Даяна Палмър
Обречени на любов (11)

Единадесета глава

Трябваше й цяла една минута, за да осъзнае чутото. След това шумно изпусна дъха си.

— Товарният пикап, който старият Хоб бе видял до срязаната ми ограда — спомни си тя.

Той кимна.

— Току-що казах на Джъд. Точно този пикап беше липсващото звено. Сигурни бяхме, че има някаква връзка, но просто не успявахме да я открием. Очевидно автомобилът не е на Кларк. Собственост е на негов приятел от фермата, където работи, извън Виктория. Човекът се казва Гулд.

— Можете ли да го арестувате? Джъд може ли? — попита тя.

Той се намръщи.

— Нещата не са толкова прости. Без доказателства няма начин да го арестуваме. А пък пикапът е единствената следа, която имаме в момента.

— Много добре чух Хоб, когато описа пикапа — изстреля тя.

— Да, но това са само думи. Не е достатъчно доказателство, за да арестуваме даден човек по обвинение в убийство. Налага се да напредваме бавно и да видим дали ще успеем да съберем достатъчно доказателства за заповед за задържане — каза й той. — Ако заподозре нещо, ще хукне презглава, въпреки че брат му е в затвора.

Тя се намръщи и потри ръката му с неуверени пръсти.

— Поне единият от братята Кларк е на топло и в близко бъдеще няма да има удоволствието да излезе. Нали така?

— Джени подаде оплакване за агресивно отношение и нападение — каза той. — Харли Фаулър и Лио Харт също подадоха оплаквания за агресивно отношение. Аз пък имам съпротива при арест и нападение на полицай. Само че ако брат му успее да намери добър адвокат и постигне пускане под гаранция, тогава вече проблемът ще е голям. И то за всеки, който е виждал пикапа, или знае за него — предположи той притеснено.

— Не гледай така — каза дрезгаво Кеш. — Никога не бих допуснал нещо да ти се случи!

Очите й срещнаха неговите и тя за пръв път забеляза, че мъжът не успява да скрие чувствата в тях.

— Пак ли е дошла полиция! — провлече Типи Мур зад тях и отметна дългата златисточервена грива като предизвикателство към всеки мъж наоколо. Усмихна се саркастично на Гриър. — Че ти почти си се пренесъл да живееш тук? Да не би да си дошъл да арестуваш някого, или просто госпожица Гейнс не може да диша без теб? — добави заядливо тя.

Тъмните очи на Кеш се плъзнаха покрай Криси към красивата жена, която се бе приближила.

— Събирам информация за убийство. Ако смяташ, че можеш да помогнеш заповядай, ако ли не — излишна си — заяви той.

Съвършените вежди на Типи се извиха.

— И кого са убили? — тя погледна Криси и нарочно вдигна ръка, за да може слънцето да разпрати отблясъци от диамантите. — Да не би да е човек, когото госпожица Гейнс познава?

— Определено не става въпрос за човек, когото ти познаваш — отвърна рязко той. — Сега бързам.

— О, боже, нали не мислиш, че се опитвам да те задържа? — нацупи се тя. Очите й се насочиха към него с наглост, която бе обидна. — Вече й казах да ти предаде, че не си мой тип!

Тъмните му очи се присвиха. На Криси й се стори, че никога не е виждала по-студени очи.

— Ще го приема като комплимент — отвърна тихо той. Дори се насили и се усмихна. — Вкусът ми определено не включва жени като вас, госпожице Мур. Никога не ми се е налагало да плащам, на която и да е жена, за да излезе с мен.

Типи Мор поруменя. Погледна го изпълнена с яд.

— Аз не съм момиче на повикване — успя да каже тя. — Но дори и да бях, нещастнико, на този свят няма достатъчно пари, които да ме примамят в леглото ти.

— Много правилно си разбрала — отвърна с леден глас той.

Фините й длани се присвиха в юмруци. Косата й сякаш искреше.

— Отказвала съм на световноизвестни филмови звезди и на милионери, дори на принцове! Как така реши, че ще проявя дори най-минимален интерес към долнопробно полицайче като теб? Че аз си имам всичко, което човек може да си пожелае!

Той изви едната си вежда я погледна с толкова отровен поглед, че би проял и стомана.

