Нора Робъртс
Танцът на мечтите (9)

Девета глава

Нижински скочи на леглото да поиска закуската си. За момент се вгледа с присвити очи в Ник, после спокойно мина през краката и корема му и се спря на гърдите. Ник, усетил тежестта, се размърда, отвори очи и срещна погледа на котарака. Двамата се изучаваха мълчаливо. После Ник протегна ръка и почеса Нижински зад ушите.

— Е, приятел, ти май нямаш възражения, че ме намираш тук?

Нижински изви гръб, протегна се и се опъна с цялата си дължина на гърдите му. Като все още го галеше разсеяно, Ник обърна глава да погледне към Рут.

Тя се бе сгушила до него. Всъщност ръката му я държеше здраво притисната. Гъстите й коси бяха разпилени по възглавницата. Дишането й бе дълбоко и равномерно, устните й леко разтворени. Изглеждаше невъзможно млада — прекалено млада, за да чувства онова диво желание, което му бе показала. Приличаше на спяща принцеса, ала Ник знаеше, че Рут бе повече Карлота, отколкото Аврора. Бе по-скоро огън, отколкото цвете. Наведе се да я целуне.

Ру се събуди за страстта, тялото й тръпнеше от възбуда. Когато ръцете му започнаха увереното си пътешествие, тя въздъхна и се протегна към него. Нижински, уловен между тях, изрази гласно неодобрението си.

Ник изруга, а Рут се засмя гърлено.

— Иска си закуската — обясни тя. Усмихващите й се очи бяха още сънени. За опит вдигна ръка и го потърка по брадичката. — Винаги съм искала да направя така. Рано сутрин да усетя брадата на мъжа.

Ник плъзна надолу ръка да погали гърдите й.

— Аз предпочитам по-меки неща. Устните ти — уточни той и наведе глава да ги захапе леко. — Много топли, много меки.

Нижински дойде и провря глава между тях. Ник присви очи.

— Симпатията ми към това същество — заяви той — бързо избледнява.

— Той обича да си спазва режима — оправда го Рут. — Винаги ме буди точно преди да звънне будилникът — в този момент се разнесе тих монотонен звън. — Виждаш ли? — Засмя се, когато Ник се пресегна през нея и го натисна. — Какво първо? — попита тя. — Кафе или душ?

Той все още се облягаше на нея. Усмихна се бавно.

— Имах нещо друго предвид.

— Екзерсиса — напомни му Рут и бързо стана от леглото.

Ник я гледаше как отиде гола до гардероба и измъкна един халат. Бе тънка като тръстика, с дълги бедра и без никакъв ханш — момчешка фигура, ако не бе женствената й походка. Когато отвори гардероба, той видя малките й гърди под протегнатата ръка. После облече халата, прихлупи го отпред и завърза колана. Обърна се и се усмихна.

— Е? — попита тя и измъкна дългата си коса от яката. — Искаш ли кафе?

— Ти си изключителна — промърмори Ник.

Ръцете на Рут се препънаха във възела на колана. Чудеше се дали някога ще свикне с този негов тон, с погледа в очите му. Знаеше какво ще се случи, ако се приближи до леглото. Тялото й започна да тръпне, сякаш ръцете му вече го обхождаха. Нижински изръмжа.

— Тъй като първа съм станала — реши тя и хвърли на котарака един съчувствен поглед, — аз първа ще взема душ — вдигна вежди към Ник. — Ти можеш да направиш кафето — изтича към банята и подвикна през рамо: — Не забравяй да нахраниш котарака.

Пусна душа и се съблече. Трябва ли да се чувствам толкова добре, запита се Рут и вдигна косата си. Когато се събудих до него, трябваше ли да имам чувството, че тук му е мястото? Не бе изпитала никакво смущение, никаква скованост, каквато бе сигурна, че ще има след първия път. Пристъпи под душа и се подложи на силните горещи струи.

Но аз знаех, че това ще бъде той. По някакъв начин винаги съм го знаела. Поклати глава и се протегна да вземе сапуна. Сигурно съм луда. Откъде можех да знам, че ще бъде така? Насапуниса се и позволи на мислите си да се отнесат.

