Даяна Палмър
Обречени на любов (10)

Десета глава

Тя повдигна пръсти към подпухналите си устни. Мислите й трескаво се нижеха.

— Нали каза, че ще подадеш документите в деня, когато навърша двадесет и една?!

— Още не съм ги подал — отвърна с леден глас той. — Не ми беше хрумвало, че може толкова да се разгорещиш, че да нямаш търпение да се изтъркаляш с някой от приятелите ми, особено пък с мъж на възрастта на Гриър!

— Той е само четири години по-възрастен от теб! — напомни му обвинително тя.

— След като аз съм прекалено възрастен за теб, значи за него и дума не може да става — сряза я веднага той. — Когато процедурата по анулирането на брака ни приключи, ще те уведомя. Докато този момент настъпи — добави той с глас, който издаваше, че я смята за негова, а очите му поглъщаха стройното й тяло — ти ми принадлежиш.

От начина, по който го каза, краката й омекнаха. Мразеше неумението си да измисля бързи хапливи отговори. Дори не можеше да се престори, че се забавлява. Усещаше устните си горещи и подпухнали, също като младото си тяло. Копнееше за нещо. Беше гладна, празна. По устните си все още усещаше вкуса му, мъжествен, ароматен, с дъх на мента и леко ухание на уиски. По кожата й се бе прилепил мирисът на афтършейва му. Обземаше я непознат копнеж. Искаше й се да пристъпи до него и да почувства ответа на тялото му до своето по същия начин, както бе по време на целувката. Искаше отново да усети онези твърди алчни устни до своите. Искаше да почувства кожата му притисната до нейната…

— Официално — добави той, защото се почувства неловко, когато тя не каза и дума. — След развода няма да ме интересува какво правиш. Изобщо.

Обърна й гръб и влезе в залата, а Кристабел остана сама в тъмното с разбито сърце.

Тъкмо се канеше да се върне, когато го видя да излиза с Кеш. Очевидно нещо бе станало между Лио Харт и Джени Брустър, защото двамата излязоха през същата врата, през която Криси и Джъд се бяха върнали. По-късно й казаха, че Джени и Харли Фаулър са омагьосали присъстващите с валса си.

Гриър и Джъд се върнаха, а скоро след това Джъд отведе Типи Мур у тях. Манекенката не бе особено доволна, поне така изглеждаше, но той не й отстъпи. Гриър не пожела да каже на Кристабел какво са си казали двамата мъже. Само че, когато в полунощ си тръгнаха, той се усмихваше доволно.

 

 

След Бала на животновъдите във фермата бе тихо и спокойно, защото Джъд и Кристабел не си говореха. Късно следобеда във вторник филмовият екип прекрати работа, за да могат всички да прекарат Деня на благодарността у дома си. Дори известната манекенка изглежда имаше семейство някъде на изток, защото и тя замина. Криси очакваше съперницата й да се лепне за Джъд дори по празниците.

Тъй като двамата с Джъд не си говореха, Кристабел предположи, че двете с Мод ще останат сами в къщата. Джъд се появи сутринта в Деня на благодарността, притихнал и умислен. Сигурно Типи му липсва, каза си заядливо Кристабел. Държа се любезно с него, но това бе всичко. Мод ги поглеждаше многозначително, ту единия, ту другия, докато двете с Криси си вършеха задачите в кухнята.

— Що за Ден на благодарността е това — пухтеше тя. — Двамата приличате на наежени борци, които се чудят за какво да се захванат.

Джъд погледна лошо Кристабел. Тя отвърна със същия лош поглед. Мод вдигна ръце и се зае с тиквеника.

Нахраниха се мълчаливо. Джъд гледа разсеяно парада по случай Деня на благодарността, но си личеше, че умът му е другаде. Все още обмисляше убийството и не можеше да се начуди, че нямат нито един заподозрян. Притесняваше се и заради Кристабел, особено след случая, когато Джак Кларк бе влязъл във фермата, за да я заплашва. Беше притиснал Ник и човекът му разказа и за прерязаните огради. Макар и прекалено късно, той й повярва за отровения бик. Трябваше да я изслуша, не да махва с лека ръка на тревогите и притесненията й и да ги приема като детски измишльотини. Ето че два от биковете им бяха отровени, а и един от съседите им бе убит.

