Нора Робъртс
Танцът на мечтите (4)

Четвърта глава

Какофонията зад кулисите проникваше през затворената врата на гримьорната на Рут. Бе затворена, за разлика от друг път, по една причина — тя искаше да избегне Ник.

Преди представление той винаги бе навсякъде — надничаше в гримьорните, проверяваше костюмите и грима, успокояваше страдащите от сценична треска. Никоя подробност не бе толкова маловажна, че да не заслужава неговото внимание, никой проблем не бе толкова дребен, че да не му търси решение. Ник винаги се бе включвал и винаги щеше да се включва във всичко.

В миналото Рут много ценеше кратките му бурини посещения. Енергията му я вдъхновяваше и успокояваше тревогата й. Сега обаче искаше колкото бе възможно по-голямо разстояние между себе си и звездата на трупата и неин артистичен директор. През последните седмици на репетиции това физически не бе възможно, ала въпреки това тя се опитваше да спазва емоционална дистанция.

Бе почти сигурна, че макар Ник обикновено да не уважаваше затворените врати, в момента би се съобразил с нейното желание. Дребният жест й достави удовлетворение.

Може би поради смущението и желанията си, Рут бе работила върху ролята на Карлота по-упорито, отколкото върху всяка друга роля в своята кариера. Бе твърдо решена не просто да успее, а да постигне безпрецедентен триумф. Това бе жест на предизвикателство, опит за независимост. През тези дни характерът на знойната циганка напълно й подхождаше.

През трите седмици след последната неофициална репетиция с Ник двамата танцьори бяха поддържали строго професионални отношения. Това невинаги бе лесно, като се имат предвид ролите, в които се превъплъщаваха, но не бяха говорили на лични теми, не се впускаха в обичайните си закачки. Когато усещаше погледът му да я следи, както неведнъж се бе случвало, Рут си налагаше да не трепне. Когато чувстваше как желанието му я възбужда, си спомняше последните думи, които й бе казал насаме. Това бе достатъчно да разбуди гордостта й. Решително се бе отказала от навика си да се опитва да отгатне за какво мисли той. Казваше си, че няма нужда да знае, не иска да знае. Всичко, което трябваше да прави, бе да танцува.

Сега, облечена с бял хавлиен халат, тя седеше до масата в гримьорната си и пришиваше атлазени панделки на палците. Обичайните грижи на всяка балерина й помагаха да се отпусне.

Ярките кръгли крушки край огледалото стопляха кожата й. Вече със сценичен грим, Рут бе оставила косите си разпуснати. В първата сцена те трябваше да летят край нея, дръзки и подмамващи като характера й. Очите й бяха потъмнени, за да се подчертае формата и големината им, устните й бяха начервени. Яркият костюм с широка пола за първата сцена висеше на вратата. Вече бяха започнали да пристигат цветя и стаята бе натежала от аромати. На масата до ръката й лежаха дванайсет червени рози с дълги дръжки от Доналд. Тя се усмихна, като си помисли, че той щеше да е в публиката, после на коктейла. Щеше да запази розите в гримьорната си, докато са свежи. Те щяха да й помагат да си спомня, че не всички мъже са прекалено заети, за да я глезят с романтика.

Рут си убоде пръста на иглата и изруга. Докато го вдигаше към устните си, улови погледа си в огледалото.

Пада ти се, каза си наум, задето изобщо мислиш за него. Да я глези с романтика! Взе втората пантофка. Като го слуша човек, ще помисли, че съм шестнайсетгодишна и ми трябва корсаж за бала!

Мислите й бяха прекъснати от почукване на вратата. Тя остави пантофката, изправи се и се приближи до вратата. Ако това бе Ник, искаше да го посрещне на крака. Вдигна глава и натисна дръжката.

— Чичо Сет! Линдзи! — Хвърли се в прегръдките на чичо си, после се обърна към жената до него. — О, толкова се радвам, че сте тук!

На Линдзи й се стори, че приветствието звучи малко отчаяно, ала не каза нищо, само отвърна на прегръдката и срещна погледа на съпруга си над главата на Рут. Двамата общуваха безмълвно и напълно се разбираха. Рут се обърна отново да прегърне чичо си.