Бяха яли заедно между екзерсиси и репетиции. Бяха ходили на едни и същи купони. Ала никога не бяха имали някаква планирана среща.

Трябвало ли е да има, чудеше се тя. Предишната вечер определено не бе обичайното консумиране на една типична връзка. Ник я бе виждал да се поти, да ругае и да беснее, бе я виждал да плаче. Ръцете му бяха отнемали болката от прасците и глезените й. Но Рут го познаваше само дотолкова, доколкото той позволяваше да бъде познаван.

Тя спря водата. Бе прекалено рано, реши Рут, да изследва толкова дълбоко сърцето си. Тя разбираше болката, бе живяла с нея, ала не я търсеше съзнателно. Ник можеше да й причини болка. Това също винаги бе знаела.

Енергично се изтри, облече отново халата и се върна в спалнята. Чуваше как Ник говори на Нижински в кухнята. Рут се усмихна и отвори гардероба да извади клин и трико. Имаше нещо дълбоко естествено в това, че гласът му се носеше из малкия апартамент. Тя знаеше, че котаракът ще е прекалено зает със закуската си, за да се наслади на разговора, но й стана приятно. Още една малка връзка. Колко сутрини бе провеждала разговори с безразличния Нижински?

Ник дойде в спалнята с две димящи чаши в ръце. Бе гол. Тялото му бе великолепно — стройно и мускулесто заради изискванията на професията му. Влезе в стаята без ни най-малък признак за смущение. Друг мъж, помисли Рут, би си обул джинсите. Не и Давидов.

— Горещо е — съобщи той, остави кафетата на скрина и привлече Рут в прегръдките си. — Много хубаво миришеш — прошепна във врата й. — Ароматът ти ме преследва навсякъде.

Брадичката му я бодеше. Тя се засмя от удоволствие.

— Трябва да се обръсна, да?

— Да — съгласи се Рут и подложи устни за целувка. — Не би подхождало на Давидов да дойде на екзерсис небръснат.

Отново се целунаха. Ръцете му се спуснаха към бедрата й да я привлекат по-близо.

— Имаш ли самобръсначка? — устните му се насочиха към ухото й.

— Хмм… Да, в чекмеджето с лекарствата — тя обрисува с пръсти гръбнака му и приглушено изпищя, когато той захапа ухото й.

— Бръсненето ще почака — реши Ник, отдръпна я от себе си и взе кафето си. Отпи и се изправи.

— Ще трябва ли да ходиш до вас, за да се преоблечеш? — Рут наблюдаваше ритъма на мускулите му, докато той изчезна в банята.

— Имам дрехи в кабинета си — тя чу как душът отново оживя. — И нова самобръсначка.

Под душа Ник пееше на руски. Музиката бе неотделима част от него. Когато влезе в банята да си измие зъбите, Рут се усети, че припява.

— Какво значи това? — попита тя с уста, пълна с паста за зъби.

— Песента е стара — обясни й той. — И трагична. Най-хубавите руски песни са стари и трагични.

— Веднъж бях в Москва с родителите си — Рут изплакна устата си. — Беше красиво… Сградите, снегът. Сигурно понякога ти липсва.

Нямаше време да изпищи, когато Ник я сграбчи и я повлече под душа заедно със себе си.

— Чакай! — тя изтри очи, ослепена от струящата вода. Дрехите й се бяха залепили за тялото.

— Исках да ми изтриеш гърба — обясни той и я привлече по-близо. — Ала сега мисля, че имам по-добра идея.

— Да ти изтрия гърба? — Рут започна да се бори с него. — Може би ще забележиш, че аз съм съвсем облечена.

— О, така ли? — Ник се усмихна приветливо. — Права си, ще имам грижата — смъкна мокрото трико от раменете й и ръцете й се оказаха вързани.

— Аз вече взех моя душ — засмя се тя и продължи да се бори.

— Сега можеш да вземеш моя. Аз съм щедър човек.

Притисна устни към нейните. Водата се лееше върху тях.

— Ник! — ръцете му обхождаха тялото й и по пътя си смъкваха дрехите. — Имаме екзерсис. — Но бе престанала да се бори.

