Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Love’s Sweet Confusion, 1989 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Иван Иванов, 1993 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4 (× 21гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Диан Жон(2010)
- Разпознаване и корекция
- Dani(2011)
- Допълнителна корекция и форматиране
- Xesiona(2011)
Издание:
Хедър Шоу. Нежният полъх на лятото
ИК „Слово“, Велико Търново, 1993
Редактор: Детелин Гинчев
ISBN: 954–439–101–0
История
- —Добавяне
IV
Ванеса оглеждаше с нескрито отегчение обкръжението си. Кратките слова отдавна бяха свършили, а Конрад не идваше, откакто бе изчезнал преди повече от час. Освен това онези господа, които на банкета при откриването на хотела се трупаха като рояк около нея, сега не и обръщаха особено внимание. Беше облечена в тясна дълга рокля от бяла коприна, която хвърляше седефени отблясъци. Заобиколеното й от лъскави черни къдрици лице беше изкусно гримирано. Много от гостите познаха в нея Ванеса Харгрюс, прочутата манекенка, други я гледаха с любопитство. Без съмнение тя беше красавицата на вечерта.
Оркестърът свиреше музика от 60-те години, но Ванеса нямаше настроение да отиде на претъпкания дансинг. Седеше във фотьойла, държейки цигара с тънките си пръсти, и отхвърляше всички покани за танц с измъчена усмивка. Леко замъгленият й поглед се рееше из пълното помещение, търсейки един-единствен мъж.
Лаура, която си почиваше след няколкото танца, видя Конрад да си пробива път към масата им. И тъй като беше известна личност, доста глави се извръщаха към него, особено тези на жените. Тъмният му, вечерен костюм подчертаваше мъжкото му излъчване.
„Видът му е по-привлекателен, отколкото би могло да се позволи на един мъж!“ — помисли си Лаура в прилив на гордост. Без да иска срещна погледа му. Конрад я удостои с бегла усмивка, при което тя бързо извърна глава; не искаше да бъде сред жените, чиито погледи го следваха с възхищение.
Конрад пристъпи към масата.
— Съжалявам, че се забавих толкова дълго! — извини се учтиво той.
Ванеса се престори на обидена и се нацупи:
— Трябваше да ни кажеш по-рано, че възнамеряваш да прекараш половината от вечерта в делови разговори!
— Затова всъщност съм тук — отвърна спокойно Конрад, усмихна й се студено и сложи ръка на рамото й. — Мислех, че ще се погрижиш за дамите, Майкъл — обърна се към своя приятел.
— Бяха заобиколени от обожатели — отвърна шеговито Майкъл. — Едва успяваха да се отърват от тях.
— Танците отстъпих на Лаура — подхвърли отегчено Ванеса, поглеждайки снизходително към нея. Сега, след като Конрад се бе върнал, манекенката изглеждаше доволна и лъчезарна.
— Лаура току-що седна — обади се Майкъл. — Нищо чудно…
Ванеса изгуби леденото си хладнокръвие и хвърли жаден поглед към Конрад.
— Тази вечер ти май не успя да се раздвижиш! — подметна подигравателно тя по посока на Майкъл.
— Тогава при следващия танц двамата ще трябва да наваксате! — отбеляза Конрад и посочи подканващо към дансинга. — Лаура сигурно ще събере сили за още един танц, този път с мен.
Лаура поклати глава.
— Изморена съм — извини се тя, при което се почувства изключително неловко. — Няма ли да предпочетете Ванеса?
Помътнелият му поглед я обърка.
— Помолих ви — отвърна кратко той, без да го е грижа за оправданието й.
Лаура искаше да подчертае, че отказва, защото наистина е изморена, а не заради Ванеса, която вече я наблюдаваше с неприязън. Но Конрад стана, без да продума, и й подаде ръка, при което не й остана нищо друго, освен да го последва. Дори краката й упорстваха и не искаха да се нагодят към ритъма на стъпките му. Постепенно обаче бе обзета от необяснимо чувство на гордост. Та той предпочете да танцува с нея, а не с Ванеса! Мъж като Конрад Стейн можеше да си позволи да се поддава на настроенията си.
— Ванеса чака цялата вечер, за да танцува с вас — укори го тя, когато ръцете му я стиснаха по-здраво. Стойката им би била подходяща за валс, но не и за бързия ритъм на музиката, която току-що засвириха.
