Вера Коуи
Богатство и сълзи (9)

Девета глава

— Бях започнал да мисля, че си поискала американско поданство — беше поздравът на Роло, който най-неочаквано я посрещна на летището.

— Няма такова нещо — отрече твърдо Кейт, като усети, че е раздразнен. Вероятно ревнува, че е заминала без него. — Тръгнах в петък сутрин и се връщам във вторник вечер. През тези няколко дни изживях невероятни неща.

Роло я огледа.

— Ти наистина изглеждаш като омагьосана.

— Нямам търпение да ти разкажа…

— И това ще стане. Обаче първо аз искам да ти съобщя нещо — промяната в тона му я отрезви. — Познай кой се отби в събота?

Кейт се взря в сивите очи, които блеснаха озлобено.

— Какво искаше тя? — попита спокойно.

— Опитва се да открие нещо, разбира се. Души.

— Не успя, нали?

Роло се изсмя ликуващо.

— Вързах я на фльонга.

— Каза ли й къде съм?

— Казах, че имаш среща с клиент, но не й споменах с кого и къде — наблюдателните му очи огледаха багажа й. — Носиш ли коня?

— Да.

— И? — попита нетърпеливо Роло. — Той какво каза? Как реагира? Ще те съди ли?

— Наприказва много неща и всичките бяха неприятни. Реакцията му беше арогантна, но няма да ме съди.

Роло учудено вдигна вежди и пак я огледа. Тя изглеждаше едновременно въодушевена и странно смълчана. Имаше нещо особено в светлината, която излъчваше.

— Ами приказното ти преживяване? — попита той и нацупи устни.

— Видях най-прекрасната колекция от изкуство на американския запад — не само Ремингтън, но и десетки като него! Картини, графики, рисунки и статуетки. Не можеш да си го представиш, Роло…

Сивите му очи блеснаха.

— Ще има ли търг?

— Не, не. Би било светотатство.

Роло се закова на място и пусна ръката си от лакътя й.

— Значи — започна заплашително тихо, — ти си попаднала на великолепна колекция и не си я поискала за „Деспар“?

Кейт твърдо го погледна в очите.

— Тъкмо това искам да разбереш — отвърна тя.

— Ти да не си полудяла? — изгърмя гласът на Роло. — Чия е колекцията?

— На бабата на Блез Чандлър.

Роло подсвирна.

— Може да проявяваш колебание и от деликатност да не предлагаш произведения на изкуството на високи цени, мила ми Кейт, но щом старата дама умре, твоята доведена сестра няма да има такива скрупули. А ако това се случи докато тече изпитателната ти година, направо е свършено с теб! Какво, но дяволите, си мислиш?

— Казах й, че трябва да завещае колекцията на американския народ — заяви Кейт.

Роло стисна очи.

— Трябва да поседна — каза. — Чувствам, че ще припадна.

Но наоколо нямаше столове.

— Препоръчах същото и на Блез Чандлър — услужливо довърши Кейт.

Роло изохка.

— Ти си луда — глухо изрече. А после продължи: — Той какво каза?

Кейт си спомни колко странно я изгледа Блез, когато му обясни мотивите си. Опита се да го убеди да превърне къщата и съдържанието й в Музей на западно изкуство „Агата Чандлър“.

Той се взира в нея толкова дълго, че чак й се стори, че я хипнотизира. Най-накрая я попита:

— И си казала всичко това на баба ми, така ли?

— Да.

— Тогава трябва да знаеш, че окончателното решение ще бъде нейно. Къщата и съдържанието й означават много за нея и няма начин тя да се раздели с тях, докато е жива… — черните очи проблеснаха особено.

— Може би смяташ, че жена ми ще ги продаде?

— Сигурна съм, че тя ще го направи — направо му отвърна Кейт.

Гласът му бе спокоен.

— Моята съпруга няма представа как изглежда къщата, нито какво има в нея. Тя никога не е идвала.

Кейт се въздържа да му каже, че този факт й е известен. Вместо това продължи да отстоява мнението си под вперените в нея черни очи.

— Колко смяташ, че струва колекцията? — попита той.

— Бог знае. Като пресметнем грубо, само картините ще са около десет милиона долара, но парите са последната ви грижа, нали?

— За мен да, но не и за теб.