— И двамата изглеждате чудесно! — възкликна тя и ги издърпа в стаята.

В детството си Рут бе доста близка със Сет Бениън, но едва когато заживя отделно, оцени напълно промените, които бе направил в живота си, за да се грижи за нея. Той бе преуспяващ архитект, търсен ерген и неуморен пътешественик по целия свят, ала бе взел девойката в своя дом, бе приспособил към нея начина си на живот и я бе направил свой най-важен приоритет. Тя го обожаваше.

Рут плесна с ръце и ги огледа възхитено.

— Толкова си красива, Линдзи! Никога не мога да свикна с това — Линдзи бе дребна и фина. Светлата коса и млечнобялата й кожа подчертаваха тъмносините й очи. Тя бе най-топлият човек, когото Рут бе познавала — човек, способен на богати чувства и безкрайна любов. Бе облечена в ефирна сиво-зелена рокля, която сякаш се извиваше от раменете до петите й.

Линдзи се засмя и хвана ръцете на Рут.

— Какъв чудесен комплимент. Сет не ми го казва достатъчно често.

— Само по веднъж на ден — усмихна й се той и се огледа. — Това е същата гримьорна, която ти използваше за „Ариел“. Не се е променила.

— Ти трябва да знаеш — отвърна тя. — Нали тук ти направих предложение.

Сет се засмя:

— Така беше.

— Не знаех това.

И двамата се обърнаха и насочиха вниманието си към Рут. Линдзи отново се засмя:

— Никога не ме е бивало много по традициите — обясни тя и отиде да вземе една от пантофките на Рут. — А и той не ми предложи достатъчно бързо.

Пантофите, подредени по края на масата, разбудиха спомените й. Какъв живот, помисли Линдзи. Какъв свят! Някога и тя бе част от него, както сега Рут. Вдигна поглед и срещна в огледалото тъмните очи.

— Нервна ли си?

Сякаш цялото тяло на Рут въздъхна.

— О, да… — Тя се смръщи.

— Балетът е добър — заяви уверено Линдзи.

Тя приемаше на вяра качеството на всичко, създадено от Ник. Познаваше го прекалено отдавна, за да бъде иначе.

— Чудесен е. Но… — Рут поклати глава и отново седна на стола си. — Във второ действие има един откъс, в който ми се струва, че изобщо не спирам. Имам само няколко секунди да си поема дъх и отново започвам.

— Ник не пише лесни балети.

— Вярно — Рут отново взе иглата. — Как са децата?

Бързата смяна на темата не остана незабелязана. Линдзи отново срещна погледа на Сет над главата й.

— Джъстин е истински ужас — съобщи Сет с бащинска гордост. — Побърква Уърт.

Рут се засмя тихо.

— Успява ли Уърт да запази професионалното си достойнство?

— Блестящо — намеси се Линдзи. — „Господин Джъстин — имитира тя обработения британски акцент на иконома, — човек не трябва да носи жабчето си в кухнята, дори когато то трябва да бъде нахранено.“ — тя се засмя, като гледаше как Рут довършва последните бодове. — Разбира се, той има слабост към Аманда, макар да се преструва, че не е така.

— А тя е същият ужас като Джъстин — вметна Сет.

— Как описваме децата си! — възмути се Линдзи и се обърна към него.

— А кой изсипа цяла кутия храна за рибки в аквариума със златната рибка? — попита той и вдигна вежди.

— Тя само се опитваше да помогне — устните на Линдзи трепнаха в усмивка. — А кой ги заведе в зоологическата градина и ги натъпка с хамбургери и захаросани пуканки?

— Само се опитвах да помогна — върна й Сет. Очите му бяха нежни.

Като ги гледаше, Рут усети едновременно и топлота, и лека завист. Какво ли би било да бъде обичана така? Трайно. Думата им подхождаше, реши тя.

— Да излезем ли? — попита я Линдзи. — Да те оставим да се подготвиш.

— Не, моля ви, останете още малко. Има време — Рут докосна неспокойно атлазените панделки.

Нерви, помисли Линдзи, като я гледаше.

— Нали ще дойдете на коктейла — вдигна отново поглед Рут.

