Даяна Палмър
Обречени на любов (9)

Девета глава

Когато се прибраха, всички лампи в къщата бяха запалени, а Мод излезе на верандата, за да ги посрещне.

— Това нали ти беше свободната вечер? — възкликна Криси.

Възрастната жена изглеждаше разтревожена.

— Да, но теб те нямаше, а телефонът не работеше. Джъд не успял да се свърже с теб, затова ми се обади и помоли да намина да те видя. Тъкмо пристигнах…

Тя се зачуди защо ли телефонът не работи.

— Кеш ме заведе на балет в Хюстън, за да отпразнуваме двадесет и първия ми рожден ден — обясни Криси и се притисна усмихната в ръката му. — Пихме шампанско и вечеряхме в ресторант четири звезди. Аз ядох филе Уелингтън, Мод!

Мод се засмя.

— Виж ти, виж ти. Много мило от ваша страна, господин Гриър.

— Мил е бащиното ми име. Питай Криси — каза на шега той.

Мод се усмихна.

— Ще проверя телефона още веднъж и се връщам при сестра ми. Криси, ти остави лампата на верандата запалена, след като се прибереш — каза тя с крива усмивка. — Не бързай!

Младото момиче усети как сърцето й олеква. Значи Джъд се е разтревожил за нея, нищо че не си бе направил труд да дойде лично. И как да си позволи да разочарова Типи, каза си раздразнено тя, как да остави прелестната манекенка, за да обикаля Джейкъбсвил и да търси жената, която много скоро щеше да му бъде бивша.

— Да не виждам повече тази умислена физиономия — сряза я Гриър и докосна бузата й с показалец. — Много добре знаеш, че той държи на теб. Ако не беше така, нямаше дори да си направи труд да се обади.

— Това е просто навик. Скоро ще може да го забрави, когато приключим с брака — тя въздъхна и го погледна с хитра усмивка. — След нула време ще съм свободна жена. Искаш ли да ме целунеш за лека нощ?

Той стисна решително устни.

— И аз си мислех за същото. Не съм сигурен дали идеята е много добра. Искам да кажа, какво ще правим, ако много ми хареса?

Очите й грееха като мокри кестени на лъчезарното лице.

— Обичам да рискувам. Хайде. Не ми отказвай.

Той бе почти сигурен, че Джъд я е целувал. Но освен ако алкохолът не си казваше думата, тя май приемаше целувките като забавна игра. Кеш погледна устните й и прецени предимствата и недостатъците. Единствено фактът, че е все още женена за Джъд го възпря.

Притегли я нежно към себе си, наведе се и докосна с твърдите си устни нейните, без да влага страст. Сърцето му препускаше. Вкусът й бе като на замайващо вино. Веднага усети, че тя не отговаря на целувката. За нея не летяха искри. Не звучеше музика. Усети леко разочарование, когато вдигна глава и видя истината в усмивката й. Целувката не й бе подействала.

— Благодаря ти, че превърна рождения ми ден в нещо специално, Кеш — каза нежно тя.

Той бързо възвърна самообладанието си.

— Че за какво са приятелите — пошегува се той. — Да се наспиш добре. Ако имаш нужда от мен, знаеш как да ми позвъниш, нали?

— Нали.

Той се вгледа в очите й и се усмихна.

— Прекарах чудесно. Радвам се, че ти хареса. Лека нощ.

— Лека нощ.

Тя стоеше на верандата и гледаше след него, докато колата се отдалечаваше, а след това влезе, заключи и загаси лампата на верандата.

Мод се върна в трапезарията сериозна и притихнала.

— Трябваше Джъд да те изведе. Случаят е специален. Двадесет и първият ти рожден ден!

— Джъд дори не се обади да ми честити рождения ден, Мод — каза й Криси.

— Не се е сетил, че имаш рожден ден. На мен сърце не ми даде да му кажа, когато ми звънна. Толкова беше притеснен, че не успява да те набере на мобилния телефон. Обадих му се и му казах, че си добре — жената се усмихна. — Не беше очарован, когато разбра, че пак си излизала с Гриър — добави доволно тя.

