Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
Събрани съчинения в 14 тома
Том 3: Повести и разкази (1857–1863 г.) - Оригинално заглавие
- Холстомер, 1885 (Обществено достояние)
- Превод отруски
- Георги Константинов, 1956 (Пълни авторски права)
- Форма
- Повест
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 6 (× 1глас)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- noisy(2012)
- Разпознаване и корекция
- krechetalo(2012)
Издание:
Л. Н. Толстой
Събрани съчинения в 14 тома
Том 3: Повести и разкази 1857–1863
Превел от руски: Георги Константинов
Издателство „Народна култура“, София, 1956
Л. Н. Толстой
Собрание сочинений в 14 томах
„Государственное издательство художественной литературы“
Москва, 1951
Тираж 200,000
Редактор: Милка Минева
Художник: Олга Йончева
Худ. редактор: Васил Йончев
Технически редактор: Димитър Захариев
Коректор: Лев Шопов
Дадена за печат на 14. 1. 1956 г. Печатни коли 32⅝.
Авторски коли 44,40. Формат 84×108/82. Тираж 10,000
Поръчка №2 (481).
ЛГ IV
Цена 1955 г. — 15.90 лева.
ДПК Димитър Благоев
Народна култура — София, ул. Гр. Игнатиев 2-а
История
- —Добавяне
Глава IX
Като се връщаше дома следната вечер, табунът се сблъска с господаря и с един негов гост. Жулдиба, приближавайки към къщи, погледна отстрани две мъжки фигури: единият беше младият господар със сламена шапка, другият — висок, дебел, подпухнал военен. Старата кобила ги изгледа под око и като сви уши, мина покрай него; останалите — младежта — се подплашиха, обърнаха се, особено когато господарят и гостът нарочно влязоха сред конете, като си показваха нещо един на друг и разговаряха.
— Ето тази купих от Воейков — сивата с тъмните петна — каза господарят.
— А тази младата черна кобилка с белите крака коя е, бива си я — каза гостът. Те изредиха много коне, като ги подгонваха и спираха. Забелязаха и кафявата кобилка.
— Тя ми остана породиста от хреновските ездитни коне — каза господарят.
Те не можаха да разгледат всички коне тъй, както вървяха. Господарят викна на Нестер и старецът, като блъскаше припряно с токовете си по хълбоците на пъстрия кон, изтича в тръс напред. Пъстрият се поклащаше, накуцваше с единия крак, но тичаше тъй, че беше явно: той в никакъв случай не би възроптал, дори ако му заповядаха да тича тъй, колкото сили има, накрай света. Той дори беше готов да се впусне галоп и дори се опита с десния крак.
— Ето, смело мога да кажа, по-добър кон от тази кобила няма в цяла Русия — каза господарят, като посочваше една от кобилите. Гостенинът я похвали. Господарят се раздвижи развълнувано, потичваше, показваше и разказваше за историята и произхода на всеки кон. На гостенина очевидно му беше досадно да слуша домакина и той измисляше въпроси, за да дава вид, че се интересува от това.
— Да, да — казваше той разсеяно.
— Ти погледни — казваше домакинът, без да отговаря, — погледни само краката й… Скъпо я взех, но вече нейното двегодишно конче влезе в работа.
— Добре ли върви? — каза гостенинът.
Така изредиха почти всички коне и повече нямаше какво да се показва. И те млъкнаха.
— Е, да вървим ли?
— Да вървим. — Те тръгнаха към вратата. Гостът се радваше, че показването на конете свърши и че ще идат в къщи, където може да се похапне, да се пийне, да се пуши, и явно стана по-весел. Като мина край Нестер, който, яхнал пъстрия, очакваше още заповеди, гостът плесна с голямата си тлъста ръка задницата на пъстрия.
— Виж какъв е шарен! — каза той. — Също такъв пъстър кон имах, помниш ли, аз съм ти разказвал.
Домакинът чу, че става дума не за неговите коне, и не слушаше, а като се извръщаше, продължаваше да гледа табуна.
Изведнъж съвсем близо до ухото му се чу глупаво, слабо, старческо цвилене. Зацвили пъстрият кон, но не продължи, а сякаш се засрами и млъкна. Нито гостът, нито домакинът обърнаха внимание на това цвилене и се прибраха в къщи. Холстомер бе познал в подпухналия старец своя любим господар, някогашния блестящ богаташ-красавец Серпуховски.