натрупани на задната седалка. Джаксънови, след като получиха съответните упътвания, трябваше да дойдат направо там.

Амилия Дилън се беше отдала изцяло на подготовката за празника. Старинният бюфет в трапезарията бе отрупан с бисквити с пълнеж от колбаси и сирене, безброй видове сладки, пай с фурми и ядки и други лакомства, с които да се залъгват гостите, докато се опече пуйката. Десертите бяха подредени в дъното на бюфета. Чад не можа да устои и преди Лий или майка му да го спрат, изяде едно парче от голямата кокосова торта.

Когато пристигнаха, Джаксънови похвалиха Лий и Чад за красивото коледно дърво. Луис не бе така поразена от къщата на Дилънови, както от тази на Чад, но се държеше с тях почтително и любезно. Тя не поиска да забележи, че господин Дилън доста силно накуцва с левия си крак.

Лий го завари сам във всекидневната, когато разтриваше крака си точно над коляното.

— Стюарт, не бива да носиш протезата си, ако те притеснява — той и Амилия бяха настояли тя да се обръща към тях с малките им имена.

— Много си мила, Лий — отвърна той, вдигайки очи към нейните, когато тя се наведе към него. — Не се безпокой за това — рече, като сочеше крака си. — Вече съм свикнал.

Тя седна до него.

— От колко време си така?

— Около пет години. И без това щях скоро да се пенсионирам, но не ми беше приятно да се пенсионирам насила.

Погледна към кухнята, откъдето се разнесе смях, подсказващ, че всички останали се забавляват с маймунджилъците на Сара.

— Защо вие с Чад се занимавате с тази работа? — тя не бе имала възможност да разговаря с Чад за пожарите в нефтените сонди, но много й се искаше да знае нещо повече за тях. Беше като филм на ужасите — не искаш да гледаш, но и не можеш да откъснеш погледа си.

— Това не може да се сравни с нищо друго, Лий — каза Стюарт Дилън с вълнение в гласа. — То е предизвикателство, с което много малко мъже имат възможност да се сблъскат. Колко счетоводители има на този свят? Или учители? Или лекари, или адвокати, или инженери? А колко са тези като нас? Ние сме малко. Мисля, че точно това усещане за изключителност кара един мъж да изпитва гордост. Може би това е една от причините, заради която обичах тази професия и заради която Чад я обича сега.

— Опасностите никога ли не са те плашили?

За момент той остана неподвижен. Лий почти си представи поредицата от пожари, която преминаваше пред погледа му, докато си припомняше как се е изправял срещу всеки един от тях.

— Не. Не мога да кажа, че съм се страхувал. Не ме разбирай погрешно. Винаги съм бил много внимателен. Ние сме научени да бъдем внимателни, да не правим нищо, което не е обмислено и съгласувано с всеки останал човек от екипа. Но има нещо особено, когато се изправиш срещу пожара — каза напрегнато. Лий забеляза как стисна юмруци с жест, който й напомни за Чад. Гласът му се превърна в дрезгав шепот. — Той е по-могъщ от тебе. Подъл, унищожителен, съсипващ. Яростен съвременен дракон. И ти го побеждаваш. Смачкваш го — въздъхна тежко, но това беше въздишка на опиянение и очите му заблестяха от събудените спомени. Лий усети как възрастният мъж се върна отново в реалността, в собствената си всекидневна, където беше безопасно. Тъга изпълни очите му, когато се обърна към нея. — Винаги ще ми е мъчно за онова време — завърши той с носталгия.

— Ей, вие двамата, защо не дойдете да се посмеете. Сара… — Чад млъкна и Лий усети как очите й се напълниха със сълзи. — Какво става?

— Нищо, нищо — каза Стюарт и плесна с ръце върху бедрата си, когато се изправи с такава лекота, че Лий се сепна. — Хайде, Лий. Май каза, че искаш още едно парче от тиквения пай.

Той протегна ръка да й помогне да стане от дивана и я заведе при Чад, който я гледаше втренчено, застанал под арката на вратата.

