Даяна Палмър
Обречени на любов (13)

Тринадесета глава

Рано сутринта на тридесет и първи декември, балистичната експертиза бе готова, а аутопсията на Джон Кларк извършена. Джъд намина по обяд, притихнал и потиснат.

Когато влезе, Кристабел беше в хола, за да гледа новините. Мод бе отишла до града да напазарува. Веднага му направи впечатление, че коледната елха е махната. Кристабел никога не я разваляше до Нова година и затова той веднага усети колко болезнено неловко се чувства тя в момента. Той също се чувстваше неловко, заради подаръка, който така и не й даде. Все още го пазеше в апартамента си. Освен това се срамуваше да й го подари толкова време след празниците.

Настани се на едно от креслата, метна шапката някъде настрани, а Кристабел зачака той да заговори. Телевизорът гърмеше и сякаш подчертаваше тишината между тях.

Той сви рамене.

— Бях прав. Моят изстрел е бил прекалено настрани и е уцелил артерията. Щял е да оцелее, ако му бе оказана навременна медицинска помощ — усмихна се замислено. — Не че от това се чувствам по-добре. Казаха, че куршумът на охранителя е бил фаталният и така ще запишат в протоколите.

Чувстваше се неудобно с него след начина, по който се бяха разделили. Само че го обичаше прекалено много, за да се преструва, че нещата, които са му се случили са без значение.

— Намеренията са нещо много важно, когато става въпрос за закона и ти го знаеш Джъд — напомни му тихо тя. — Не си искал да го убиеш. Сигурна съм, че и охранителят не е искал.

В очите му се появи измъчен израз.

— Не, не е искал, но му е много трудно. Кларк е мъртъв, а вестниците обвиняват и двама ни, без да обръщат внимание на заключението на съдебния лекар.

Искаше й се да се настани в скута му и да го успокои. Само че между тях зееше пропаст. Той се бе отдалечил така, сякаш никога не я бе докосвал.

Почувства се объркана, но и отблъсната. Никога не си бе давала сметка как ще се чувства след близостта с един мъж. Съвсем не бе както си го бе представяла. Бе истинска мъка да знае, че е разделена с него, макар и само за един час. А пък той не искаше да задълбочава връзката си с нея. Онази вечер пи прекалено много, беше травматизиран и се утеши като вкара Кристабел в леглото си. Това бе всичко, това бе истината. За него случката бе приключена. Смъртта на Кларк не тежеше на съвестта му. Щеше отново да се върне на работа, след като приключи с административната бумащина и задължителните часове при психолог, а след това бавно и постепенно щеше да заличи преживяното от ума си, включително и нощта с нея. Още сега, докато го гледаше, й стана ясно, че вече е приключил с нея.

— Много си тиха — забеляза той.

Тя вдигна очи към него.

— Съжалявам. Каза, че са приключили с аутопсията.

Той кимна.

— Погребението е вдругиден. Някой от управлението ще отведе Джак Кларк във Виктория за траурната церемония. Медиите направо ще полудеят от радост.

— Живеем в странни времена — отвърна тя. Погледна го тъжно. Сега не бе моментът да разговарят. — Но както ти сам каза, дори животът е временно състояние. Ще преживееш травмата.

— Сигурно — гърдите му се надигаха и спадаха бавно. Той проследи чертите на лицето й с бавни потъмнели очи.

— Отлагах тази работа, защото нямаше да мога да се справя с проблема. Само че двамата с теб, Кристабел, трябва да поговорим за бъдещето — каза най-сетне той.

— Какво бъдеще? — попита тя с пресилена усмивка. Пое си накъсано дъх.

— Трябва да се погрижим за развода.

Тя не реагира. Беше й трудно, но тя се овладя.

— Да.

Джъд си отдъхна. Тя щеше да приеме нещата много по-добре, отколкото бе очаквал. Все още не бе сигурен в чувствата си, но се налагаше да направи нещо.

— Ще се заема час по-скоро. В момента нещата са доста хаотични. Отново се връщаме на някои разследвания, затова моето ще остане в застой, поне докато не минат новогодишните празници. Все още ми предстои да отговарям на въпроси и да ходя на терапевт. Чака ме писане на рапорти, обяснения и всичко, което съпътства една престрелка.

Тя се взираше в устните му с непрекъснато нарастващо чувство на неудобство.

— Съжаляваш заради това, което направихме, нали, Джъд? — трябваше да разбере истината. Той не отговори веднага.

— Да — отвърна той най-сетне, натъртвайки на думата. — Тогава пих прекалено много, а ти ми беше под ръка — заяви направо той. — Нямах право да те използвам като отдушник за проблемите си.

Сърцето й се сви болезнено. Това беше прекалено прям отговор!