— За нищо на света не бихме го пропуснали — отговори Линдзи и се приближи да размачка раменете й. — Ще ни запознаеш ли с Доналд?

— Доналд? О, да, Доналд ще бъде там. Искате ли да седнем на една маса заедно? Ще го харесате — продължи тя, без да дочака отговор. Потърси очите на Линдзи, после на чичо си. — Той е много… Симпатичен.

— Линдзи!

Ник стоеше в отворената врата. Лицето му грееше от радост. Линдзи се втурна в обятията му.

— О, Ник, толкова се радвам да те видя! Винаги е толкова дълго.

Той я целуна по двете бузи, после по устата.

— Всеки път все по-красива — промълви и обходи с поглед лицето й. — Птичка, малкото ми пиленце — Птичка бе галеното име, с което се обръщаше към нея. Отново я целуна. — Този архитект, за който се омъжи — усмихна се бързо на Сет, — прави ли те щастлива още?

— Става — Линдзи го прегърна силно. — О, но ти ми липсваш. Защо не ни идваш по-често на гости?

— Кога да намеря време? — протегна ръка на Сет, все още прегърнал Линдзи през кръста. — Семейният живот ти понася добре. Радвам се да те видя.

Ръкостискането им бе топло. Сет знаеше, че дели с руснака двете жени, които обича. Част от Линдзи бе принадлежала на Ник, преди той да я познаваше. Сега Рут бе част от неговия свят.

— Ще ни подариш ли тази вечер още един триумф? — попита той.

— Ами разбира се — засмя се Ник и сви рамене. — Нали това правя.

Линдзи го притисна към себе си.

— Той никога не се променя — облегна за миг глава на рамото му. — Слава Богу.

През всичкото това време Рут не каза нищо. Тя наблюдаваше нещо изключително и рядко между Линдзи и Ник. То се излъчваше от тях толкова осезателно, та й се струваше, че почти може да го докосне. Бе й достатъчно само да ги види един до друг, за да си спомни колко съвършено се бяха движили заедно на сцената. Единство, прецизност, разбиране. Рут спря да слуша какво приказват, запленена от безмълвния им разговор.

Когато очите на Ник срещнаха нейните, тя можа само безмълвно да се взре в тях. Каквото и да се бе опитвала да анализира, да осъзнае, всичко бе забравено. Единственото, което знаеше бе, че несъзнателно бе позволила на болката да се върне. Очите му бяха толкова сини, толкова властни, че сякаш не можеше да го спре да не сваля пласт след пласт от нея, докато достигне до душата й. Заповяда си да се стегне и се отърси от транса.

Би било невъзможно да не се забележи бързата размяна на погледи. Линдзи и Сет безмълвно споделиха тревогата си.

— Надин ще бъде на коктейла, нали? — опита се Линдзи да разведри внезапното напрежение.

— Хм? — Ник отново насочи вниманието си към нея. — А, да, Надин — той събра мислите си и заговори по-гладко: — Разбира се, тя ще иска да се погрее на славата, преди да започне следващата си кампания за набиране на средства.

— Винаги си бил жесток към нея — усмихна се Линдзи, спомнила си колко често се караха Ник и Надин Ротшилд, основателката на трупата.

— Тя успява да го понесе — сви пренебрежително рамене той. — Ще те видя ли на коктейла?

— Да — Линдзи гледаше как очите му отново се насочиха към Рут. Не й бе казал нито дума, Рут също не бе проговорила. Общуваха само с очи. Ник задържа погледа си няколко дълги секунди, преди да се обърне към Линдзи:

— Ще се видим след представлението — каза той и Рут тихо изпусна въздуха, който бе задържала. — Трябва да вървя да се преоблека. Досвидания.

Преди да успеят да му отговорят, вече бе излязъл. Чуха как в другия край на коридора някой вика името му.

Сет се приближи до Рут, сложи ръце на раменете й и се наведе да я целуне по главата.

— По-добре се преобличай.

Рут се опита да се овладее.

— Да, аз съм в първа сцена.

— Ще бъдеш страхотна — стисна леко раменете й.

— Искам да бъда — очите й се вдигнаха към неговите, после се насочиха към Линдзи. — Трябва да бъда.

