Даяна Палмър
Обречени на любов (12)

Дванадесета глава

— Значи трябва да направим анулирането час по-скоро — добави Кристабел, опитвайки се съвсем небрежно да уточни болезнения въпрос. Той я погледна ядосан.

— Ще анулираме, когато аз кажа. Освен това, точно сега не можем да си го позволим.

— От филмовата компания ще ни платят достатъчно и спокойно можем да платим на адвоката — противопостави се учудено тя.

— Нека тогава да кажем, че просто ни е по-изгодно още известно време да останем женени — отвърна веднага той замислено, без да откъсва поглед от нея.

— Типи Мур може и да не мисли така — каза тя с повече горчивина, отколкото бе предполагала, че е натрупала. — Не е тайна, че е луда по теб. Дори не се опитва да се прикрива.

Той не каза и дума за това, което знаеше за Типи. Беше му приятно да чува нотката на ревност в гласа на Кристабел. Ласкаеше се, че тя го желае. Младата му жена бе красива, сексапилна и тялото му започваше да потръпва всеки път, когато погледът му попаднеше на съвършените малки гърди, скрити под ризата й.

— Типи не знае, че сме женени — отвърна той. — Мисли си, че сме само бизнес партньори.

— И е права — каза Криси.

В очите му проблесна нещо тъмно и застрашително.

— Не е. Двамата с теб означаваме много повече един за друг. И винаги е било така — погледът му се плъзна по тялото й, все едно, че това бяха дланите му и той присви очи. — Зърната ти са твърди като камъчета. Ти ме желаеш. Да не би да си мислиш, че не личи? — предизвика я той тихо, а тя възкликна, щом чу прямите му думи.

Младата жена се изправи.

— Май не трябваше да ги пиеш всичките тези бири — каза тя, без да е сигурна какво може да очаква от него, като знаеше в какво настроение е. Не й се искаше да му позволи да стори нещо, за което по-късно да съжалява, въпреки че много й се искаше той да направи тъкмо това.

— Не съм пиян. Можеш да си легнеш с мен, ако искаш — предложи й направо той.

Веждите й се извиха красноречиво и тя се изсмя нервно.

— Виж ти, а аз дори не съм си облякла червеното боди.

— Внимавай. Аз не се шегувам — той пъхна и двете си ръце под главата и я огледа с жарък поглед. — Мислиш си, че съм негодник — каза дрезгаво той. — Смяташ, че съм стъпкал брачните клетви, нищо че са само на хартия, за да мога да преживея едно приключение с друга. Господи, Кристабел, та ти изобщо не ме познаваш.

Тя вече потръпваше от нерви, без да сваля поглед от него.

— Отдавна съм изпитал плътските удоволствия — призна той мрачно. — И аз, също като теб, приемам изречените клетви достатъчно сериозно. Не съм бил с жена след като се оженихме.

Тя не можа да каже и дума. Как можа да не се сети, че той ще спазва традициите и дадените клетви не по-малко ревностно от нея, още повече, че бе възпитан в строго религиозно семейство.

— Значи не си имал любовница? Но това са пет години! — успя да запита най-сетне тя.

— Знам — отвърна той с глас, който я накара да се усмихне.

— Но как…

— Нали ги знаеш онези възбуждащи филми по кабелната телевизия — започна той с крива усмивка. — Освен това има и други начини за задоволяване.

Тя поаленя. Да го опознае й се стори толкова интимно преживяване. От друга страна, той познаваше всичките й тайни — дори тези, които бяха най-важни. Значи не спеше с Типи Мур. Имаше желание да подскочи като пружина. Беше във възторг.

— Не знаеш какво да кажеш ли? — попита той, без да откъсва поглед от нея. — Шокирана ли си?

Тя кимна.

Джъд си пое дълбоко дъх.

— Денят ми бе много труден. Полупиян съм, въпреки че изпих само три бири. Въпреки това много добре знам какво мога да направя, а тази вечер искам жена. Като се имат предвид обстоятелствата, ти си единствената наоколо.

Тя все още стоеше изправена, без да трепва, без да откъсва поглед от него, а сърцето й биеше до пръсване.

Очите му се спуснаха към гърдите й, към двете твърди малки зърна, надигнали белия пуловер.

— Вече си узряла за мъж и нямаш търпение за мен — той улови блясъка в очите й и усмивката му стана по-широка. Очите му отново я помилваха като длани. — Желая те, Кристабел, желая те сега.

Тя се поколеба, не защото не гореше за него, а защото се страхуваше, че той се шегува, че само я изпитва. Не можеше да повярва, че говори сериозно.

Той забеляза колебанието й. Пламъкът в черните му очи се разгоря, докато се взираше в нея, а сърцето му блъскаше неудържимо.