Тревожеше се още, че нямаха достатъчно хора, които да се грижат за работата както трябва. Отговорникът, Ник, беше добър в работата си, но от няколко години вече не работеше в полицията и усетът му бе притъпен от ежедневните задължения и не бе толкова наблюдателен като Джъд. Кристабел наистина можеше да стреля с пушка, но какво ли щеше да се случи, ако Джак Кларк се появеше посред нощ, когато двете с Мод спяха?

— Може ли да се постараете малко повече, след като сте решили да ми вгорчите Деня на благодарността? — обърна се Мод и към двамата, след едно мълчание, проточило се прекалено много. — Искам да кажа, ако сте решили да правите нещо, то правете го поне като хората.

И двамата изглеждаха засрамени.

— Пуйката е страхотна — започна Кристабел.

— А плънката е невероятна — добави Джъд.

Мод като че ли се поуспокои и загреба нова порция картофено пюре.

— Някакво развитие около убийството на Хоб Дауни? — попита рязко Кристабел.

Джъд я погледна и поклати глава.

— Джак Кларк бе първият заподозрян. Алибито му, обаче, е желязно.

— И Кеш каза така.

Той остави вилицата с шумно дрънване. Черните му очи горяха.

— Не може ли да се въздържиш поне за пет минути да не споменаваш Гриър пред мен!

Тя остави своята вилица и го погледна ядосана.

— Той ми е приятел.

— Слушайте… — започна Мод.

— Участвал е в десетки тайни операции и не е от тези, които ги свърта на едно място. Никога няма да се установи в едно малко градче!

— … дали е възможно да се държите прилично… — опита се да продължи Мод.

— Ти пък как така се извъди специалист по установяването, където и да е? — попита го разгорещена Кристабел. — Според теб колко дълго ще изтрае тук нафърфалосаната ти червенокоса приятелка? Как си я представяш с количка за покупки в местния супермаркет? — добави тя.

— Престанете! — прекъсна ги Мод. — Престанете веднага! Няма да ви служа за рефер над тази специално приготвена пуйка.

Те спряха и я зяпнаха. Тя се бе изправила, скръстила ръце, устата й стисната в линия.

Спогледнаха се и послушно поеха вилиците си. Мод отново седна.

— Ще бъдеш ли така любезна да ми обясниш, защо си мислиш, че очаквам от нея да се установи тук? — измърмори тихо Джъд.

Кристабел сдъвка малка хапка пуйка.

— Защото носи пръстена с диаманти и смарагди на безименния си пръст и разправя, че всичко, което засяга теб, засяга и нея — изсъска тя на Джъд. — Така че, поне ни кажи кога е сватбата? — добави подигравателно тя.

Джъд не каза нищо. Мод го гледаше така, сякаш са му пораснали рога. Кристабел продължаваше да дъвче. Дори не вдигна поглед. Жалко. По лицето му бе изписано напълно искрено чувство на вина.

Той остави вилицата си и се изправи, избърса уста със салфетката и я остави внимателно на масата.

— Трябва да се връщам във Виктория. Приятно прекарване — гласът му бе приглушен и той погледна тъжно към сведената глава на Кристабел. Намръщи се, след това погледна и Мод, която продължаваше да го наблюдава със строгия си поглед, а най-сетне пое към вратата без дори да е опитал десерта.

Едва след като джипът му бе потеглил, Криси погледна Мод и отпи кафе.

— Нямах представа, че това е годежен пръстен — измърмори Мод.

— На теб не ти е казала, защото няма да те нарани — отвърна студено Криси.

— Той нямаше представа, че ти знаеш за пръстена — предположи Мод.

— Е, вече знае — продължи със същия студен глас тя. Стана и започна да подрежда чиниите до мивката. — Кеш отказа да дойде на обяд, затова по-късно ще му занеса нещо за хапване.