— Но ние сме женени — започна тя.

— Това не е извинение! — намръщи се той. — Кристабел, никога не съм имал намерение за интимност помежду ни. Дори настоявах. Знаеш много добре! Знаеш защо!

Той изглеждаше притеснен и всичките й надежди за бъдеще с него останаха попарени, когато осъзна думите му. Не можеше да приеме, че мъж и жена, споделели близост като тяхната, могат изведнъж да се превърнат в непознати. Той сякаш бе попаднал в капан и се държеше толкова отчуждено. Свободата за него бе нещо свещено. А и не я искаше.

— Ти не искаш да останеш женен за мен — въздъхна тихо тя. — Знам го много добре.

Той самият не бе сигурен какво точно иска. Беше притеснен, объркан. След стрелбата беше дошъл направо тук. Тогава имаше нужда от утеха, от жена. Беше използвал алкохола като извинение да има Кристабел, защото не можеше да издържа повече без нея. Но ето че сега го бе обзело чувство на вина, защото я въвлече във връзка, за която тя не бе готова. Никога не бе ходила по срещи. Използвайки неопитността й, той й бе отнел възможността да направи своя избор. Увлечението й по него си бе казало думата и той започваше да се страхува, че наистина ще изгуби свободата си, започваше да изпитва паника заради отдавна вкоренената неприязън към пускане на корени и семеен живот. Около него се издигаха стени. Имаше нужда от лично пространство, от време, за да преодолее травмата от последните дни, защото стрелбата бе променила коренно отношенията с младата му съпруга. Не можеше да преглътне факта, че трябва да забрави всички чувства, завихрили се, докато бе с нея в тъмната стая. Не бе допускал, че някога ще се предаде на подобна необуздана страст. Дори не бе мислил, че е способен да я изпита.

— Не. Не искам да оставаме женени — заяви инатливо той, по-скоро заради себе си, отколкото заради нея.

Тя кимна.

— Разбрах.

— Не, не си — отвърна сопнато той. — Но когато ти остане време и помислиш, ще разбереш, че съм прав — добави по-спокойно той, загледан в нея. — Тази нощ не бе предвидена, Кристабел. Аз прекрачих границата, а ти ми позволи. Сега и двамата трябва да живеем със станалото — той се наведе напред и се подпря с лакти на бедрата. — Поне няма да има последствия.

Той говореше, за хапчето, което си въобразяваше, че тя пие. Не посмя да му каже истината. Сведе поглед към пода.

— Не бива да забравяме и госпожица Мур — отвърна тихо тя.

Той се намръщи и я погледна.

— Годеницата ти — напомни му тя и се насили да му се усмихне.

Преди време бе казала същото нещо, но той бе замълчал и тя не настоя и не попита за подробности. Понечи да отрече, но се сети, че ще му бъде по-изгодно, ако тя мисли така. Ако си въобразяваше, че той предпочита друга жена, може би щеше да й е по-лесно да се откъсне от него. А и за Типи щеше да е по-лесно, тъй като, макар че Кристабел не знаеше, се опитваше с всякакви средства да държи на разстояние Гари, помощник-режисьорът на филма. Връзката й с Джъд й помагаше тъкмо в това отношение.

Криси забеляза внезапното му мълчание и си пое бавно дъх.

— Значи все пак пръстенът е бил годежен?

Той кимна и потвърди лъжата с това отривисто движение, а в следващия момент се почувства като истински предател. Тя бе като смазана. Не искаше да я нарани, но работата му бе неговият живот. Не искаше да се установява на едно място и да започва семеен живот. Това му се струваше най-ужасният капан. Вече й бе отнел нещо, на което нямаше право, защото бе загубил контрол над себе си. Добре че тя пиеше противозачатъчни, иначе щеше да се окаже обвързан завинаги.

Стрелбата не го оставяше на мира, продължаваше да го измъчва. Знаеше, че не мисли правилно, но не бе в състояние да се справи с толкова много промени наведнъж. Трябваше да приеме мисълта, че бе спомогнал за убийството на друго човешко същество да не говорим, че трябваше да носи и бремето на една интимна връзка с млада жена, която го боготвореше. Кристабел заслужаваше много повече от една-единствена вечер на страст с него. Заслужаваше хубав здрав брак и деца. Внезапно се замисли за връзката й с Гриър и по какъв начин ще се променят нещата след развода им. Стомахът му се обърна, а той така и не можа да си обясни защо.

Кристабел се опитваше да се справи с усложненията и не успяваше. Беше й трудно да не се поддава на сълзите, но тя преглътна, за да премахне насъбралата се там горчива топка. Премигна бързо, за да прогони издайническата влага в тъмните очи.

