Нора Робъртс
Танцът на мечтите (8)

Осма глава

Вечерята с Ник бе приятна, ала едва ли изясни нещо. Като си спомни за нея, Рут осъзна, че изобщо не бяха говорили за балет. След едно бясно препускане с такси, което очевидно бе доставило удоволствие на Ник, той я бе оставил пред вратата й с една бърза и страстна целувка.

Рут спа, докато на следващата сутрин я събуди будилникът. Емоционалното изтощение и обилната храна се оказаха отлично успокоително.

На следващия ден всичко тръгна по своите релси. Въпреки че съзнанието й се терзаеше от въпроси, тя познаваше Ник достатъчно добре, за да знае, че той ще я накара да почака за отговорите. Колкото повече настояваше, толкова по сдържан ставаше Ник.

Когато двете седмици представления на „Червената роза“ свършиха, Рут изпита познатото чувство на празнота, което идва при приключване то на ангажимент. За известно време щеше да живее на ръба, докато чакаше Ник да й даде друга роля. Това бе още един въпрос без отговор.

Вечерта след заключителното представление тя закачи костюма на Карлота с чувството, че губи част от себе си. Не бе в настроение да отиде на Коктейла на състава, макар да знаеше, че трябва поне да се мерне.

Няма да съм приятна компания, каза си с кисела усмивка. Никакво шампанско тази вечер, реши бързо, докато сваляше грима си. Само една голяма чаша мляко и цял пакет със сладки, само за мен. Няма да ги деля с никой, освен с Нижински. Навлече джинсите си. Нищо няма да мисля, само ще се тъпча.

— Влез — извика Рут, когато на вратата се почука. Тъкмо обличаше тениската. Френси надзърна вътре.

— Къде се криеш? — попита тя. — Вече са на шампанското.

— Измъквам се — съобщи Рут и грабна чантичката си.

— Не можеш! — Френси още бе с костюм и грим. Начервените й устни се нацупиха. — Искам да те запозная с моя неврохирург.

— Тази вечер не мога — усмихна се Рут и й намигна. — Имам планове — обясни Рут.

— О-о-о — провлече с разбиране Френси. — Защо не го доведеш?

— Не го показвам на никой — обясни Рут. — Да е само мой.

— У-ха! На какво прилича?

— Сладур — не се сдържа Рут и излетя през вратата. — Абсолютен сладур.

— Виждала ли съм го? — извика подире й Френси, но тя само се засмя в се втурна към вратата на сцената.

 

 

Два часа по-късно Рут седеше в хола, Нижински се бе проснал по гръб в краката й, свил предните си лапи като боксьор.

Тя се прозя. Старият филм по телевизията не можеше да задържи вниманието й. Въпреки това бе доволна, че се бе измъкнала от тържеството. Не бе в нужното настроение. Тълпите, смехът и шегите из живота на трупата щяха да я потиснат, а часовете в самота повдигнаха духа й. Помисли да използва свободните си часове утре и да отиде да си купи нещо ненужно. Ник съвсем скоро щеше да я впрегне в работа. Щеше да е приятно да се порови из антикварните магазини за щипки за свещи или кутийка за хапчета.

Затвори очи и с удоволствие се протегна. Може би бе време да се измъкне за два дни и да прескочи до Линдзи и Сет. Намръщи се, когато в съзнанието й изплува образът на Ник.

Тихата му нежна целувка бе разтърсила из основи защитата й. Дни наред не си бе позволявала да мисли за него, освен строго професионално. Най-после бе принудена да си признае, че той бе основната причина да не може да понесе тържеството на състава.

Желаеше го. Независимо колко пъти през последните дни и седмици бе отказвала да приеме тази мисъл, желанието просто не се променяше. Всъщност, променяше се — Рут го желаеше все повече и повече. Достатъчно трудно бе да копнее за него, ала когато се намеси и нещо друго, нещо по-сложно, тя здраво бе захлопнала вратата пред него.