— Да не мислиш, че му пука. Поне имаше с кого да отпразнувам рождения си ден! — отвърна тя, очите й потъмнели от гняв. — Харесва ли ти роклята ми? — попита тя и се завъртя. — Когато я купих, си мислех, че ще я облека за Джъд тази вечер.

— Милото ми чедо — Мод я гледаше състрадателно.

Криси гордо вирна брадичка.

— Не съм дете. Вече не съм. Пораснала жена съм и смятам да се държа като такава. Повече няма да въздишам по мъж, който никога няма да ме пожелае. Особено след като има друг, който ме желае.

Мод не каза нищо. Само се усмихна, много тъжно.

На следващата сутрин Кристабел сипваше на животните в обора, когато чу някаква кола да спира на прашната алея. Погледна към вратата, когато чу затръшването на врата и забеляза, че Джъд се приближава към нея.

Сърцето й прескочи и започна лудо да бие. Той бе толкова хубав. Винаги, когато зърнеше тези дълги крака, тази гъвкава походка, въодушевлението й избликваше. Беше в рейнджърска униформа, със звездата и автоматичния пистолет 45 калибър в кобура. Кремавата шапка Стетсън бе килната небрежно и закачливо над черните му очи. Виждаше единствено правия нос, слабото лице, тънките устни и квадратната челюст.

Веднага се сети, че е обула скъсани дънки, кални ботуши и избеляла зелена блуза с едно изгубено копче. Част от косата й се бе изплъзнала от стегнатата плитка, а не си бе направила труда да си сложи дори червило. Джъд се появяваше, когато тя бе най-опърпана, не че това я притесняваше. Болката й бе все още жива, заради това, че бе забравил рождения й ден и бе предпочел да излезе с друга жена.

Тя изтри всичко издайническо от лицето си, когато мъжът се приближи. Отново се върна към работата си.

— Да не би да си тръгнал на лов за негодници, господин Тексаски рейнджър?

Той бутна шапката назад и черните му очи блеснаха.

— Какви са тези приказки, че си ходила с Гриър в Хюстън?

Тя изви вежди и го погледна, сякаш е полудял.

— Че аз ходя на много места с Кеш, при това от седмици, ако не си забелязал.

— Бяхте все в града, а не на елегантни места из Хюстън — заяви той.

— Поколеба се, защото се чувстваше несигурен — Мод ми каза за балета — продължи той. Устните му се бяха превърнали в права черта на загорялото лице. — След това и Гриър спомена същото, когато се отбих в офиса му тази сутрин.

— Аз го харесвам — отвърна тя и черните й очи проблеснаха.

Това бе обявяване на война и той веднага разбра.

— Гриър е на тридесет и осем — изтъкна той. — Има доста тъмно минало. Прекалено опитен е за обикновено момиче като теб.

— Казах ти, че го харесвам — повтори спокойно тя. Свърши с храненето на малкото теле, погали го, излезе от ограждението и затвори вратата.

— Нали ме чу.

Тя не го погледна. Това щеше да е фатално, а трябваше да се държи твърдо.

— Ти се грижи за мен пет години. Безкрайно съм ти задължена за всичко, което направи за мен. Знам каква жертва е от твоя страна и то в много отношения — продължи тя, докато миеше бутилката с биберона на ръждясалата мивка и я оставяше да се отцежда на полицата. — Само че аз почти приключих с училище и дори и ти можеш да признаеш, че знам как да си върша работата. Справям се със счетоводството не по-зле от теб. Мога да купувам и продавам добитък. Мога да наемам хора — тя се обърна и вдигна очи към него. Колко й бе трудно! — Крайно време е да поема пълна отговорност за моята част от задълженията. Налага се да се науча да стоя на краката си, а ти трябва да ме оставиш.

— Когато станеш на двадесет и една — заяви упорито той.

Тя свали пръстена с печата, който той й бе дал преди пет години, стисна едрата му ръка и го остави на дланта, а след това сви пръстите му.