— Добре — съгласи се с дрезгав глас тя. — Няма да ти създавам никакви неприятности, Джъд. Надявам се да си щастлив с нея — тя стисна здраво ръце в скута си и се усмихна насила. — Знаех, че отношението ти към нея е сериозно, след като си й купил толкова скъп пръстен, при положение, че не можем да си платим сметките. Но това не бива да те притеснява — добави бързо тя и вдигна ръка. — Прав беше за училище. Липсва ми само един семестър и два курса, за да завърша. Ще си намеря някаква работа, която да върша междувременно, или в универсалния магазин, или каквото там изникне — каза тя и заговори по-бързо, докато правеше планове. — След това, след като завърша, ще си намеря работа по специалността. С допълнителните пари ще успея да наема още един човек на пълен работен ден, както смятахме да направим.

Той се сви като ударен.

— Кристабел — започна той, неспособен да понесе болката, която се прокрадна в тихия й глас.

Тя преглътна с усилие.

— Можеш да отидеш в Япония сам и да се срещнеш с купувачите. Ти се занимаваш с непознати и чужденци непрекъснато.

— Ти притежаваш половината ферма — прекъсна я той.

Криси не го погледна.

— Засега е така — отвърна тя. — Когато се подпише японската сделка, тогава ще решаваме. Само че нямам никакво желание да живея тук и да се явявам като някаква натрапница, след като ти се ожениш отново.

— За бога! — избухна той, ужасен от нещата, които тя бе измислила. Не бе имал представа, че нещата могат така драстично да се обърнат след това, което й каза. Наистина не бе очаквал подобна реакция.

Тя се изправи.

— Няма нищо — каза тя. — Наистина няма — наложи се отново да се усмихне. — Може пък и аз да имам намерение да се оженя отново — добави тя, докато си мислеше за Кеш.

Джъд също си помисли за него. Кой знае защо, обърканите му мисли бяха подтикнали и двамата да сътворят по една напълно немислима картина от възможното бъдеще.

Той се изправи.

— Не е казано, че трябва да обсъждаме тези неща тъкмо днес! — сряза я той.

— Напротив, сега му е времето — Криси направи крачка към вратата. — Надявам се нещата във Виктория да ти потръгнат — добави тя и го погледна разсеяно. Продължаваше да се усмихва. Лицето й сякаш бе замръзнало с усмивката на него. — Пожелавам ти всичко хубаво за новата година, Джъд. Надявам се следващата да бъде по-щастлива и за двама ни.

Тя излезе от стаята. Мъжът остана загледан след нея със свито сърце и усети, че е попаднал в дълбока дупка, от която няма да успее лесно да се измъкне. Толкова болка бе събрана в кафявите й очи, толкова мъка. Сега вече щеше да хукне при Гриър, мътните го взели, а той щеше да се ожени за нея начаса. Но Гриър не беше от мъжете, които могат да я направят щастлива. Никога нямаше да успее да го разбере, нито пък да се вмести в света му. Също както и Джъд нямаше да си намери място в социалния кръг на Типи Мур.

Спомни си нежните ръце на Кристабел, жадните й устни, притиснати в неговите, тялото й, извито към неговото в мрака. Тя бе неговата мечта за съвършенство. Само че страстта не бе достатъчна за нея. Щеше да поиска той да е около нея през всичкото време, щеше да настоява за деца. Мъжът потръпна само при мисълта да се обвърже така необратимо. Никога не се бе замислял сериозно за брак. Преживяното от баща му не спираше да го измъчва. Ами ако Кристабел излезеше същата като майка му и си намереше друг, а след това избягаше? Както и да е, беше се оженил за нея само на хартия, за да може да поеме отговорността за нея и за майка й и да управлява ранчото, докато тя не навърши пълнолетие. Беше я държал на разстояние, за да не се появят усложнения. Само че в объркването, последвало престрелката, той се нуждаеше от някого толкова отчаяно. Не можеше и да си представи да извърши същото с друга жена. Беше я… използвал. А всъщност, беше ли я използвал? Болка сви сърцето му, когато си припомни страстта й към него. Тя бе чакала толкова дълго той да реши да се установи за постоянно. Имаше нужда от още време.

Сега вече тя бе пълнолетна и искаше да е свободна. Искаше да се отърве от фермата, от брака им, от него. Нали и той искаше тъкмо това? А дали наистина го искаше? Опита се да си представи, че вече няма да я вижда сама, че никога няма да обхождат оградите заедно, нито пък да пият кафе късно вечер, или да разговарят, а той да се наслаждава на спокойствието с нея. Кристабел винаги познаваше кога е тъжен или притеснен и умееше да го спаси от тези настроения. Понякога почти успяваше да прочете мислите му. Тя затопляше сърцето му само с присъствието си. Сега, докато си припомняше трескавия ответ на тялото й, се бе почувствал още по-близо до нея. Но в този момент имаше чувството, че е… празен. Съвсем сам.