— Прекалено съм уморена, за да мисля за това сега — каза Рут на напълно безразличния Нижински. — Лягам си — той не реагира. Тя стана, прекрачи го и отиде да изключи телевизора. Остави чинията с трохите от сладки за сутринта и по пътя към леглото загаси всички лампи.

 

 

Ник гледаше тъмните прозорци на апартамента на Рут. Бе един часа сутринта и тя спеше. Ако имах малко ум в главата, и аз щях да спя, каза си той сърдито.

Пъхна ръце в джобовете си и закрачи. Нямаш работа тук, Давидов, напомни си той. Отдавна го знаеш. Нощта застудяваше от първите признаци на наближаващата есен. Ник преви рамене. Бе идиот да дойде тук. Бе си го повтарял през цялото време, докато вървеше към нейния блок.

Ако бе дошла на тържеството, ако бе могъл само да я погледне… О, Господи, помисли той отчаяно, отдавна бе отминало времето, когато бе достатъчно да я погледне. Нощите го подлудяваха и никоя друга жена не можеше да му свърши работа. Имаше нужда от Рут.

Откога бе това, чудеше се Ник, без да обръща внимание на полицейската кола, която профуча край него с включена сирена. От месец, от година? От пет години? От онзи момент в школата на Линдзи, когато за пръв път бе видял Рут до станката? Трябваше да разбере още тогава, от онова първо невъзможно желание. Мили Боже, та тя бе само седемнайсетгодишна!

Откъде можеше да знае, че ще има такъв вкус, когато я целуне? Или че ще реагира, сякаш досега само е спала и е чакала него? Откъде можеше да знае, че видът на това дребно стройно тяло ще го измъчва ден след ден, нощ след нощ? Дори когато танцуваше с нея, мисълта да я вземе, да я има се разливаше в него, пулсираше в него, докато разбра, че ще се побърка. Започна да се отдалечава.

Спря и се обърна. Господи, искаше я. Сега. Тази нощ.

Ударите по вратата накараха Рут да седне стреснато в леглото. Какво бе сънувала? Ник? Тръсна глава да я проясни. Посегна към часовника и в този момент ударите отново проехтяха. Тя стана от леглото и посегна за халата си.

— Идвам! — извика, като облече тичешком халата. — За Бога, ще събудите съседите! — погледна през шпионката, премигна и отново погледна. Заплете се във веригата. Той отново заблъска. Когато вратата се отвори, двамата се вторачиха един в друг. Рут стоеше, объркана от гнева, който виждаше в очите му. Косите й бяха разрошени, бузите още зачервени от съня, очите натежали. Ник направи стъпка напред със съзнанието, че преминава границата.

— Имам нужда от теб.

Сърцето й спря от тихите думи, които сякаш с мъка се отрониха от устните му. Преди да бе разбрала какво прави, тя протегна ръце към него.

В следващия момент бяха притиснати един към друг, устни до устни. Гладът бе първичен, невероятно силен. Целувката бе опустошителна — дълга, отчаяна, дълбока. Рут се вкопчи в нейната безразсъдност. Чувстваше как ръката му се стяга върху косите й, как яростно навежда назад главата й. Устните му се отделиха от нейните само колкото да променят ъгъла и да проникнат по-дълбоко. Имаше намек на грубост, сякаш се опитваше да задоволи всичките си нужди с една-единствена целувка.

— Искам те… — думите излязоха като стон от самата му душа. Той я отдръпна от себе си. Очите му бяха тъмни и горящи. — Господи, прекалено много.

Тя впи пръсти в пуловера му, докато пръстите я заболяха.

— Не е прекалено много — прошепна и го издърпа вътре.

Гърлото й бе пресъхнало от блъскането на сърцето й. Рут затвори вратата и се обърна към него. Двамата бяха само силуети, застанали на сантиметри един от друг в тъмното.

