Калина Шумкова
Поглед в утрешния ден

Автори на „Ур, синът на Шам“ са Евгений Лвович Войскунски и Исай Борисович Лукодянов. Този творчески колектив е почти непознат на българските читатели. У нас е публикуван само техният разказ „Формула на невъзможното“ — в едноименния сборник на издателство „Народна младеж“ през 1967 година.

Евгений Лвович Войскунски е роден през 1922 година в Баку. От 1940 до 1956 година е моряк в Балтийския флот. През годините на Великата отечествена война участвува в отбраната на Ханко и Ленинград. Работи като журналист във флотския печат. Завършва задочно Литературния институт „Максим Горки“. Първите му книги „Първи поход“ и „Нашият приятел Пушкарьов“ са посветени на живота на съветските моряци. Неговата пиеса „Безсмъртните“ получава през 1957 година премия на всерусийски конкурс. Евгений Войскунски е член на Съюза на писателите на СССР. През 1962 година излиза научнофантастичният му роман „Екипажът на Меконг“, написан заедно с Исай Лукодянов, който поставя началото на тяхната съвместна литературна дейност в областта на фантастиката. Евгений Войскунски продължава и морската тема в своето творчество. Неотдавна в СССР излезе от печат книгата му „Море и бряг“.

Исай Борисович Лукодянов е роден през 1913 година в Баку. По професия е инженер, работи в проектантски институт на Нефтеното машиностроене. Автор е на технически книги и редица научнопопулярни очерци. През годините на Великата отечествена война служи във военновъздушните сили като авиационен инженер. Участвува в разработката на много проекти, свързани с нефтодобива в Каспийско море.

В Съветския съюз Евгений Войскунски и Исай Лукодянов са едни от най-популярните и четени автори. Творчеството им е познато и зад границите на СССР. Техният първи роман „Екипажът на Меконг“ е претърпял две издания в Съветския съюз — 1962 и 1967 година. Преведен е на румънски, унгарски, чешки, немски, испански и английски език. Повестта им „Черният стълб“ — 1963 година, е преведена на испански, арабски и английски език.

Плод на тяхното съвместно творчество са: сборник разкази „На кръстопътищата на времето“ — 1964 година, „Многодалечният Тартес“ — 1968 година, „Повест за океана и кралския готвач“ — 1969 година, преведена на японски език, романите „Плисъкът на звездните морета“ — 1970 година и „Ур, синът на Шам“ — 1975 година.

Техни произведения са включени в многотомната съветска библиотека „Научна фантастика“ и в японската библиотека „Световна фантастика“. Сега в СССР се подготвя издаването на романа им „Незаконната планета“.

Научнофантастичният роман „Ур, синът на Шам“ е много популярен в Съветския съюз. Достойнствата му са отбелязани в съветския печат. Ето мнението на един от критиците на научна фантастика — И. Дадашидзе:

„Зад приключенията, зад някои хумористични сцени стоят дълбоки и съвсем не научнофантастични проблеми: какво е бъдещето на нашата планета, какви са перспективите на международното сътрудничество в толкова важната задача — защита на природата, на цялата екологична среда?…“

Като че ли не толкова научните, а по-скоро общочовешките проблеми са вълнували двамата автори, защото светът на идеите без живия герой е пуст и отчужден. Ур опознава новата за него действителност и в стълкновение с нея се опитва да я преобрази за благото на цялото човечество. Романът отразява острите морални и социални проблеми на съвременността чрез сложния духовен мир на героя. Тези проблеми са само облечени в галактични одежди, но те вълнуват човека на днешния ден.

Романът е особено актуален днес, когато енергийната криза заплашва целия свят. Но проектът на Ур за добиване на евтина енергия от Космоса, като при това се запазва околната среда, не може да не предизвика тревога сред капиталистическите монополи. Дори такъв учен като доктор Русто, жадуващ да види своята планета чиста, не може да сдържи страха си за съдбата на Ур, ако този проект бъде осъществен.

Кой е Ур? Древен шумер или пратеник на високоразвита цивилизация? Коя е неговата родина? Земята или далечната планета Еир? Авторите го поставят в най-невероятни ситуации, сблъскват го с различни по характер, по мироглед хора: откровените влюбени в работата си, хуманни съветски хора и алчните хищници на капитализма; той опознава и студената ненавист в капиталистическия свят, и саможертвената любов на Нона. Но всички тези събития и срещи само му помагат да осъзнае своята човешка природа, да получи правото да заяви в последната глава на романа: „Аз съм човек и искам да живея сред хората.“

Евгений Войскунски и Исай Лукодянов са изваяли ярки, запомнящи се образи, индивидуални характери. Всеки техен герой: от Вера Фьодоровна Андреева — този Дон Кихот в рокля — до американския фабрикант Фрейзър, който дори от сериозното научно откритие за съществуването на извънземната цивилизация е готов да направи солиден бизнес; от псевдоучения администратор Пиреев до влюбения в океана и науката доктор Русто; от сериозната самоотвержена Нона до жадния за власт и богатство хитрец Себастиан, живеят свой пълнокръвен живот.

Авторите не са се задълбочили в изобразяването на високоразвитата еирска цивилизация, за нея ние узнаваме много малко. И може би са прави, защото държат извънредно много на точността в научната страна на своите произведения, а съвременната наука все още не е в състояние да даде отговор на въпроса за съществуването на живот извън нашата слънчева система. Но в техния замисъл за ненамесата на еирците в земните работи се крие идеята, че ние, независимо дали ще се срещнем с високоразвитите пришълци или не, трябва да разрешаваме своите проблеми сами.

Романът е написан живо, увлекателно, завладява още от първите страници. Правят впечатление широките познания на авторите в областта на географията, физиката, океанологията. Но в центъра на тяхното внимание е само едно: разкриването на сложния образ на човека на днешния ден като частица от съвременното човечество.