Взе си шапката и я нахлупи ниско над смръщеното чело. Ще свикне да живее и без нея. Едва ли щеше да се окаже чак толкова страшно. Така бе най-добре. И без това бе прекалено млада за него, а и нямаше достатъчно опит, за да се задоми още отсега. Напомни си, че Гриър ще я лапне в мига, в който брачното им свидетелство станеше невалидно. Кристабел, наранена и отхвърлена, сигурно щеше да се ожени за него незабавно.

Полузаслепен от някаква мъгла, предизвикана от нерешителност, той пое към вратата и се сблъска с Мод, понесла плик с покупки.

— Здрасти, Джъд. Какво става? — попита тя с мила усмивка.

— Нищо страшно поне този път — отвърна той. Погледна към кухнята, където се чуваше, че тече вода. — Наглеждай я, моля те — добави той. — Разстроена е.

Възрастната жена го погледна с разбиране.

— Няма да те питам защо. Не се притеснявай за нея — добави с усмивка тя. — Имам новини, които ще я развеселят. Тази вечер Кеш ще я заведе на новогодишното тържество в града. Купил е билети, ще има и оркестър.

Джъд се намръщи.

— Прекалено стар е за нея — тросна се той, без да знае какво друго да каже.

Мод само се усмихна.

— Не би го казал, ако ги видиш заедно. Тя го подмладява. И не е нужно да си магьосник, за да разбереш, че е луд по нея. Ако беше свободна, щеше начаса да я е завел пред някой свещеник!

— Трябва да тръгвам — каза резервирано той. — Весело прекарване на Новата година.

— И на теб. Сещам се, че така и не си получи коледните подаръци — каза тя. — Искаш ли да ти ги донеса? Оплела съм ти чорапи. Тя пък ти е купила игла за вратовръзка със сребърна звезда. Помниш ли, че веднъж й каза, че искаш точно такава. Ходи до Виктория и прекара почти цял ден, за да ти намери най-хубавата… ама ти веднага ли си тръгваш? — попита тя, когато той прекрачи прага.

— Да — гласът му звучеше задавено. Не можеше да понесе мисълта, че не бе подарил нищо на Кристабел. Скъп пръстен за Типи, която бе нещо преходно в живота му и абсолютно нищо за жената, която бе пожертвала толкова много, за да поддържа пропадащата им ферма, докато той ходеше на работата, която обичаше.

— Да караш внимателно — извика след него Мод. — Няма ли да кажеш „довиждане“ на Криси?

Той не й отговори. Закрачи към джипа, качи се зад волана и пое по пътя също като ракета.

Мод откри Криси до мивката. Младата жена не се опита да скрие сълзите, които се стичаха свободно по бузите й. Застана на вратата и се поколеба.

— Искаш ли да ти помогна?

Тя се усмихна през сълзи и поклати глава.

— Кеш каза, че към шест ще дойде, за да те заведе на тържеството по случай Нова година — добави бързо тя. — Това би трябвало да те развесели.

Тя затвори очи. Добре че поне Кеш беше до нея.

— Добре — отвърна дрезгаво тя. — Честна дума, имах нужда да поизляза. Мод, двамата с Джъд ще се разведем, за да може той да се ожени за Типи, не е ли чудесно?

Мод не знаеше какво да каже.

— Аз пък може да се оженя за Кеш — продължи тя.

— Недей, чедо — каза нежно Мод. — Две грешки няма да оправят нещата. Освен това не бива да забравяш, че Джъд е травматизиран в момента. Не бих се вслушвала сериозно в това, което приказва, докато е в такова състояние. Просто не може да мисли трезво. Почакай да приключат срещите му с психолога и да позабрави случая с банката, пък тогава ще вземете някакво конкретно решение.

Мод нямаше представа какво точно става, а и Криси не искаше да й казва. Пое си дълбоко дъх, за да се успокои и сипа препарат за миене във водата. — Той не ми подари дори компютърна програма за Коледа, Мод — обърна се тя към възрастната жена. — А на нея подари такъв скъп пръстен. Каза, че бил годежен пръстен, точно както и тя ми каза. Май наистина е влюбен в нея. Така че това е истината. Пожелавам му щастие.

Същото му желаеше и Мод, но в този момент бе готова да го удуши. Остави покупките на масата в кухнята.

— Има още в колата — каза тихо тя и излезе, за да ги донесе. Криси не вдигна поглед. Но дори и така сълзите й казваха много.