— Това, което имаш, скъпа, е едно хубавко лице и прилично тяло. След само пет или шест години, няма да можеш да убедиш нито едно модно списание, да те снима дори за малките обяви на последните страници. И какво ще правиш тогава, когато настъпи моментът и мъжете, които са точили лиги след теб започнат да си търсят извинения, за да се откачат?

Очевидно и тя бе мислила по този въпрос, защото пребледня.

— Така като те гледам, нямаш нито образование, нито възпитание, нито пък знаеш как да проявиш елементарно уважение към околните. Да не би да си въобразяваш, че хубавото личице ще успее да замаже тези неща? — попита той — Защо не вземеш да се погледнеш в огледалото? Мъжете не те харесват чак толкова, колкото си мислиш. А на мен си ми пределно ясна, нищо, че номерата ти все още минават пред Джъд Дън.

— Той ми подари пръстен — изсъска тя. — Луд е по мен.

— Че е луд, луд е — изстреля в отговор той. — Ще го разориш за две седмици и щом се ориентираш към някой по-тлъст портфейл ще го зарежеш, без да ти мигне окото. Дори няма да ти мине през ум да погледнеш назад.

— Ти… ти нищо не знаеш за мен — отвърна задавена тя.

— Боклукът си е боклук откъдето и да го погледнеш — отвърна студено той.

Долната й устна трепереше. Тя изглеждаше съкрушена. Не успя дори да отвърне. Обърна се и с олюляване се отправи към снимачната площадка, където я чакаше режисьорът. Щом се доближи до Джоуъл Харпър, тя се отпусна в ръцете му и се разплака като дете.

Кеш сви устни.

— Прави се на интересна — отбеляза грубо той. — Тази жена е първокласна манипулаторка. Джъд не е с всичкия си, ако си въобразява, че тя държи на него.

— Знам — отвърна тихо тя. В този момент изпита съжаление към Типи. Никога не бе виждала надменната изискана жена в подобно състояние. Предишния път, когато Кеш се държа грубо с нея, тя се бе притеснила, но този път бе наистина сломена. А Кеш май наистина я ненавиждаше. Криси се зачуди защо ли мнението му толкова я интересуваше, след като тя също не можеше да го понася.

— Трябва да се връщам на работа — обърна се нежно към нея Кеш. — Пази се. Казах на Ник да е наоколо, за да помогне, ако има някакъв проблем. Не си въобразявай, че Кларк е по-малко опасен, след като е в затвора. Виждал съм мъже при значително по-лоши условия да си постигат своето.

Тя въздъхна.

— Ще си държа пистолета в готовност. Ти също внимавай — каза притеснено тя.

Той сви рамене.

— Сблъсквал съм се с къде-къде по-неприятни типове от братята Кларк — каза той и се усмихна. — Ще се видим.

— Ще се видим.

Той си тръгна, без да погледне повече към Типи. Въпреки че по-възрастната жена й бе съперница за вниманието на Джъд, наистина й стана жал за нея. Кеш се бе държал грубо, а стана очевидно, че мнението му има значение за красивата манекенка. Сълзите й бяха истински, въпреки че Кеш не повярва.

Разпуснаха екипа за почивка, за да може гримьорката да заличи щетите, които сълзите бяха нанесли по лицето на Типи. Криси изчака пред фургона, докато другата жена се появи.

— Какво искаш, дошла си да злорадстваш ли? — жилна я веднага Типи.

— Една манекенка навремето разрушила брака на родителите му — каза тихо Криси. — Това не извинява държанието му, но поне обяснява нещата. По това време още не е бил започнал гимназия и много обичал майка си.

Тя понечи да си тръгне, но една мека ръка я докосна леко по рамото, колкото да я накара да спре.

— Държах се противно с теб — каза сериозно манекенката. — Защо си се загрижила дали той ме обижда или не? И изобщо какво знаеш ти за истинския свят, след като цял живот някой се е грижил за теб и те е закрилял? — попита тя, без да крие горчивината си.

Криси спокойно срещна зелените й очи.

— Да не би да си мислиш, че живея в някаква приказка, в която има поредица от щастливи събития и всичко върви по вода? Баща ми бе пияница и за малко не ме уби. Мама почина. Джъд и Мод са единствените близки, които са ми останали на този свят.