— Отрежи й по-голямо парче, татко, и му сложи сметана. Не ми трябва кльощава булка — Стюарт се разсмя и се упъти към кухнята. — Лий? — каза тихо Чад. Бръчка на безпокойство проряза челото му. — Какво има? Плакала ли си? Станало ли е нещо?

Тя вдигна поглед към очите, които обичаше, лицето, което издаваше сила на духа.

— Не, нищо. Цялата работа е в това, че те обичам толкова много — обви ръцете си около него и притисна лице до сърцето му. Можеше ли някога да се примири напълно с мисълта, че го изпраща в такъв ад? Пожар. Яростен. Съвременен дракон. Откъде ще вземе кураж?

От друга страна, щом го обичаше, как би могла да го задържа? Ако той търсеше това предизвикателство, така както и Стюарт бе правил, можеше ли да го спре? Това беше работата му и за Чад тя бе толкова важна и необходима, колкото и работата на Грег за самия Грег. Щеше да намери достатъчно смелост в себе си да го остави да се занимава с любимата си работа.

— И трябва ли да плачеш за това, че ме обичаш? — подразни я той нежно.

Тя подсмръкна и премигна, за да спре сълзите.

— Плача, защото стоя под имела с годеника си, а той още не ме е целунал.

— Грубиян такъв — каза той, преди да впие устни в нейните в изгаряща целувка.

След обяда, който би задоволил и най-лакомата орда от вандали, бащите се оттеглиха в дневната да гледат футбол. Луис и Амилия останаха в кухнята да си разменят рецепти и да правят планове за внучетата. Лий и Чад се качиха горе, под предлог, че ще приспиват Сара.

Сложиха я в леглото в стаята на Чад. Веднага щом Сара заспа, нетърпеливият Чад взе в прегръдките си закопнялата Лий.

— Момиче, как ще издържа още седмица? — прошепна той в косата й, която под опустошителните му пръсти се изплъзна от гребенчетата от слонова кост и празничният кок се разпадна. — Хайде да играем на доктори.

— Не, майка ти може да дойде и да ни свари.

— Това ми каза и първото момиче, с което поисках да играем на доктори.

Лий се отдръпна и го изгледа много строго.

— Кое беше това момиче и преди колко време?

— Преди около двадесет и пет години. Мериджой Клейтън. Живееше в съседната къща. Дойде да си играем и аз й предложих да си играем на „болница“. Аз щях да бъда докторът — каза той с лукава усмивка.

— Не се и съмнявам.

— Както и да е, тя отказа — въздъхна той. — Това съсипа живота ми.

— Наистина ли мислиш, че ще ти повярвам? Аз съм ревнива и себична. Ще трябва да те пазя от жените.

— Няма да има нужда. Ти си единствената жена, която искам — като я хвана за ръка, той я заведе до едно бюро в ъгъла и сядайки на стола, я придърпа върху коленете си. — Днес си много красива, бъдеща съпруго — каза, целувайки ъгълчето на устните й.

— Харесва ли ти роклята ми?

— Страхотно — отвърна, без дори да погледне червената рокля от жоржет с дълги ръкави с маншети, бяла якичка ала Питър Пан и черна сатенена папийонка под нея. — Как мога да проникна в нея? — попита той, докато опипваше перлените копчета върху гърба й.

— Ти си непоправим.

— Това ли е техническият термин за състоянието ми? Мога да ти предложа друг, много по-описателен.

— Чад!

Той я хвана отзад за врата и наведе главата й надолу, за да я целуне. Без колебание ръцете й се сключиха около шията му. Устата му имаше вкус на виното, което майка му бе сервирала с обяда, и Лий още веднъж опита с езика си сладостта му.

— По дяволите! — той изруга малките копчета, които му се изплъзваха, и се дръпна от нея разстроен. — Няма да мога да те измъкна от това нещо, нали?

— Не, не толкова лесно.

Чад направи измъчена физиономия и изръмжа заплашително.

— Тогава ще трябва да се задоволя със спомени. Пазиш ли още онова шишенце с бебешкото мазило?

— Шшт — прошепна тя и погледна виновно през рамо към вратата.

Той се разсмя.

— За кого ще се женя, за жена с особени наклонности? Хайде признай си открито, че си малко извратена.