Мод искаше да каже нещо, но не бе сигурна дали сега му бе времето. Криси бе наранена. Сигурно Джъд също бе наранен. Нямаше представа защо е купил на манекенката този скъп пръстен, но бе сигурна, че вече съжалява, че му се искаше Криси да разбере, че съжалява. Сигурно не бе очаквал Типи да й каже. Такива си бяха мъжете, каза си тъжно Мод, напълно слепи за истинската същност на жените, когато забележеха съперник.

— Ако не подаде скоро документи за анулиране на брака, аз ще ги подам — добави Криси, докато почистваше чиниите. — Да се жени за нея. Много бързо ще разбере, че едва ли ще го чака цели пет години!

Мод се намръщи.

— Гриър е вълк единак, хлапе. От него няма да излезе съпруг, какъвто ти трябва.

Тя погледна любопитно възрастната жена.

— Съпруг какъвто ми трябва ли? Кеш ми е приятел. Аз много го харесвам. Не съм тръгнала да се женя за него.

— Джъд си мисли, че вече си го решила — тя въздъхна. — А Гриър се надява, че ще го направиш.

Криси се опули.

— Ти се шегуваш.

Мод поклати глава.

— Не си го забелязвала как те гледа. Джъд, обаче е забелязал. Затова така изведнъж се настрои враждебно против човек, който винаги е смятал за приятел. Той ревнува, Криси.

Тя усети как бузите й започнаха да парят и се върна към работата си.

— Как ли пък не. Затова й е купил годежен пръстен и я изведе на моя рожден ден и не ми прати дори картичка, да не говорим за подарък!

На Мод й се прииска да има някакво извинение. Само че нямаше.

Нямаше какво да каже и мъжът, който караше като луд към Виктория. Стомахът на Джъд се бе свил. Дори не бе предполагал, че Типи ще разпространи факта, че е опустошил и без това оскъдните си спестявания, за да й купи онази безобразно скъпа дрънкулка. Той определено не искаше Криси да знае. Тя не си бе позволявала нищо хубаво толкова отдавна, само и само ранчото да върви. Беше му посветила младостта си. А той й се отблагодари като купуваше скъпи подаръци за жена, която почти не познаваше, да не говорим, че забрави най-важния рожден ден на Кристабел. Младата жена бе огорчена и наранена и той не я винеше. Като премисли как са се стекли нещата, се ужаси от собствените си действия. Нищо чудно, че се бе обърнала към Гриър. Мътните го взели, как му вървеше, когато ставаше въпрос за жени. Можеше да танцува онези засукани латиноамерикански танци, а беше и културен и образован. Беше невероятно популярен сред жените, нещо, за което Кристабел нямаше представа. А дали наистина нямаше?

Той удари волана с длан, побеснял заради неспособността си да намери обяснение за противоречивите си чувства. Самочувствието му се вдигаше, когато водеше Типи със себе си. Беше омаял жена, за която всеки друг ерген би дал живота си, стига да можеше да я придружава. Само че това се отразяваше както на личния, така и на професионалния му живот. Много добре съзнаваше, че тя не е жена, която би се примирила с работата и начина му на живот, дори и да бе физически привлечена от него, а тя определено не беше. Беше свикнала на лукс и лесен забавен живот. Странното бе, че мразеше Кеш Гриър, въпреки че той бе тъкмо мъжът, от когото се нуждаеше.

Само че Гриър искаше Кристабел. Това бе очевидно от всеки поглед, който по-възрастният мъж й отправяше. Кеш бе очарован. Сигурно би се оженил за нея на секундата, ако бе свободна. Тя, по всичко личеше, не бе забелязала, но за Джъд бе повече от ясно. Стисна устни и се замисли какви са възможностите, след като подпише официалните документи по анулирането на брака. Тя нямаше да има задръжки, след като бракът им приключеше.

Веднага си представи Кеш Гриър на колене да й поднася годежен пръстен. Дълго имаше Кристабел да чака този момент. Развод нямаше да има! Все още не. След Нова година, щяха да обмислят положението, след като страстите се поохладят.

