Джаки Мерит
Непокорено сърце (6)

Шеста глава

Срещата със Стийв в събота вечер мина доста приятно. Той никога не я дразнеше или тормозеше. Водеха нормален разговор и той се съгласяваше с повечето неща, които тя казваше. Тори се улови, че го изучава от време на време. Имаше приятно лице, кестенявата му коса беше прилично подстригана, говореше тихо и се движеше внимателно. Беше сигурна, че Стийв ще стане чудесен съпруг на някоя жена.

Но когато я целуна за лека нощ, осъзна, че не тя ще е тази жена. Той не докосваше нищо у нея. За една минута Барт Сканлън я възбуждаше повече, отколкото Стийв за четири часа. Барт беше опасен и тя знаеше, че трябва да стои надалеч. Но влечението й не угасваше, самата мисъл за него караше кръвта й да кипи.

Тори не можа да спи добре тази нощ — в главата й постоянно се въртеше поканата на Барт. Дали беше истинска, или просто беше поредната клопка? Какво щеше да му отговори, ако той действително предлагаше среща, а тя не беше заета?

Сети се за всички момчета и мъже, с които беше излизала. Никога досега не й се беше налагало да се бори с такива чувства. Всъщност тя не знаеше какво точно изпитва към Барт и колкото и да се напрягаше, не успяваше да разреши проблема. Не можеше да изгони Барт Сканлън от ума си.

На сутринта, след няколко часа неспокоен сън, Тори отхвърли завивките, уморена от самия проблем. Наплиска се с вода, облече се и тихо се вмъкна в кухнята да напише два реда на Лорна:

„Взех единия от конете да пояздя. Ако не се върна до девет, отиди на църква без мен.“

Без да се бави повече, Тори грабна един банан и един портокал, сложи си старата шапка и напусна къщата. В ранни зори беше почти студено и тя се почувства по-добре. Излапа банана докато вървеше по пътеката, а след това обели портокала и докато го ядеше, се чудеше кой кон да избере. Не искаше нищо покорно днес — предполагаше, че една дълга и изтощителна езда най-после ще изкара Барт Сканлън от главата й.

Петнайсет минути по-късно Тори яздеше Нерон, голям черен жребец. Знаеше, че довечера ръцете ще я болят, но се надяваше тази болка да измести другата.

Страшно неприятно й ставаше от факта, че въпреки всичките обидни намеци на Барт Сканлън, тя продължаваше да бъде луда по него. Имаше някакъв особен чар в този мъж, който говореше така пряко и вярно. Можеше да има Барт, ако поиска, за десет минути или повече, но щеше да бъде неин. Тя все още не знаеше какъв любовник е той, но фантазията й рисуваше толкова романтични представи, че дори самата тя се съмняваше в тях.

И въпреки това топката в стомаха й си оставаше и никой, освен Барт, не бе в състояние да я махне от там.

Тори обърна Нерон към планината. Поне неделите бяха тихи и отвратителните машини на Барт не се чуваха. Нямаше представа каква е работата на едно сечище и реши, че сега й се открива шанс да види по-добре проекта на Барт. Защо не? От векове не беше прескачала оградата си и влизала в земята на Сканлън.

Вече на негова територия Тори обърна Нерон на запад. Пътят беше една дълга опустошителна ивица, а строителните работи допълнително загрозяваха картината.

Нагоре теренът се промени. Ездата стана по-приятна и конят се впусна в едно от сечищата, преди тя да разбере, че има такова. За момент не повярва на очите си: Барт стоеше върху една от машините, изненадан като нея самата.

— Стори ми се, че чух нещо — засмя се той и започна да слиза.

— Аз… не исках… — Тори не беше на себе си. Беше убедена, че няма да има никой тук по това време.

Барт се приближи и хвана Нерон. Погледна към Тори и каза меко:

— Слизай.

В гласа му се долавяше предизвикателство, което я накара да застане нащрек.

— Не, не исках да безпокоя никого.

Тори наистина не знаеше какво да прави. Нямаше никаква работа тук и той вероятно си мислеше, че е дошла да го търси. Беше гологлав, но без онези тъмни очила, които носеше вчера сутринта. Не бяха и необходими на това хладно и сенчесто място — слънцето едва проникваше между дърветата. Тори откъсна поглед от дълбоките му сини очи и се огледа наоколо.