— Има време — измърмори той, въздъхна дълбоко и откри гърдите й. — Ще намерим време.

Повдигна бедрата й върху кръста си.

 

 

Арабеска, пирует, арабеска, пирует. Рут се обръщаше, повдигаше и навеждаше, следвайки командите. Упражненията бяха тежки, както винаги.

Тялото й, както и телата на другите балетисти, бе плувнало в пот. Всеки ден, седем дни в седмицата, минаваха през основните стъпки. Професионалисти. Екзерсисът бе част от живота на професионалния танцьор, както балетните пантофи и трикото.

Дребните, незабележими детайли бяха набити в главите им от най-ранна възраст. Кой би могъл да забележи двете малки стъпки преди жете? Само танцьор.

Мускулите трябваше да са непрекъснато във форма. Тялото трябваше да е непрекъснато готово да заеме неестествените пози на танца. Пета позиция. Плие. Дори един ден почивка, и тялото започва да се бунтува. Порт де бра. Раменете и ръцете трябва да знаят какво да правят. Един неправилен жест може да развали позата, да унищожи настроението. Атитюд. Задръж — едно, две, три, четири…

— Благодаря ви.

Екзерсисът на трупата бе свършил. Рут отиде да вземе кърпата, за да изтрие лицето си. Един душ, помисли с копнеж, докато бършеше потта.

— Рут…

Тя погледна към Ник. Той също бе мокър. Влажната му коса висете върху лентата на челото му.

— Да се срещнем долу. След пет минути.

— Пет минути? — Рут разтревожено преметна кърпата през раменете си. — Случило ли се е нещо?

— Да се е случило? — Ник се усмихна, после се наведе и я целуна, без да забелязва другите членове на трупата. — Какво трябва да се е случило?

— Ами нищо — тя му се намръщи, малко объркана. — Защо тогава?

— Ти нямаш планове за днес — това бе заявление, не въпрос, ала Рут въпреки това поклати глава. — Погрижих се и аз да нямам — наведе се по-близо до нея. — Ще се помотаем.

На устните й започваше да трепти усмивка.

— Ще се помотаем ли?

— Ню Йорк е много забавен град, да.

— И аз така съм чувала.

— Пет минути — повтори той и се обърна.

Тя присви очи към гърба му.

— Петнайсет.

— Десет — заключи Ник, без да спира.

Рут измъкна чантата си и се втурна към душовете.

След малко по-малко от десет минути Рут слезе долу, прясно изкъпана, облечена с джинси и широк светлолилав пуловер. Косата й бе свободна като настроението й. Ник вече я чакаше нетърпеливо и отбиваше въпросите на двама солисти.

— Утре ще поговоря с него — отсече той и им обърна гръб, щом забеляза Рут. — Закъсня — обвини я и я поведе към вратата.

— Ами! Дойдох на минутата.

Заедно излязоха през вратата.

Шумът бе зашеметяващ. Някъде отляво ремонтираха пешеходна алея и пневматичният чук раздираше въздуха. Две таксита със скърцане се заковаха пред тях, на сантиметри едно от друго. Шофьорите свалиха прозорците и въодушевено започнаха да се псуват. Потокът от пешеходци ги заобикаляше, без да проявява и най-малък интерес. От един прозорец от другата страна на улицата гърмеше оглушителен рок.

— Забавен град, да? — Ник я хвана за рамото и й се усмихна. — Днес е наш.

Тя внезапно остана без дъх. Нито годините, прекарани заедно, нито дивото им ненаситно любене можеха да се сравнят с този поглед.

— Къде… Къде отиваме? — успя да попита Рут, като се мъчеше да осъзнае какво се случва с нея.

— Където и да е — съобщи той и я привлече в страстна целувка. — Избирай — за момент я притисна силно към себе си и тя се разсмя.

— Натам — реши Рут накрая и посочи надясно.

През нощта лятото си бе отишло. В прохладния въздух се вървеше по-леко и те вървяха, тя бе сигурна, километри наред. Разглеждаха изложби и книжарници, надзъртаха тук-таме и не купуваха нищо. Седнаха на ръба на един фонтан, пиха чай с мед и зяпаха преминаващите покрай тях тълпи.