 

 

Тържеството по случай Нова година беше страхотно. Имаше комплект рогове, с които да отброяват оставащите до новата година секунди — забележката на Калхун Балинджър очевидно бе приета присърце от големците на града — а повечето от семействата, основатели на Джейкъбсвил бяха представени на първото ежегодно тържество в Градския център на Джейкъбсвил точно зад площада. Джени Брустър и Лио се бяха оженили точно преди Коледа и се притиснаха един към друг, когато неочакван снежен порив се завихри тъкмо в момента, когато бе отброен дванадесетият час и пристигането на новата година обявено. Всички се усмихнаха с примирение.

Кеш се наведе и целуна леко Криси по устата. Тя го прегърна през врата и отвърна на целувката с неочакван ентусиазъм, който го разтърси. Той също отвърна с неприкрито желание, което бликаше от сърцето му. Младата жена се усмихна под настойчивите му устни, наслаждавайки се на непознатото удоволствие да бъде в прегръдките му. Не бе Джъд, но се оказа истинско удоволствие да го целува. Нямаше нужда да се чуди колко е опитен, защото си личеше. Дори не забелязваха хората около тях и привлякоха доста развеселени погледи.

Както трябваше да се очаква, новината за целувката достигна и до Джъд. Той ходеше на терапия и бе върнат на работа. Въпреки това не успяваше да си намери място и с всеки изминал ден все повече съжаляваше заради прибързаните си думи към Криси за развода.

Няколко дни след аутопсията Джак Кларк бе отведен във Виктория с белезници, за да присъства на скромното погребение на брат си. Когато се връщаха към Джейкъбсвил, Джак се държал толкова послушно и примирено, че полицаят, който го превозвал, изключителен добряк, пренебрегнал протокола и го оставил без вериги, само с белезници. Спрели, защото Кларк настоял да отиде до тоалетната, след което добрякът полицай бил награден с два удара по главата, нанесени с ръкохватката на собствения му пистолет 38 калибър, след което захвърлен в безсъзнание в проливния дъжд отстрани на магистралата между Виктория и Джейкъбсвил. По-късно същия ден, патрулната кола била открита изоставена на няколко километра извън Виктория.

Тъй като същия ден Джъд бе много зает, той позвъни на Кеш Гриър, за да му разкаже какво се е случило. Освен това искаше да го помоли да наглежда Кристабел, защото се страхуваше, че Джак Кларк ще иска да си разчисти сметките с доста хора, най-вече с Джъд и Кристабел. Не му беше приятно, защото бе чул за прословутата новогодишна целувка, въпреки че бе във Виктория. Един от хората на шерифа, който бе женен в Джейкъбсвил и живееше там, разтръби на всички. Беше му се сторило невероятно, че студеният, резервиран Кеш Гриър може да се остави в мрежите на толкова млада жена, а съдейки по целувката, нещата изглеждаха сериозни, бе отбелязал той.

Човекът нямаше никаква представа, че Кристабел е женена за Джъд. Не знаеха и останалите в службата, които никак не се притесняваха да гадаят за бъдещите отношения между Кеш и Криси пред Джъд. Той не можеше да понесе мисълта за Кристабел и Кеш Гриър заедно, въпреки че непрекъснато си повтаряше, че не е от хората, създадени за семеен живот.

Филмовият екип се върна, за да довърши последните две седмици от снимките, включително да заснемат повторно някои кадри. Кристабел бе толкова вглъбена в себе си, че не забеляза Типи. Бе издържала всички изпити и се бе записала за следващия семестър.

Джъд се появи рано сутринта в първата съботна сутрин от снимките, студен, но слънчев ден. Кеш вече бе там и разговаряше с един от хората си, докато чакаше Кристабел да се приготви, за да излязат.

Тя не бе очаквала да види Джъд и се почувства неудобно. Той също се почувства неловко. Размениха си няколко студени думи, също като враждебно настроени непознати. Кристабел дори не му се усмихна. Типи забеляза новото напрежение между дамата и веднага намери обяснение. Гари бе значително по-настъпателен и досаден от когато и да е, а тя бе уплашена до смърт от възможността да остане сама в неговата компания. Не можеше да си позволи Джъд да я изостави точно в този момент.

Затова, докато Джъд говореше с помощник-режисьора, докато се подготвяха за следващите кадри, Типи спря до необичайно притихналата Кристабел, която не успяваше да откъсне очи от Джъд. Той пък, умишлено се правеше, че не я забелязва.