— Никога не продавам само заради самата продажба — гордо заяви Кейт. — Особено, когато става дума за толкова голяма колекция като тази. Нека да си остане такава, каквато е. Нека всички американци я видят и изпитат гордост от наследството си. Аз навсякъде мога да направя търг, намират се много хора, които искат да продават, но не бих разпръснала такава рядка и забележителна колекция.

Тя още един път издържа на напрегнатия му поглед. Той сякаш се мъчеше да открие нещо жизненоважно в нейната същност, което я караше да постъпва така.

— Не се съмнявам, че баба ми ще премисли това внимателно — заключи накрая.

Сега тя каза на Роло:

— Той обеща, че баба му ще си помисли.

— Щяла да си помисли! — изсумтя Роло. — Веднъж жена му да чуе за какво си мисли тя, веднага ще отлети там. Изкуството е голям бизнес, Кейт. За Бога, не го споменавай пред никого. Тогава всички, а не само аз, ще разберат, че си сантиментално, алтруистично настроено, наивно момиче. Баща ти не е имал предвид това, мила моя, когато е писал завещанието си. Внимавай да не пропилееш наследството си.

 

 

Докато Кейт бе в Америка, Роло се отдаде на любимото си занимание: разпространение и след това събиране на информация. Ако съществуваше олимпийски медал за клюки, Роло би бил несменяем шампион. Насочи вниманието си към „Деспар“. Вреше си носа тук и там, за да открие и най-слабия дъх на корупция.

Той просто бе създаден за това. По рождение (беше незаконен син на благородник) той имаше достъп до аристокрацията. Чрез училището „Хароу“, което предполагаемият му баща е посещавал, имаше достъп до цялата мрежа на съучениците си, а чрез актьорската професия — до света на театъра, киното и телевизията. А понеже веднъж бе написал материал за колоната, посветена на изкуствата в национален всекидневник, имаше достъп и до третата власт. Най-накрая, чрез „Деспар“ познаваше и бе познат на света на изкуството, като се започне от големите аукционни къщи със скъпо заплащани дилъри и се стигне до дребните риби.

Никой не обичаше Роло Белами, но всички имаха едно на ум, че не бива да го пренебрегват. Известно бе, че ръката му е дълга, както и паметта (същото би могло да се каже за носа му — така говореха по-злобните), а от езика му трябваше да бягат като дявол от тамян. Освен това, той познаваше буквално всички и човек никога не знаеше кога би могъл да опре до услугите му.

Историите, които се разказваха за него нямаха край, но никой не можеше да каже със сигурност дали са верни или не. Някои говореха, че е работил за МИ-5 или МИ-6. Други твърдяха, че все още е действащ агент към някаква тайна правителствена агенция, че актьорската професия му служи само за прикритие, а сексуалните му склонности го правят идеалният мъж, способен да компрометира личности, които правителството би желало да шантажира. Единствената, която не вярваше на слуховете беше Кейт. Отнасяше се към тях с пълно презрение и ги смяташе за чиста измислица. Та той е Роло, за Бога! Майка й никога нямаше да я повери на човек, който би могъл да направи всички тези неща. Той беше човекът, който беше до нея, когато имаше нужда от него, човекът, който познаваше и обичаше майка й. Хората се страхуваха от него и не го харесваха заради острия му език и заради хапещия му сарказъм. Тя отказваше да повярва и на дума, изречена срещу него. Все пак тя го познаваше.

Докато я нямаше, Роло бе успял чрез своите канали да научи, че Пиърс Ланг насочва ценни предмети към търговете на Доминик, както и че е един запален бисексуален комарджия, който живее много над възможностите си в луксозен апартамент, за който се носят какви ли не клюки.

Роло вече знаеше със сигурност не само кой е доносникът, но и защо, как и на кого докладва. Така че след като взе Кейт от летището, вместо да я откара в жилището над „Деспар“, той я заведе на вечеря в уютния си приземен апартамент на Роял Авеню.

Не й каза какво е открил, а чакаше тя да го попита. В миналото това действаше безотказно. Тя бе готова на всякакви извинения, само и само да го извади от мълчанието му. Този път обаче, тя не го направи. Ядеше мълчаливо и почти разсеяно. Явно, че не мислеше нито за него, нито за препирнята им. Изумен той откри, че даже я е забравила.

— Още не си ме попитала какво става тук в твое отсъствие — изрече заядливо.