Обърна се, но този път не спря. Сигурно изобщо не трябваше да споменава тези неща пред Типи, но това, което Кеш направи, бе прекалено грубо. Като знаеше какво е преживял като млад, й беше ясно, че той никога няма да се пречупи и да се извини. Странно, каза си тя, че изпита състрадание, когато видя манекенката, потънала в сълзи. До този момент само бе тормозила Криси в опитите си да й отнемаше Джъд. А и Джъд държеше на тази ужасна жена, не че Криси би могла да нарани човек, когото любимият й обичаше.

Зад нея по-възрастната жена стоеше, без да помръдва, сякаш бе вцепенена, изпълнена с омраза към състраданието в нежния глас на момичето, към разбирането, което другата проявяваше. А си бе мислила, че малката Кристабел Гейнс е имала съвършено детство. Остана шокирана, когато узна истината и затова се почувства виновна. Сведе очи към скъпия пръстен и си помисли за прокъсаните дънки на Кристабел и износените й ботуши. Пое към снимачната площадка без всякакво самочувствие. Никога преди не бе смятала, че е жестока. Истината бе, че благодарение на Джъд се чувстваше в безопасност, а пък той умираше да защитава малката си партньорка от фермата, госпожица Гейнс. Не можеше да се откаже от него. Просто не можеше! Той бе единствената й преграда между нея и мъжете, които я застрашаваха. Мъже като Гари Мейз, помощник-режисьорът, и преди всичко, Кеш Гриър. Въпреки състраданието, което Криси проявяваше, те бяха съпернички за един мъж. А както бе казано, в любовта и на война всичко е позволено.

Последните две седмици пред Коледа бяха изпълнен със задължения. На Криси й предстояха окончателните изпити и й се налагаше да съчетава ученето с неотменните задължения из фермата, които сякаш нямаха край. Хаосът, който създаваха кинаджиите й усложняваше живота, а тя ставаше все по-нетърпелива. Мод не й се пречкаше и не се месеше в нищо, а Джъд не припарваше до фермата, освен в случаите, когато идваше, за да откара Типи в хотела. Държеше се любезно с Криси, но старата напълно естествена и непринудена обич помежду им, сякаш си бе отишла безвъзвратно. Тя не обръщаше внимание, че почти всеки път, когато Джъд идваше във фермата, Кеш бе наоколо, и съпругът й винаги го забелязваше.

Криси и Ник, с помощта на почасовите работници обхождаха оградите, грижеха се за болните крави, поправяха течащи покриви, трупаха сеното на купи, пренасяха вода за добитъка и продължаваха с неизброимите задължения, които бяха ежедневие за фермата. В един от свободните си дни тя отиде чак до Виктория, за да купи на Джъд сребърната игла за вратовръзка, която той бе споменал, че е видял и харесал. Отне й половин ден, докато я открие в един невзрачен златарски магазин. Занесе я гордо у дома и я опакова грижливо. След като двете с Мод украсиха традиционното коледно дърво, тя я скри между клоните, за да не се набива на очи. За Кеш купи красив портфейл, тъй като бе забелязала, че неговият е износен.

След ареста на Кларк, посещенията на Кеш бяха станали значително по-чести. Криси забеляза, че Типи Мур не се заяжда повече с него. Тя бе необичайно тиха и резервирана, когато той идваше. Странеше от него, а той я пренебрегваше напълно.

— Сред този дим не може да не изскочи пламък — отбеляза Мод един следобед, след като Кеш си бе тръгнал.

— Какъв дим? — измърмори недоумяващо Криси, забола поглед в учебника.

— Говоря за манекенката и Кеш Гриър — обясни възрастната жена. Сега все още тлее, докато двамата се избягват. Само да ги събереш заедно и всичко ще се взриви.

— Ама те се мразят — каза изумена Криси.

— Може да се мразят, а може и да не се мразят — тя наведе глава на една страна, без да откъсва поглед от чиниите, които бършеше. — Вие с Джъд и двамата ли заминавате за Япония?

— Това ще стане чак догодина по някое време, въпреки че още не сме уточнил датата. А това е най-хубавото, което ни се е случвало от много време насам — тя обърна страницата. — Двамата с Джъд решихме да използваме част от парите, които ще плати филмовата компания, за да подменим бика от породата Сейлърс. Някои от кравите, вече бяха заплодени от него, а също и от бика от породата Хиърфорд, който изгубиха. Когато разбрахме точно колко от кравите ни са бременни, Ник извика човек, който разбираше от изкуствено осеменяване и купихме сперма от един от най-добрите бикове Сейлърс. След това заплодихме и останалите. Така че сега имаме отличната възможност през пролетта да се радваме на едно първокласно поколение. А японците се интересуват тъкмо от това. Нито сме им слагали хормони в храната, нито сме им инжектирали ненужни антибиотици, хранени са единствено с трева, необработвана с пестициди и смес от витамини и минерали от растителен произход.

