Боби Цанков
Тайните на мутрите (1) (Пряка линия с подземния свят)

Увод

Жив ли е Мето Илиенски?

Кой поръча Манол Велев?

Как умря Клюна?

Какъв човек е Митьо Очите?

Кой е Красьо Черничкия?

Какво обещах на Златко Баретата?

Кой ми писа от затвора?

Къде е Тони Мамата?

Отговорите на тези, а и на много други въпроси намериха място в книгата „Пряка линия с подземния свят“. В нея обхващам периода от 2000 до 2009 година и по-конкретно това, което се случи, но другите не посмяха да напишат. Различните чувства, което ще изпитате, когато четете някои от най-коментираните и скандални истории, ще бъдат породени от това, че ще научите за всичко от първо лице. Дали се гордея с участието си в този бурен живот на подземния свят? Не знам отговора, но истината е, че не съжалявам за нищо от преживяното. През тези девет години претърпях пет сериозни атентата: два бомбени, един път бях обстрелван с гранатомет на „Цариградско шосе“, веднъж се опитаха да ме застрелят със снайпер във фитнеса на стадион „Славия“ и за финал, кола с тъмни стъкла откри стрелба по кортежа ми с автомат, но бронировката ме спаси. Как се стигна до всичко това и кой би искал смъртта ми? Отговорите държите в ръцете си.

Нека ви разкажа повече за мен, преди да се гмурнем заедно във водите на мафията. Роден съм на 12 август 1979 година в София. Израснах в медийно семейство. Може би точно това ме накара от малък да харесвам ефира, без значение радио или телевизионен. Спомням си, че когато бях на 10 години, майка ми ме заведе в националното радио. Тъкмо бе станал Тодор-Живковия преврат. Сградата беше под засилена охрана. Влязох в ефирното студио на „Хоризонт“ и тогава за първи път усетих, че радиото ще бъде моята съдба. Лека-полека нещата в държавата се променяха и през 1994 година се появи първото частно радио в България „ФМ+“. Бях само на 15 години, когато се запознах с един от собствениците му — Петьо Пунчев. Спомням си, че преди няколко месеца, в едно интервю каза, че той е откривателят на Боби Цанков. Та именно той ми даде шанса две години по-късно, когато станах на 17, да имам свое собствено предаване. Казваше се „А ла карт“, което означаваше „по ваш избор“. По онова време бях първият в София, който пускаше на живо в ефир слушателски обаждания. Няма да забравя никога как една вечер някъде около 23:00 часа ми се обади един човек, който каза, че иска да поздрави Мая, а аз му казах, че ако е хубава, може и аз да я поздравя. Голяма грешка! След 20 минути в студиото се изсипа Жоро Илиев. Поговорихме си и така станахме познати, а впоследствие и приятели. След още година, през 1998 година, само на 19 поех управлението на радио „99“. Там пък се запознах с друг небезизвестен герой от подземния свят — Иво Карамански. Спомням си, че ме попита какво предаване ще пускам по радиото и аз му казах, че е за светски новини. Той се усмихна и ми каза, че иска да пусне предаване за криминални новини, щял да казва какво ще се случва в аванс. Месеци по-късно, в края на 1998 година, бе убит. През онези години бях толкова обсебен от радиото, че на абитуриентския ми бал напуснах веселбата и отидох да водя предаването си. В края на 2000 година вече бях покорил всички рейтинги в София. Вече гледах напред — исках и телевизионен ефир. Запознах се с Георги Агафонов, собственик на банка „Славяни“, както и на радио и телевизия „7 дни“. След кратък разговор той ми каза, че ако успея да достигна определен оборот в радиото му, ще говорим и за телевизията. Два месеца след този разговор бях утроил сумата, която коментирахме с него. Той ме направи изпълнителен директор на цялата компания. През този период аз се запознах с целия политически елит, който гостуваше в различните предавания на медията ежедневно. Така например днешният президент Георги Първанов, който тогава беше депутат и кандидат за държавен глава, идваше всяка седмица в моето предаване. В студиото при мен идваха също Георги Пирински, Андрей Пантев, Мирослав Севлиевски и куп други хора, които оставиха трайни отпечатъци в прехода на страната.

Пиша всичко това, тъй като това бе стълбата, по чиито стъпала, изкачвайки се година след година, срещнах хората, за които ще прочетете в тази книга. В края на 2001 година ми се обади Радослав Янкулов, човек, когото също познавах от 10-годишен. По онова време той водеше най-слушаното радиопредаване „Хоризонт за вас“. Няма да забравя как, когато бях не повече от 13–14-годишен, именно той ме вкара в ефир за първи път. Накара ме да изчета по „Хоризонт“ програмата за деня. Може би именно това ме накара да приема срещата с Манол Велев, която уреди Радко. След този разговор целият ми живот се промени. Но няма да разкривам повече, за да ви бъде интересно, когато прочетете подробностите в книгата. Не мога да подмина в този увод и другата личност, благодарение на която научих всички тайни на подземния свят — Антон Милтенов-Клюна. Това бе човек легенда. За него се чуваха всякакви слухове. Сигурен съм, че и вие сте ги чували. Отговорът, какъв бе Клюна без маска, е в ръцете ви. Тук ще прочетете цялата истина от първо лице за най-големите убийства, афери и скандали, които разтресоха подземния свят през последните десет години!