Тя вдигна очи към него.

— Ако има нещо, не се съмнявам, че с течение на времето ще ми разкажеш.

Той отново усети объркване. Това не е същата Кейт. Какво ли се е случило с нея през този уикенд?

— Мисля, че е време да уволним непочтения Пиърс.

— Знаеш, че не можем докато нямаме доказателство — сряза го Кейт.

— За фалшификата да, но докато ти вкусваше от плодовете на богатството, аз се порових заради теб и това, което открих, може да послужи.

Той й разказа фактите, но реакцията й не беше такава, каквато очакваше. Вместо да се ядоса, Кейт му отговори спокойно.

— Вече реших как ще се отърва от него.

— Сериозно? Как, ако мога да попитам?

— Ще го преместя.

— Ще го преместиш! Къде?

Кейт му се усмихна, а той пак се намръщи. Вярно, че тя наистина много добре се владееше, което не му бе по вкуса.

— В Австралия — отвърна му Кейт.

Роло я зяпна, после на лицето му постепенно се разля израз на възхищение.

— Кой ти даде тая идея?

— Измислих си го сама. Той няма да отиде, а аз на това разчитам. Тогава му остава само да си подаде оставката.

— Наистина достойно за Макиавели. Принудителен избор. Той все още смята Австралия като колония за наказания.

— Точно така — съгласи се Кейт.

— Ти вече се учиш, мила — каза Роло.

— Интересува ме какво още си узнал — отвърна твърдо Кейт. — Например, за коня фалшификат.

— Досега нищо. Единствените, които знаят откъде идва конят, са доведената ти сестра и нейният любовник.

Кейт гледаше разсеяно, толкова дълбоко бе потънала в мислите си. Най-накрая изрече:

— Тя доста ясно ми показа на какво е способна. Направи го съвсем преднамерено. Ако не е целяла това, фалшификатът щеше да бъде нещо друго, което не е в нейната област — нещо, което никога не бихме свързали с нея. Китайски кон… — Смръщи се. — Страшно много бих искала да знам кой е направил тоя майсторски фалшификат. Който и да е, той е опасен.

— Продължавам да душа — увери я Роло.

— Добре, но междувременно искам да направя всички възможни тестове на този кон.

Независимото й държание вбеси Роло, който бе свикнал тя да не прави нито крачка без него. Но конят и Роло бяха вече далеч от Кейт. Тя мислеше — както това й се случваше много често през последните дни — за Блез Чандлър.

— Хайде сега, разкажи ми за ранчото или каквото е там… — каза Роло.

Кейт не се нуждаеше от подканване и докато разказваше, той се увери, че в Колорадо е станала някаква промяна с Кейт. „Невероятно!“ — помисли си той кисело.

— А Чандлър — той прояви ли се като добър домакин? — попита нехайно.

— Беше много мил — отвърна Кейт кратко, но бузите й пламнаха и тя се пресегна за чашата си, за да забоде нос в нея. Роло, който добре познаваше Кейт вътрешно, външно и от горе до долу, усети как ревността го пробожда, но най-накрая си каза, че що се отнася до Блез Чандлър, Кейт не бива да храни никакви надежди. Мъже като него въобще не забелязват подобни жени.

— Има ли начин той да отиде право при жена си и да й разкаже какво притежава баба му? — запита подигравателно.

— Не е възможно! — отвърна Кейт незабавно. Изчерви се още повече. — Сигурна съм, че няма да го направи. Той е много привързан към баба си. Каза ми, че докато е жива, тя нищо няма да продаде.

— Но когато умре, всичко остава на него.

Тя поклати глава.

— Няма да го направи. Бъди спокоен.

— Какво стана с надутия негодник, когото не можеше да търпиш? — учуди се Роло кисело.

— Жив и здрав е, но той е човекът, когото баба му обича и на когото вярва.

— Само не искам този уикенд като сън да се отрази върху преценката ти — обясни той.

Заговори за други неща. Разказа й за търга, станал в нейно отсъствие, на който един арабин, който допреди пет години имал само две жени и четири камили платил четири милиона лири за пищен и еротичен Тициан.