— Доколкото си спомням — ухили се Мод, — се налагаше дълго да убеждаваш Джъд да не използва традиционните добавки и хормони.

— Той, обаче знаеше, че съм си научила урока, когато му предложих този подход. Сега е доволен, а и сделката с чужбина ще се получи.

Мод я погледна с обич.

— Родена си за животновъд.

Криси й е усмихна широко.

— Също като пралеля ми Сара — напомни тя на възрастната жена, — която управлявала собствената си ферма, много преди да настъпи времето, когато се гледало с добро око на жените, които се занимавали с тази работа.

— Джъд се гордее с теб — увери я тихо тя и изви очи към мивката. — Той няма да позволи да напуснеш училище, колкото и трудно да е тук.

— Ще направя каквото е необходимо — отвърна тя. — Слушай, заключвай задната врата, когато сме само двете с теб вкъщи — помоли тя. — Единият от братята Кларк е в затвора, но другият е все още на свобода.

— Не съм забравила.

— Не бива да се разсейваме дори за момент — добави тя. — В пикапа дори държа пистолет, точно под седалката — въздъхна притеснено. — Денят, когато братята Кларк са се преселили в Тексас, е бил лош ден.

— Може пък да не се задържат дълго — каза Мод.

Думите й се оказаха пророчески. Четири дни след като филмовият екип се разотиде по домовете си, за да отпразнуват Коледа, Джон Кларк се оказа без работа и нямаше как да си позволи да наеме адвокат за брат си.

Решил, че може да се сдобие с пари по лесния начин, той нахлузил чорап на главата си и нахлул стиснал пистолет в Търговската банка и тръст във Виктория навръх Бъдни вечер, минути преди по обяд банката да затвори за празниците. За негово нещастие охраната го забелязала навреме и се обадила за помощ на Тексаския рейнджър, дежурен в района, а именно, Джъд Дън. Кларк стрелял по двамата мъже с униформи и ранил охранителя на банката, а в същия момент и Джъд, и охранителят, вече изтеглили оръжието си, също стреляли. И двамата уцелили. Кларк се строполил на земята. Повече не помръднал.

Джъд спря пред къщата на смрачаване. Подробен репортаж за случилото се — опита за грабеж и последвалата драма — бе включен в новините в шест. Показаха в близък план проснатия на земята в залата за банкови операции Кларк, целият облян в кръв.

Мод гледа репортажа с Кристабел, но сестра й се обади и я помоли да остане при нея през нощта, защото не й се искало да остава сама на Бъдни вечер. На Мод никак не й се тръгваше, заради случилото се, но напоследък сестра й не се чувстваше добре. Криси я убеди да отиде. След това зачака с надеждата Джъд да намине при нея, за да потърси утеха.

Колкото и невероятно да бе, той наистина дойде!

Кристабел излезе и се упъти към джипа, а след това зачака той да изключи мотора и да слезе.

В продължение на една безкрайна минута той остана вътре. Гледаше я през прашния страничен прозорец, но очите му не я виждаха. Изглеждаха черни и безжизнени.

Тя посегна и отвори вратата, а след това го подръпна за ръкава на чистата бяла риза.

— Направила съм кафе и пресен хляб. Запекох и макарони със сирене. За десерт има ябълков пай. Хайде, влизай.

Той загаси мотора и слезе от огромния автомобил, сякаш бе лунатик. Тя веднага забеляза, че лицето му е необичайно бледо.

Криси пъхна малката си ръка в едрата му длан и го поведе към къщата, през хола към кухнята. Бе наистина необичайно за него да й позволява да го докосва. Усети, че се опива от тази нова свобода. Усещането да са с преплетени пръсти бе толкова приятно.

— Сядай — нареди нежно тя и го побутна към стола и малката маса с вече постлана покривка.

— Значи си разбрала — прошепна той и остави шапката си на празния стол.

Криси кимна. След това постави на масата задушени зеленчуци и прясно опечени рулца до макароните със сирене.