— Знаеш, че го желаеш. Сърцето ти препуска като лудо. Вижда се ясно. Изгаси телевизора и ела тук, мила — нареди той с дълбок чувствен шепот. — Ще превърна в реалност всичките ти мечти и сънища.

Също като сомнамбул, тласкана напред от непознат за нея порив, тя се приближи до телевизора и го спря. След това застана пред него, възбудена, жадна да усети докосването му, любопитна, а сърцето й играеше, докато местеше поглед по стегнатите му мускули.

— Само не смей да ми се присмиваш — предупреди го дрезгаво тя. — Нямам намерение да играя игрички с теб.

— Не играя никаква игра — мъжът се пресегна и стисна ръката й, а след това я подръпна и тя тежко се отпусна върху едрото мускулесто тяло. Усещането бе ново, непознато, опияняващо, защото бе толкова близо до него след толкова години на потискано желание. В първите няколко секунди усещането й се стори чуждо. Краката му бяха дълги и силни. Тя усети раздвижването на мускулите му, когато Джъд ги преплете с нейните. Усети още нещо, напълно непознато, нещо, което не я бе карал досега да изпитва. Беше възбуждащо и малко страшно, защото нямаше представа какво ще стане след това. Беше чувала…

Той усети как тя се напрегна. Изви се така, че тя остана наполовина под него и се взря в очите й.

— Знам, че си девствена — каза с дрезгав глас мъжът. — Това ме възбужда, усещаш го, нали? Ще бъда внимателен. Много, много внимателен. Последното, което искам, е да те нараня, или да те уплаша.

Криси се отпусна и посегна към него, внезапно усетила леката тръпка по тялото си, новото възбуждащо усещане на удоволствие в най-неочаквани тайни места. Нямаше търпение той да започне да я докосва, да я целува. Не можеше да повярва, че всичко се случва толкова неочаквано.

— После може и да съжаляваш — прошепна тя.

— Няма. Ти също няма да съжаляваш. Гарантирам ти го — добави самоуверено той.

Тя сведе поглед към твърдите му изваяни устни с неприкрито желание. Не успяваш да си поеме дъх. От него се носеше лек мирис на парфюм, на афтършейв и сапун. Сякаш бе попаднала в рая, толкова сладка й се струваше близостта му. Тялото му бе топло, стегнато и имаше чувството, че я обгръща цялата.

— Май сънувам — прошепна тя и прокара пръсти по гърба му. — Всичките тези години, без да опитвам нищо ме подлудяваха.

Той тихо се засмя.

— Мислиш ли? След като толкова много ти се иска да опиташ — прошепна той вплете ръка в косите й и задържа нежно лицето й под своето — ще опитваш със съпруга си. Отвори си устата, миличка…

Тя отвори устни, за да възкликне, но той ги улови бързо. Все едно че танцуваха, само че този път той настъпваше бавно и нежно. Устните му си играеха леко с нейните в бездиханната тишина, която я караше все по-осезаемо да усеща стегнатото тяло под нейното, топлината на ръцете му по гърба й, опитността на всяка ласка. Другите им целувки й се сториха напълно невинни в сравнение с тази. Този път намеренията му бяха сериозни и тя веднага усети.

Обви врата му с ръце и се надигна, за да се отдаде на целувката напълно. Усети го как измъква пуловера от дънките. След секунди усети и дланите му по голата си кожа, по омразните белези, които баща й бе оставил пред много години.

Опита се да се отмести.

Джъд усети отдръпването й и я изви под себе си така, че да надникне в очите й.

— Нали не си забравила, че и аз имам белези? — попита той. — Ето, виж.

Мъжът вдига тениската и прокара ръката й по ребрата си.

— Усещаш ли? — попита той. — Уцелиха ме с пушка, когато бях още новак в полицията. За мой късмет, куршумът не ме рани фатално и не успя да влезе прекалено навътре. Но остана белег, както и на рамото.

Тя прокара нежно пръсти.

— Бях го забравила.

Той се усмихна лениво.

— Аз, обаче, не съм — приглади дългата й коса отстрани на едното рамо и усети мекотата й. — Косата ти е прекрасна — прошепна той, докато разкопчаваше копчетата на блузата. — Освен това…

— О… Джъд, слушай, не може ли просто да я свалиш? — възропта тя, защото се сети, че сутиенът й е с подплънки.

— Мога, разбира се — продължи да я разкопчава, докато най-сетне стигна до последното копче и сутиена. Едва тогава се сети, че тя се притесняваше от момента, в който той щеше да я види. Намръщи се. — Защо си сложила сутиен с подплънки? — попита я той.

Младата жена въздъхна.

— Не исках да го виждаш. Мислех си, че ако бюстът ми изглежда по-едър, може да ти бъде по-приятно и да започнеш да ме заглеждаш — призна си тя. — Нали мъжете харесват жени с по-големи бюстове?