— Не съм извратена! — запротестира тя възмутено. — Онова беше лечебен масаж, който ти направих. Каза, че ти са вдървени раменете.

— И докато прилагаше уменията си, да не споменаваме за бебешкия мехлем, почувствах нещо друго.

Тя размаха и двата си юмрука към него.

— О, ти си ужасен, нетърпим.

— Но въпреки това ме обичаш — каза Чад, като улови ръцете й и удари с тях гърдите си. — Нали? — попита тихо, вече сериозно.

— Да.

Целувката им беше признание за тази любов.

— Има нещо, което отдавна искам да те питам — каза тя дълги минути по-късно. Беше склонила глава на рамото му, докато той лениво си играеше с папийонката на врата й.

— Питай направо.

— Тогава, когато се раждаше Сара, си помисли, че никога не съм била омъжвана, нали?

— Да — каза простичко той.

— Но в погледа ти нямаше укор, нищо осъдително.

Той се раздвижи върху стола, така че тя трябваше да изправи гръб, после хвана лицето й с двете си ръце. Палците му опряха в ъгълчетата на устните й.

— Обичах те още тогава, Лий. Не ме интересуваше коя си или какво си направила, или пък миналото ти. Обикнах те в момента, в който те видях. Бих ти простил всичко.

— О, Чад! — тя се наведе и го целуна. Една сълза се отрони от замъглените й очи и падна върху бузата му.

— Хей, ако ти дам коледния подарък сега, ще спреш ли да плачеш?

— Коледният подарък? Сега? — попита тя и се изопна, както беше седнала на коленете му.

— Не е опакован. Исках да ми е подръка през цялото време, за да мога да избера подходящия момент. Май сега е моментът — той извади малък плик от джоба на ризата си. Наблюдаваше я внимателно, докато тя разкъса плика с нокътя на палеца си и после бръкна вътре, като извади два фини златни пръстена, украсени със сапфири.

— Това са предпазни пръстени. Между тях ще има широка златна халка. Ще трябва да почакаш една седмица, за да я получиш. Харесват ли ти?

— Прекрасни са — прошепна Лий. — Като цвета на очите ти.

— Аз си мислех, че това е цветът на твоите очи.

— Не, не — поклати глава тя. Отблясъците на скъпоценните камъни се отразиха в сълзите й. — На твоите.

Той сложи пръстените на безименния пръст на лявата й ръка. Легнаха отлично. Тя го погледна учудено.

— Извадил съм късмет — отговори той на мълчаливия й въпрос и повдигна скромно рамене.

— Не. Ти си гениален. Страшно ми харесват и горя от нетърпение да получа и третата халка.

— Не знаех какво си носила преди това. Надявам се да ти харесат. Ако предпочиташ нещо друго, диамант…

— Не! Имах венчална халка с няколко камъка. Трябваше да я сваля, когато ръцете ми напълняха последните месеци от бременността. Никога не я сложих отново. Но това… това е от теб. Това е…

Думите й изневериха, затова показа обичта си с целувка.

Импулсивно, но с бавни, отпуснати движения тя се изправи и отиде до вратата. Затвори я и леко щракна ключа. Обръщайки се с лице към него, свали обувките си и започна да разкопчава копчетата на маншетите. Черният лачен колан падна от кръста й, измъквайки се от гайките.

— Знаеш ли какво искам да правя? — попита тя прелъстително.

— Какво? — гласът му беше дрезгав.

— Да играя на доктори.

Той седеше като залепен на стола, докато тя разкопчаваше копчетата на гърба си. Когато свърши, издърпа роклята през раменете си, измъкна се от нея и я сложи в долния край на леглото. Червеният копринен комбинезон следваше всяка извивка на тялото й. Разширените очи на Чад и тежкото му дишане говореха за нетърпението му. Усмихвайки се като същинска изкусителка, Лий повдигна дантеления край на комбинезона — достатъчно, за да разкопчае първия жартиер.

— Не може да бъде — разсмя се той.

— Честита Коледа!

Чорапите паднаха от дългите стройни крака и бяха захвърлени върху роклята на леглото. Последваха ги тънка ивица червен найлон и дантела, която имаше претенцията да бъде пликчета. Последен остана коланът с жартиерите — чувствен етюд от черен сатен и дантела.