— Ето това става, когато не успяваш да си прикриваш чувствата, госпожице Гейнс — каза й весело тя. — Не бива да се хвърляш на врата на мъжете, защото така до никъде няма да стигнеш. Сексът е доста неуспешен начин да задържиш до себе си мъж като Джъд. Той май е прекалено отвратен, дори за да говори с теб, а? Каза ми, че се срамува от теб и от поведението ти. Единственото му желание е да забрави какво се е случило. Каза ми, че си му се хвърлила на врата, а той просто не се е въздържал.

Кристабел погледна по-възрастната жена с неприкрит ужас в очите. В първия момент Типи усети как я прободе чувство на вина. Но ето че този изстрел в мрака бе попаднал точно на място.

— Отвратен? — повтори съкрушено тя и усети, че й се гади. Това обясняваше много неща. Джъд вече не можеше да я търпи около себе си. Неопитността й, в съчетание с обладалата я страст го бяха отвратили. Беше разказал на Типи, че тя му е увиснала на врата! Единственото му желание бе да забрави какво се бе случило. Това, всъщност, не беше изненада. Нима той самият не й каза нещо подобно? С тази разлика, че той не бе чак толкова жесток, дори когато спомена развода.

Тя се обърна и тръгна да си вземе чантата. Не се сети да си сложи пуловер, въпреки че денят беше студен. Когато излезе отново, Джъд бе на верандата.

Тя дори не го погледна. Беше наранена. Прехвърли чантата през рамо с рязко движение.

— Добре ли си? — попита я колебливо той. Устните й се извиха в тънка линия.

— Както разбрах аз те отвращавам и те е срам от мен. А в момента не мога нищо да направя, но ти обещавам, че ще се държа колкото е възможно по-далече от теб, когато идваш. Можеш да кажеш на госпожица Мур, че не е нужно да ми предава нещата, които си казал. Ще си получиш развода в мига, в който поискаш! — вдигна гневен и наранен поглед към него. — Как си могъл да й кажеш, че сме спали заедно, че съм ти увиснала на врата? Как можа, Джъд?

Той се намръщи и понечи да заговори, но тя продължи към двора, за да изчака Кеш да приключи разговора си с колегата.

Джъд усети, че е готов да избухне. Как е възможно Типи да каже подобно нещо на Кристабел, след като й бе разкрил душата си? Тръгна към манекенката, едва сдържайки гнева си и я спря на няколко метра от мястото, където Кристабел чакаше.

— Защо си й казала, че ме отвращава? — попита побеснял той. — Защо си я излъгала?

Типи бе прекалено шокирана, за да му отговори. Дори не й бе минало през ум, че онази ще му каже, при това толкова бързо. Понечи да измисли нещо, но някакво движение зад Джъд привлече погледа й.

Кристабел се отдалечи, за да не гледа Джъд, застанал плътно до Типи Мур. В този момент забеляза тънък оплешивяващ мъж, стиснал пистолет, насочен право в гърба на Джъд.

Нямаше време. Джъд можеше да реагира за част от секундата, но в тази част от секундата тя трябваше да му извика, а междувременно любимият й щеше да е мъртъв. Имаше едно-единствено разрешение, затова Кристабел веднага действа.

Скочи пред насочения пистолет в мига, в който Кларк стреля.

Странното бе, че не изпита истинска болка. Усети как я блъсна нещо тежко и усети, че не може да диша. Остана загледана в мъжа, който я бе прострелял, чу гърмежа и падна по очи на земята в безсъзнание, потънала в кръв.

Типи видя всичко, обхваната от непресторен ужас.

— Джъд! — изписка тя, викът й заглушен от гърмежа на пистолета.

Подтикнат от инстинкта си, Джъд изтегли пистолета Колт 45 калибър, обърна се и стреля, уцелвайки Кларк в ръката. Мъжът изпусна пистолета и падна на колене.

Джъд скочи към него без колебание и разсеяно забеляза, че Кристабел е припаднала. Кеш Гриър дотича с изваден пистолет.

— Аз ще му сложа белезниците — каза Джъд. — Ти виж Кристабел. Струва ми се, че е припаднала — той изтегли Кларк от земята и изви ръцете му зад гърба, за да закопчае белезниците, без да обръща внимание на писъка на мъжа, предизвикан от силната болка и ожесточените му ругатни и заплахи. — Барне, викни линейка! — кресна той към охранителя, който помаха с ръка и заговори по радиостанцията, пъхната в горния джоб на униформата му.

— Джъд!

Гласът на Кеш бе необикновено разтревожен.

Тази непозната нотка притесни Джъд. Той остави Кларк на колене, прибра пистолета, който Кларк бе откраднал и го пъхна в колана си. Пристъпи към Кеш до отпуснатото тяло на Кристабел. Типи стоеше неподвижна на мястото си, но и тя пристъпи, както и останалите от филмовия екип.

Ръката на Кеш се изплъзна изпод гърдите на Криси, цялата обагрена в кръв.