— Вкусът е нещо много индивидуално, мила — прошепна той и опипа презрамката, за да намери закопчалката. Повдигна Криси с едната си ръка, докато пръстите му ловко се опитваха да се справят. — Аз лично не харесвам едрите бюстове. Никога не съм ги харесвал.

Докато тя обмисляше чутото, той я премести така, че да свали сутиена и тя остана гола до кръста. Все едно че я порази светкавица. Дори мечтите й за него не бяха толкова хубави. С всеки миг се извисяваше все по-високо от радост.

Усмихна се бавно на изражението й. Бе очарован, че тя никога не бе преживявала подобно нещо с друг. А толкова бе искал първия й път да бъде с него. Не бе имал друго по-силно желание.

Тя понечи да каже нещо, но той вече свеждаше глава. В мига, когато тя заговори, устните му поеха зърното и част от малката гърда. Езикът му описваше чувствени кръгчета, устните му я изучаваха, а тишината бе нарушавана единствено от тихите й възклицания на удоволствие. Пръстите й се впиха в стегнатите мускули на ръцете му, докато устните му проучваха тялото й.

Дланите на Джъд се спуснаха по гърба й и я повдигнаха към него. Той пусна гърдата и се спря на устата й, докато се измъкваше от фланелката, за да усети влажните й гърди до своите.

— Джъд — изхлипа до устните му тя. — Не си бях представяла, че ще бъде така!

— Нито пък аз — прошепна грубо той. — Нямаш представа колко те желая! Все още ли пиеш хапчета, или аз да използвам нещо?

Умът й не работеше точно сега. Не можеше да мисли.

— А ти как…

— Видях ги на нощното ти шкафче последния път, когато бях тук — той вдигна глава и я прикова с черните си очи. — Заради Гриър ли ги пиеше? За всеки случай? — попита той, обзет от неочакван гняв.

— Не — въздъхна тя. — Никога не бих…

— Защо тогава? — продължаваше да настоява нетърпеливо той.

Тя цялата тръпнеше от интимния им контакт. Той бе възбуден. Желаеше я. Тя не можеше да мисли. Младото й тяло бе пламнало от желание, жажда и глад. Щеше да умре, ако той спреше точно сега. Какво я питаше?

— Идва ми доста нередовно и се чувствам прекалено зле — каза тя. — Лекарят ми предписа противозачатъчни… само за няколко месеца, докато цикълът ми се нормализира — тя не спомена, че това бе станало преди шест месеца, че тя спря да ги пие на втория, без дори да довърши определената доза. Но пък бе такъв Плюшкин. Не изхвърляше нищо, докато Мод не я накараше. Хапчетата бе оставила на нощното шкафче, докато търсеше химикалка и после бе забравила да ги прибере. — Недей да спираш — помоли го тя, когато забеляза, че той се колебае. — Моля те, Джъд, недей да спираш.

Мъжът се намръщи, когато тя отново намести ръката му върху гърдата си и я погали нежно, за да го подкани да поднови ласките си.

— А противозачатъчните не са ли опасни? — прошепна той.

— Той обясни, че на моята възраст това не било проблем, още повече, че нито пуша, нито имам главоболия — с тиха въздишка се изви към пръстите му. Отпусна глава назад. — Това е прекрасно! Никога не съм си давала сметка какво е усещането, докато гледах онези филми!

Той присви очи. Усмихна се бавно, черните му очи пролъсваха, докато се спускаха към щръкналото връхче, което галеше.

— След като няма проблем, тогава ще те имам точно както ми се искаше — каза дрезгаво той. — Нищо няма да ни дели.

— Да, Джъд. Както искаш, тук и сега… — гласът й пресекна от плах стон на удоволствие. Тя отново се повдигна към алчните му устни, изпълнена с копнеж да усети още. — Моля те, не спирай!

— Няма — отвърна той до подпухналите й устни. — Нямам търпение да те направя моя. Трябва да те имам, мила! — добави грубо той. — Просто трябва да те имам!

Тя почти не го чуваше. Бе подета от устремения поток на внезапната страст. Опитните му пръсти я лишаваха от контрол. Тя се извиваше към него, тръпнеше под бавния чувствен допир на бедрата му, отваряше устни за завладяващите му целувки, които разпалваха още по-силен копнеж в младото й тяло.

Ласкавите му пръсти свалиха дънките и бельото, а устните му, топлите му твърди устни пируваха на гърдите й, на стомаха. Тя стенеше, удавена в новите усещания, докато той проучваше тялото й. Докосваше я по начини, които тя не предполагаше, че е възможно да съществуват, а устните му поглъщаха тихите й викове. Езикът му нахлуваше в устата й бавно и възбуждащо и сякаш създаваше нови и нови усещания.