Тя остана пред него само с червения комбинезон. Той беше като излят върху тялото й, проблясвайки леко около бедрата й, падайки на меки, трепкащи гънки, стигащи до коленете й. Обгръщаше я плътно, като подчертаваше женствените извивки на тялото й. През дантеления корсаж тъмните зърна на гърдите й го приканваха да стане, въпреки еротичния транс, в който го бе потопила.

Чад се изправи и започна да сваля дрехите си със същите методични движения като нея, докато накрая остана само по тесните слипове. После те също бяха захвърлени и той се приближи към нея с невъзмутимата голота на Адам, който току-що е бил представен на Ева.

— Изгарям от любов към теб, Лий — проговори тихо, протягайки тръпнещите си ръце към нея.

Тя също потръпна при допира му. Пръстите му се наслаждаваха на тялото й през коприната, галейки я с дълги, бавни милувки. Той се потопи в светлината на очите й, а ръцете му обхванаха бедрата й, притегляйки я към избуялата му сила.

Той наведе глава и целуна гърдите й през дантелата. После тънките сатенени презрамки бяха смъкнати от чувствителни пръсти, гърдите й останаха свободни и устните му се възползваха от тяхната щедрост. Отново и отново впиваше устни в податливата плът, обсипвайки я с целувки.

Коленете им се опряха в килима едновременно. Той я сложи внимателно върху пода. Ръката му се промъкна под топлата коприна. С бавни движения я галеше по бедрата, все по-нагоре и по-нагоре.

— Моя скъпа Лий — прошепна той, като продължаваше да я гали така, че тя не можеше повече да издържа. Тогава я облада и я изпълни цялата. Погледите им се сключиха, докато я любеше, удължавайки екстаза до върха на блаженството. Когато настъпи сюблимният момент и телесната му есенция изпълни утробата й, те все още се усмихваха един на ДРУГ.

 

 

Коледните подаръци бяха разменени веднага след като Лий и Чад доведоха Сара долу. Луис се засегна малко от това, че Чад вече беше дал своя на Лий и бе лишил останалите от удоволствието да наблюдават изненадата й. Тя се поуспокои, когато Лий отвори красиво опакованата кутия, предназначена за Сара от Чад, и вътре откри дълго палто от рис. Лий подскочи и изпищя от радост, после облече луксозното палто.

— Мисля, че Сара няма да се сърди, ако ти го носиш, докато порасне — каза небрежно Чад и Лий, за голямо удоволствие на Дилънови и неудобство на родителите си, се хвърли върху него и го обсипа с горещи целувки.

Сара получи освен това и смешните човечета Ан и Анди, които се движеха и пееха, автомобилче кадилак и голяма полярна мечка, която щеше да прави конкуренция на властното царуване на тигъра в детската стая.

Когато Чад разопакова сложения в рамка портрет на Лий и Сара, очите му придобиха особен блясък и той ги прегърна толкова силно, че Сара запротестира бурно. Тя бе спасена от баба си, а Чад целуна Лий с такава нежност, че очите й се просълзиха.

 

 

Седмицата между Коледа и Нова година бе изтощителна. Постепенно пренесоха личните вещи на Лий в дома на Чад, макар че решиха да поизчакат, докато продадат апартамента й. Той размаха самолетни билети под носа й и когато тя успя да ги хване, разбра, че ще прекарат медения си месец в Канкун.

— Две славни седмици под слънцето, ще се гоним голи сред пясъците…

— Ще ни арестуват веднага — прекъсна пътешествието му тя. — Нали знаеш, всичко се плаща.

— Няма да ни хванат. Ще го правим нощем.

— И къде ще бъде Сара през цялото това време, докато ние се гоним голи из пясъците?

— При баба и дядо Дилън. Сега те пренареждат мебелите заради нея или може би заради сватбата? В момента там е лудница.

— Чад, сигурен ли си, че майка ти иска да се занимава с детето? Майка ми с радост би се заела с това — всъщност Луис не бе останала особено доволна от новината, че сватбата и приемът ще се състоят у Дилънови.