В Сентръл Парк гледаха потните бегачи и хвърляха трохи на гълъбите. В „Сакс“ Рут пробва едно след друго кожени палта, едно от друго по-великолепни, а Ник, сплел пръсти, седеше и я гледаше.

— Не — поклати глава той, когато Рут облече късо палто от синя лисица. — Не е добре.

— Не е добре? — тя потърка брадичка в луксозната кожа с несъзнателното изражение на чувствено удоволствие. — На мен ми харесва.

— Не говоря за кожата — поправи я Ник, — а за теб — засмя се, като я видя как вдига възмутено вежди. — Коя манекенка ходи с такива разтворени стъпала?

Рут погледна към краката си и се засмя:

— Предполагам, че в трико се чувствам повече в своя кожа, отколкото в синя лисица — направи един бърз пирует, от който продавачката я погледна разтревожено. — А освен това на екзерсиса ще ми е горещо — свали палтото и погали атлазената подплата.

— Да ти го купя ли?

Тя понечи да се засмее, ала видя, че той говори съвсем сериозно.

— Не ставай глупав.

— Глупав ли? — Ник се изправи, когато Рут върна палтото на продавачката. — Защо пък глупав? Не обичаш ли подаръци, малката?

Тя знаеше, че той я нарича така, за да я подразни, ала само го изгледа студено.

— Живея заради подаръците — произнесе гърлено, за да достави удоволствие на продавачката. — Но как мога да го приема, когато току-що сме се запознали? — погали го по бузата със знойна усмивка. — Какво ще кажеш на жена си?

— Има някои неща, които жените няма нужда да знаят — в гласа му внезапно се прокрадна силен руски акцент. — В моята страна жените си знаят мястото.

— М-м-м м… — Рут го хвана под ръка. — В такъв случай може би ще ми покажеш моето място.

— С удоволствие — Ник се усмихна хищно на продавачката, която ги гледаше с широко отворени очи. — Приятен ден, мадам — отведе Рут с типичен казашки жест. — Каква си шегаджийка — измърмори той, когато се отдалечиха от магазина.

— Много обичам, когато си руснак, Николай.

Той вдигна вежди.

— Аз винаги съм руснак.

— Понякога повече от друг път. Когато поискаш, можеш да си повече американец, отколкото някой фермер от Небраска.

— Така ли? — за момент Ник изглеждаше силно заинтригуван. — Не съм мислил за това.

— Затова си толкова очарователен — обясни му тя. — Не мислиш за това, просто си такъв — вплете пръсти в неговите. — Чудила съм се дали мислиш на руски и после трябва да си превеждаш?

— Мисля на руски, когато съм… — потърси думата — емоционален.

— Това означава през повечето време — засмя се Рут. — Ти често си емоционален.

— Аз съм човек на изкуството — сви рамене Ник. — Ние имаме право да сме емоционални. Когато съм сърдит, на руски ми е по-лесно, а и руските ругатни са по-силни от американските.

— Често съм се чудила какво казваш, когато си вбесен — погледна го с надежда, а той се засмя и поклати глава. — Снощи ми говореше на руски.

— Така ли? — от погледа, който й хвърли, сърцето й заседна в гърлото. — Сигурно може да се каже, че съм бил емоционален.

— Не ми звучеше като ругатня — забеляза тя.

Ръката му изведнъж обхвана врата й и я привлече по-близо.

— Да ти го преведа ли?

— Не сега — Рут пресметна разстоянието между Пето Авеню и своя апартамент. Прекалено беше далеч. — Да вземем автобус — предложи тя и се засмя в очите му.

— Такси — отсече Ник и махна на една кола.

 

 

Слънчевата светлина струеше в спалнята. Не бяха губили време да спускат щорите. Лежаха прегърнати, голи и притихнали след бурята на любенето. Рут, доволна, се унасяше в сън. Под ръката й гърдите на Ник равномерно се повдигаха и спускаха. Тя знаеше, че той спи.

Завинаги, помисли Рут сънено. Мога завинаги да остана така. Сгуши се по-близо и несъзнателно погали с пета прасеца му.

— Крак на балерина — промърмори Ник и тя разбра, че лекото движение го бе събудило. — Силен и грозен.