— Това повече няма да ми трябва. Вчера станах на двадесет и една — каза тя с всичкото достойнство, което можеше да събере.

По лицето му се изписа изумление.

— Какво?

— Казах, че вчера станах на двадесет и една — повтори тя и очите й избълваха огън към него. — Докато ти си се перчил с госпожица манекенка на тържеството във Виктория. Мен пък ме нахрани и развесели мъж, който е прекалено опитен за мен! Почерпи ме с прекрасна вечеря с шампанско и вдигна тост за пълнолетието ми и ме заведе да гледам „Светулката“ в Хюстън!

Лицето му бе като издялано от камък. Той се сви.

— Кристабел… — започна тихо той. — Съжалявам!

Тя сви рамене и избегна очите му, преструвайки се, че сърцето й не се къса.

— Не си го слагай на сърцето. Прекарах великолепен рожден ден. А ти можеш да подадеш документи за прекратяване на брака, когато решиш. Само не очаквай да стоя вкъщи и да чакам благоволението ти — очите й отново блеснаха към неговите. — След като ти можеш да ходиш по срещи, докато сме все още женени, не виждам защо аз да не мога!

Тя тръгна към вратата на обора, изпънала гордо гръб, а русата и коса бе разпиляна.

Джъд я наблюдаваше със съжаление, което го изяждаше жив. Как можа да забрави най-важната дата в живота им? Погледна пръстена с печата, който тя бе носила безотказно през последните пет години и го прободе вина. Винаги я бе водил някъде на рождения й ден, винаги й бе правил малки подаръци.

Спомни си за пръстена, който Типи го прилъга да й купи и усети горчивина. Добре че Криси не знаеше поне за това, успокои се той.

Върна пръстена на малкия си пръст и го загледа. Тя каза, че може да подаде документите, когато пожелае. Да не би защото връзката й с Кеш Гриър да имаше ново развитие? Присви гневно очи. Щеше да й се наложи да чака прекратяването на брака до момента, когато той бе готов. А сега този момент не беше настъпил. Все още не.

Момчетата във Виктория знаеха, че познава Типи Мур и го помолиха да им направи специална услуга и да я доведе на тържеството по случай пенсионирането. Той се съгласи, без да се замисля. Типи го харесваше и не се отделяше от него нито за момент. Беше поласкан, че една толкова красива и известна жена го намира за привлекателен. Само че в нея имаше нещо странно. От време на време го докосваше, но тя самата не понасяше някой друг да я докосва. Беше леденостудена с мъжете, които флиртуваха с нея, мъже, които проявяваха доста ентусиазъм към лицето и тялото й. Обожаваше служителите на реда и винаги намираше време да поговори с тях, независимо за какво. Джъд бе забелязал, че с другите мъже се чувства неловко и се държи близо до него, когато бяха заедно — на снимки, в града, най-вече, когато онзи помощник-режисьор, Гари Мейз, се приближеше.

Тя бе истинска загадка. Компанията й му бе приятна и това повдигаше самочувствието му. Въпреки всичко не се бе замислял как изглеждат нещата за Кристабел, която му бе официално съпруга, нищо че хората не знаеха. Като водеше Типи навсякъде със себе си, той поощряваше Кристабел да прави същото с Гриър.

Беше отворил врата, която нямаше да е в състояние повече да затвори и се почувства неловко. Мисълта за Кристабел с Кеш Гриър му бе неприятна, защото миналото му бе, меко казано, на десет градуса извън нормалното. Този мъж бе опасен, независимо дали бе служител на реда, или не, а Кристабел се излагаше на опасност като бе с него. Той си имаше врагове.

От друга страна тя самата бе в опасност. Гриър му пили тази сутрин на главата, че я бе оставил сама във фермата след сблъсъка й с Джак Кларк и след заплахите, които онзи мизерник й бе отправил. Беше проявил небрежност, дори с това, че купи онзи скъп пръстен на Типи, който при това не можеше да си позволи. Бе свикнала да е заобиколена от богаташи, които да й подаряват всичко, което си хареса. Той не беше такъв.

