Хедър Шоу
Нежният полъх на лятото (7)

VII

Месец по-късно четиримата бяха на път. Минаваха през неописуемо красивия проход „Лонг-Том“. Над безкрайното море и облечените в зелено кадифе хълмове се простираше лъчезарно синьо небе. Всеки път, когато слънцето се покажеше иззад някой облак и залееше панорамата с ослепителна светлина, позлатяваше краищата на планините и обвиваше долините в синьо-зелени сенки.

Конрад спря на подходящо място с великолепен изглед. Двамата с Майкъл слязоха да се пораздвижат и да се насладят на природата. Лаура направи снимки. Ванеса, която тази сутрин трябваше да е станала накриво, упорито отказа да напусне мерцедеса с климатична инсталация, само за да хвърли поглед на „няколко хълма“, както ги нарече тя.

— Къде ще спим днес? — попита тя намръщено Конрад, след като задминаха прохода и поеха по един прав път.

— Обадих се в клуб хотела близо до Блейд ривър каньон — отговори той. — Ще пристигнем едва късно вечерта. Но можем да направим няколко почивки, ако се наложи.

Ванеса се премести в ъгъла на задната седалка с недоволна гримаса.

— Ще умра, ако не си протегна краката — изпъшка глезено тя.

Конрад я погледна укорно в огледалото.

— Но преди малко спирахме на прохода!

— Знам, скъпи, но наистина трябва да спрем, за да се освежа. Пие ми се нещо леденостудено. Гърлото ми пресъхна.

— Хапнахме преди час — намеси се Майкъл, който явно смяташе, че Ванеса иска само да си придаде важност.

Но Конрад й се усмихна търпеливо.

— След час ще бъдем в Пилигриус рест. Но ако непременно искаш, можем да направим малка пауза в Сабе.

Лаура хвърли поглед към Ванеса и се учуди на държанието й. Бяха си съставили план, да не се отклоняват от целта си при по-големи разстояния. Но изглежда Ванеса се интересуваше само от това как да възбужда интереса на Конрад. Явно все още я гризеше подозрението, че между нея и Конрад има нещо. Откакто напуснаха рано сутринта Йоханесбург, двамата бяха под постоянно наблюдение. Всеки поглед, всяка дума, която си разменяха, Ванеса приемаше с подозрение.

Лаура се стараеше да не обръща повече от необходимото внимание на Конрад и не прекрачваше границата на нормалното общуване. Но не го беше виждала цял месец. Трудно й се удаваше да скрие, че ден и нощ бе мислила за него. Когато той се обръщаше към Майкъл, за да му каже нещо, или отговаряше на Ванеса с поглед в огледалото, Лаура не виждаше друго, освен профила му. За Ванеса може би щеше да намери някакво достоверно обяснение, но не и за себе си. Последните четири седмици нищо не бяха променили.

Спряха пред един хотел в Сабе и докато манекенката се освежаваше с чаша джин с лимон, мина повече от час.

В северната част на града направиха още една кратка почивка. По-нататък трябваше да пропуснат забележителностите, ако искаха да стигнат Пилигриус рест преди залез-слънце. После стана твърде тъмно за снимки. Лаура побърза да направи поне няколко фотоса на стария миньорски град преди здрач.

Намери останалите в хотела. Майкъл тъкмо интервюираше един жител на града, който произхождаше от рода на един от първите златотърсачи в Пилигриус грийк.

— В тази приказна малка река е било открито първото наносно злато в Южна Африка — гордо каза той.

По-късно посетиха малкия музей, където бяха съхранени някои реликви на първите златотърсачи. Лаура направи няколко снимки. Когато най-сетне се отърваха от стария мъж и решиха да продължат пътя си, беше вече осем часа.

— Нима има още един час, докато стигнем този клуб хотел? — попита Ванеса с измъчен вид.

— Ти искаше да спрем в Сабе — упрекна я Майкъл.

Ванеса го удостои с унищожителен поглед.

— Че какво общо има това?

— Това, че ти си виновна за закъснението ни! — отвърна равнодушно Майкъл, докато Конрад го погледна с молба за примирие в очите.

За щастие Ванеса не му обърна повече внимание. Тя се разположи върху меката тапицерия и веднага заспа.