— Но аз исках да танцувам с вас — отвърна той и я погледна с усмивка.
Лаура се извърна. Конрад Стейн беше от типа мъже, с които не можеше да се справи. Това, че я желае, беше очевидно, но тя знаеше, че не може да му се довери. Беше твърде самоуверен и убеден в собствената си недостъпност. И въпреки това Лаура усещаше, че губи сили да се съпротивлява срещу магнетизма му. Достатъчно бе само да я докосне и с нея започваха да стават невероятни неща. Сега, когато Конрад я държеше в обятията си, Лаура не беше сигурна дали успява да изглежда спокойна и равнодушна. Естествено, Конрад беше изключителен танцьор, което биеше на очи дори на такъв малък и препълнен дансинг. Сега Лаура без затруднение следваше такта, който той й подаваше, макар все още да беше малко скована.
— Какво става? — попита я Конрад.
Долавяйки подигравателната нотка в гласа му, тя направи недоволна физиономия.
— Че какво трябва да стане? — тросна се Лаура.
— Стоите така, сякаш сте глътнала бастун. Нямам намерение да ви изям, ако се опасявате от това.
— Изобщо не ме е страх. Мислех за Ванеса.
— Вече ви казах, че знае отлично правилата на играта.
— Но тя е нещастна!
— И аз ли съм виновен? — изглежда разговорът го отегчаваше.
— Никога не съм предполагала, че можете да бъдете така жесток! — каза Лаура с упрек в гласа.
— Не мислите ли, че малко избързвате с присъдата, уважаема госпожице? — попита сухо той и я притегли по-близо до себе си, при което очите й му хвърлиха ням протест.
— Винаги ли правите това, което искате?
— В повечето случаи — отвърна късо Конрад, хвърляйки й поглед, от който Лаура се изчерви. Всяка частица от него издаваше такава чувственост, която я накара да потрепери.
— Впрочем това съвсем не ме интересува — едва промълви тя.
Гласът й прозвуча малко по-предизвикателно от обикновено, но Лаура с радост видя как Конрад стисна устни.
— Мога да отхвърля упреците ви — поде търпеливо той, — не съм молил Ванеса да ни придружава тази вечер. Решила е да се самопокани — после замълча и усмивка оживи лицето му. — Вярвам, че нито за миг не ни изпуска от очи.
— И, разбира се, вие използвате всички средства да подклаждате яда й? — отвърна Лаура с необичаен за нея сарказъм.
— Наистина трябва да си държите острия език зад зъбите! — тросна й се Конрад. — Не ви отива!
Лаура сви равнодушно рамене.
— Страхувам се, че провокирате проявата на най-лошите ми черти.
— Тази вечер просто ме обсипвате с комплименти. Нима няма поне едно нещо, което да харесвате в мен?
Усмивка заигра по устните й.
— Сигурно има нещо, но още не съм го открила.
— Тогава напрегнете се малко! Сега вече не сте така стегната — отвърна той и се усмихна.
Двамата млъкнаха за момент и Лаура усети как погледът му се плъзна изпитателно по тялото й, след което отново се спря върху лицето й.
— Роклята ви ми харесва! — каза Конрад. — Червеният цвят е най-подходящият за вас!
— Стивън ме харесва най-много в червени дрехи — отвърна нахакано Лаура, за да спре ласкателствата му.
Но Конрад само я погледна с насмешка и се разсмя.
— Явно между Стивън и мен има нещо много общо в предпочитанията към цветовете и към жените… Впрочем имате ли някакви вести от него?
— Не. Аз…
— Не се притеснявайте, сигурно страшно му липсвате! — Конрад я придърпа малко наляво, за да заобиколят една друга двойка. — Предполагам, че не е бил възхитен от решението ви да приемете това пътуване?
— Не мога да му помогна — отвърна късо тя, като за момент забрави да се пази от капаните му.
— Не можехте ли да си потърсите друга работа?
Вече съжаляваше за предишната си необмислена фраза.
— Не исках! — отсече грубо тя.
В кехлибарените му очи отново проблесна насмешка.
— И какво излиза? Че не можете да решите дали искате да се омъжите за него, или не?
— Изводите ви са крайно прибързани. Ние сме просто приятели.
— Но аз чух друго нещо.
— От Ванеса ли?
— Не, от Джулиън Хънтър.