Подреди чинии, салфетки и прибори и за двамата, сипа кафе в две чаши, подаде му едната и чак тогава седна.

— Кажи молитва, Джъд — подкани го търпеливо тя. Той я послуша, въпреки че изсумтя недоволно. Не я каза на глас. Криси не очакваше той да заговори. Случилото се бе прекалено прясно в съзнанието му, прекалено силно го бе травматизирало и все още беше рано да го изкаже с думи. Знаеше, че е така.

Когато стигнаха до пая, той се бе поуспокоил и не изглеждаше чак толкова напрегнат. Усмихна й се едва-едва.

— Чудесно знаеш как да се справяш с мен, а? — започна той и погледна към нея.

— Просто те познавам — каза простичко тя.

Мъжът си пое дълбоко дъх и дояде пая. Започна втора чаша кафе като я наблюдаваше настойчиво от другата страна на масата.

— Няма ли да започнеш да ме разпитваш за подробностите?

Тя вдигна очи и погледите им се срещнаха. Веднага забеляза болката и безпокойството в тях.

— Би било прекалено жестоко — отвърна тя.

Той сякаш се сви. Остави шумно чашата кафе. Устата му се превърна в тънка линия. Не можеше да й разкаже. А така му се искаш да излее всичко. Имаше нужда да говори. Но онази мъжественост, която се бе превърнала в част от него по същия начин както бялата риза и сребърната рейнджърска звезда, го възпря. Мразеше слабостта. Не можеше да я признае открито.

— Обучавали са те да не позволяваш на нищо да те притеснява — започна бавно тя и го погледна право в очите. — Трябва да се показваш силен, така че другите хора да се осланят на теб винаги, когато се появи някоя извънредна ситуация. Нямаш право да се предаваш или да разкриваш чувствата си по време на работа, защото трябва да свършиш всичко, което се очаква от теб. Затова ти е толкова трудно, когато се случват подобни неща. Не искаш да признаеш, че изпитваш болка, когато трябва да използваш оръжието си, нито че това ти разкъсва сърцето — тя отново потърси очите му и забеляза изненадата на мъжа. — Само че ти си обикновен човек, Джъд, при това си отрасъл и възпитан в църква, така че нещата стават още по-трудни за теб. Нито ще те разпитвам, нито ще настоявам, нито ще ти предлагам успокоение. Ти ще се справиш с този проблем както сам намериш за добре. Ако, обаче, искаш да поговорим, винаги съм готова да те изслушам.

Гърдите му се надигаха и спадаха тежко.

— И ти си същата като Гриър — изрече с някаква безнадеждност той, загледан в празната си чаша. — Той ми се обади, за да ми каже, че ако имам нужда, мога винаги да поговоря с него.

Тя не сваляше от него жадния си поглед, наполовина скрит от тежките ресници.

— Кеш е правил ужасни неща в миналото — отвърна тя. — Убивал е хора. Знае как се чувства човек.

Тъмните му очи се врязаха в нея.

— Той ли ти е разказвал?

Тя поклати глава.

— И той е същият като теб. Не говори за нещата, които най-силно са го наранили. Но мисля, че на теб може и да ти разкаже. Мисля, че и ти можеш да му разкажеш. Знам, че не го харесваш, но пък с мен винаги е бил много мил.

— Да, за разлика от мен — отвърна за нейна изненада той. Присви очи. — Той е от хората, които карат другите да се чувстват неловко. Правил е какво ли не, бил е къде ли не. Образован е, богат е и не се страхува от нищо на този свят.

Прииска й се да му каже, „Но не си ти“. Не посмя да каже нищо. Той таеше чувства към жена, която я караше да се чувства като нищожество в толкова много отношения. Вече не се ръководеше единствено от сърцето си.

Стана и сипа още кафе и на двамата.

Той я наблюдаваше и забеляза бръчиците, събрали се от напрежение по лицето й, финото й слабо тяло, износените дънки, поддържани безупречно чисти, и старите ботуши. Той се намръщи и се замисли за пръстена на ръката на Типи. Беше забравил подаръка на Кристабел във Виктория, покрай истерията, съпътствала целия този ден. Не биваше да забравя, трябваше да й каже за подаръка, за да не си помисли, че нарочно не й е купил нищо. Тя седна отново.