Тя преглътна. Чувстваше как Ник се бори да възвърне самообладанието си. Но не самообладание искаше тя от него. Не и тази вечер. Искаше го луд — за нея, от нея. Всепоглъщащото желание да бъде докосната от него я ужасяваше. Бавно, почти без да усеща какво прави, Рут смъкна халата от раменете си, остави го да падне безшумно на пода и застана гола пред него.

— Обичай ме — промълви тя.

Чу примирения му стон, когато Ник я привлече в прегръдките си. Устните му бяха горещи, ръцете му груби и собственически. Рут усещаше нетърпението му.

Докато се придвижваха към спалнята, тя дръпна пуловера му. Някъде в коридора го смъкна през главата му и го хвърли на пода. Мускулите му заиграха, под ръцете и.

Вече бяха в спалнята, когато Рут се мъчеше с ципа на джинсите му. Почувства как стомахът му се сви, когато дланите й се плъзнаха по него и чу грубата му приглушена ругатня на руски. Зъбите му се забиха в рамото й. Бедрата му бяха тесни, кожата му топла. Когато тя го докосна, той впи пръсти в гърба й.

— Миленькая — произнесе Ник и успя да се засмее. — Чакай да си сваля обувките.

— Не мога — желанието бе непреодолимо. Вече бе чакала прекалено дълго. — Легни с мен. — Издърпа го към леглото. — Вземи ме веднага, Ник. Ще се побъркам, ако не го сториш.

После двамата бяха голи и той бе върху нея. Рут чуваше отчаяните удари на сърцето му, накъсаното му дишане в ухото й. Когато проникна в нея, Ник трепереше, осъзна тя. Докато съзнанието й се бе вцепенило под атаката на усещанията, тялото й, което знаеше какво иска, пое командването. В един момент Рут бе силна, в следващия слаба и изтощена. Той лежеше върху нея, заровил лице в косите й.

— Мили Боже, Рут! — простена Ник задъхано. — Недокосната. Недокосната, а аз те обладах като животно! — Изтърколи се от нея и прокара ръка през косата си. Седна и тя виждаше само очертанията на гърдите и раменете му, блясъка в очите му. — Трябваше да се сетя. Няма никакво извинение. Трябва да съм ти причинил болка.

— Не — чувстваше се замаяна и пияна, ала нямаше болка. — Не.

— Не трябваше да се държа така.

— Да не искаш да ми кажеш, че съжаляваш за това, което се случи?

— Да, за Бога!

Отговорът я жегна, но Рут седна и заговори спокойно:

— Защо?

— Очевидно е, нали? — Той се изправи. — Пристигнах у вас посред нощ и те хвърлих в леглото, без и най-малка проява на… — търсеше думата, мъчеше се да намери английския еквивалент на онова, което имаше предвид.

— Хвърлил си ме в леглото? — повтори тя. — А аз, разбира се, нямах нищо общо с това — седна на колене на леглото и отметна назад косата си. Ник видя гневните пламъчета в очите й. — Самодоволно магаре! Кой кого хвърли в леглото? Да уточним фактите, Давидов. Аз ти отворих вратата, аз ти казах какво искам, аз ти смъкнах дрехите. Така че не се дръж, сякаш идеята е била твоя. Ако искаш да съжаляваш, задето си правил любов с мен, кажи си го направо — продължи да беснее, преди той да успее да отвори уста, за да й възрази. — Обаче не се крий зад чувството си за вина, само защото бях девствена. Бях девствена, защото исках да бъда. Аз избрах момента да променя това. Аз те прелъстих! — довърши Рут разпалено.

— Е — обади се Ник след дълго мълчание, — май ме поставиха на мястото ми.

Тя се изсмя. Бе сърдита и обидена и все още пулсираше.

— Ще запомня този ден.