 

 

Той спря и се вгледа в лицето й, забеляза, че тя не разбира причината на отдръпването му, че е обсебена от него също толкова, колкото и той от нея. Ръцете й бяха обвили врата му, тялото й се надигаше към неговото, сякаш готово за саможертва. Очите й бяха почти затворени. Тя простенваше приглушено и се отриваше в него, обхваната от безпомощно желание. Караше го да се чувства неповторим. Караше го да се възприема като най-великия любовник на света.

Дързостта, която блестеше в очите на Джъд, скоро се предаде на Криси. Тя забеляза омаята в погледа му и се смути от голотата си.

— Не бива да се притесняваш — каза грубо той. — Ти ми принадлежиш. Женени сме, Кристабел. Няма от какво да се срамуваш.

— Всъщност, аз не се срамувам — отвърна с дрезгав шепот тя. — Само че всички лампи са запалени — добави безпомощно тя и се разсмя срамежливо. — А пък аз никога не съм правила подобно нещо преди.

— Искаш ли първия път да загасим лампите? — попита нежно той.

Тя кимна.

— Добре — не й призна, че и на него ще му бъде много трудно, ако останат на светло. И той, като нея, имаше задръжки, които не можеше да си признае.

Изправи се на крака и я пое в прегръдките си. Вгледа се в замаяните й очи за секунда, а след това отново сведе устни, за да покрие нейните, без да се откъсва от тях, докато прекосяваше хола покрай високата коледна елха и поемаше по дългото антре към спалнята.

Остави Кристабел, за да може да затвори вратата, а след това я пое отново, за да я пренесе до леглото. Тя отново усети устните му върху тялото си в топлата тъмнина на стаята, чу меките звуци, предизвикани от допира на голите им тела и своите въздишки. Дори не си бе представяла, че всичко ще бъде толкова интимно, особено след като той си свали боксерките и младата жена усети твърдостта му, притисната в нея.

— Спокойно — прошепна той и тя неволно се напрегна. — Няма да бъде така, както си мислиш. Имаш всичкото време на света. Пъхни крака между моите, сладката ми.

Кротката му молба я учуди, но тя веднага му се подчини и в следващия момент усети стегнатото мускулесто тяло още по-близо до своето и през тялото й пробяга поразяваща светкавица, предизвикана от изпитаното удоволствие при допира на телата им.

Той усети чувствените й движения и се разсмя дрезгаво.

— Не го ли очакваше? Дори и след като си изгледала толкова много от онези филмчета?

— Те не са достатъчно подробни — прошепна през смях тя и изхлипа отново, когато той се раздвижи. — Дори не съм и помисляла, че… че е толкова хубаво! Нито пък толкова интимно.

Той също се засмя. Улови със зъби горната й устна и езикът му я близна, докато ръцете му творяха истинска магия по тялото й. Тя отново се раздвижи, този път по-смело и се изви нагоре към него. Усети как ръцете му се плъзнаха под бедрата й, а езикът му разтвори устните й и се пъхна между тях.

В същия момент я притисна нежно под себе си и усети как тялото й потръпва. Притисна я отново, този път по-силно. Тя изплака и той усети краката й да помръдват между неговите. Третия път тя издаде звук, който Джъд никога не бе чувал преди, а сетне зарови длан в гъстите косъмчета на гърдите му.

Той вдигна глава, едва сдържайки тежкото си дишане. Бедрата му бавно се движеха от едната на другата страна, докато тя хлипаше и се извиваше към него. Каквото и да изпитваше, определено не бе болка.

Устните му се отриха в клепките й, бузите, покриха отворената й уста, докато превземаше бавно и неусетно тялото й. Не се държеше така, сякаш я болеше. Силните му крака притискаха нейните. Тя простена и лека тръпка от удоволствие премина през тялото й, докато тя повтаряше движенията му.

— Боли ли те?

— Не — задъха се тя. — Изобщо! Прекрасно е!

Той захапа игриво долната й устна и отново започна да се движи.

— Усещаш ли ме вътре в себе си? — попита без всякакво притеснение той.

— Как можеш да ме питаш такова нещо… — възкликна тя.

Той нежно загриза горната й устна.

— Това не е ритуал на мълчанието, мила — отвърна дрезгаво той. — Харесва ми този приглушен глас, докато се движа вътре в теб. Кажи ми какво усещаш — подкани я той. — Хайде, кажи ми.

— Ами аз… сега… сега не мога да говоря!

— Защо да не можеш?

Ръцете й проследиха силните мускули по гърба му и тя се изви с трепет към него.

— Цялата горя — задъхваше се тя, очите й затворени, докато търсеше някаква далечна цел, наречена удоволствие. — Навсякъде ме боли. Толкова сладка болка… о, да! Направи го отново! Толкова е хубаво… толкова хубаво! — гласът й прозвуча писклив и тя започна да потръпва с всеки негова ритмичен тласък. — Никога не съм искала друго толкова много, колкото те исках теб. Толкова отдавна те желая, Джъд! — тя изхлипа и се изви отново към него. — Добре ли се справям?