— Стивън иска да се ожени за мен — отвърна Лаура. Тя зърна Ванеса и Майкъл, които също бяха дошли на дансинга.
— Сега разбирам, но защо държите бедното момче в неведение? — попита Конрад.
Лаура го погледна ядосано:
— Стивън наистина много ми харесва. Не може и дума да става за неведение.
Конрад вдигна вежди.
— Не сте длъжна да ме убеждавате в това. Не си изяснихме обаче защо приехте този пост?
— С удоволствие щях да откажа — излъга тя и видя присмехулната усмивка, която се разля по лицето му.
— Представяте ли си само какво щяхте да пропуснете!?
Лаура схвана смисъла на тази забележка и избухна в смутен смях.
— Не бива да си въобразявате чак толкова!
Конрад се изсмя силно, което го направи още по-привлекателен; Лаура чак затаи дъх.
— Не можете да противостоите на чара ми! — заяви спокойно той. — Това е съвсем естествено.
— Не е вярно и вие го знаете! — възрази разпалено тя.
— Не е ли? — ръката му се плъзна нагоре по гърба и стигна до врата й. Застави я да го погледне в очите. — Мисля, че е точно обратното. Но вие трябва сама да решите.
Лаура го погледна като замаяна. Всяко мускулче по тялото й вибрираше, съзнавайки по ужасен начин неговото излъчване.
— Мисля, че съм достатъчно горда и независима! — отвърна тя. Опита се да сговори спокойно и леко, но не успя.
— Та аз още не съм ви целунал! — каза той с чувствена нотка в гласа. Зарови пръсти в русата й коса и погледна устните й. За миг Лаура се изплаши да не я целуне пак. Гореща тръпка премина по тялото й.
— Недейте! — помоли.
Конрад й намигна едва забележимо, след което плъзна погледа си по дансинга.
— Ванеса и Майкъл се приближават — каза той така, сякаш нищо не бе станало.
— Тази вечер Ванеса изглежда прекрасно! — подхвърли Лаура и се опита да премине към нормален разговор. — Трябва да се ожените за нея, тя е добра партия!
Конрад се засмя тихо и смехът му накара сърцето й да забие лудо.
— Може да имате право! Ванеса е не само много красива, а и умее да се държи добре на сцената.
— Че какво повече искате? — продължи Лаура, без да обръща внимание на доволния му поглед. Вместо това отправи към Ванеса най-милата усмивка, която й се удаде, когато манекенката се приближи до тях, вниманието й изцяло се насочи към Конрад.
— Нали нямаш нищо против? — попита с нескрита агресивна нотка в гласа и повелително хвана ръката му.
Конрад се взря в красивото и лице.
— Как бих могъл? — отвърна неясно той. — И бездруго танцът е към края си.
Ванеса сви рамене и погледна към Лаура с нескрита неприязън:
— И вие не възразявате, нали, скъпа Лаура? — измърка сладко.
— Ни най-малко.
Лаура трябваше да се напрегне, за да не имитира тона на гласа й. Хвърляйки последен поглед към Конрад, тя се освободи от обятията му и се обърна към Майкъл.
— Съжалявам, че ви прекъснахме! — каза шеговито той, докато се движеха в такт с музиката. — Но нашата мила Ванеса се изправи на нокти, след като заминахте с Конрад! Още една секунда и щеше да ви разкъса на парчета.
— Винаги ли сте така прям? — попита го Лаура, като се опита да придаде на нещата шеговит вид.
Майкъл я погледна сериозно:
— Не се шегувам. Ванеса се държи така, когато защитава правата си. Ако прекрачите границата, не ви гарантирам нищо!
— Вече започнах да треперя — отвърна Лаура смеейки се и погледна сините му очи. — Нима искате да кажете, че Ванеса ме смята за съперница?
— Вероятно, щом Конрад ви държи така в обятията си.
Лаура сви рамене и се помъчи да не се изчерви.
— Наистина ли го познавате толкова добре?
— Да. Вие обаче ме учудвате.
— Мога и сама да се пазя — увери го тя.
— Но за мъже от типа на Конрад Стейн сте доста уязвима — продължи замислено Майкъл и я погледна сериозно. — Конрад е изключителен мъж. Момиченца като вас той изяжда още на закуска.
— За малко да се изплаша — отвърна Лаура. Искаше й се да поддържа лекия игрив тон.