— Толкова съм уморена — прошепна тя. — Приключих с изпитите и мисля, че съм изкарала всичко, но с Ник поправяхме оградите и наглеждахме бременните добичета целия следобед. Ако подпишем сделката с Япония, може би ще имаме възможност да наемем още работници на пълен работен ден, за да мога малко да си почина! — добави тя.

Той не се усмихна.

— Прекалено млада си, за да поемаш толкова много отговорност — каза той.

Криси изви вежди.

— Аз притежавам половината от тази ферма и работя толкова, колкото и ти! Истината е, че работя значително по-малко. Аз съм студентка, докато ти имаш трудна и ангажираща работа.

Лицето му се изпъна.

— Сега е трудна и ангажираща — процеди през зъби той.

— Как е охранителят? — попита тя, за да го разсее.

— Няма опасност за живота му — каза й той. — Сигурно все още е в операционната и вадят куршума, но ще се възстанови сравнително бързо. Вероятно реакцията на ръката му няма да бъде както преди. Добре че е забелязал онзи и е успял да се обади да му изпратят подкрепление. Надявал се е, че ще успеем да го пипнем без да има кръвопролитие. Аз бях навън и разследвах нещо на две крачки от банката. Тичах през целия път и бях пред входната врата точно в момента, когато Кларк заплашваше една жена с оръжие. Охранителят забеляза, че влизам и вадя оръжието, затова и той извади своето. Кларк се завъртя рязко. Двамата с охранителя стреляхме едновременно, но прекалено късно, за да избегнем неговите куршуми. Той рани колегата — Дъжд сякаш бе обсебен от образите на случилото се. — Кларк се срина на земята като чувал с картофи — намръщи се. — Хората изглеждат толкова безпомощни, когато умират, Кристабел — призна задъхано той. — Все едно, че са големи кукли. Лежат отпуснати и всички гледат към тях, не отвръщат очи, зяпат ги… а те не могат да направят нищо, за да се защитя от тези врязали се в тях опулени очи.

— Той се е опитал да убие човек — напомни му тя. — Защо не си представиш какво е можело да се случи, ако не се бе появил навреме? Ако и Джон Кларк е като брат си, едва ли би се поколебае да стреля.

— Именно, затова много се страхувах какво ще направи — призна той. — Жената каза, че го е вбесила, когато си позволила да го заговори, докато държал пистолета си насочен в нея. Казал й, че могат да го обесят като едното нищо. Чудехме се дали не е искал да каже, че вече е убивал.

Тя кимна.

— Може би той е убил горкия стар Хоб Делони, не мислиш ли?

— Да — Джъд въртеше чашата между пръстите си. — Медиите веднага наскачаха, когато разбраха. Горкият човечец, брат му е в затвора, няма никакви пари, безработен е. А ето че онези злобари ченгетата са го застреляли, докато се е опитвал да се добере до някакви пари.

Тя се усмихна тъжно.

— Живеем в такива времена, Джъд — каза тихо тя. — Понякога целият свят изглежда се обръща с краката нагоре.

— Обадих се на един адвокат — този, който отделът използва — и той ми каза какво да правя. Странно. Толкова време работя като рейнджър, а никога не съм участвал в престрелка с фатален край.

— Просто си имал късмет.

Той вдига поглед.

— Май си права. Не могат да кажат кой от двама ни е изстрелял фаталния куршум — добави неочаквано той. — Единият от нас го уцели ниско, а другият високо. Ще трябва да се направи балистична експертиза, за да се установи кой куршум е изстрелян от кой пистолет, но проблемът е, че и двамата с охранителя стреляхме с оръжия 45 калибър. Сега е Бъдни вечер и лабораторията е затворена. Едва ли преди понеделник ще се заемат с експертизата. Както изглежда, и аутопсията на Кларк ще трябва да почака до понеделник. Междувременно — въздъхна той — трябва да се примиря със стореното.

— Ти не си стрелял, за да го убиеш — напомни му тя.

— Целех се в бедрото му, а да го поваля по най-бързия начин — обясни мрачно той. — Само че някъде от това място е изтекла цяла локва кръв, при това яркочервена артериална кръв — мъжът прокара ръка през гъстата си черна коса. Ако това е моят изстрел, значи съм уцелил артерията.

Искаше й се да каже нещо, с което да го успокои, но той отново се потопи в мъчителните си мисли.