— Много благодаря. — Рут го захапа по рамото.

— Това беше комплимент — възрази той и се размърда да я погледне. Очите му бяха сънени и полупритворени. — Великите балерини имат грозни крака.

Тя се усмихна на логиката му.

— Това ли те привлече в мен?

— Не, вътрешната страна на коленете ти.

Рут се засмя и обърна лице към врата му.

— Така ли? Какво в тях?

— Когато танцувам с теб, ръцете ти са меки и се чудя как бих почувствал вътрешната страна на коленете ти — Ник се облегна на лакът и се вгледа в нея. — Колко пъти съм държал бедрата ти — за да те повдигна, за да разтрия схванат мускул. Ала винаги има клин. А какво, казвам си аз, би било да го докосна? — седна и хвана прасеца й. — Тук — пръстите му се плъзнаха към вътрешната страна на коляното. Видя как очите й потъмняха, почувства как пулсът й се ускори. — И почти се побърквам от чудене дали навсякъде е така меко. Мек глас, меки очи, меки коси — гласът му бе тих. — И те държа за кръста да те подкрепя, но винаги има трико или костюм. Каква е кожата там? — прокара ръка нагоре по бедрото и корема и я спря на кръста. Пръстите му описаха ребрата й и обхванаха гърдите. — Малки гърди — прошепна той, вгледан в лицето й. — Усещал съм ги притиснати срещу мен, виждал съм ги как се повдигат и спускат от дишането ти. Как бих ги почувствал в ръката си? Какъв вкус бих открил там? — наведе глава и езикът му се плъзна леко по нея.

Крайниците на Рут бяха натежали, сякаш бе взела някакъв силен наркотик. Тя лежеше неподвижно, докато ръцете и устните му я изучаваха, докато гласът му се лееше върху нея. Той се движеше болезнено бавно, докосваше я, възбуждаше я, шепнеше.

— Дори на сцената, когато навсякъде има прожектори и музика, ми се иска да те докосна. Тук — пръстите му погалиха вътрешната страна на бедрото й. — И да те вкуся. Тук — устните му ги последваха. — Ти ме поглеждаше. Такива големи очи, като на бухал. Аз почти виждах мислите ти и се чудех дали ти виждаш моите — притисна устни към стегнатите мускули на корема й и я усети как в отговор потрепери. — И какво щеше да направиш, милая, ако знаеше колко те желая?

Езикът му галеше пъпа й. Рут простена и се размърда под него. Никога не бе изпитвала такова удоволствие — плътно, тежко удоволствие, от което тялото й забръмчаваше, което тежеше върху съзнанието й, докато дори мислите се превръщаха в усещания.

— Толкова дълго — отрони Ник. — Толкова дълго продължи чакането. Чуденето.

Ръцете му, макар и още нежни, станаха по-настойчиви и проникнаха през тъмната отмалялост, която я бе обзела. Тялото й изведнъж оживя, сетивата й се събудиха за обкръжаващия я свят — чувстваше плата на чаршафа под гърба си, виждаше миниатюрните прашинки, танцуващи в ярките слънчеви лъчи, чуваше глухия ропот на движението отвън. Всичко около нея бе невъзможно ясно, после се завъртя и не остана нищо, освен ръцете и устните му, обхождащи тялото й.

Тя можеше да е навсякъде — в снега, в пустинята. Ала чувстваше само Ник. Чуваше дишането му — по-задъхано, отколкото след изтощителен танц. Нейният дъх се смеси с неговия. С необуздано нетърпение той притисна устни към нейните, захапа ги и те се разтвориха.

Целувката ставаше все по-дълбока, а ръцете му продължаваха да я приближават към ръба. Рут се вкопчи в него, изгубена в удоволствието. В следващия момент Ник бе в нея и тя бе изстреляна отвъд съзнателното, в екстаза.

— Любимая — чу Рут гласа му, който излизаше от самите дълбини на душата му. — Погледни ме.

Очите й се отвориха тежко. Тя потреперваше отново и отново от желание и удоволствие.

— Имам те — едва успя да промълви той. — И въпреки това те искам.

Рут се изкачи на върха на планината. Ник зарови лице в косите й.