Джъд спря да диша. Спря да мисли. Тя не бе припаднала. Лежеше неподвижна и бездиханна. Беше мъртва. Кларк я бе убил. С груба ругатня се обърна и пристъпи към мъжа с белезниците. Движенията му бяха пестеливи и застрашителни.

— Джъд, недей! Спрете го! — кресна към екипа Кеш.

Трима мъже, двама от инженерите и един от помощник-режисьорите уловиха Джъд в момента, когато бе до убиеца и го издърпаха настрани. Джъд продължи да ругае, но гласът му пресекна, когато истината достигна до притъпените му сетива.

— Пуснете ме, дяволите да ви вземат! — изрече задъхано той, докато се опитваше да се отскубне.

— Джъд, тя е още жива! — извика Кеш. — Жива е, чуваш ли? Ела веднага! Няма да мога да се справя сам!

Джъд се отскубна от мъжете, които охлабиха хватката си с нежелание. С един скок бе до Кеш, докато другият мъж се опитваше нежно и внимателно да обърне тялото, въпреки че ръцете му трепереха. Джъд бе силно пребледнял и дишаше накъсано.

Отпред на блузата й бликаше кръв и попиваше в земята. Толкова бе студено, че от кръвта й се вдигаш пара, а също и от тревата и почвата, където бе потекла. Тя бе в безсъзнание и шумно се бореше за въздух.

— Прострелян бял дроб — каза компетентно Кеш и стисна зъби. — Уцелена е в гърдите — погледът му бе като на безумец. — Имаме нужда от одеяла, нещо, с което да й повдигнем краката и да притиснем раната…

Джъд не смееше да помръдне, по лицето му изписан неподправен ужас, докато я гледаше толкова бледа и безжизнена. За пръв път през съзнателния си живот, той не знаеше какво да направи. Толкова много кръв, помисли си той объркан. Толкова много! Кеш не бе в по-добра форма от него, забеляза той, съперникът му също се чувстваше напълно безпомощен, докато я наблюдаваше.

Типи се втурна напред, обзета от спомена за думите, които бе казала на Криси малко по-рано, обсебена от лъжите, които й бе наговорила. Прилошаваше й всеки път, когато видеше кръв, но не за пръв път й се налагаше да се справя със спешен случай.

Свали със замах скъпия пуловер, с който бе облечена и го притисна силно върху раната в опит да спре кървенето. Гриър я погледна изумен.

— Изпада в шок — каза спокойно Типи. — Трябват ни одеяла.

— Одеяла — ревна Кеш.

Мъжете се затичаха. Мод чу суматохата, но щом чу за случилото се, се втурна обратно вътре, за да донесе необходимото. Отново изтича навън, понесла кувертюрите от стаята за гости, един юрган и покривка за легло. Подаде ги на Кеш, а той зави Кристабел, докато Типи не отпускаше натиска върху раната. Мод нави още едно одеяло и го подпъхна под краката на Криси. По бузите й се стичаха сълзи. Тя хлипаше и кършеше ръце, безсилна да помогне.

— Какво стана с линейката? — кресна Гриър към хората си. Докато беснееше, тишината и приглушените разговори бяха раздрани от воя на сирени. Джъд държеше една от малките длани на Кристабел между своите. Стискаше я толкова силно, че кокалчетата й побеляха. Очите му бяха безизразни. Той сякаш не забелязваше хората наоколо.

Тя започна да трепери цялата и от сухите й устни се отрони жален стон.

Звукът подтикна към действие уплашения мъж. Той приглади косата й настрани от пребледнялото лице.

— Спокойно, миличка — каза с дрезгав шепот той. — Всичко е наред. Аз съм до теб. Ще се оправиш. Къде по дяволите е проклетата линейка? — изрева прегракнало той, дълбокият му глас неспособен да прикрие страха.

— Пристигна, господине — отвърна мъжът от охраната и започна да отмества настрани насъбралите се, за да освободят място за екипа от линейката. Зад тях имаше патрулна кола от Джейкъбсвил с един от подчинените на Гриър на волана и втори полицай до него.

Джъд продължаваше да стиска ръката на Кристабел. Той едва се сдържаше, когато погледна към Кларк, паднал на колене, стенейки от болка, заради собствената си рана.

— Натикайте този копелдак в затвора — изсъска през зъби той — преди да съм му светил маслото!