— Другият изстрел е преминал право през сърцето — продължи тихо той. Няма голямо значение кой от двата е моят. И в двата случая щеше да умре. Ще има разследване. Вече написах изявление и в момента съм в принудителен отпуск.

— Значи имаш прекалено много време, за да мислиш за случилото си — каза тихо тя. — Постарай се да си намираш някаква работа. Утре ще изкопаем дупки за коловете на оградата.

Той вдигна вежди.

— Точно на Коледа ли?

— Да не би да предпочиташ да гледаш още веднъж досадните повторения на черно-белите филми, посветени на Коледа, които ги дават всяка годна? — започна тя.

Черните му очи заискриха за пръв път този ден.

— Можем да погледаме и онези филми по кабела, дето ти толкова харесваш — каза бавно той.

Тя се изчерви и се усмихна.

— Я престани, човек трябва да се образова по всички възможни начини.

— Вече ти казах, че тези филми нямат нищо общо с истинския живот.

Тя прочисти гърлото си.

— Искаш ли още кафе?

Не му се пиеше.

— Пих достатъчно. Имаме ли бира?

— Май са останали шест бутилки още от Деня на благодарността. Трябва да са в хладилника. Искаш ли една?

— Не пия много, но днес ще направя изключение — огледа я с продължителен и настойчив поглед. — Знаеш, че никога няма да направя нещо, за да те оставя в опасност.

Тя се отпусна. Имаше много по-голямо основание от повечето жени да се страхува от мъже, които пият, и той отлично го знаеше. Тя се усмихна притеснено.

— Не е ли странно какво значително влияние оказва детството ни върху живота по-нататък?

Той се заигра с дръжката на чашата си за кафе.

— Спомням си колко много ми липсваше майка ми, когато татко не й позволи да се върне — прошепна той.

— Ти си обичал майка си — напомни му тя.

Джъд се усмихна.

— Голям образ беше тя — каза той. — Много я обичах. Животът й не беше лек, но въпреки това тя почти винаги се усмихваше — вдигна очи към лицето й. — Също като теб.

Тя сви рамене.

— Не ти струва повече да се усмихнеш, отколкото да заплачеш — обясни усмивка тя. — При това използваш много по-малко мускули!

Той се разсмя.

— Чудех се дали да не си остана в апартамента във Виктория тази вечер. Радвам се, че дойдох.

Тя прие комплимента с нова усмивка.

— Добре си направил — пошегува се тя. — Моят ябълков пай е доста по-добър от твоя — добави тя и пъхна език в бузата си.

— Че какво й е на тъмно кафявата коричка и на твърдите ябълки? — предизвика я той.

— Ще ти донеса една бира — каза тя и се отправи към хладилника.

 

 

Гледаха телевизия в хола, до късно през нощта, седнали до високата коледна елха, но много внимаваха да прескачат новините. Джъд се бе изтегнал на дивана по чорапи, тениска и дънки и изпи три бири, чак тогава спря. Травматичното преживяване тази сутрин го бе разтърсило. Щеше да е невъзможно да живее с мисълта, че е отнел човешки живот, и той го знаеше много добре. Това, което не знаеше бе как да се справи с мъчителните мисли.

— Ти пак се замисли — обади се Кристабел от удобния си фотьойл край канапето. — Филмът е много хубав, наистина. Ще изпуснеш нишката.

Той намести глава на възглавницата и загледа напълно открито младата жена, от дръзко вирнатите гърди, до белия пуловер с дълбоко деколте и стройните й бедра. Русата й коса беше дълга и се стелеше по раменете й и по гърба. Изглеждаше сексапилна. Невероятно сексапилна. Той обикновено се стараеше да не забелязва подобни неща, но в момента бе леко замаян от бирата и самоконтролът му се изплъзваше.

Този поглед бе притеснителен. Напоследък я наблюдаваше по такъв начин, че караше цялото й тяло да потръпва. Ето че и сега я гледаше така. Очите й се плъзнаха по стегнатото мускулесто тяло на мъжа, прилепналите дънки и черната тениска, която разкриваше космите ниско на врата му и очертаните мускули по горните части на ръцете. Бе толкова невероятно привлекателен. И изглеждаше толкова добре с това изпито лице, широко чело и прав нос. Устата му бе толкова чувствена, широка, мъжествена, а издадената брадичка подсказваше, че проявява инат, толкова характерен за него, колкото и гъстата права черна коса, която падаше по широкото чело, щом се наведеше, плътните вежди над дълбоките очи и високите скули по загорялото лице…

— Защо ме зяпаш така? — попита обвинително тя.