Точно сега го чакаха две убийства, за които нямаше нито един заподозрян. Въпреки това усещаше, че убийството на жената от Виктория и жестоката смърт на Хоб Дауни са свързани. Нещата може би щяха да са по-прости, ако не се притесняваше за отровения добитък във фермата им с Кристабел, и заради това, че тя бе видяла трупа на Хоб Дауни. Беше разбрал, че братята Кларк и преди са били замесени в отравяне на добитък. Така че, дори и да имаха непоклатимо алиби, той все още не ги бе изключил като най-вероятните заподозрени. От друга страна, знаеше по-добре от всеки друг колко опасни могат да бъдат косвените доказателства. Беше бесен на Джак Кларк, че си е позволил да се среща с Кристабел. Поне така би изтълкувал сблъсъка им всеки безпристрастен слушател, ако се вслушаше в обвиненията му. Само ако имаше някое дребно доказателство, което да ги насочи към братята. Ала за момента такова доказателство не съществуваше.

Сети се отново за обяда по случай Деня на благодарността и му стана мъчно, че бе нагрубил Кристабел. Всичко стана, когато тя спомена името на Гриър. Нямаше начин да проведат един нормален разговор, без тя да заговори за него. Нямаше ли начин Гриър да се махне от Джейкъбсвил завинаги! Нямаше представа как да го разкара. Нямаше представа и защо иска да го направи.

В Деня на благодарността Криси вечеря с Гриър, а след това се прибра у дома и се обади на братята Харт. Лио не си беше у дома, затова тя опита да звънне на Рей Харт. Беше любопитна да разбере повече за връзките им с Япония и как върви пазарът там. Рей бе вицепрезидент по въпросите на чуждестранните продажби и никой не бе по-наясно от него с откриването на нова възможности за печалби.

— Чудех се дали вие двамата с Джъд няма да се заинтересовате от тази възможност — отвърна Рей, когато тя го попита за посещението, което очакваха. — Сай Паркс също искаше да разбере повече, но той вече е договорил продажбата на добитъка си за следващата година, също и семейство Тримейн. Вашата продукция е отлична, стига да имате интерес. И вие сте като нас, произвеждате първокласно говеждо. А на клиентите ни им трябва точно такова за веригата ресторанти в Осака и Токио. Сърцето й подскочи.

— А цените как са?

Той се разсмя.

— Повече от добри — отвърна той. — Особено в момента. Миналата година в Япония претърпяха големи загуби в животновъдните си ресурси. Сега започват наново. Търсят както добичета за разплод, така и първокачествено говеждо. Сега му е времето да подпишем договори — Той й съобщи цената и тя приседна от учудване.

— Направо невероятно — изпъшка тя. — А ние продаваме на загуба вече от толкова време…

— На мен ли ми казваш? — попита Рей. — Интересува ли те?

— Да! Джъд също ще се заинтересува, когато разбере.

— Искате ли двамата да дойдете утре към един, за да се запознаете с нашите гости? Те са отседнали при Коригън и Дори.

— Има ли възможност да се видим в събота? — утре няма да ходя на училище, имаме свободни дни заради празниците, но Джъд е на работа.

— Извинявай, забравих. Разбира се, че може. Значи остава за събота в един. Така добре ли е?

— О, да! А, Рей, нямаш представа колко сме ти благодарни — започна тя.

— Точно сега на всички ни е трудно — прекъсна я той. — Защо си мислиш, че толкова живо се интересуваме от пазарите в чужбина? Това ще бъде невероятна помощ за всички ни. А ние, животновъдите трябва да се подкрепяме, нали така?

Тя се усмихна.

— Абсолютно. Ще ми се да има нещо, което да направя за вас.

— Всъщност, можеш…

— Казвай — започна с искрена готовност тя.

— Доведи Кеш Гриър. Той говори перфектно японски, а ние и дума не разбираме, та ми се искаше да има някой, който да превежда, освен техния човек, за да съм сигурен, че няма да пропуснем или объркаме нещо.

Тя се разсмя.

— Кеш няма да има нищо против.

— Чудесно! Значи ще се видим в събота.