Когато най-после стигнаха хотела, Лаура също бе почти заспала. Конрад изгаси мотора и тя веднага отвори очи. Той излезе, за да се осведоми за стаите. След няколко минути се върна. Подслонът за гостите се състоеше от малки бунгала. Всичко беше много оригинално. Лаура бе възхитена от покритите със слама покриви и веднага си представи как Ванеса ще възнегодува срещу липсата на комфорт. Стаята им беше двойна и докато манекенката се къпеше в банята, Лаура седеше в леглото и разглеждаше няколко проспекта. Най-сетне Ванеса се появи в елегантна хавлия, ухаеща съблазнително. Лаура веднага се пъхна под душа. Когато свърши и си облече една лека лятна рокля, Ванеса вече я чакаше.

Срещнаха се с мъжете в един ресторант, който в този късен час бе почти празен. Веднага се появи келнер, за да вземе поръчката им. Но Ванеса не можеше да се реши какво да избере. Отне му повече от десет минути, докато поръча ястието, което й препоръча Конрад.

— Съжалявам, че съм толкова капризна, скъпи! — извини му се тя с меден глас, след като келнерът се отдалечи. — Дългото пътуване ме измори и изнерви.

— Утре ще можеш да се наспиш — отвърна той и й се усмихна.

Майкъл се обърна към Лаура:

— Щом Конрад говори за наспиване, това значи, че трябва да станем в шест, а не в четири и половина.

— Аз съм от ранобудните — каза Лаура и твърде късно забеляза, че сгреши, като призна това в присъствието на Ванеса.

Но Конрад веднага съобрази ситуацията:

— В такъв случай трябва да поплувате съвсем рано, тогава е най-хубаво!

Тъмните очи на Ванеса пробягаха неспокойно от единия към другия.

— Вие също трябва да се наспите, Лаура! — намеси се тя. — Не е нужно да ставате толкова рано заради Конрад.

— По-добре елате с мен на нощно къпане! — предложи ухилено Майкъл.

— Отхвърлям и двете покани, ако нямате нищо против! — отвърна Лаура дипломатично.

Ванеса пое въздух с облекчение.

— Вие сте умно момиче! — похвали я тя. — Не знам как Конрад понася студа толкова рано. От години не си го правил, скъпи, нали?

— За последен път преди месец в „Севън Оукс“ — отвърна дружелюбно той и потърси погледа на Лаура, която още си спомняше онази утрин, когато закусва с него до басейна.

Тази размяна на погледи не убягна от Ванеса и старото й недоверие отново се възвърна.

— Как всъщност е Стивън? — запита тя Лаура и не успя да скрие ревността си зад любезния тон.

— Нямам представа — отвърна спокойно Лаура. — Не съм го виждала от седмици.

— Нима? — разписка се Ванеса. — Мислех, че сте, така да се каже, сгодени?

Лаура й хвърли лека усмивка.

— Не, дори почти не сме приятели.

— Заряза Стивън, и то заради мен — обясни ухилен Майкъл и прегърна Лаура.

— Майкъл, зарежи глупавите си шеги! — смъмри го Ванеса и го погледна ядосано. Неочакваната му забележка изглежда взриви хладнокръвието й.

Оттук нататък вечерята вече не бе удоволствие. Макар ястията да бяха скъпи, изискани и умело сервирани, Ванеса все намираше по някой недостатък. Ядеше отегчено рибното си филе и се включваше в разговора само за някоя поредна забележка. Майкъл се опита да поразведри обстановката, но и Лаура бе изгубила желание да общува, защото непрекъснато чувстваше, че Ванеса я наблюдава. Конрад бе необикновено мълчалив и предложи след десерта да си легнат рано. Лаура и Майкъл тръгнаха нагоре към дървените бунгала, за да оставят двамата насаме. Вечерният въздух ухаеше силно на цветя, които растяха навсякъде в изобилие. Вечерта можеше да се нарече романтична. Лаура сметна, че Ванеса няма да ги последва скоро.

— Желая ви спокойна нощ! — каза Майкъл, когато стигнаха тяхното бунгало. — Но не мога да ви гарантирам.

Лаура се намръщи.

— Боя се, че днес не ми е до шеги.

— Но с Ванеса сигурно ще кръстосате някоя и друга шега!

Лаура го погледна усмихнато:

— Никога ли не позволявате да ви убедят?

