Серита Стивънс
Остани завинаги (11)

XI

Скоро след старта забелязаха приближаващата се буря. Внезапни ветрове разтърсиха „Чесна“ и Алек трябваше изцяло да се концентрира върху управлението, за да удържи курса. Клер гледаше навън, потънала в мислите си. Воят на бурята и шумът на моторите правеха невъзможен всякакъв разговор и тя някак си се чувствуваше облекчена от това. Една малка отсрочка, преди да отговори на Алек, дали ще се омъжи за него.

Самолетът се приземи на обичайното място, близо до реката.

— Отивай веднага в хижата! — нареди й Алек, без дори да я погледне.

Клер вдигна очи към небето, където се събираха тъмни, оловносиви облаци.

— А ти? Какво ще правиш ти?

Вятърът разроши косата му и тя се разстла върху лицето му. Алек нервно я отметна назад.

— Ще видя дали няма да намеря някой заек, за да обогатим нашите запаси.

Клер кимна:

— Ще запаля огън.

За първи път след избухването й Алек се усмихна отново.

— Добра идея. Е, до скоро.

— До скоро, Алек — тя се обърна и пое към хижата.

— Клер?

— Да? — Клер извърна глава.

— Обичам те!

Въпреки студа изведнъж й стана горещо.

— И аз те обичам, Алек!

Вятърът свиреше и виеше около къщата, когато след един час Алек отвори вратата и съблече якето си.

— Ама че време. Съвсем измръзнах. Един горещ чай сега ще е най-доброто, за да сгрея вкочанясалите си крайници.

Докато Клер слагаше водата, той застана зад нея и я взе в прегръдките си.

— Скъпа — прошепна й. — Разбрах защо се ядоса толкова. Трябваше да почакам отговора ти, преди да съобщя на Брета, че ще се женим. Прощаваш ли ми?

Клер кимна. Алек леко целуна косите й.

— Но има още нещо. Няма ли да ми кажеш какво те убеждаваше Чарлс по телефона?

— Нищо не ме е убеждавал.

— Нищо? — Алек я обърна към себе си и изпитателно я погледна в очите. — И това „нищо“ толкова те ядоса и обърка?

Клер, втренчена пред себе си, мълчеше.

— Моля те, Клер — Алек я гледаше настойчиво. — Има нещо, което те потиска. Защо не поговорим?

Тя се колебаеше.

— Чарлс смята, че ако се оттегля от политиката, винаги нещо ще ми липсва.

— И ти мислиш, че наистина е така?

Клер не отговори и избегна погледа му.

— Погледни ме, мила. Ако имаш нужда от още време, за да обмислиш всичко, просто ми кажи.

Тя уморено се усмихна.

— Обичам те, Клер. Всичко, което искам, е да бъдем заедно. И щом не можеш да свикнеш с нашия начин на живот тук, ще си вдигна багажа и ще се върнем в града.

Клер го погледна смаяно.

— Но нали се ужасяваше от шума и динамиката на градовете.

— Заради теб, съкровище, бих могъл да свикна и с по-неприятни неща.

Заля я вълна от нежност.

— Ах, Алек… просто не зная какво да реша.

— Тогава остави ме да ти помогна малко — наведе се и я целуна. Когато се отдръпна, на устните му имаше немирна усмивка. — Ще те целувам, докато престанеш да виждаш и да чуваш, ни чеемисим. Ще те любя, докато разбереш къде е истинското ти място. Ще те милвам, ще те галя и ще те възбуждам, докато почувстваш, че полудяваш. И ако след всичко това все още имаш сили да си тръгнеш от мен, споменът за часовете, в които сме били заедно, безпощадно ще те измъчва. Ще те прикове към мен като верига. И ще минеш през хиляди мъки, за да се върнеш отново в ръцете ми.

— Колко жестоко — Клер се усмихна и отметна глава. — Не се ли надценяваш малко? Наистина ли се смяташ за толкова неотразим, че никой друг мъж да не може да те засенчи?

— Не ме предизвиквай, малко зверче? Предупреждавам те! — Алек я привлече към себе си и започна да я милва. Влудяващо бавно ръцете му се плъзгаха по гърба й, докато устните му покриваха шията й с леки целувки.

— Престани, Алек — едва изрече тя, останала без дъх, като напразно се опитваше да се освободи от ръцете му.

— Защо се опитваш да се съпротивляваш? Отпусни се и не мисли за нищо — пръстите му внимателно замилваха гърдите й.

Клер тихо простена. Неволно обви ръце около врата му и се притисна към него.

Алек рязко си пое дъх.

— Внимавай… — промълви той. — Ако продължаваш така, ще се озовеш в леглото, преди водата дори да е завряла.

— А ти не искаш ли да се озова там?

— Момент, млада госпожо! Не бързайте толкова! Хубавите неща стават бавно. А моите усилия имат една определена цел. Искам да те разпаля така, че да почувствуваш как гориш цялата. Искам да събудя желанието ти дотам, че да се извиваш в ръцете ми и да ме молиш да те любя. И едва тогава ще разбереш, че само любовта може да ти даде онова, което търсиш.

— Знаеш ли, че използуваш нечестни средства, за да повлияеш на решението ми?

— В любовта всичко е позволено, скъпа, вече ти го казах — вдигна пуловера и започна да целува гърдите й. Дори само от дъха му върху голата й кожа я разтърсваха необуздани тръпки.

— Алек… трябва да поговорим — изговори с усилие Клер.

— После — докосванията му пареха като жарава.

Пулсът й се ускори.

— Да, после… — прошепна. — После, Алек…

Изведнъж той енергично я отблъсна от себе си.

— Какво правиш? — тя го гледаше смаяно. Страните й пламтяха, треска изгаряше цялото й тяло и едва успяваше да си поеме въздух.

— Ще подсиля огъня — Алек се ухили.

Привидно ядосана, Клер сви вежди.

— Почакай! — изрече заплашително. — Ще ти го върна — свали чайника от огъня и видя в очите му издайническо пламъче.

Алек я гледаше въпросително.

— А сега?

Клер се притисна до него.

— Сега ще видиш…