— Да, справяш се отлично! — неподправеното удоволствие, което тя изпитваше увеличаваше неговото. Не бе очаквал да й достави чак такова удоволствие, особено първия път. Почувства се горд с уменията си, докато тя се движеше заедно с него, а тихите й вопли му се струваха като музика…

— О! — тя замря за момент и прехапа долната си устна, когато удоволствието неочаквано се превърна в изгаряща болка. Тя застина. — Извинявай, Джъд, но така боли! — изплака разочаровано тя.

— Да, а аз усещам защо е така — каза нежно той и се поколеба. Дъхът му бе накъсан. Не можеше да се сдържа още дълго, но не искаше да я нарани повече, отколкото вече я бе наранил. В момент на вдъхновение той се наведе и захапа рамото й.

— Джъд, какво правиш? Ау! — извика тя и изпъшка от болка. Секунди по-късно тя го усети дълбоко в себе си, покорил я напълно. Докато си мислеше за рамото си, той бе преминал тънката бариера, която ги разделяше. Тя потръпна веднъж, а след това се отпусна и той започна да се движи в завладяващ ритъм, докато болката бе заменена от неочаквано напрежение. Тя започна да се движи с него, все по-бързо, а удоволствието се надигаше все по-обсебващо с обещанието скоро да я извиси до небесата.

— Така вече не боли — прошепна тя и се засмя, когато усети да я залива нова вълна от удоволствие. Устните й намериха врата му и тя го покри с жадни целувки. Тялото й се мяташе в див ритъм, следвайки неговия. — Да! Толкова е прекрасно! — задъхваше се тя. — Недей да спираш! — молеше се с всеки негов тласък Криси. — Недей да спираш!

— Да не мислиш, че бих могъл! — изсумтя до ухото й той. Удоволствието го владееше напълно и той се устреми към задоволяването, без да мисли за неопитността й. Тя, изглежда нямаше нищо против. Издаваше ритмично скимтене, което напълно съвпадаше с мощните му тласъци, а тялото й молеше неговото с всяко движение. Криси шептеше възбуждащи молби, от които по-късно, на дневна светлина щеше да се срамува. Беше изминала с него този нов път от началната възбуда към извисяването, докато достигна вълните на удоволствието, които я насочиха към пулсиращата забрава, която не успяваше съвсем да докосне.

След това, когато умът й отказа да работи, тя успя да го достигне и то изтръгна от гърлото й писък. Прииска й се да го погледне. Прииска й се той да я погледне. Чу задъханото скърцане на пружините, докато той се устремяваше към своето удоволствие. Чу хрипливото му забързано дишане, усети напрежението в тялото му точно преди ослепителни светлини да избухнат зад затворените й очи, а тя се изви трескаво и изхлипа, изпитала пълно задоволство.

Сякаш нямаше край. Не можеше да спре да се движи под него, дори когато той се отпусна отгоре й и потръпна. Кожата му бе овлажняла от пот. Той дишаше тежко. Тялото й пулсираше от задоволство и радост. Бе станала част от него. Усети го как набъбва и избухва в нея. Притисна го към себе си, подаде се на тежестта му и най-голямото удовлетворение на младостта.

Обви краката му със своите и плъзна ръце по гърба му. Целуна го по гърдите, по гърлото, по брадичката с меки топли устни, отпуснати от радост и любов.

Той си пое накъсано дъх и тя изведнъж усети тежестта му още по-осезаемо. След това Джъд се претърколи и изпусна тежко дъха си. Остана да лежи до нея отпуснат с пълното съзнание какво бе направил.

Не му помогна много и това, че бе изпитал невероятно удоволствие, че никога преди не му е било толкова хубаво. Не му помогна и мисълта, че тя бе девствена, нито това, че бе достигнала оргазъм още първия път, когато се люби с нея. Беше се възползвал от Кристабел, а нямаше това право, не и при стеклите се обстоятелства.

— По дяволите! — изпъшка той.

— Дойде ред на камшика и власеницата — каза тя с шумна въздишка. — Значи смяташ да си лежиш и да се чувстваш виновен, след като ме накара да изпитам първия си оргазъм.

Той премигна. Не бе възможно точно тя да изрече подобно нещо!

— Ти откъде знаеш какво е оргазъм? — попита директно той.

— Как да не знам, след като въпросът се повдига във всяко обсъждане по телевизията и за него пишат във всяко списание? — тя се превъртя и се сви до едрото му тяло с толкова естествено движение, сякаш го бе правила цял живот. — Предполага се, че на девствените не им е никак лесно и доста кървят първия път, а когато всичко свърши — плачат. Знам, че е така, защото две момичета от курса по компютри живеят с мъже и ми разказаха. Те смятаха, че съм побъркана, след като все още не бях правила секс на моята възраст.