— Майка ми изгаря от желание. А на твоята майка обещах, че може да организира празненство в наша чест, когато се върнем от медения месец.

 

 

Утрото на Нова година бе ясно и студено. Лий се събуди свежа и отпочинала. Предната вечер тя и Чад се бяха разбрали да отбележат празника със скромна вечеря вкъщи, след което си бе тръгнал рано, мърморейки, че ще трябва да посреща Нова година сам.

Сутринта тя си стегна багажа, оправи си косата и ноктите и събра нещата на Сара за престоя й у Дилънови. По обяд пристигнаха родителите на Лий, за да я вземат с колата. Лий си бе сложила джинси. Цялата й коса бе в ролки и приличаше на всичко друго, но не и на булка.

— Лий, на какво прилича това! — смъмри я майка й.

— Ще се облека, мамо. Не се притеснявай. До четири часа гъсеницата ще се е превърнала в страхотна булка.

 

 

И го направи. До три и половина, по-точно. Снежнобелият костюм от вълнен креп и светлосинята сатенена блуза бяха идеалният избор за втора сватба, отпразнувана вкъщи. Бе прибрала косата си в хлабав кок отзад на врата, а край лицето и шията й се спускаха очарователни тъмни къдрици. Единствените бижута, освен двете искрящи халки, бяха малките перли на ушите й. Беше ослепителна.

И притеснена. Това я изненада. Не помнеше да е била толкова нервна, когато се омъжваше за Грег. Първата си нощ с него бе посрещнала като девица и въпреки това с по-голямо нетърпение очакваше медения си месец с Чад.

През последните няколко седмици се беше питала защо бе спала с Чад, преди да се оженят. Възгледите й не бяха се променили. Не одобряваше секс без любов. Но беше шокиращо това, че толкова бързо се бе поддала на Чад и на желанието си. Какво бе станало с нейните скрупули?

Може би чувството й за благоприличие се бе променило поради онази интимност, която трябваше да преживеят с раждането на Сара. Или може би твърде често бе съжалявала, че не бе дала повече любов на Грег. Не искаше да губи време с Чад. Любовните мигове бяха безценни. Горчивият опит я бе научил. И не изпитваше никакви угризения за часовете на екстаз, прекарани с Чад преди сватбата.

Но времето, което бяха прекарали заедно, не бе намалило желанието им. Обратно, беше го засилило. Словата, които щеше да произнесе свещеникът днес, щяха само да узаконят в очите на всички обета, който си бяха дали, когато се сляха за първи път. За Лий нямаше съмнение, че си принадлежат.

Защо тогава беше тази нервност? Това предчувствие за надвиснала опасност? Не беше се чувствал така от онази нощ, когато бе молила Грег да не тръгва…

— Господи, не! — помоли се тя и затвори очи при тази мисъл. Букетът от гардении, който Чад й бе изпратил, трепереше в ръцете й.

— Каза ли нещо, скъпа? — попита майка й.

Отърсвайки се от призрака на предчувствието, което я бе обзело, Лий отвърна:

— Не, само се притеснявам как ще се държи Сара по време на венчавката.

След няколко минути тя се срещна с баща си, който я чакаше до украсеното с гирлянди стълбище. Той я въведе в стаята, където поканените гости — много от които бе срещнала на рождения ден, на който присъстваха с Чад — се бяха събрали пред една арка, украсена с цветя и зеленина. Чад я очакваше там със своя пастор.

Сърцето й се преобърна и всички страхове бяха забравени при вида на мъжа, който щеше да бъде неин съпруг.

Той бе облечен в тъмносин костюм с жилетка, бяла риза и вратовръзка на сиви и сини ивици. През прозорците, които сега бяха преградени от кошници с цветя вместо от коледната елха, нахлуваше слънцето и огряваше лъскавата му тъмна коса. Очите му сякаш я докосваха със сияйната си дълбочина. Той излъчваше сила и увереност. От какво би могла да се бои със съпруг като Чад?