Продължи да гледа тъжно пръстена с печата. Беше наранил Кристабел, която през целия им брак се бе съобразявала с него и се бе грижила за фермата, когато той не можеше. Беше й се отплатил като я накара да се чувства несигурна и излишна. Сега искаше бракът им да приключи, и то тъкмо в момент, когато той започваше да изпитва…

Прекъсна мисълта си. За тях двамата нямаше бъдеще. Трябваше да мисли за прекратяването на този брак. Веднага след това го прониза мисълта, че Кеш Гриър има за цел да се установи и силно се интересува от Кристабел. Ако другият мъж се замисляше за брак, щеше да му се наложи да помисли по-задълбочено, защото чакането можеше да се окаже дълго.

Типи Мур се върна на работа в понеделник и първите й думи към Кристабел бяха, че е прекарала страхотно с Джъд във Виктория на тържеството.

— Много се радвам — отвърна небрежно Криси с широка усмивка — защото аз ходих на балет в Хюстън с Кеш, а след това вечеряхме в ресторант пет звезди. Незабравима нощ.

Задоволството на Типи се изпари. Това за нея бе ежедневие. Нямаше представа, че Кеш Гриър е толкова образован, нито че разполага с толкова пари, че да си позволи подобна скъпа вечер. Очевидно това селско девойче нямаше представа колко е скъпо. Представата на Джъд за нещо изключително вкусно бе хамбургер в заведение за бързо хранене и пържени картофи. Тя много държеше на него, разбира се, а и работата му го нареждаше след изключителните хора. Само че много бързо бе разбрала, че не е богат. Не че многото пари, или липсата им я впечатляваше, каза си тя, такава му бе работата. С него се чувстваше в безопасност, той я предпазваше от другите мъже, от мъже като Кеш Гриър, които представляваха истинска заплаха.

— Не съм си давала сметка, че едно тъпо полицайче знае какво е това балет — измърмори Типи.

— Кеш има интересно минало — отвърна Криси. — И той е бил тексаски рейнджър, а освен това е работил и за правителството.

Типи се почувства неудобно.

— А знае ли коя вилица за какво се използва? — попита злобно тя.

— Той ме научи — защити го Криси — на много неща. Прекарахме прекрасно на двадесет и първия ми рожден ден — добави тя хладно. Почувства се по-добре, въпреки че заради отношението на Джъд все още я болеше.

Типи изви очи настрани. Нямаше представа. Почувства се виновна, господ знае защо. Сигурно другата си падаше по Джъд и би предпочела с него да прекара най-специалния рожден ден в живота си. Но това изобщо не я засягаше! Обърна се бавно и се върна на работа.

Ежегодният бал на животновъда се провеждаше в съботата преди Деня на благодарността и Кеш вече бе поканил Криси да го придружи. Тя много се зарадва, защото нямаше да остане сама вкъщи, докато Джъд се перчеше с красивата манекенка на бала. Знаеше, че Джъд няма да я покани. Те двамата почти не си говореха, за ужас на Мод.

Гриър, пуснал черната си чуплива коса, гладко избръснат и в костюм, изглеждаше страхотно. Кристабел бе горда, че ще я видят с него. Поне, каза си нещастно тя, можеше да си облече новата синя рокля, а никой в Джейкъбсвил не я бе виждал. Нямаше да се чувства старомодно облечена като миналата година.

Джъд дори не погледна към нея. Той се появи сравнително късно с червенокосата, тъкмо навреме, за да види Кристабел и Гриър на дансинга. Хубавото бе, че повечето хора нямаха представа, че двамата с Джъд са женени, помисли си Криси, защото присъстващите щяха да вдигнат учудено вежди, когато се появи с Типи Мур под ръка. Тя не откъсваше очи от Гриър и се усмихваше, сякаш нямаше никакви грижи.

Той изглеждаше учуден, когато оркестърът прекъсна бавната мелодия, а след кратко уточнение, което Мат Колдуел направи на полуглас с ръководителя на оркестъра, музикантите започнаха да свирят латиноамериканска мелодия.