— Ще бъдеш — увери я Линдзи и протегна ръка на Сет, без да откъсва поглед от Рут. — За това си родена. Освен това ти беше най-надарената ми ученичка.

Рут се обърна на стола и се усмихна за пръв път след появяването на Ник. Вдигна лице за бързата целувка на Линдзи.

— Досвидания! — каза Линдзи и усмихната си тръгна ръка за ръка със Сет.

Рут бавно се приближи до вратата и я затвори. За момент просто остана загледана в пъстрия костюм, който щеше да я превърне в Карлота. Тя бе Рут Бениън, малко несигурна в чувствата си, малко уплашена от предстоящата вечер. Да облече костюма означаваше да влезе в ролята. Карлота също имаше своите слаби места, помисли тя, като докосваше тъканта, ала ги скриваше с дързост и безочие. При тази мисъл Рут отново се усмихна. О, да, реши тя. Карлота е за мен. Започна да се облича.

Когато петнадесет минути по-късно излезе от стаята, чу, че оркестърът вече се настройваше. Бе напълно облечена. Полата се развяваше дръзко около бедрата, червен шал подчертаваше талията й. Косите й свободно се спускаха по гърба. Забърза се край балерините, които се загряваха за първата сцена или се въртяха край вратата. Забеляза Френси, седнала по турски в ъгъла да начуква палците си.

Рут отиде до един подходящ сандък да го използва вместо станка, за да се разгрее. Вече долавяше аромата на пот и прожектори.

Мускулите й откликнаха — напрягаха се, опъваха се, отпускаха се по нейна команда. Тя умишлено се съсредоточи върху тях, застанала с гръб към сцената. За нея всяко представление бе важно, но това нямаше равно на себе си. Рут трябваше да докаже нещо — на Ник и на себе си. Тя щеше да демонстрира своя професионализъм. Каквито и да бяха чувствата й към Ник, щеше да ги забрави и да се интересува само как да изиграе балета му. Нищо нямаше да й попречи.

Преживя лош момент, когато в гримьорната очите му приковаха нейните. Нещо вътре в нея искаше да се разтопи и почти успя. Спаси я гордостта, както вече седмици наред. Той не я бе искал — не изцяло, не изключително — така, както Рут го бе искала. Заболя я, задето Ник толкова лесно се съгласи, че безброй жени могат да му дадат онова, от което има нужда.

Тя се намръщи, подви крака си зад себе си и после го опъна.

Време бе някой да даде на този нахален руснак урок, помисли Рут. Прекалено много жени бяха падали в краката му. Той го очакваше, точно както очакваше неговите танцьори да правят онова, което им казваше.

Вдигна глава и отново се озова очи в очи с Ник.

Бе излязъл от своята гримьорна, облечен в бяло златната туника, която щеше да носи в първо действие. Бе забелязал Рут и се бе спрял да я наблюдава. Чудеше се дали страстта, която виждаше в лицето й, бе нейна собствена, или, както костюма, бе част от ролята на Карлота. Помисли, че там, в полутъмния коридор, с циганския костюм и тлеещия в очите огън, тя изглеждаше по-очарователна от всякога. В този момент Рут бе вдигнала поглед към него.

И двамата почувстваха незабавното привличане. И двамата почувстваха незабавната враждебност. Тя тръсна глава, хвърли му един свиреп поглед и изфуча като вихрушка от цветове и поли. Несъзнателната й имитация на героинята, която щеше да изиграе, го развесели.

Добре, малката, помисли той с усмивка. Тази вечер ще видим кой кого. Ник реши, че предизвикателството ще му достави голямо удоволствие.

Последва Рут зад кулисите и отпъди с ръка един или двама души, които се опитваха да го спрат. Настигна я, завъртя я към себе си и я притисна, без да обръща внимание на публиката зад сцената. Хвана я напълно неподготвена. Рефлексите й нямаха време да реагират и устните му, арогантни и самоуверени, грабнаха нейните, после ги пуснаха.

Той за момент задържа ръце на раменете й, нахално усмихнат.

— Това ще те докара в настроение — заяви самодоволно, обърна се и си отиде.