Той се върна до леглото и докосна косите й. Имаше моменти, когато му се струваше, че ще му е по-лесно да говори на руски. По-ясно изразяваше чувствата си на родния си език.

— Рут, понякога, когато съм разстроен, ми е трудно да говоря така, че да ме разберат — замълча за момент, като се мъчеше да се изрази ясно. — Не съжалявам, че съм правил любов с теб. Това е нещо, което искам от много време. Съжалявам, че първото ти преживяване в любовта беше толкова лишено от романтика. Разбираш ли? — хвана с две ръце лицето й и го повдигна. — Не е това начинът да се покаже на едно невинно създание какво могат да преживеят един мъж и една жена.

Тя го погледна. Сега, когато очите й свикваха с тъмното, го виждаше по-ясно. Лицето му бе оживено и изразително. Почувства как топлината отново започва да струи към нея. Усмихна се.

— И други начини ли има? — попита Рут, като се стараеше усмивката да не проличи в гласа й.

Пръстите му обрисуваха скулата й.

— Много други начини.

— В такъв случай мисля, че ми дължиш да ми ги покажеш — обви ръце около врата му. — Сега.

— Рут…

— Сега — повтори тя и притисна устни към неговите. Ник простена и остави вкусът й отново да го изпълни. Целувката бе дълга и възбуждаща Рут усети, че кръвта й започва да кипи.

Обхвана нежно гърдите й. Те бяха малки, твърди и гладки. Леко започна да гали зърната, докато те се напрегнаха и дишането й се ускори. Той зашептя в ухото й думи, които не значеха нищо за нея, ала звукът им, топлият му дъх я разтопяваха. Обви ръце около гърба й да я подкрепи и я положи на леглото. Тя вече трепереше, но Ник още изчакваше.

Бавно, с безкрайно внимание започна да я ласкае, докато кожата й запламтя под него. Изглежда намираше кожата от вътрешната страна на бедрата й неустоима. Отново и отново се връщаше там. За момент докосна триъгълничето между бедрата й и Рут потрепери, ала той се отдръпна и я увлече в целувка.

Звукът от собственото й дишане гърмеше в ушите й. Тя притисна гръб в леглото и простена името му.

— Има още, милая — прошепна Ник и вдъхна аромата на шията й. — Още много.

Улови зърното между зъбите си и Рут затаи дъх. Притисна се към него, без да забелязва прелъстителния ритъм на тялото си, което се движеше под него. Той премести устните си върху другата й гърда и през нея премина ток. Тя извика несъзнателно името му, потънала в усещания.

Устните му се спускаха все по-надолу, а ръцете му се плъзнаха върху гърдите й, все още горещи и влажни от устните му. Ник я водеше, както някога я бе водил в музиката, налагаше темпото на тяхното лично па де дьо. Отново бе композиторът, балетистът, движен от своето въображение. В съзнанието й нямаше нищо. Рут бе докрай негова.

Той проникна в нея и ненаситно улови устните й. Движеше се бавно, без да се поддава на отчаяното напрежение в слабините си. Вземаше я, сякаш имаше на разположение цял живот, за да се наслаждава на това безкрайно удоволствие.

Секунди, минути, часове останаха съединени, докато и двамата полудяха от страст. Ник от време на време я погалваше по косите, после навиваше кичурите около пръста си. Под ухото си тя чуваше дълбокия равномерен ритъм на сърцето му. През прозорците не се процеждаше никаква светлина. Стаята бе тъмна, топла и тиха.

Това, помисли Рут замаяно, това съм чакала. Това е краят на моето уединение. Сега той знае всичките ми тайни. Тази нощ му дадох всичко, което някога съм пазила в себе си. Тя въздъхна:

— Нали няма да си отидеш? — прошепна и затвори очи. — Нали няма да си отидеш тази нощ?

За момент настана тишина, тяхната лична тишина.

— Не — отговори Ник тихо. — Няма да си отида.

Доволна, Рут се сгуши в него и заспа.