Той приглади разсеяно косата й, опитвайки се да не се чувства горд със себе си.

— Аз не чета списания.

Пръстите й се вплетоха в гъстите къдрави косъмчета, покрили силните мускули на гърдите му. Той се изви безволево, щом усети тръпка на удоволствие.

— Чувстваш се виновен, нали? — продължи да го подпитва тя.

Той въздъхна.

— Да. Чувствам се виновен. Пих толкова много и всички прегради се срутиха.

— Все някога трябваше да се случи — каза му нежно тя. — А и ти сам каза, че сме женени. Не бих могла да го направя с друг.

Не и с проклетия Гриър, помисли си той и усети примитивен прилив на радост, че първият й път не е бил с по-възрастния мъж.

— Радвам се, че чаках, Джъд — прошепна дрезгаво тя. — Дори не съм мечтала, че би могло да бъде толкова хубаво още първия път. Беше невероятно! Наистина невероятно!

Радваше се да го чуе, но не знаеше дали трябва да признае, че е така.

Ръката й продължаваше мисията си.

— Толкова ми се спи, а с всяка глътка въздух тялото ми още тръпне от удоволствие — шепнеше тя. — Нормално ли е това?

След изблика на страст, която изживяха, каза си развеселен той, си беше напълно нормално. Усети, че му се доспива.

— Нормално е — отвърна той.

— Може ли да спя с теб?

Гласът му прозвуча сънени и развеселен.

— Нали току-що го направихме?

Тя лекичко го перна през гърдите.

— През цялата нощ — уточни тя.

Той си пое дълбоко дъх. Не искаше да остава сам тази вечер. Щеше да лежи буден и да прехвърля наум събитията през деня. Освен това всичко вече бе свършило. Какво значение имаше, ако тя останеше в прегръдките му. Чувстваше се спокоен и отпуснат и едва държеше очите си отворени. Тялото му тръпнеше от задоволство. Не си спомняше случай друга жена да му бе доставила подобно удоволствие.

— Можеш да останеш — каза той.

Тя се усмихна на рамото му. Можеше да поиска първо да си облече нощница, но тя се унесе и заспа почти веднага, без да поглежда към изпитото напрегнато лице на мъжа до нея.

Светлината си играеше по тежките й клепки. Кристабел се размърда неспокойно, а след това изпъшка, усетила непознати болки. Отвори очи и погледът й попадна на Джъд, надвесен над нея, вече облечен в дънките и черната тениска от снощи.

— Здрасти — каза тя, отмаляла от притеснение.

— Здрасти — отвърна той.

Не се усмихна.

— Какво правиш?

Плътните му вежди се събраха.

— Гледам те как спиш — отвърна рязко той. — Приготвих закуска.

— И кафе ли има? — попита сънено тя.

— И кафе. Идвай, когато си готова.

Той се обърна, както й се стори с нежелание, и излезе. Тя отметна завивката и забеляза, че е гола. На белите чаршафи се виждаше издайническо петно. Мод щеше да го види. Младата жена се намръщи. Това беше тайна. Не искаше да я споделя с никого, все още не, дори и с Мод. Взе си душ набързо, облече чисти дрехи, вдигна чаршафите, хвърли ги в пералнята и чак тогава се отправи към кухнята.

Примамливата миризма на пържен бекон и хляб изпълваше кухнята. Тя подуши и се усмихна.

— Ставаш все по-добър — похвали го тя, забелязала златната коричка на бисквитите, когато седна до него на масата.

— След като ден след ден изгаряш по една тава бисквити в продължение на месец, най-накрая се научаваш как да ги правиш — обясни небрежно той. Гледаше я съсредоточено как си сипва кафе. Усмихна се, когато забеляза как изглежда, свежа, без грим, дългата й коса стелеща се гладка и чиста. Тази сутрин изглеждаше по-зряла. По-сексапилна. Отново го прободе вина и той се обърна настрани.

Тя обърна поглед към него и забеляза втренчения му поглед. Вдигна ръка към косата си.

— Не съм си сложила грим — каза тя, разбрала погрешно погледа му.

— Просто си мислех колко свежа изглеждаш — рече тихо той.

Тя се усмихна.

— Благодаря.

Джъд не отвърна на усмивката й. Изглеждаше по-притеснен от обикновено. Пое си дълбоко дъх. Криси не успя да разбере какво означава погледът в черните му очи.

— Свърши се с анулирането на брака ви, госпожо Дън — каза той, използвайки името й на женена жена за пръв път.

Тя сведе поглед към кафето и си сипа захар.