— Не и след като зарязахте бедния Стивън. Добрият стар чичо Майкъл не се оставя да го вземат за глупак!

После се разделиха и Лаура го проследи замислено с поглед. Сетне се обърна решително и влезе в стаята си, без да погледне дали Конрад и Ванеса се задават отнякъде. Реши да избегне всякакви конфронтации с Ванеса и да се престори на заспала. После си каза, че няма нужда от такова държане. Облече си нощницата и си легна с едно списание. Тъкмо бе прочела първата статия, когато под прозореца се чуха стъпки и минута по-късно влезе Ванеса.

Това, че разговорът с Конрад не бе преминал според очакванията й, Лаура забеляза веднага. Наблюдаваше как манекенката се строполи на леглото, дръпна сандалите от краката си и нервно затърси цигара в чантата. Лаура въздъхна и отново се съсредоточи върху списанието. Сблъсъкът наближаваше и не виждаше никаква възможност да го избегне.

Ванеса я погледна изпитателно. После се разположи удобно в леглото си, кръстоса крака и изтръска отвисоко пепелта от цигарата в стъкления пепелник.

— Не ви ли беше достатъчен Стивън? — попита ненадейно тя.

Лаура пое дълбоко въздух и се опита да бъде търпелива.

— Просто решихме за в бъдеще да не се виждаме толкова често.

— Бих ви повярвала, ако не знаех, че се целите по-високо. Само си губите времето, разберете го най-сетне.

Лаура въздъхна силно.

— Какво искате от мен, Ванеса? Не можете ли да бъдете по-ясна?

Манекенката й хвърли злобен поглед.

— Не се правете на толкова невинна. Изглежда не знаете, но се държите като света вода ненапита.

— И това ви смущава?

— Сигурна съм, че смущава Конрад. Вашето целомъдрено поведение смущава един мъж като него.

— Така ли мислите? — изсмя се Лаура. — Не е ли свикнал с глупави гъски, които наивно го боготворят?

Ванеса забеляза, че Лаура не взема насериозно думите й, лицето й потъмня.

— Играете опасна игра, Лаура. Предупреждавам ви!…

— Щом предпочитате да вярвате в това, не позволявайте да ви убедят в противното — отвърна равнодушно Лаура и отново се зае със списанието.

Ванеса издуха нетърпеливо дима.

— Веднъж вече ви казах, че мога да бъда изключително неприятна. Явно трябва отново да ви го напомня.

— Звучи почти застрашително, като заплаха. Възнамерявате да ми направите нещо?

— Ставате смешна — отсече Ванеса, стана от леглото и започна да се съблича.

„С това дискусията трябва да е приключена“ — помисли си Лаура с облекчение. Остави списанието настрана, изгаси светлината и се сгуши в одеялото.

Суровите заплахи на Ванеса започнаха постепенно да й лазят по нервите. Време беше да направи нещо.

Дори с това да налее масло в огъня, на сутринта Лаура щеше да стане съвсем рано и да поплува с Конрад…

 

 

Когато първите слънчеви лъчи позлатиха хоризонта, Лаура се събуди, хвърли един поглед към часовника и разбра, че беше още много рано. Спомни си вчерашното си решение и веднага стана. Погледна към Ванеса, която дълбоко спеше. Промъкна се на пръсти до шкафа и извади банския си на зелени и черни ивици, както и една хавлия. За да не събуди Ванеса, се облече в банята.

Когато след няколко минути се върна в спалнята, си взе сандалите, плувна шапка и кърпа и отвори тихо вратата. Обгърна я хладната прегръдка на утринния въздух. Откри басейна без затруднение. Няколко мига постоя, съзерцавайки водата, която хвърляше зеленикави отблясъци под сутрешните слънчеви лъчи. Наоколо не се виждаше жива душа. Откъм дърветата долитаха птичи песни, а в един шезлонг се беше свила пъстра тигрова котка. Лаура се приближи до нея и започна да я гали. Животното я погъделичка по брадичката с влажната си муцунка. В този миг долови стъпки зад себе си откъм пътеката, водеща към басейна.

— Радвам се, че дойдохте — каза Конрад вместо поздрав.

Той се приближи сияещ към нея, висок и слаб, в син хавлиен халат.

Лаура веднага забрави котката. Вдигна поглед към него и срещна кехлибарените му очи.