Майкъл поклати недоволно глава.
— Както виждам, май няма да получа никаква благодарност, задето се мъча да предпазя невинността ви.
Лаура му се усмихна.
— Благодаря ви, Майкъл, за вашата загриженост! Но тя е напълно ненужна. Конрад не възнамерява ли да се ожени за Ванеса?
— Възможно е. Поне така предполагам. В неговото положение една жена би му била от голяма полза, а Ванеса притежава всички необходими качества. Сигурно и тя си мисли, че Конрад се е хванал здраво на въдицата й. Ако настоятелността винаги води към успех, то тя е на добър път.
— Желая й късмет! — отвърна безучастно Лаура, докато погледът й шареше по дансинга.
Ванеса и Конрад бяха елегантна двойка. Манекенката му говореше, а той я гледаше усмихнат. Лаура усети някакво особено, озадачаващо чувство, което болезнено й бодна сърцето. Значи той ще се ожени за Ванеса! Защо изобщо мислеше за това? Трябваше да признае, че се чувства привлечена от Конрад, може би дори влюбена… И все пак трябваше да го приеме такъв, какъвто го виждаше — заможен и преуспяващ собственик на списание, излъчване, на което малко жени можеха да устоят; мъж, който владееше всички трикове на изкуството да прелъстява и лесно ги прилагаше, за да получи онова, което желаеше.
Майкъл беше на мнение, че Лаура не може да се сравнява с Конрад — истина, която от самото начало й бе ясна. Винаги бе мислила, че добре контролира чувствата си, що се отнася до мъжете. Сега стоеше тук, гледаше Конрад Стейн и се чувстваше съвсем безпомощна!
„Никога не трябваше да приемам тази работа! По-добре щеше да е, ако си бях останала в Йоханесбург“ — помисли си тя. Стивън се превръщаше в проблем. И ако скоро не дойдеше на себе си, щеше да си навлече, сама още по-големи неприятности.
Сигурно бе лош късмет, че на следващата сутрин Лаура слезе късно за закуска. Мъжете бяха отпътували за града, Ан Стейн работеше в градината.
Ванеса седеше сама на масата, отпиваше от кафето си и наблюдаваше през прозореца майката на Конрад, която се занимаваше с цветните лехи. Манекенката хвърли на Лаура поглед, пълен с неприязън, което накара последната да въздъхне скрито. Един сблъсък с Ванеса бе последното нещо, което желаеше. „Това е наказанието, задето спах толкова дълго!“ — с разкаяние помисли тя и си наля кафе.
Сутрешното небе бе покрито с облаци, така че за фотографиране на открито и дума не можеше да става.
— Изглежда, че времето ще бъде лошо — поде Лаура неутрален разговор и седна на масата срещу Ванеса. — Дано утре се изясни за регатата.
Тъмните очи на Ванеса я погледнаха презрително и когато Лаура започна да се чувства неловко от този поглед, Сара отвори вратата откъм кухнята и влезе в стаята.
— Добро утро, мис Лаура! — поздрави тя с широка усмивка и си избърса ръцете в престилката, запасана около широките й хълбоци. — Какви желаете да бъдат яйцата ви тази сутрин, полурохки ли?
— Не съм гладна — отвърна Лаура. — Една филийка ще ми бъде достатъчна.
Сара поклати глава и посегна към машинката за рязане на хляб.
— Едно врабче яде повече от вас, мис Лаура — каза съчувствено тя. — В печката има малки сладки, ако почакате няколко минути, ще ви донеса няколко. А вие какво ще желаете, мис Ванеса? Искате ли още филийки?
— Не — отговори троснато манекенката.
Сара я погледна изпитателно, преди да излезе. Щом кухненската врата се затвори, Ванеса отново се концентрира върху Лаура.
— Стойте настрана, Лаура Гайл! Конрад Стейн е извън обсега на вашите възможности!
Лаура усети как кръвта избива по бузите й. Не беше подготвена за такъв ненадеен удар.
— Престанете, Ванеса! Въобразявате си!
Манекенката отпи от кафето си.
— Не ме смятайте за глупачка, Лаура!
Лаура се опита да я погледне право в очите.
— Май не сте много сигурна във връзката си с Конрад, след като смятате за съперница всяка жена, с която влиза в по-тесен контакт! — спокойно я парира тя.
Ванеса я прониза гневно с поглед.