Очите му говореха достатъчно красноречиво за намеренията му. Бе забравил и закона, и задълженията си, и честта, всичко, докато бе подвластен на най-силния страх, изпитвал някога през живота си. Ако тя умреше, за него живот нямаше. Нищо на този свят нямаше да бъде от значение, освен отмъщението. Усети, че му става студено, че му прилошава, че го обхваща ужас. Бе до баща си, когато умираше. Спомни си как държеше ръката му, докато старият човек издъхна. Тогава беше страшно, но не толкова, колкото сега. Нищо и никога не му се бе струвало толкова кошмарно! Студения ужас продължаваше да го притиска. Не можеше да откъсне очи от сгърченото от болка лице на Кристабел. Нямаше сили да я гледа така! А от раната й продължаваше да блика кръв, независимо от трескавите усилия на Типи да овладее кръвотечението.

Санитарите се приближиха, бързо и компетентно се заеха с неотложната си задача. Джъд отказа да пусне ръката й. Наложи се да го заобикалят, дори и след като я качиха в линейката, защото той не се отделяше от нея и не искаше да пусне ръката й. Дори не забеляза, че около колата има и други хора, не разбра, че червените светлини са пуснати.

— Не я оставяйте да умре — обърна се Кеш към единия от лекарите. — Ще се опитам да му взема оръжието, преди да тръгнете — добави тихо той.

Качи се в линейката и заговори тихо на Джъд, който не чу почти нищо от казаното, но поне предаде двата пистолета, автоматичния Колт и 38 калибър с барабан на Кларк. Щом Кеш слезе, вратите на линейката се затвориха. Последното, което видя бе тъмната коса на Джъд приведена над Кристабел в нескрит израз на мъка.

— Ще оживее ли? — обърна се Типи към Гриър.

Той погледна към нея, усетил доста късно, че се е обърнала към него.

— Не знам — отвърна той. Беше не по-малко уплашен от Джъд, но се прикриваше по-добре.

Манекенката си пое накъсано дъх.

— Никога не бях виждала прострелян човек.

Той не я слушаше. Един от дежурните му колеги се приближи.

— Сложи му пранги и го откарай в болницата — нареди кратко Гриър.

— Имам нужда от лекар — беснееше Кларк. — Прострелян съм. Ръката ми кърви!

Гриър го погледна.

— Само смей да мръднеш и ще ти трябва някой да ти направи аутопсия — каза с неприкрита злоба той, след което изтегли Колта си с отработено движение, което принуди Кларк да се отдръпне. — Ще започнем с опит за убийство и каквото още прецените.

— Да, господине — полицаят нямаше никакво намерение да спори.

— Този път пропуснах, но няма да се повтори! — съскаше Кларк. — Той уби брат ми. Него исках да убия и ще го убия! Кълна се, че ще го направя!

Гриър не му обърна никакво внимание и подаде на полицая двата пистолета, които бе успял да прибере от Джъд.

— Колтът е на Джъд Дън. Смит и Уетсън е оръжието, с което Кларк простреля Кристабел Гейнс. Заключи ги в моя кабинет.

— Ще се погрижим, господине — увери го вторият полицай. — Надявам се госпожица Гейнс да се оправи.

— И аз се надявам — отвърна с дрезгав глас Гриър, без да се старае да изпъва рамене. Не можеше да понесе мисълта, че не се качи в линейката с нея. Но това, все пак, бе право на Джъд, въпреки че не му бе никак приятно да го признае.

Типи Мур гледаше след линейката. Обърна очи към Мод, която плачеше малко по-настрани, без да се крие. Можеше да си представи колко й е мъчно на старата жена, тъй като тя бе като майка на Кристабел. Отиде до нея и я прегърна в опит да я утеши.

— Хайде — каза нежно тя. — Ще ви изпратя до къщата.

— Трябва да отида в болницата — проплака Мод. — Само че няма да мога да карам, цялата треперя.

— Ще накараме някой да ни откара — каза тя. — И аз ще дойда — добави упорито тя и погледна помощник-режисьорът, който бе готов да спори. — Днес няма да работя повече, ако това имаше намерение да питаш. Отивам в болницата, за да постоя с Джъд.

Помощник-режисьорът вдигна примирено ръце, но един студен поглед от Гриър бе достатъчен, за да го накара да се оттегли, без да каже друга дума.

— Можете да дойдете с мен — каза той на жените, без да ги поглежда. — Дайте ми само минутка, за да се обадя в моя офис, и в офиса на Джъд — извади мобилния си телефон и набра някакъв номер.

— Трябва ви пуловер — обърна се Типи към Мод и я поведе към къщата. — Ако може и на мен да услужите с един. Аз оставих моя върху раната на госпожица Гейнс.

Мод бе забелязала това, въпреки че вниманието й тогава бе насочено другаде. Наложи си да се усмихне през сълзи, доволна да намери съюзник там, където бе смятала, че ще срещне неприятел. В този момент неприязънта й към красивата манекенка се стопи.

— Ще ви намеря нещо.