— Чудех се защо се събудих толкова рано.

Конрад не сваляше очи от нея. Лаура погледна настрани, защото не можа да издържи ироничния му поглед. Отправи се към близкия стол и остави хавлията и кърпата си. Почувства се несигурна. Просто не й се удаваше да се движи свободно в негово присъствие. Сложи си плувната шапка, изкачи се до трамплина и се гмурна грациозно във водата. По средата на басейна се показа, преплува цялата му дължина в кроул и после премина в спокоен брус.

Конрад я последва по-късно. Скокът му накара котката да избяга панически в храсталака. Лаура я проследи с усмивка, след което насочи цялото си внимание към Конрад. Той преплува басейна с мощни тласъци, като създаваше впечатление на добре трениран плувец. Когато стигна края на коридора, се обърна към нея. Кожата му заблестя под утринното слънце.

— Вие сте отличен плувец — похвали го Лаура и хвана въжето на ръба на басейна. Престори се, че иска да си почине, за да не забележи Конрад, че го наблюдава.

— И вие плувате добре, също като русалка — отбеляза той.

— Най-сетне един комплимент! — изсмя се Лаура и изскочи на дървената скара.

— Мислех, че достатъчно сте получавала — заяви Конрад и белите му зъби блеснаха на фона на загорялото му лице. — Заслужавате да получавате комплименти, Лаура. Харесва ми шапката ви. Приличате ми на русалка или нимфа, не мога да реша кое от двете.

— И двете ме карат да мисля, че изглеждам като ученичка — отвърна тя. После смъкна шапката от главата си и разтърси дългите си руси коси.

— Сега сте още по-красива — отбеляза весело той, сякаш бе направила това само за него.

Лаура се отпусна в един шезлонг. Затвори очи и се обърна към слънцето. Усети приятната топлина върху тялото си и се заслуша в шума, който причиняваше Конрад, докато плуваше. После и той се изтласка от водата, подсуши се и седна до нея.

— Ванеса още ли спи?

Лаура кимна:

— Постарах се да не я събудя.

— Сънят ще й се отрази добре. През последните седмици имаше много ангажименти и това обяснява раздразнителното й поведение.

— Представям си — отвърна Лаура, според която нямаше нужда лошото поведение на Ванеса да се оправдава по такъв начин.

— А вие как прекарахте последните седмици?

— Майкъл ме впрегна в работа. Сега съм добре запозната с Йоханесбург и околностите му.

— А Стивън? Имате ли някакви вести от него?

— Обади ми се няколко пъти — отговори Лаура и погледна синьо-зелената вода. — Мисля обаче, че нищо не се е променило от последния път.

— Жалко.

Лаура се обърна учудено към него, а Конрад се усмихна оправдателно.

— За него, разбира се — добави той.

— Не мога да променя чувствата си.

— Не е необходимо да се защитавате. Аз не ви упреквам. Мислите ли по нашия проблем?

— Нито миг! — извика тя.

Конрад я погледна със задоволство.

— Трябва ви малко време, но мисля, че ще се споразумеем. Впрочем, кога е рожденият ви ден?

Лаура зяпна от учудване.

— Защо?

— Ще навършите 24, нали? Тогава вече няма да ме упрекват, че отвличам невинно дете.

— Какво… какво сте намислил?

— Още не съм решил съвсем, но докато дойде моментът, ще знам със сигурност.

— Но аз няма да бъда тук! Точно тогава ще бъде сватбата на приятелката ми Сандра, а аз ще бъда шаферка.

— Сигурно ще изглеждате фантастично, макар все още да нямам опит в сватбите.

— Предполагам, че има много жени, които с удоволствие биха ви помогнали в постигането на такъв опит.

Конрад се усмихна замислено.

— Не вярвам. Но може би рано или късно ще срещна своята избраница.

— Нима не искате да се ожените за Ванеса?

— Какво пък, би била красива булка. Тогава сигурно ще имате желание да бъдете отново шаферка?

Лаура се усмихна и сведе очи. Конрад продължаваше да я гледа все така изпитателно и тя почувства почти облекчение, когато зърна Ванеса, която идваше към тях откъм бунгалата. „Не е така просто да отвръщаш на ударите на Конрад, особено когато те засегне с някоя от уж небрежно подхвърлените си забележки“ — помисли си Лаура.