— Готова ли си? — попита я Гриър.

Очите й се разшириха.

— И още как — разсмя се тя и си спомни колко се бяха забавлявали в заведението на Шей.

Той се разсмя и я поведе на дансинга, където Мат и жена му бяха единствените танцуващи.

— Хайде сега — прошепна той, тактувайки с ритъма. — Нека да им покажем как се танцува!

Той я завъртя в ритъма и останалото се превърна в магия. Дори Мат Колдуел вдигна вежди, когато двойката прелетя по дансинга под акомпанимента на гръмките барабани и ритъма на бързата мелодия.

Кристабел се смееше от радост. Никога не бе имала партньор за тези танци, преди да се появи Кеш. Толкова й се бе искало Джъд да я заведе на танци, поне един-единствен път, за да може да покаже какво знае. Ето че моментът бе настъпил. Въпреки че не бе с любимия си, тя се забавляваше невероятно. Разкъсаното й сърце се предаде на великолепния ритъм на латинския огън.

Когато танцът завърши, тя едва дишаше. Облегна се на Гриър, който дори не се бе задъхал и се разсмя от удоволствие, когато гръмнаха ръкоплясканията и подсвиркванията на останалите гости, сред които и на семейство Колдуел.

— Напомни ми да те заведе в Хюстън в един клуб за латиноамерикански танци — каза Гриър, докато слизаха от дансинга. — Ще засрамим всички там!

Тя му се усмихна.

— Ти си страхотен! — възкликна момичето.

— Единствено, защото имам невероятна партньорка — отвърна той и сви рамене, но очите му искряха.

Джъд Дън ги гледаше с най-намръщеното изражение, на което бе способен. До него, Типи също не бе очарована.

— Тя май много обича да се показва — каза злобно тя — доколкото разбирам, и той не пада по-долу.

Джъд за нищо на света не би признал, че виждаше Гриър да танцува за пръв път, откакто двамата се познаваха. Никога не го бе виждал и да се усмихва. Подразни се, защото с Кристабел вършеше и двете.

— Каква глупачка, да се излага така пред целия град — продължи Типи.

Джъд я погледна мрачно.

— Ти можеш ли да танцуваш латиноамерикански танци?

Тя избегна очите му.

— Това какво общо има с цялата работа?

Той забеляза, че Кристабел е застанала прекалено близо до Гриър край купата с пунш, а след това забеляза как по-възрастният мъж гледа към нея. Гриър бе добър полицай, уравновесен и спокоен, когато се сблъскваха с неприятности и не се страхуваше от нищо на този свят. Но освен това бе мъж, а Кристабел бе все още невинна. Джъд изпита желание да я закриля. Да бъде негова. Не искаше Гриър да успее да се добере до нея.

— Извинявай — каза той на Типи и се приближи до Кристабел и Гриър.

— Ти не танцуваш ли? — попита го сухо Гриър и в същия момент стисна силно ръката на Криси в едрата си длан.

Джъд присви черните си очи. Не се усмихваше.

— Мислех, че ще ходиш в Далас рано понеделник сутринта.

— Точно така. Полетът ми е утре следобед — усмихна се лениво Гриър. — Някакъв проблем ли има? — попита тихо той, но без да крие заплашителните искри в погледа.

Това бе предизвикателство. Джъд присви очи.

— Може и да има — отвърна той с дрезгав тих глас, който караше работниците във фермата да притаяват дъх.

Кристабел не разбираше какво става, но знаеше, че може да се разрази буря. Пусна ръката на Гриър и хвана Джъд за ръкава.

— Мога ли да говоря с теб за момент — каза решително тя и направи крачка към страничната врата, която водеше на терасата в момента, когато засвири валс и Харли Фаулър поведе Джени Брустър на дансинга.

Джъд се изненада от категоричността в гласа й, дори не забеляза убийствения поглед на Типи, когато излизаха навън.

На слабата светлина на дългия прозорец, Кристабел се извърна към Джъд.