Произнесоха клетвите си искрено и без притеснение. Сара беше тиха до размяната на халките. Веднага след като Лий сложи златната халка върху пръста на Чад, тя се обърна към майка си и размени булчинския букет с дъщеря си. Сара бе включена в брачната молитва. Когато младоженецът целуна булката, той целуна и новата си дъщеря. Всички ръкопляскаха.

Както никога, Амилия бе отстъпила ръководството на кухнята си на друг. Келнерът сервираше богати ордьоври и пунш. Тъй като Амилия не одобряваше употребата на силни напитки, сервирано беше само шампанско за здравето на красивата двойка.

Чад изяде седем купички салата от раци, шепа солени ядки, три сандвича с краставички и две парчета от сватбената торта. Лий дори го хвана, докато пъхаше глазура от тортата в изпоцапаната уста на Сара. Бебето изглеждаше щастливо, докато новият му баща го носеше на раменете си и го представяше на всеки един.

— Красива си, когато си гола — Лий чу похотливите провлачени думи в ухото си миг преди да усети целувката на Чад върху врата си.

— Имаш гости — рече тя, без да движи устни, усмихвайки се на пастора, който ги гледаше от другия край на стаята. — Дръж се прилично.

— Давам ти петнадесет минути и след това изчезваме. Разцелувай се с когото трябва, взимай каквото трябва, иди и си напудри носа или каквото друго там трябва да правиш в банята и после ще те измъкна оттук, ако трябва — и за косата.

Без да обръща внимание на пастора, тя се обърна и целуна Чад звучно.

— Слушам, сър.

Лий се сбогува през сълзи със Сара, притискайки я до себе си, със сърце, разкъсвано от мъка и нежелание да се раздели с нея. Докато слизаше надолу по стълбите с последния багаж, Чад улови погледа й и Лий усети, че той разбира колко мъчителна е за нея тази първа раздяла с дъщеря й. Каза й утешително:

— Ще се върнем след десет дни, Лий. Освен това можеш да се обаждаш всеки ден, ако искаш.

— Не се съмнявам, че ще се грижите добре за нея — побърза тя да увери Амилия.

— Тя няма да я изпусне… о, извинете ме — каза Стюарт, прекъсвайки изречението си, за да отговори на телефона.

— Искаше да каже — продължи Амилия вместо съпруга си, — че няма да изпусна детето от очи. Дори за миг.

— Знам, че няма — каза Лий с усмивка. Усмивка, която отстъпи място на недоумение и уплаха при появата на Стюарт.

Той отбягна погледа й, когато каза:

— Чад, търсят те по телефона.

Чад се засмя.

— Татко, кажи да предадат на теб каквото трябва.

— Грейсън е на телефона.

Сякаш това име притежаваше магическата сила да разпръсне тълпа, да пропъди доброто настроение. Гостите, като по даден знак, се обърнаха едновременно и се прибраха тихо в дневната, освобождавайки коридора. Разговорите, които бяха духовити и оживени, стихнаха в почти зловещо шушукане — сякаш беше погребение, а не сватба.

Сара започна да удря лицето на майка си, станало изведнъж тебеширенобяло.

— Чад… — каза дрезгаво Лий и преглътна.

— Днес не могат да ме търсят, татко. Той знае, че днес имам сватба. Или иска да ми поднесе поздравления?

Стюарт заби поглед в пода.

— Най-добре е да разговаряш с него.

Чад се обърна към Лий и стисна лакътя й.

— Връщам се веднага — каза и се усмихна. Не можа да я излъже. Очите му не се смееха.

Тя стоеше така, сякаш се бе сраснала с пода, проследявайки с поглед съпруга си, който изчезна в стаята в дъното на коридора — тя знаеше, че това бе кабинетът на Стюарт.

— Защо не дадеш бебето на мен? — каза тихо Амилия. Лий дори не забеляза кога прехвърли детето в ръцете на свекърва си. Тя все още се взираше във вратата. Сякаш го беше извикала от мислите си, Чад се появи в рамката на вратата няколко мига по-късно.

— Лий — това бе всичко, което имаше да каже, преди да се върне обратно в стаята.