— Конрад и аз възнамеряваме да се оженим скоро. Така че не е необходимо да ми разяснявате колко тясна е връзката ни. Само се опитвам да ви попреча да изглеждате като глупачка.
— Благодаря ви, Ванеса, но първо трябва да се погрижите за себе си!
Манекенката се изсмя презрително.
— Държите се с мен така, сякаш съм незряла. Вие сте просто една авантюристка и трябва най-сетне да разберете, че за Конрад не сте нищо повече от един лек флирт или бързо завоевание. Майка ви не ви ли е предупреждавала да се пазите от мъже като него?
Лаура не успя да скрие иронията в усмивката си.
— Но въпреки това вие искате да се омъжите за него!
Ванеса вирна високомерно нос:
— Събудете се най-после, Лаура! Мъж като Конрад Стейн не живее като монах.
— Значи ли това, че отношенията ви ще бъдат много свободни? Няма ли да имате нищо против, ако след сватбата Конрад продължи да си позволява малки приключения?
— Разбира се, това ще приключи след сватбата ни — отвърна Ванеса. — Тогава ще има мен — наблюдаваше Лаура с подигравателна усмивка. — Не ви ли е чудно, че все още не сме спали заедно? Конрад се съобразява с положението ми.
— Позволено ви е — отговори Лаура и се помъчи следващият й въпрос да не прозвучи особено заинтересовано. — И кога ще бъде сватбата?
— Винаги съм мечтала да се омъжа през есента.
Сара се появи от кухнята и прекъсна разговора. Тя постави пред Лаура филийки и чинийка с пресни сладки, чийто аромат изпълни цялата стая.
— Няма ли да си вземете, Ванеса — попита тя, когато отново останаха сами.
Манекенката поклати отрицателно глава и си наля кафе.
— Бих се радвала, ако Конрад ви ангажира да направите сватбените ни снимки — каза високо тя, докато наливаше в кафето си сметана от една сребърна каничка. — Ако дотогава още работите за нас!
— Мислите, че не е възможно?
Ванеса сви вяло рамене.
— Може би дотогава и вие ще се омъжите — отбеляза тя. — И все пак, позволете ми да кажа още веднъж, ако продължите да се правите на глупачка, ще стане много неприятно за вас! Ще станете…
— Бих желала най-сетне да избиете от главата си мисълта, че се интересувам от Конрад — заяви спокойно Лаура и си взе парче сладкиш.
— Но вътрешно се стремите към него — увери я Ванеса. — И това също е разбираемо, Конрад е изключително привлекателен мъж, като изключим другите му качества. Но не хранете празни надежди! Той принадлежи само на мен!
— Всъщност кого искате да убедите — мен или самата себе си?
Изящната брадичка на Ванеса гневно мръдна нагоре.
— Не се ли страхувате за работата си?
— Не вярвам, че Конрад ще позволи някой друг да му се меси в тази област.
— Аз не съм просто някой! И на ваше място нямаше да забравям това! — извика тя, побесняла от яд.
— На драго сърце — беше ироничният отговор на Лаура.
Ванеса тъкмо си палеше цигара и изглежда не чу думите й.
— Ан също иска да се оженим — продължи тя и погледна към майката на Конрад, която все още работеше в градината. — Тя обича тази къща, но й е неприятно да бъде сама в нея.
Лаура разглеждаше красивото лице на Ванеса.
— Сигурно вече очаква бъдещите си внуци?
Манекенката направи гримаса.
— Ан и Конрад знаят, че кариерата ми е на първо място. Дори само няколко месеца да отсъствам и бързо ще ме забравят.
— Нима кариерата ви е толкова важна за вас?
— Работила съм толкова упорито за това — обясни Ванеса, а тъмните й очи погледнаха изпитателно Лаура. — Освен това съм много чувствителна, когато ми отнемат нещо, което ми принадлежи.
Лаура потисна смеха си и издърпа стола си назад.
— А сега ме извинете! Трябва да тръгвам. Имам интервю в единадесет часа. Ще се видим сигурно довечера.
— Сигурно — отвърна Ванеса и я погледна надменно. — И още една последна дума за предупреждение! Като враг мога да бъда много неприятна! — извика тя след нея.
— Не съм се съмнявала и за миг — отвърна й Лаура. Познаваше вече добре Ванеса, за да й стане ясно, че последната заплаха не бе случайна.