— А ти защо ме зяпаш? — отвърна на секундата той. Присви бавно очи. Погледът му се плъзна по тялото й като ласкави пръсти, а на нея й се стори, че я докосва физически. Сякаш времето бе спряло хода си, сякаш целият свят бе някъде далече и съществуваха само те двамата в приглушената светлина на хола, а телевизорът гърмеше отстрани, но никой от тях не го забелязваше.

— Ами ако ти кажа — рече напрегнато той — че един развод струва почти толкова, колкото и анулирането?

Тя се изчерви и стана още по-привлекателна. Веднага разбра какво и казваше той. Искаше му се да забрави, а тя бе тази, която можеше да го дари със забвение. Само че той държеше на компанията на манекенката с международна слава, която по всяка вероятност приемаше сексът като ордьовър, затова Криси не искаш да се окаже просто следващата в неговото легло. Не че не се изкушаваше. Никога не бе желала друг така, както сега желаеше съпруга си.

— Ами ако ти кажа — отвърна тя — че след Типи Мур на една неопитна жена ще й бъде безкрайно трудно, да не говорим пък за начинаеща.

Той изглеждаше учуден.

— Ти си мислиш, че спя с нея?

Тя избегна погледа му.

— Тя не крие факта, че е доста опитна.

Той не отговори веднага. Стори й се, че се бори с нещо, което не смееше да изрече с думи.

— Мили боже — отвърна тихо той — сигурно не си единственият човек тук, който вижда нещата по този начин, нали?

Тя поклати глава.

— Всички говорят.

Той стисна зъби.

— А има хора, които знаят, че сме женени. Не съм се и замислял как може да изглежда отстрани, че ти ще си тази, на която й е най-тежко.

Тя размърда едното си рамо и се загледа в телевизора, без да вижда образите.

— Аз излизам с Кеш — каза тя. — Май и двамата дадохме на Джейкъбсвил достатъчно амуниции за клюки.

Той изруга приглушено и вдига очи към тавана. Кристабел трябваше да живее с последиците от поведението му, а той никога не се бе сещал, че нея също ще я обсъждат. Как можа да не се сети, запита се той, след като Типи винаги влизаше в очите и устата на хората, където и да отидеше.

— Няма да те питам дали спиш с Гриър — каза той. — Просто те познавам прекалено добре.

В гласа му звучеше презрение. Тя усети, че настръхва. Беше готова да му се сопне, но се сети какво се бе случило през деня. Сърце не й даваше да го накара да се чувства още по-неловко.

— Тя носи годежен пръстен, Джъд — отвърна тихо тя. — Знам, че смяташ да се ожениш за нея. Нашият брак съществува само на хартия, а и скоро няма да го бъде. Не те обвинявам, че предпочиташ по-хубава, по-известна и изтънчена жена. Никога не съм участвала в състезание с нея, защото знаех какво мога да очаквам.

Той се намръщи и се вгледа в нея. Наистина ли се възприемаше по този начин? Той ли бе виновен? Бе внимавал толкова много да бъдат на разстояние един от друг през годините, да я предпази от интимно обвързване с него, преди да започне да излиза на срещи с други мъже. Не искаше да се възползва от старите им взаимоотношения, за да я използва по начина, по който много други мъже в неговото положение нямаше дори да се поколебаят.

А защо ли каза тя, че Типи носела годежен пръстен?

— За какъв годежен пръстен говориш, Кристабел? — попита бавно той.

Умните и кафяви очи срещнаха открито неговите.

— Говоря за пръстена със смарагди и диаманти, който си й подарил. Защо му е на един мъж да подарява толкова скъп пръстен, ако не е сериозно обвързан с жената? — попита спокойно тя.

Той си пое дълбоко дъх и се отпусна отново на възглавниците. Искаше му се да каже „Защото допуснах гордостта си да ми изиграе лоша шега в златарския магазин, и защото тя сложи пръстена и отказа да го свали. Не можех да понеса да й кажа, че не мога да си позволя това, което за нея бе просто една дрънкулка“. Само че той не можеше да си признае, че е постъпил така глупашки. Затова сега Кристабел си мислеше, че той е сгоден за друга и броеше дните, които оставаха, преди да се отърве от нея.