Стори й се, че краката й са твърде натежали, за да ги движи, но някак си успя да премине през дългия коридор, докато стигна до стаята, чиито стени бяха покрити с ламперия и лавици с книги. Чад стоеше до прозореца, с гръб към нея. Беше свалил сакото и сега разхлабваше вратовръзката си. Тя инстинктивно затвори вратата след себе си. Когато езикът на бравата щракна, Чад трепна и застина. Продължи да гледа през прозореца още един дълъг, тежък миг, преди да се обърне с лице към нея. Тя разбра.

— Не! — извика, притискайки юмрука си върху устата. — Не!

— Съжалявам, Лий — той прокара и двете си ръце през косата си, после покри лицето си с тях, потърка очите, носа, устата си, преди да ги отпусне безпомощно встрани. — За Бога, Лий, съжалявам, но не мога нищо да направя. Трябва да тръгвам.

— Няма да тръгнеш, не може да тръгнеш. Знам, че няма да тръгнеш.

— Не бих тръгнал при други обстоятелства. Но сега е наложително. Подпалил се е някакъв резервоар във Венецуела. Човекът, който трябваше да ме замести, си е счупил крака снощи с мотор. Сега е с тракция в една болница в Далас. Трябва да тръгвам, Лий. Грейсън се извини, каза, че не би ми позвънил, ако…

— Ще се почувствам ли по-добре от това? Че се е извинил, защото ще ти попречи да прекараш медения си месец, ще те задържи далеч от мен? Това оправя ли нещата?

Той въздъхна раздразнено.

— Не, по дяволите! Само искам да подчертая, че нищо не може да се направи. Никой не е виновен. Нямам избор.

Тя направи две бързи крачки през стаята.

— Както веднъж ми каза, Чад, човек има много възможности да избира. Можеш да откажеш да тръгнеш, това едно.

Той започна да клати глава, преди още да беше довършила думите си.

— Не мога да направя това, Лий. Знаеш, че не мога.

— Можеш, ако ме обичаш достатъчно.

Той изруга тихо — повече разстроен, отколкото ядосан. Лий знаеше, че се държи неразумно, но сега не беше в състояние да проявява здрав разум. Нямаше ли право една булка да бъде в такова състояние, щом младоженецът трябваше да я изостави точно преди медения месец? Не беше ли й позволено да се отдаде на яростта си към несправедливата съдба? Беше си обещала, че ще се научи да се справя с рисковете в неговата професия. Но не и в деня на сватбата им!

— Това няма нищо общо с любовта ми към теб, Лий. Знаеш го много добре. Мой дълг е…

— По дяволите дългът! До гуша ми дойде от този дълг! — изкрещя и прокара пръст напречно на шията си. — Най-напред с Грег и сега с теб. За това ли мислят всички мъже? Дълг? Отговорност? Е, за Бога, към мен също имаш отговорност. Пое я преди по-малко от два часа, когато изрече онази клетва.

— Господи, Лий, чуй ме — каза дрезгаво той. — Обичам те. Оставям те за не знам колко време и не искам да се разделяме така разгневени. Моля те, разбери ме.

С разбито сърце, но борейки се да запази разсъдливостта си, живота си, тя го помоли:

— Покажи ми, че ме обичаш. Остани при мен. Не тръгвай.

— Искаш прекалено много — отвърна той измъчено. — Не ме моли за нещо, което не мога да ти дам — направи крачка към нея. — Не се страхувай. Няма да позволя нещо да ми се случи, когато знам, че ме чакаш.

Думите отекнаха в главата й. Ехо от миналото. Думи, които се изричаха толкова лесно, но бяха толкова лъжливи, толкова несигурни. Лицето й пребледня и тя отбягна протегнатите му ръце.

— Не — прошепна. — Не, Чад. Ако заминеш, няма да те чакам. Няма да прекарам живота си, изпращайки те непрекъснато нанякъде с глупави усмивки и изтъркани фрази, като: „Моля те, не се оставяй да те убият, преди да те видя отново.“ Няма!

Той стисна челюсти. Нежната светлина в очите му угасна така бързо, както гасне свещ, щом я духнеш. Изопна се в цял ръст и изхвърча покрай нея. На вратата спря, за да забие една последна стрела в сърцето й.

— Благодаря за нежното сбогуване.

Вратата се затръшна след него.