— Пет пари не давам — отвърна с дрезгав глас тя. — Струваше си.

Последва дълго мълчание. Очите й се стрелнаха към слабото му лице, докато тя се надяваше да чуе от него това, което тя чувстваше. Само че той не каза нищо. Въпреки това й се стори объркан. В черните му очи бе стаена топлота, която никога преди не бе забелязвала. Това не бе обич. Там имаше… нещо повече. Нещо, което не успя да проумее.

— Мод ще се върне ли за обяд? — попита Джъд.

— Да, но ще приготви нещо за вечеря и пак ще го отнесе на сестра си за вечеря.

Той кимна бавно. Присвитите му очи се плъзгаха бавно по лицето й.

— Нали не си канила Гриър? — попита саркастично той. В гласа му прозвуча раздразнение.

Тя се изчерви.

— Не съм.

— Ще му занесеш ли вечеря? — продължи да разпитва той.

— Мод каза, че ще му занесе нещо, когато се връща при сестра си — отвърна тя, притеснена от втренчения му поглед.

Черните му очи се спряха отново на чинията. Не каза нищо повече. По устните му пробяга лека усмивка.

Тя започна да разбърква кафето си ненужно дълго. Все още ли продължаваше да ревнува от Гриър? Възможно ли бе да я иска за себе си и затова да задава всички тези въпроси? Младата жена не можеше да не признае, че много иска той да бъде с нея. Денят обещаваше да бъде вълшебен, ако успееше да преодолее тази негова студена резервираност, с която започна сутринта.

Той продължи да се храни, без да каже и дума повече, тя също. Когато приключиха, тя изми чиниите, избърса ги и ги остави на мивката до прозореца с изглед към обора.

— Ако можем да си го позволим, ще ти купя съдомиялна — обеща той.

Тя се усмихна.

— Нямам нищо против и така. Съвременните уреди само ще ме разглезят. Ще се превърна в никому ненужна мързелана!

Той се разсмя и я побутна игриво с бедро. За пръв път я закачаше по този начин и тя потръпна от радост.

— Добре, тогава ще ти купим нови ботуши — реши той и погледна към износените ботуши, вече с вирнати носове от постоянната влага, мокрени няколко пъти по време на дъждовни бури.

— Какво? Тъкмо когато успях качествено да разтъпча тези? — възкликна тя. — Как ли пък не!

Той огледа блесналото й лице с толкова нежност, че сърцето и потръпна.

— Ти никога не искаш нищо — каза тихо той. — Толкова виновен се чувствам заради пръстена, който подарих на Типи. Никак не ми се искаше да разбираш за него. Диаманти и смарагди за нея, след като ти нямаш дори прилично зимно палто.

— Никак няма да ми отиват диаманти и смарагди — успокои го тя, в опит да избегне взривоопасната тема. Може и да не беше спал с Типи, но й бе подарил пръстен. Значи принципите му не позволяваха да спи с друга жена, докато е женен. На нея дори не й направи подарък за рождения ден, освен това бе забелязала, че не й е оставил нищо под елхата. От това я заболя. Освен всичко друго се чувстваше виновен заради изминалата нощ и много му личеше.

— Избягваш темата. Това е доста нехарактерно за теб.

Тя го погледна, без да успее да скрие болката си.

— Не искам да се караме — каза тя и се опита да вложи ново чувство в думите си. — Не и след снощи.

Той се поколеба, а лицето му ставаше все по-сериозно.

— Слушай, Кристабел — започна бавно той. — За това, което се случи…

Тя пренебрегна погледа му и се изправи на пръсти. Лекичко докосна долната му устна, влагайки всичката чувственост, на която бе способна, отвори устни и ги притисна към неговите неочаквано дръзко. Той сдържа дъха си. Младата жена сдържа своя, защото очакваше да бъде отблъсната. Само че реакцията му бе необичайна. Той захвърли гъбата за чиниите и притисна Кристабел към себе си, без да обръща внимание на покритите си със сапун ръце, притисна я към себе си и я целуна страстно, жадно, докато тя не закопня да глътне малко въздух. Силното му тяло потръпна едва доловимо и тя веднага разбра, че Джъд я желае. Та той дори не се опитваше да го скрие. Очевидно бе също толкова уязвим като нея и това я изпълни с гордост и радост. Черните му очи горяха от неприкрито желание.

Тя отново посегна към него. Отвори устни, когато усети неговите. Простена дрезгаво, когато се поддаде на жадната целувка на мъжа, повдигнал я в желанието си от пода.

Беше готова да умре за него. Не изпитваше нито резерви, нито свян, нито имаше желание да флиртува с него. Ръцете й обвиха с трескава настойчивост врата му.

Вдигна глава и забеляза, че е поруменяла, че е готова да му се отдаде, че цялото й лице е белязано от страст.

