Вера Коуи
Богатство и сълзи (21)

Двайсет и първа глава

Блез и Кейт лежаха голи, прегърнати върху мокрия пясък. Леките вълнички на океана охлаждаха разгорещените им тела, а те съзерцаваха как огромният тъмночервен кръг на слънцето потъва зад хоризонта.

Беше тихо — само вятърът олюляваше палмите и диплеше повърхността на водата, в която потракваха камъчета, а цикадите се настройваха за вечерния си концерт.

Кейт се къпеше в блаженство. Никога в живота си не се бе чувствала така, никога не бе вярвала, че е възможно подобно безкрайно и пълно щастие.

И всичко заради мъжа в прегръдките и в тялото й, където обичаше да го усеща. Месец по-рано навлезе в този период от живота си като момичето Кейт Деспар, а днес вече се бе превърнала в Кейт Деспар — жена, която се къпеше гола и не се срамуваше от закръгленото си тяло, станало златисто от дългите дни, прекарани под мекото слънце. Жена, която можеше да получава, но и да предлага невероятни усещания; жена, чийто апетит за любов, след като веднъж се събуди, стана много настоятелен. От него се пораждаше страст и тя задоволяваше Блез до висоти и дълбочини, каквито той не бе очаквал, но приемаше с почти смирена благодарност. Тя беше жената, която ставаше със зората, за да плува, изяждаше невъобразими количества храна, играеше тенис, яздеше; с която в горещите следобеди се любеха бавно и дълго, после заспиваха, пак плуваха преди вечеря, а по-късно танцуваха на еротичния ритъм от приглушения тромпет на Хърб Албърт с вплетени едно в друго тела, със затворени очи, докато желанието се разгореше и тогава се оттегляха в спалнята, за да изследват още веднъж границите на насладата.

Преди месец той я доведе тук с хидроплан — на самия край на отдалечения полуостров Юкатан, в белосана вила, която сякаш бе на края на света. От трите й страни се виждаше морето, а отзад беше джунгла. Имаше плувен басейн — тюркоазен ромб, чиято вода бе хладна дори в горещината по пладне. Привечер, с асансьор, прокопан в скалата, слизаха на безлюдния плаж петдесетина метра по-надолу, където плуваха голи. Наоколо нямаше жива душа, освен прислужниците в къщата.

„Откъде ли е знаел какво искам?“ — зачуди се тя, когато пристигнаха. Изуми се още повече, след като откри как основно я е опознал — това едновременно я развълнува и въодушеви. Не само тялото й — което най-после (след като свалиха гипса му и вече нямаше какво да му пречи) изследва бавно и основно, без да бърза, докато тя го помоли да я вземе, — но и съзнанието й. Смая се колко добре я е изучил по време на „целомъдрените им отношения“.

Веднъж му бе споменала за филм, който някога беше гледала. Там бе видяла вила — вече не се сещаше къде, тъй като бяха минали години, но си спомняше само, че беше бяла. Беше построена върху скала над морето, вътре имаше много сводове, черен и бял мрамор на пода, тънки бели развяващи се пердета, а пламъците на високи бели свещи потрепваха от ветреца. Имаше маса, сложена за двама, изстудяващо се шампанско, магнолии, потопени в ниски и широки вази, отнякъде се чуваше соната за пиано на Шопен — ноктюрно, което се бе запечатало в паметта й. Това бе младежката й мечта — някой мъж, чието лице не си представяше тогава, да я заведе на подобно място.

Тъй като пристигнаха в Юкатан вечерта, те се разходиха по мраморната тераса с парапет, зад която имаше високи арки, бели развяващи се пердета, изстудяващо се шампанско, магнолии, които плуваха в коритото на водоскок, а някъде отвътре се носеха звуци на ноктюрно от Шопен…

Беше му казала, че обожава зеления цвят и откри, че спалнята е в най-бледия сребристозелен тон, съчетан с бяло. Беше споделила с него, че идеята й за лукс е вана като басейн и откри, че в банята й — той разполагаше със своя — имаше огромна вана, за която се слизаше по шест мраморни стъпала. Беше му доверила колко обича музиката и точно какво я вълнува и откри музикална стерео система — последна дума на техниката — с всички възможни дискове, които някога бе споменавала, включително и предпочитаните от нея записи. Сякаш бе запомнял всичко, което някога бе казвала, и го бе пренесъл тук. Като белите азалии в спалнята, изпълващи с ухание нощния въздух и чаршафите от крепдешин, а също и огромното шише от любимия й парфюм „Зелен бриз“.

Тя обиколи всички стаи подобно на пойна птичка, която изследва всяко цвете, от което би могла да получи нектар.

— Чия собственост е? — попита, останала без дъх.

— Вече е моя — отвърна Блез.

— Вече?

— Купих я преди шест седмици, когато разбрах, че се продава… Веднъж дойдох тук като гост и не можах да я забравя.