Той затвори и тя стисна здраво зъби. Знаеше, че Кеш ще дойде, стига тя да го помоли, но това съвсем нямаше да улесни нещата с Джъд. И все пак, ако имаха някаква възможност да излязат от безпаричието, то това бе моментът. Сякаш само Господ им бе изпратил небесен дар.

Набра номера на Джъд, преди да се е разколебала. Изчака няколко позвънявания и тъкмо се готвеше да затвори, когато чу плътния му глас от другата страна.

— Имаме възможност да сключим договор — каза направо тя.

Последва кратко мълчание.

— Каква по-точно?

Тя му каза за сделката на Харт, за възможната печалба и зачака отговора му.

— Аз не говоря японски — започна той.

— И аз не говоря. Те си водят преводачи — добави тя и се помоли наум да не й се налага да споменава отново Кеш, защото той сигурно отново щеше да избухне.

Той издаде някакъв неопределен гърлен звук.

— Гриър говори свободно. Можем да го вземем и той да ни превежда. Ако искаш говори с него — добави той с полуприкрит сарказъм.

— Братята Харт вече са говорили — рече оправдателно тя. — Искат да са сигурни, че са разбрали правилно всички дребни подробности.

— А, така ли — той като че ли се отпусна. Последва ново мълчание. — За обяда — започна бавно той. — Не исках да ти се сопвам така.

Той никога не се извиняваше. Това бе най-доброто подобие на извинение и тя знаеше, че едва ли някога ще чуе нещо повече. Усмихна се на себе си.

— И аз не исках — отвърна притеснено тя. — Честит Ден на благодарността.

— Да — отново последва мълчание. — Ще се ожениш ли за Гриър?

Сърцето й подскочи.

— Моля?

— Ако той ти предложи.

Не успяваше да накара ума си да работи. Въпросът бе неочакван и тя не знаеше какво да каже.

— Както и да е — продължи рязко той, когато тя се поколеба. — Не ми влиза в работата какво ще правиш след развода. Ще се видим към дванадесет и половина в събота.

— Добре, аз ще бъда…

Той затвори.

Тя погледна кисело телефона и също затвори. Той бе най-вбесяващият мъж, когато познаваше. Но поне си говореха отново.

Гриър с удоволствие се съгласи да ги придружи, но пристигна със собствената си кола. Джъд докара Кристабел в просторната ферма на братята Харт с джипа. Тя се учуди, когато забеляза, че той е в униформа.

— Работя по един случай — обясни й той. — Помолих да отсъствам, колкото да свършим тази работа, но след това трябва веднага да се връщам.

— Да не е станало ново убийство? — попита тя.

Мъжът поклати глава.

— Все още работим над същото. Може би този път ще се окаже, че имаме следа. Разполагаме със свидетел, видял подозрителен пикап, паркиран точно пред къщата на жертвата.

— Тя в града ли е живяла, във Виктория?

Той поклати глава.

— Двамата със съпруга й имали малка ферма извън пределите на града. Опитваме се да разберем дали братята Харт са работили за тях.

— Няма да се учудя, ако има връзка — каза тя.

Той се намръщи.

— Да не си споменала това ново развитие. Пред когото и да е.

Много й се искаше да каже на Гриър, но в този момент Джъд й се стори толкова страшен.

— Добре, разбрах. Няма да споменавам пред абсолютно никого.

Той отново насочи вниманието си към пътя.

— Нещата може и да се оправят.

— Ако успеем да сключим тази сделка, определено ще се оправят — отвърна тя. — Представяш ли си да изнасяме говеждото на тази цена, при положение, че тук дори няма на кого да го подарим!

— Това ще бъде истинско чудо, а само едно чудо може да ни оправи положението.

Тя прехапа устни, напълно съгласна с него. Пръстенът, който бе купил на Типи не й даваше мира. Липсата на оборотни средства бе огромна заплаха, а Джъд бе поставил на карта фермата с този лъскав подарък. И без да му го казва, той сигурно бе наясно.

— Рей каза, че господата са много приятни, изключително честни бизнесмени — добави тя, преди той да се зачуди над мълчанието й.

— Той сигурно знае. Братята Харт имат отличен бизнес усет. Веднага надушват добрите сделки — погледна я любопитно. — Рей ли ти се обади?