— Слез и ще те разведа — предложи й Барт. — Била ли си друг път на сечище?

Тори прочисти гърлото си.

— Не, благодаря. Просто яздех и като че ли се отклоних малко.

Барт се изсмя високо.

— Отклонила си се през два реда бодлива мрежа? Стига, Тори. Нарочно си дошла тук.

— Не знаех, че си тук — лицето й почервеня.

— Да съм казал, че си знаела? — Барт беше странно зарадван на посетителката си. Никога не си беше представял, че Тори ще дойде тук, но ето че го бе направила, и той не искаше тя да си тръгва. — Хайде, слез и остани за малко.

— Не се интересувам много от машини — призна Тори като подозираше, че Барт ще я разведе главно, за да й покаже проекта си.

Барт пое поводите в ръцете си и се приближи до седлото.

— Няма дори да ги споменаваме — обеща той и посегна към нея, отпусна поводите и обгърна с ръце кръста й. Тори преглътна — допирът му като че ли я изгаряше дори през джинсите и ризата.

Той се усмихна съблазнително.

— Хайде, красавице. Слизай.

Красавице? Ако слезеше от Нерон, всичко можеше да се случи. Уплашена, Тори издърпа поводите и се опита да отдалечи Нерон от Барт.

— Какво, по дяволите… — извика той и отскочи встрани, но само за секунда. Докато Тори се опитваше да успокои жребеца, Барт отново хвана юздата.

— Спокойно, момче — измърмори той. — Спокойно.

Тори стискаше поводите здраво — тя беше добър ездач, но Нерон имаше особен характер. А и Барт го изнервяше.

— Стой далеч от него — заповяда тя.

— Защо, по дяволите, яздиш такъв кон?

— Моля! — гласът й беше леден. — Не се нуждая от твоето одобрение, за да си избера кон за езда.

— Това е жребец!

— Не може да бъде — отговори Тори презрително. — Ти се шегуваш.

— Прекалено буен е за жена като теб.

— Не, не е. Пусни юздите, Сканлън.

Той я погледна с поглед, който можеше да я изпепели. Още един предупредителен звън отекна в нея, когато видя Барт да се приближава към седлото.

— Добре, този път няма да моля — каза раздразнено той и посегна към нея.

Тори дори не повярва колко лесно я смъкна от седлото. И както се опасяваше, той не я пусна на земята — краката й висяха във въздуха, а шапката й падна.

— Какво си мислиш, че правиш?

— Държа те.

— Ами, престани да ме държиш! — ръцете му я обгръщаха здраво. Нейните бяха свободни и тя се опита да се отблъсне.

— Имаш сила колкото на мушица — засмя се шумно Барт.

— Пусни ме на земята!

Той я пусна да се плъзне по тялото му, докато краката й опрат земята.

— Готово.

— Пусни ме, Барт.

— Хей, ти си спомни името ми!

Бяха толкова близо един до друг, че и лист хартия не можеше да мине между тях. Ако не държеше главата си назад, лицето й щеше да се зарови в меката му работна сива риза. Силните му ръце я притискаха до твърдото му тяло и тя не можеше да мръдне.

Изражението му се промени, очите му потъмняха.

— Причинявам ли ти болка?

Можеше да излъже, но кипналата й кръв я накара да каже истината.

— Не.

— Защо дойде тук?

Тя се поколеба. Щеше да е глупаво да настоява за неволно отклонение.

— Любопитство, предполагам.

По неговото тяло пробягаха тръпки, които ги приближиха още повече. Гласът му беше много нисък.

— Не можеше да знаеш, че съм тук.

— Разбира се, че не.

— Любопитство за проекта за трупите тогава?

Тори кимна.

— Ще… говорим по-добре, ако не сме толкова…

Погледът му пробяга по лицето й.

— Какво става с нас, Тори?

— Нищо — прошепна тя дрезгаво. Знаеше, че Барт усеща същите тръпки като нея. Виждаше го по лицето и очите му. Тя облиза устните си като усещаше безочливия му поглед върху себе си.

— Нищо ли?

Червенина изби по лицето й. Той се възбуждаше от тази близост и ставаше нагъл.

— Докога ще стоим така? — попита тя, като вложи укор в гласа си.

Барт присви очи.

— Не знам. Може би, докато спреш да лъжеш.