— Желая те — прошепна дрезгаво тя и потръпна. — Нека да се върнем в леглото. Желая те толкова много, Джъд! Искам да си сваля дрехите и да те оставя да правиш с мен каквото пожелаеш, сега веднага, посред бял ден.

Той изстена. Образи за неповторимо удоволствие се завихриха в главата й. Но преди още да направи каквото и да е, чу мотора на кола, която се приближаваше по алеята. Той сякаш се вкамени в ръцете й. Джъд се намръщи.

— Мод? — прошепна дрезгаво той.

— Едва ли е тя толкова рано — започна Кристабел.

Той изви едната си вежда.

— Май още не си поглеждала часовника.

— Но нали току-що закусвахме — започна тя.

Той кимна към телефона над печката. Беше десет.

Тя възкликна.

— Боже! А аз дори не съм сложила пуйката, ами пълнежа, тестото не е готово, за да бухва!

— Значи, добре че Мод се връща по-рано — прекъсна я рязко той и я пусна на земята. Усмихваше се, но цялото му изражение издаваше желанието му.

— Ами тя какво ли ще си помисли, когато види, че току-що сме закусили? — стресна се тя.

Той я погледна, този път без да се усмихва и преживяното през изминалия ден отново натежа на плещите му.

— Ще й кажем, че сме си говорили до късно за случилото се във Виктория — предложи той.

Тя се сви. Вече бе забравила за изминалия вчерашен ден, който ги бе хвърлил в обятията им. Как можа да забрави?

— Ден след ден, Джъд — каза му тя нежно. — Ще го преживееш.

Той не отговори. Навън се хлопна врата. Когато Мод влезе през задната врата, те бяха приключили със закуската и подреждаха чиниите в неловко мълчание.

Мод спря на вратата, почувствала се като натрапница, без сама да знае защо. Намръщи се. Джъд не изглеждаш притеснен, но тя знаеше, че сигурно сърцето му се свива.

— Добре ли си? — попита го внимателно тя.

Той се усмихна едва забележимо.

— Ще се справя. Тъкмо закусихме. Легнахме си късно снощи.

— Сигурно сте говорили — кимна Мод и се приближи до хладилника, за да не гледа виновните им лица. — Радвам се, че не си останал сам във Виктория. Не биваше да оставаш сам.

— И аз така си помислих — съгласи се той.

Тя ги погледна внимателно и замислено, но не каза нищо. Във въздуха се усещаше толкова много напрежение, че й се стори, че би могла да го пипне. Кимна и започна да вади храната от хладилника на масата.

Четири часа по-късно, когато приключиха с обяда, макар и не с апетита, с който бяха изяли закуската, Мод започна да приготвя порция за сестра си.

— Отивам само да я отнесе на сестра ми — каза тя и се зачуди защо по лицето на Джъд се изписа облекчение, а Кристабел сякаш бе смазана и потисната от думите й.

— Добре — каза рязко той. — Кристабел не бива да остава сама тук, нищо че Джак Кларк е вече в затвора. И за двете ви се отнася, да не забравите да заключвате и вратите и прозорците. Искам да си кажа няколко думи с Ник, преди да тръгна.

— Сега веднага ли тръгваш? — попита го Кристабел и се опита да скрие факта, че гласът й трепери.

— Да, веднага — каза той, без да среща погледа й. — Изобщо не трябваше да идвам!

— Искаш ли да занеса нещо на Кеш Гриър? — попита изненадващо Мод.

— Не си прави труда — каза нещастно Криси. — Ще го поканя на вечеря.

Очите на Джъд проблеснаха с опасни искри, но той стисна устни и не каза и дума. Излезе от стаята, за да се облече.

— Какво става тук? — попита шокирана Мод.

Кристабел гордо вирна брадичка.

— Нищо. Абсолютно нищо. Просто е разстроен и му е трудно да преживее случилото се. Но сам трябва да преодолее проблема.

Мод въздъхна.

— Както кажеш, чедо.

Мод изчака Джъд да си тръгне. Десет минути по-късно той бе готов и потегли. Погледна продължително Кристабел за последен път и се сви, когато забеляза нараненото изражение в очите й. Въпреки това не спря. Пожела и на двете весела Коледа и подкара. На средата на пътя към Виктория се сети, че не е казал на Кристабел за перленото колие и обеци, които й бе купил като комбиниран подарък за рождения й ден и Коледа. Но като премисли какви бяха обстоятелствата, реши, че така е станало по-добре. Беше полудял и изобщо не помисли, преди да я заведе в леглото. Тя очакваше нещата да потръгнат щастливи и безпроблемни след това, но той се чувстваше объркан и не можеше да прецени трезво намеренията си за бъдещето. Трябваше му време, за да прецени как да постъпи. В този момент не бе в състояние да вземе каквото и да е важно решение.