— На теб пък какво ти става? — попита направо тя. — Съвсем скоро ще приключим с този брак, Джъд. Имам всичкото право на света да излизам с Кеш. Не съм казала и дума за теб и Типи Мур, нали?

Не, наистина не беше. Това го дразнеше. Години наред се бе опитвала да го задържи до себе си, с шеги, закачки и намеци за червеното боди. Сега вече бе много далече от всичко това и то не заради друг, а заради Гриър, мътните го взели!

— Гриър схрусква дечица като теб за закуска — заяви той. — Живял е в сенките по-голямата част от разумния си живот и е работил за тайни правителствени агенции…

— Колко вълнуващо! — възкликна очарована тя.

— Чуй ме! — сряза я той. — Убивал е хора…

Тя изви вежди.

— Какво всъщност искаш да ми кажеш?

Устните му се превърнаха в тънка линия и той въздъхна.

— Той не е някое мило кученце, което да държиш на каишка близо до себе си и да му подаваш по някой и друг залък — продължи упорито той. — Той е ренегат, дивак. Не ти е някой домашар.

Тя вдигна вежди.

— И защо реши, че искам да превърна един мъж в кученце? — попита тя с мила усмивка. — Вече съм на двадесет и една и за пръв път, откакто навърших шестнадесет мога да ходя по срещи и да върша каквото пожелая — тя се вгледа в ужасеното му лице с любопитство, което му причини болка. — Никога не съм имала възможност да експериментирам. Никога преди — добави с дрезгав глас тя, нарочно подпряла ръце на ханша, устните й разтворени, очите — предизвикателни.

Тази последна дума го свари неподготвен. Плъзна ръка около кръста й, привлече я в сенките и притисна мекото й тяло към себе си.

— Ти, проклета, непоносима малка флиртаджийка! — изруга той до устните й.

Целувката бе шокираща и възпламеняваща. Той почти не я бе докосвал, а когато това все пак се случваше, ръцете му бяха нежни, допирът — изпълнен с обич. Единствената им сериозна целувка бе, когато щеше да излиза за пръв път с Гриър. Сега, обаче, ласката бе коренно различна. Той бе груб с нея, сякаш не можеше да се контролира. Едната му едра длан се плъзна надолу по гърба й, докато устните му поглъщаха нейните. Притисна я към тялото си и тя почувства твърдата му настойчивост до корема си. Беше усетила същото, когато й показваше колко лесно би я покорил Кеш.

Тя изхлипа под устните му и той веднага използва момента. Езикът му плъзна дълбоко между отворените устни. Никога преди не бе правил така! Късите й нокти се забиха в раменете му, докато странни пулсиращи тръпки завладяха долната част на тялото й. Никога не бе изпитвала подобно нещо. Потръпна безпомощно, когато напрежението изпъна мускулите й и й се стори, че е в безтегловност. Нямаше никакво колебание в прегръдката и ласките му. Той знаеше какво прави. А тя изпитваше истинска жажда за него и не можеше да го спре. Отдаваше му се изцяло, тръпнеше под опитните му нетърпеливи ръце.

Най-сетне той откъсна рязко устни от нейните и я погледна със студени присвити очи на безизразното си лице.

Тя почти не го виждаше. Погледът й бе замъглен. Чувстваше се замаяна, шокирана, уплашена. Пусна раменете му и се притисна в бялата риза на мъжа, опита се да я приглади и да усети силата и топлината му.

Той също бе разтърсен, но бе решен да не го показва. Отблъсна я с лек тласък и я загледа арогантно. Тръпнеше от желание и страст, но успя да го прикрие. С изключение на бързите удари на пулса му, нищо не можеше да се забележи.

— По никакъв начин не ти е позволено да си правиш експерименти — отсече той, с глас по-дрезгав от обикновено, но достатъчно груб и категоричен. — Дори не съм започнал с прекратяването на брака. Не го забравяй. Ако решиш да си „правиш експерименти“ с Гриър, значи ми изневеряваш!