— Да лъжа?!

— Ако не мен, то поне себе си. Още не си си го признала, а?

— Да си призная какво? — смело го предизвика тя, ядосана, че я обвинява в лъжа.

— Нуждите си.

— Моите нужди са си моя работа. Барт, това е нелепо. Чувствам се като глупачка.

— Не. Чувстваш се като жена — усмихна се той.

— Може би ти ме чувстваш като жена.

— Да, определено, да, а не „може би“.

Тори знаеше, че ще я целуне. Знаеше го от момента, когато я помоли да слезе от Нерон. Барт не беше прав, че не е признала нуждите си. Не беше щастлива да открие сексуалните си желания, но ги беше приела, нещо повече, бе приела, че точно той ги предизвика. Единственият мъж, който караше вътрешностите й да се преобръщат като го види.

Барт се наведе бавно към нея. В очите му се четеше подозрение. Ако само веднъж я целунеше сериозно. Идеята я възмути. Защо й се искаше нещо сериозно от Барт Сканлън?

Той спря точно, когато устните им почти се докоснаха.

— Не казваш не.

Гласът й беше дрезгав шепот.

— Ще има ли значение?

— Ти искаш да те целуна, нали?

Тя затвори очи за кратко.

— Не знам какво искам от теб.

— Но искаш нещо. Нямаше да си тук, ако не искаше.

Барт погали устните й с целувка като полъх от криле на пеперуда.

— И аз искам нещо.

Дъхът й спря. Докосването на устните им бе събудило нова вълна от усещания.

— Знам.

Устните му отново докоснаха нейните. Главата й се замая, устата й потърси неговата.

— Още ли се страхуваш от мен? — прошепна той, докато леко хапеше устните й.

— Да.

— Но си тук въпреки това.

Ръцете й обвиха врата му, замечтано изражение се настани в очите й.

— Не знаех, че си тук.

— Но се надяваше.

Ръцете му се спуснаха малко по-надолу по тялото й и той леко я наведе под себе си. Устата му обгърна нейната и тя изпита удоволствието на истинската целувка.

Тори беше на седмото небе от чувствата, които събудиха тялото и устата на Барт. Езикът му се плъзна между устните й и движенията му я омагьосаха. Барт вдигна главата си и я погледна. Очите му бяха по-тъмнели от желание.

— Радвам се, че дойде.

— Наистина ли? — прошепна тя развълнувана, страхувайки се, че ще падне, ако той я пусне внезапно.

Барт се огледа и се намръщи.

— Това е отвратително място за…

Тори знаеше какво има предвид. Това е отвратително място за правене на любов. Барт искаше да предприеме следващата стъпка в техните взаимоотношения, от която тя се страхуваше все още. Но Тори обожаваше целувките му и се чудеше в какво ли още е толкова добър. Тя знаеше какво причинява болките в тялото й и не се опасяваше от секса, но я беше страх от връзка с Барт. С един презрителен поглед или с няколко обидни думи той можеше да я унищожи. Сега се държеше добре, но когато свършеше удоволствието, дали щеше да се превърне в стария циник?

Знаеше, че не би издържала такова унижение. Само ако можеше да се задоволи с целувки и да изчака да се опознаят по-добре!

Опита да се освободи от прегръдката му и той вдигна вежди въпросително.

— Пак ли се отказваш?

Можеше да се разгневи веднага, но знаеше, че си струва да прояви малко търпение.

— Искам само да поговорим — каза тихо тя.

— Да поговорим? — Барт се изсмя нерадостно и погледна встрани.

Призна си, че никога не са говорили с Тори просто така, но не за това изгаряше тялото му сега. И все пак мястото не беше подходящо за правене на любов. Усети, че отново иска най-доброто за Тори Ланкастър — тя заслужаваше чаршафи от сатен и пухени възглавници под нея, докато той я люби нежно и бавно. А не да бъде заобиколена от машини и купчини нарязани трупи.

Той погледна великолепната жена, която държеше в прегръдките си — нямаше да се предаде лесно.

— Ако се съглася да поговорим, ще ми обещаеш ли да се видим следобед?

— Сделка ли предлагаш? — Тори се опита да успокои ускорения си пулс.

— Моля те да се видим следобед.

— За какво? — прошепна тя, изпълнена със страх от отговора.