— … хич не му пукаше, че е голямо изкуство, иска само да закачи картината в палатката си и да се радва на цялата площ от пищна плът — Роло не бе в състояние да прикрие отвращението си. — Сезонът замина, както ти предполагаше, при Ломбарди, богатия калифорниец — спря за малко, докато напълни чашите. — Обаче… — Кейт вдигна глава. Тази майсторска пауза означаваше, че следва откровение. — Слухът, който сега се носи, е за Хонконг. Нищо не е обявено, но някои източници смятат, че Венера Мухоловката урежда нещо като търг на века. Някакъв хонконгски милионер, подушил вятъра на комунистическата промяна, ще предложи, както се говори, най-хубавата колекция от китайско изкуство, която някога е виждана. Дотогава има още няколко месеца, разбира се, но ако това е вярно, съдейки по цифрите, които се споменават, играта е загубена още преди да е започнала.

— За колко става дума? — попита Кейт.

Със свиване на раменете Роло искаше да каже, че играта наистина е загубена.

— Трийсет-четирийсет милиона щатски долара, не хонконгски. — След като видя израза на Кейт, продължи: — А ти току-що отхвърли възможност да продадеш уникална колекция от изкуство на американския Запад…, помисли за това! — сопна й се той, а после стана, за да отнесе чиниите.

Кейт въздъхна. Роло беше раздразнен. С този негов дяволски вътрешен радар усети, че нещо се е случило в Колорадо. Винаги отгатваше настроенията й. Обаче не беше очаквала да прояви ревност. Все пак в това нямаше нищо чудно. Откакто остана сама, Роло беше единственият в живота й и намесата, на който и да е друг той смяташе като заплаха за собственото си положение.

Две червени петънца се бяха появили се върху обичайно бледите му бузи. Тя установи с нещо като съжаление, че той изпитва страх.

Налагаше се да го успокои.

— Ще има и други търгове — изрече тихо. — Ти нали ще ми помогнеш?

— Да не би да се съмняваш? — попита той, леко успокоен.

— В теб никога — отвърна му сериозно Кейт. — Никога в теб, Роло.

Червените петънца започнаха да изчезват.

— Всъщност — заключи той, — може да си направила добро впечатление, като не си показала същата алчност, каквато Доминик несъмнено би проявила. Особено след като твърдиш, че Блез Чандлър е дълбоко привързан към баба си.

— Вярно е — каза Кейт. — Много.

— Разкажи ми за нея — помоли я Роло.

Когато го направи, тя го разсмя. Очите му заискриха от удоволствие и той възкликна:

— Много бих желал да се запозная с нея. Изглежда е жена, която ще ми допадне.

— Не вярвам да отидеш чак толкова далеч — засмя се Кейт, — но сигурно трябва да се запознаете.

— След като имаш такава приятелка като нея, чудя се как ли би ти се отразило това по-нататък — както винаги, той се интересуваше от възможните машинации.

— Какво бих правила без теб, Роло — запита тя с обич, като много добре знаеше отговора, но нямаше никакво намерение да му го каже.

— Щеше да бъдеш изядена от първия вълк, който се появи.

Очите на Кейт пак се замъглиха — това беше нещо ново, — но гласът й беше съвсем нормален, когато каза:

— Блез Чандлър не е вълк, Роло. Поне по отношение на мен. Имай го предвид — заговори тя по-весело. — Мисля, че вече не ме смята за отегчително задължение. Не се отнася чак толкова неодобрително. Всъщност ние наистина добре се разбираме. Това разбира се, може да ни донесе повече добро, отколкото зло. Както правилно изтъкна, баба му наистина е властна стара жена. Може да ни се отрази само добре, ако тя ни е приятелка.

Роло кимна и рече успокоен:

— Особено както казваш, че не обича кой знае колко снаха си. Продължавам да смятам, че би било по-добре, ако беше уредила търг, но в наше време, когато се обръща толкова внимание на консервирането на старините, няма да е лошо да имаш приятели и в това направление — кимна, размисляйки върху думите си. — В края на краищата, добър ход си направила, мила моя. Поздравявам те.

След като доброто му настроение се възвърна беше самата любезност.

— Щом ти ме хвалиш, значи наистина заслужавам похвала, особено като знам колко рядко го правиш — каза му сърдечно. — Знаеш, че си единственото постоянно нещо в бързо променящия ми се живот.

Роло се трогна, стана му драго.

— Къде другаде бих могъл да отида? Само не споменавай онова място, където ми пожелават да бъда. Не понасям висока температура!