Бяха далеч от всичко, затова Кейт се чувстваше като на края на света, но според Блез наблизо имало две малки градчета — Пуерто Хуарес и Ел Диас. Оттам били прислужниците. Всичко друго било пренесено от Маями: храната, виното, водата. От хидроплана бяха разтоварени много кашони — огромен фризер, хладилник колкото килер, кухненски шкафчета. Никой от прислугата не говореше английски, но Кейт откри, че Блез разбира малко испански.

— Какво друго можеш, което да не зная? — попита тя очарована.

По-късно я обзе страх, граничещ с паника. Облечена с пеньоар от бяла крепирана коприна, който изглеждаше сложен, но всъщност се разтваряше след разкопчаваното на едно-единствено копче, тя седна зад тоалетната масичка, за да сложи обиците с топази, които й беше подарил по-рано („защото много отиват на очите ти“). Знаеше, че изглежда красива, но вътрешно се измъчваше от ужас да не го разочарова, тъй като бе сигурна, че Блез очаква много от нея.

Докато носеше гипса си, който му тежеше и го обременяваше, той само я целуваше и прегръщаше.

— Няма смисъл — казваше кисело — да започваме нещо и да не можем да го довършим както трябва. Освен това, искам всичко да е идеално, затова и аз ще бъда съвършен…

Цяла вечер намеренията му се четяха в очите му. Нима самата тя не беше мечтала и се молила това да се случи? Но сега, когато дойде моментът, й се искаше да каже: „Благодаря ти, но промених решението си. Смятам, че все пак не бива…“

Нямаше никакъв опит. Беше спала само с двама мъже — единият я използва като трамплин, а другият — като модел за практика. Сега я ужасяваше това, че може би ще разочарова единствения мъж, когото за нищо на света не би искала да подведе. Страхуваше се, че в резултат на невежеството и неопитността всичко ще започне с досада и ще завърши с неприязън.

„Боже мой, помогни ми, само това те моля.“ А за да помогне на Господ, тя пи послушно от всяка чаша, която биваше поставена пред нея — от шампанското преди вечеря до коняка след яденето — и въпреки всичко остана отчаяно трезва. Загледа се в магнолиите, които плуваха в кристалната купа, в трептящия пламък на белите свещи и си мислеше: „Нали такива са мечтите? Колко хубаво е да ги гледаш на кино — седиш си на първия ред, ядеш бонбони и рониш сантиментални сълзи, защото всичко е толкова романтично и красиво, за разлика от действителността, изплетена от нерви и големи надежди, които не можеш да оправдаеш и…“

— Кейт?

Тя вдигна очи и като срещна погледа му, ги отмести.

— Кейт… — Беше се изправил до нея, а гласът му беше толкова мил, толкова добър, че тя усети как се просълзява.

— Опитваш се да ми кажеш нещо ли? Че трябва да се напиеш, за да ме понасяш?

— Не съм се напила — изрече тя нещастно.

— Но доста старателно се опита. Защо?

Насили се да го погледне в очите.

— Защото се страхувам… Всичко е толкова хубаво, боя се това да не развали всичко.

— Досега не си ли разбрала, че каквото и да направиш, няма да ме разочароваш?

— Другите ги разочаровах… казаха ми, че съм студена като риба…

— Няма студени жени, само неспособни мъже.

— Така ли? — поклати глава и изрече пламенно и с благоговение: — Не може да си от тях. Иначе Доминик нямаше да си губи времето с теб… — виното бе започнало да я хваща.

— Тогава искаш ли да се любим?

— О, да… да, да! Не съм… няма… аз не… — говореше несвързано, но най-после успя да изрече: — Не съм много опитна.

— Няма нищо. Аз съм.

— Но… след Доминик…

— Аха, разбирам те. Мислиш си, че искам още една Доминик ли? — усмихна й се мило. — Една е повече от достатъчно, благодаря. Искам Кейт. Купих тази къща за Кейт. Очакванията и надеждите ми бяха свързани с Кейт. Не давам и пукната пара за Доминик и в никакъв случай не бих искал да мислиш, че правя някакви сравнения. Ти си Кейт, няма друга като теб и те желая. Не се безпокой какво ще правиш, кога и как. От теб искам само пълно съдействие…

Вдигна я на ръце и я отнесе до кушетката, където се изпъна, притиснал я към тялото си.

— Няма защо да бързаме… няма за къде да бързаме…

Малко по малко той направи така, че тя се отпусна. Укроти я както се успокоява нервна кобила, за да се обязди. Шепнеше й мили думи, целуваше я първо леко и нежно, после все по-страстно, а тя все повече се отпускаше, докато срамежливостта й се изпари в пламенността, която струеше и от двамата. Кейт се разтвори като цвете, закопня за него, идеше й да извика. На мястото на нервността й се настани желанието и, най-после събудена сексуално, тя се разгорещи до стенен, от която и двамата се разтрепериха.