— За каквото се получи, скъпа.

Циничната нотка в гласа му я разтревожи. Няколко минути той беше говорил като всеки друг. Една странна мисъл се зароди в главата й — под саркастичната маска, която Барт показваше на света, се криеше напълно нормално човешко същество. Защо не й позволяваше да го опознае?

Всичко това я изуми, но и развълнува. Барт я привличаше толкова много, че ако зад това се криеше нещо повече от химия и остроумни забележки, тя искаше да го разбере.

— Добре, ще се видим следобед — съгласи с тя.

Винаги когато се съгласяваше с нещо, което той бе предложил, Барт се учудваше. Вероятно защото преди не го беше правила. Но тъй като му беше трудно да свикне с тази промяна, той не можеше да устои на изкушението да я подразни.

— Още една целувка и те пускам.

Нямаше причини да се отказва от целувката или от шанса да го провокира от своя страна. Тори се усмихна съблазнително — играеше си с огъня, но й харесваше. Беше необикновено усещането да знае, че този изумително сексапилен мъж я желае. Облиза устните си и ги разтвори в покана.

— По-кротко — измърмори той игриво и я целуна.

За секунда всичко се промени, започна да диша тежко и да иска много повече от съблазнителните устни. Представи си Тори Ланкастър гола и тръпнеща от неговите ласки. Картината беше толкова истинска, че започна да се колебае дали мястото наистина не е подходящо за гореща страст — когато я има, винаги се намира начин.

Ръцете й бяха заровени в косата му, пръстите й извикваха допълнителни тръпки. Барт прошепна тежко, без да отделя устните си от нейните:

— Това, което идва отвътре, ще ни подведе и двамата, скъпа — после вдигна глава и се намръщи. — Идват Роб и Рич. Ама че навреме, а?

Звукът от приближаващата се кола ставаше по-силен. Тори беше впила страстен поглед в устата на Барт. Колко пъти трябваше да я целуне още, за да забрави всичко и да се подчини на желанията му?

— Очакваше ли ги?

Барт изучаваше зачервеното й лице.

— Толкова си хубава, че дъхът ми спира, като те гледам — отново се наведе към нея бавно и недвусмислено, но изведнъж тръсна глава и рязко я пусна. — Да, очаквах ги. И ако не дойда на себе си, и двамата ще разберат какво правихме — той се засмя. — Или поне се опитвахме.

Зашеметена, Тори го проследи с поглед как изчезва в гората. Тя се огледа за Нерон и го видя да пасе на близо. Зададе се пикап в облак от прах, от който се носеше оглушителна музика през отворените прозорци. Двамата близнаци изскочиха отвътре, видяха я и се спогледаха.

— Здравейте — извика тя.

— Здравей, Тори — отговориха й в хор и се запътиха към нея. Единият от тях, Тори никога не можеше да познае кой точно, попита:

— Къде е Барт?

— Тук е някъде — отговори със слаб глас тя. — Не знаех, че работите и в неделя, момчета.

Роб и Рич Сканлън бяха красиви млади мъже и й напомняха за Барт от гимназията. Имаха същата тъмна коса и слабо телосложение, дори същите дяволски искрици в очите.

— Винаги смазваме и поправяме машините в неделя — отговори единият от тях.

— Разбирам — къде, за Бога, беше Барт? — Ами, аз просто яздих Нерон и… — С облекчение посрещна появата на Барт.

Той поздрави братята си.

— Намалете радиото, момчета. Жителите на Стантън сигурно са си запушили ушите.

Тори се отправи към Нерон.

— Аз ще тръгвам. Приятно ми беше да ви видя.

Барт я последва и когато Тори се качи на седлото, каза меко:

— Какво ще кажеш за три?

Тя се поколеба, след това кимна.

— Три е добре.

— Ще се видим — Барт отстъпи встрани.

След като тя си тръгна, той се върна при братята си. Роб се обади:

— Не мога да повярвам. Тори Ланкастър тук?

— Какво й има на Тори Ланкастър? — попита тихо Барт.

— Нищо, ако си търсиш жена — отговори заядливо младежът.

— Знаеш от опит, нали? — изсмя се Барт. Но докато работеше с оборудването, му хрумна, че Роб е прав. Тори бе от типа жени, за които мъжете се женеха. В какво, по дяволите, се беше забъркал?