Константин Ушински
Чуждото яйчице

Дигна се старата Даря рано сутринта, избра едно тъмно закътано местенце в курника, сложи там кошничката, в която върху мекото сено бяха наредени тринадесет яйца, и настани върху тях качулатата кокошка.

Едва се виждаше и старицата не забеляза, че тринадесетото яйчице беше зеленикаво и по-голямо от другите. Седи си кокошката усърдно, топли яйчицата, подскача да клъвне някое и друго зрънце, да пийне водица и пак се връща на мястото си; смъкна се дори, горкичката. И каква лоша стана, кърка, кълве, на петела даже не дава да се приближи, а на него много му се искаше да надникне, да види какво става там в тъмното кътче. Мъти кокошката три недели и от яйчицата започнаха да се излюпват пиленца едно след друго: пробие черупчицата с човка, изскочи, отърси се и започне да бяга, с крачета рови из пръстта, червейчета търси.

Най-късно от всички се излюпи пиленцето от зеленикавото яйчице. И какво чудно излезе то: кръгличко, пухкаво, жълто, с късички крачета, с широка човчица. „Особено излезе това мое пиленце — мисли си кокошката, — и кълве, и ходи не по нашенски; човчицата широка, краката къси, такова едно тромаво, току се заваля от краче на краче.“ Зачуди се кокошката на своето пиленце, но каквото и да е, нали е нейно чедо. И си го обича, и си го пази кокошката както другите и щом зърне отдалеч ястреб, накокошинва се, широко разперва кръглите си криле и крие под себе си своите пиленца, без да гледа кое какви крака има.

Кокошката започна да учи дечицата си как да изравят червейчета от земята и поведе цялото си семейство към брега на езерото: там значи червеите са повече и земята е по-мека. Щом късоногото пиленце зърна водата, удари направо и се хвърли в нея. Кокошката крещи, маха криле, хвърля се във водата; пиленцата също се разтревожиха: бягат, суетят се, пищят, а едно петленце от страх дори скочи върху едно камъче, протегна шийката си и за първи път през живота си закрещя с прегракнал глас: „Ку-ку-ри-гу! Помогнете, каже, добри хора! Братчето потъва!“ Но братчето не потъна, а извънредно весело и леко като грамче памучна прежда си плуваше по водата, която гребеше с широките си ципести лапички. Като чу, че кокошката крещи, старата Даря дотърча от къщи, видя какво става и започна да вика: „Ех, какъв грях! Нали не виждам, турила съм под кокошката патешко яйце.“

Я кокошката просто се мяташе към езерото: насила успяха да я прогонят оттам, бедничката.