Тя поклати глава.

— Чух, че тези бизнесмени ще бъдат във фермата им, защото искали да купят добро месо. Реших да звънна по телефона на един от двамата братя и да попитам дали могат да ни включат в сделката — изчерви се. — Досега не се бях замисляла колко е нахално от моя страна.

— На мен ми се струва, че си проявила твърде компетентно мислене по въпроса. Ако не ми бяха тези убийства на главата, може би и аз щях да се сетя — той смени темата. — Чувала ли си се с Джоуъл Харпър? Знаеш ли кога филмовият екип започва отново работа?

— Да. Той каза, че ще са тук на четвърти декември — отвърна троснато тя.

Черните му очи срещнаха нейните и веднага след това той отново се съсредоточи над пътя.

— Коледа ще дойде, преди да се усетим — отбеляза той и се сети за нежното перлено колие и малките обеци, които й бе купил като общ подарък за рождения ден и Коледа. Беше златно с любимите й розови перли. Много щеше да й хареса.

Тя се загледа през прозореца.

— Така е — чудеше се дали красивата манекенка смята да прекара празниците с него. Само че нямаше да му позволи да разбере какви са тревогите й. Така или иначе, той не я искаше. Нямаше да му се хвърли на врата.

Джъд спря пред административната сграда във фермата на братята Харт и изключи мотора. Тя скочи на земята тъкмо когато Кеш спря до тях със своя пикап. Беше в униформа, очевидно и той бе на работа този ден.

— Разбрах, че тук имат нужда от мен като преводач — пошегува се той с Криси.

Тя веднага му се усмихна.

— Ти само ни превеждай, а аз ще те препоръчам на всеки, който прояви интерес.

Той се разсмя.

Джъд обърна гръб и на двамата и се отправи към административната сграда.

Изпълнителните директори на японската корпорация се оказаха очарователни и много интелигентни хора. И двамата говореха английски, въпреки че нюанси в значенията на някои думи, както и честата употреба на идиоми в комбинация с провлечения тексаски говор им пречеха да разбират всичко.

Кеш говореше езика им толкова свободно, че японците се усмихнаха доволно, а също и преводачите им. Той се чувстваше напълно в свои води и много добре знаеше, че трябва да се поклони, вместо да подава ръка, а бе и наясно как да формулира въпроса си изтънчено, за да не обиди гостите.

— Господин Косуги би искал да покани и двама ви да му гостувате в Осака през януари — каза Кеш на Криси и Джъд.

— Ако се съгласите, той ще отдели човек от персонала си, за да ви помогне с уреждането на пътуването, да ви чака на летището и да ви разведе из Осака. След като видите базата му и се запознаете със семейството му и персонала, ще подпишете официално споразумение.

Джъд се намръщи.

— Това е много скъпо пътуване, Кеш — започна той.

— То ще бъде, както вие казвате, за наша сметка — вметна господин Косуги с усмивка. — Това е нашият начин да правим бизнес.

Джъд все още се мръщеше.

— Аз работя в силите на реда — започна той.

— Да, вие сте тексаски рейнджър — уточни ентусиазираният възрастен. — Ние често четем за вашите рейнджъри и гледаме много филми за Тексас.

Джъд се усмихна.

— Да. Затова не мога да приемам подаръци.

— Но на мен можете да направите подарък с два самолетни билета — подсказа му Кристабел. — А пък аз ще го заведа със себе си в Япония.

— Кристабел — започна Джъд.

Тя го дръпна настрани и го погледна с най-лошия поглед, на който бе способна.

— В този момент все още се водим женени — изсъска тя. — Каквото притежавам аз, се води и твоя собственост. След като имам два билета, мога да дам единия, на когото пожелая, което включва и теб. Дори шефът ти няма да има защо да мрънка, ако жена ти реши да ти направи подарък. Единственото, което се налага, е да поискаш отпуска, за да заминеш с мен.

Той се колебаеше. Погледна Гриър, който ги наблюдаваше с огромен интерес. Хрумна му, че Гриър ще бъде много по-подходящ спътник за нея, защото говореше японски. Пред очите му избиха кръгове.

