Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
- Оригинално заглавие
- Лев и собачка, 1875 (Обществено достояние)
- Превод отруски
- Ангел Каралийчев, 1952 (Пълни авторски права)
- Форма
- Разказ
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- moosehead(2012)
Издание:
Разкази и приказки от руски писатели-класици
Редактор: Г. Димитрова
Художник на корицата: Ст. Кънчев
Илюстрации: И. Архангельска, Б. Дехтерев, А. Лаптев, Г. Никольский, Е. Рачев
Технически редактор: Д. Табакова
Коректор: Н. Радева
Дадена за печат на 17.III.1952 г.
Поръчка №174
Тираж 8000
Формат 1/20 от 70/100
Печатни коли 8 и 4 стр.
Авторски коли 4.85
Печатница „Народна младеж“, София
История
- —Добавяне
В Лондон показвали диви зверове и срещу гледането вземали пари или кучета и котки за храна на дивите зверове.
На един човек се дощяло да погледа зверовете; той хванал на улицата едно кученце и го занесъл в зверилницата. Пуснали го да гледа, а кученцето взели и хвърлили в клетката при лъва, за да го изяде.
Кученцето подвило опашка и се притиснало в ъгъла на клетката. Лъвът се приближил до него и го подушил.
Кученцето легнало на гръб, вдигнало лапичките си и започнало да маха с опашчица.
Лъвът го бутнал с лапата и го преобърнал.
Кученцето скочило и застанало пред лъва на задните си лапички.
Лъвът гледал кученцето, обръщал глава от една страна на друга и не го бутал.
Когато собственикът хвърлил на лъва месо, лъвът откъснал едно парче и го оставил на кученцето.
Вечерта, щом лъвът легнал да спи, кученцето легнало до него и сложило главата си върху лапата му.
Оттогава кученцето заживяло в една клетка с лъва. Лъвът не го закачал, хранел го, спял заедно с него, а понякога си играел с него.
Веднъж един господин дошъл в зверилницата и познал своето кученце; той казал, че кученцето е негово и помолил собственика на зверилницата да му го върне. Собственикът искал да го върне, но щом почнали да викат кученцето, за да го вземат от клетката, лъвът настръхнал и заревал.
Така преживели лъвът и кученцето цяла година в една клетка.
След година кученцето се разболяло и умряло. Лъвът престанал да яде и все душел, ближел кученцето и го побутвал с лапа.
Когато разбрал, че е умряло, той изведнъж скочил, настръхнал, започнал да се удря с опашката по хълбоците, хвърлил се върху стената на клетката и започнал да гризе заключалката и пода.
Цял ден той се удрял, мятал из клетката и ревял, сетне легнал до мъртвото кученце и притихнал. Стопанинът искал да изнесе мъртвото кученце, но лъвът не пускал никого да се приближи до него.
Собственикът мислел, че лъвът ще забрави мъката си, ако му даде друго кученце и пуснал при него в клетката живо кученце, но лъвът тутакси го разкъсал на парчета. След това той прегърнал с лапите си мъртвото кученце и така лежал пет дни.
На шестия ден лъвът умрял.