Напълно вбесена, тя успя само да зяпне гърба му. Тук-там се разнесе смях, който свирепият й поглед изобщо не спря. Рут отново се врътна и изфуча на празната тъмна сцена.

Чака, докато се вдигнаха завесите. Чака, докато оркестърът — само струнните — засвири нейната мелодия. Чака, докато прожекторите напълно я осветиха — самотно светло петно. После започна да танцува.

Началното й соло бе кратко, бързо и ярко. Когато свърши, сцената се освети, за да покаже циганския катун. Публиката избухна в аплодисменти.

Докато влизаше ансамбълът и вторите танцьори, Рут успя да си поеме дъх. Слушаше с половин ухо похвалите на помощник-хореографа. От другия край на дългата сцена виждаше Ник, който чакаше своя ред да се появи.

Надмини това, Давидов, предизвика го тя наум. Знаеше, че никога през живота си не бе танцувала по-добре. Сякаш чул неизречените й думи, той й се усмихна, преди да излезе.

Бе целият изтъкан от високомерие и гордост — принцът, който влиза в циганския катун да си купи дреболии. Презрително блъсна настрани дрънкулките, които му предлагаха. Властваше на сцената със своето присъствие, с таланта си. Рут не можеше да го отрече. Това я правеше още по-твърдо решена да го надмине. Изчака, докато принцът отхвърляше предложение след предложение, изчака го да покаже ясно, че циганите нямаха нищо, което той иска. После долетя плавно на сцената с високо вдигната глава. Зад ухото й бе втъкната червена роза.

Привличането между тях избухна внезапно, когато очите им се срещнаха за пръв път. Момента се подчертаваше от смяна на светлините и кресчендо на оркестъра. Карлота, като видя захвърлените съкровища, му обърна гръб и се включи в групата на своите сестри. Принцът, заинтригуван, се приближи да я разгледа по-добре.

Гневните очи на Рут отново срещнаха очите на Ник и тя нямаше никакви проблеми надменно да отметне глава, когато той хвана брадичката й. Нещо в усмивката му караше очите й да светят по-драматично. Ник се обърна към балетиста, който играеше ролята на нейния баща. Принцът бе намерил нещо, което искаше и предлагаше своето злато за Карлота.

Тя го отхвърли с гняв и гордост. Никой не можеше да я купи. Никой не можеше да я притежава. Като му се подиграваше и го предизвикваше, се съгласи за неговата торба със злато да му продаде един танц. Вбесен, ала неспособен да устои, принцът хвърли златото върху купчината отказани от него дрънкулки. Започнаха първото па де дьо, опрели длани, с кипяща кръв и гневни очи.

Бързото темпо се поддържаше през целия балет. Съревнованието между тях оставаше остро, всеки пришпорваше другия да го надмине. Не говореха между действията, но веднъж, докато танцуваха наблизо, той й прошепна в ухото, че трябва да пооправи своите балоте.

Вдигна я и Рут се отпусна с извита назад глава и вдигнати крака, така че Ник я държеше почти с главата надолу. Шест, седем, осем бавни, задържани удара, после тя отново като светкавица се впусна в арабеска, направи двойно завъртане. Очите й бяха като два пламъка. Когато отскочи извън сцената и го остави да изпълни своето соло, Рут притисна ръце към стомаха си, като дишаше изтощено.

Отново и отново сцената гореше от огнения им танц. Когато балетът най-после свърши и двамата останаха в прегръдките си, тя успя да прошепне:

— Мразя те, Давидов!

— Мрази ме колкото си щеш — отвърна той безгрижно и в този момент избухнаха аплодисменти и викове. — Стига да танцуваш.

— О, ще танцувам, не бой се — увери го Рут задъхано и се отпусна в дълбок усмихнат поклон пред публиката.

Само тя би могла да чуе как Ник тихо се изсмя, като вдигна една от хвърлените на сцената рози и й я поднесе с поклон.

— Моите балоте бяха идеални — изсъска Рут през зъби, докато той целуваше ръката и.

— Ще ги обсъдим на урока утре — Ник се поклони и отново я представи на публиката.

— Върви по дяволите, Давидов — усмихна се тя сладко на виковете „Браво“.

— След края на сезона — съгласи се той и се обърна за поредния поклон.