— Добре. Не ми е приятно, но ще го направя.

— Тук не става въпрос господин Косуги да те накара да ограбиш някоя банка, нито пък те моли за услуга — изтъкна тя. — Тук става въпрос за фермата, Джъд. Ако не отидем, тази ферма няма да я бъде още дълго.

По този въпрос нямаше смисъл да спори. Искаше му се, но тя бе напълно права. Никак не му бе приятно да се откаже от наследството на чичо си, нито пък тя да се откаже от рожденото си право над земята, защото той бе прекалено голям инат, за да признае, че е права. Не можеше и да признае, че екстравагантната му покупка им бе навредила.

— Ще отида — каза примирено той. — Само че — добави той категорично — първо ще разкажа всичко на шефа си.

Тя се усмихна леко.

— Не бих предположила, че ще скриеш — отвърна Криси.

Плътните му вежди се събраха.

— От теб скрих някои неща — отвърна бавно той.

Бузите й поаленяха. Тя извърна лице и усети как я обхваща вече познатата горчивина.

— Личният ти живот вече не ме засяга, Джъд. Нека да оправим фермата.

Тя се обърна и се върна при другите, без да му даде възможност да каже друга дума.

Уикендът дойде и отмина, а следващата седмица филмовият екип се върна. Криси погледна неприязнено Типи Мур, когато се върна от училище, още повече, че Джъд се появи в края на първия ден от снимките, за да я откара до хотела й. Оказа се, че нещата си бяха същите като преди, въпреки че Криси се бе надявала двамата с Джъд най-сетне да положат ново начало с японската сделка. Нямаше да има това удоволствие, след като Светулката от Джорджия се въртеше наоколо. И все още носеше проклетия пръстен.

Криси се отдаде на учене и се постара да не обръща внимание на това, което ставаше около нея. Вече й се струваше, че кинаджиите ще станат част от живота й завинаги и трудно ги понасяше.

Две седмици, след започването на снимките, рано сутринта един понеделник, Кеш се отби, точно когато екипът имаше почивка и пиеха кафе и похапваха понички. Спря пред къщата.

Беше в униформа и изглеждаше много сериозен. Лекцията на Криси бе отложена и тя си бе у дома, като през всичкото време се стараеше да не се пречка. Излезе да го посрещне. Беше с дънки и памучен пуловер, а косата й бе сплетена на стегната плитка.

— На това му казвам приятна изненада — каза с усмивка тя. — Какво има?

— Нищо кой знае какво, но се налага да поговоря с теб — той я дръпна настрани. — Ти разбра ли какво е станало в неделя вечерта?

— Не — каза учудено тя. — Днес не ходих на лекции, защото преподавателят е болен и не съм чула новините.

— Изглежда Джак Кларк се е нахвърлил на Джени Брустър в заведението на Шей и доста я е поразтърсил. Заплашил я е с нож. Тикнах го в затвора.

— Горката Джени — каза шокирана тя. — Тя просто има късмет, че си го затворил. И аз имам късмет — усети, че тук има още нещо. — Кой го е арестувал?

— Аз — призна той — след като Лио Харт и Харли Фаулър го бяха поступали. Този тип владее източни бойни изкуства, при това доста добре. Наложи се да използвам похвати, които не бях прилагал от години, за да успея да го поваля.

Тя все още обмисляше чутото. Страхуваше се от Джак Кларк. Сега вече бе в безопасност. Също и горката Джени.

— Брат му Джон се появи късно тази вечер, за да го посети в затвора. Обеща да му намери добър адвокат — Кеш въздъхна. — Това ще му бъде доста трудно. Май ще загуби работата си във Виктория. Господ знае откъде има намерение да вземе пари за добър адвокат.

— Изглеждаш ми много притеснен — отбеляза тя. Приближи се по-близо до него и усети, че червенокосата манекенка се е приближила. — Какво има, Кеш?

Той подпря длан на ръкохватката на автоматичния си пистолет 45 калибър.

— Криси, Джак Кларк има приятел, който кара черен товарен пикап с червена линия.