— Люби ме, люби ме, моля те, люби ме… — прошепна до устните му, а езикът й усили възбудата му.

Той отново я взе на ръце, внесе я в къщата и я качи в сребристозелената спалня, където през отворените прозорци луната осветяваше хладните плочки на пода, както и голямото двойно легло.

В това легло той я люби както никой преди това, накара я да се извива, да се задъха и да се разтрепери, когато усети как я изпълва, как навлиза в нея и тъкмо, когато й се стори, че се откъсва от земята, тя извика удивена:

— О… — после пак отново на по-висока октава: — О… о-о! — сключи дългите си бедра около кръста му и посрещна тласъците му с инстинкт, който избликна от дълбините й с такава ярост, че го замая. Това му подейства като шок. Сякаш за пръв път бе с жена: отдаден на сладкия делириум да я усеща толкова топла и тясна, той бе роб на нейното ненаситно, но все пак невинно желание и приемаше в екстаз, докато тя му отдаваше всичко, дори душата си. Той го изживя интензивно и пълно, стори му се, че ще умре от наслада и когато усети, че Кейт е на върха, че се стяга, че гърбът й се извива като дъга, че е отметнала глава назад с отворена уста, той свърши и двамата заедно напуснаха реалността, погълнати от водовъртеж, който помете съзнанията им. Когато дойдоха на себе си, той все още бе дълбоко в тялото й, а Кейт се бе долепила до него, сякаш потта на телата им ги беше споила в едно. Тя замаяна отвори очи и срещна неговите, наподобяващи дълбоки тъмни езера. Блез я съзерцаваше с израз, подобен на тона му, когато изрече с плътен глас:

— Виждаш ли…

— Разбира се… нямах никаква представа… едва сега започвам да схващам смисъла на думите „бях сляп, но вече прогледнах“.

— Не — възрази той със същия странен тон, — аз прогледнах…

Тя се изпъна като котка, потърка ходилото си нагоре-надолу по зарасналия му крак и само дето не замърка от чувствена наслада.

— Знаеш ли, че последната дума, която баща ти изрече беше твоето име? Жена му мислеше, че е имал предвид нея, но никога не съм го чувал да я нарича другояче, освен Катрин или „скъпа моя“. Тя ми предаде, че е казал „Кат… малката ми Кат.“ Когато прочетох писмата, разбрах, че е имал предвид теб — погали я и отстрани влажните кичури от лицето й. — Сега разбирам защо те е обичал толкова много…

Кейт зарови лице във врата му.

— Благодаря ти, че ми го казваш сега. Така вече всичко е пълно… — вдигна лице към него и то излъчваше гордост. — Не те разочаровах, нали?

— Направо ме изуми…

Блез дръпна копринените чаршафи върху охлаждащите им се тела и двамата останаха да лежат в доволно мълчание. Кейт огледа красивата стая: процеждащите се лунни лъчи, снежнобелите азалии, блясъка на хладните теракотни плочи, лекият повей на вятъра, който издуваше прозрачните бели пердета.

— Може би съм умряла — прошепна мечтателно, — сигурно така изглежда раят.

— Не, не си, сега започваш да разбираш какво означава да си жива.

Тя отново се потърка о него.

— Да, точно така…

Сега, докато лежаха сънливо на плажа, Кейт се размърда.

— Това бе най-прекрасният месец в живота ми… Като че се преродих и сега съм съвсем новичка и чиста, ако тази дума може да се използва, за да се опишат прелюбодейните ни отношения. Но в това няма нищо лошо, нали? Чувствам, че всички нечистотии са изгорели вече…

— Като бялата ти кожа ли?

— Не е зле за червенокоса. Дори до твоята, пак си личи, че имам тен.

Нейният беше златист, неговият — махагонен.

— Колко бързо мина… — въздъхна Кейт като седна и обгърна коленете си.

— Като твоите комплекси — ухили й се Блез. — А като си помисли човек, че ти беше една безнадеждна невротичка…

Тя се хвърли към него и двамата се сборичкаха като деца, Блез победи, както винаги, и затисна Кейт под себе си. Ръцете му хванаха здраво китките на изпънатите й ръце, но като видя озареното й от щастие лице, му дойде много. Наведе се и я целуна, отпусна китките й, а Кейт бързо се изтърколи, побягна по брега и се гмурна във водата.

— За последно… — извика.

Вечерта, след като се бяха любили бавно и продължително, Кейт се обади:

— Ще се учудиш ли, ако ти кажа, че съм бременна?

Блез преглътна смеха си.

— Не че не сме се потрудили.

— Ще имаш ли нещо против?

— Ще бъда щастлив, а херцогинята ще престане да ми натяква, че Чандлър няма наследник.

— Ще бъде наследник и на Деспар.

— В такъв случай, направи ги близнаци.

— В такъв случай — изрече невинно Кейт, — не е ли по-добре да пробваме отново?