Нора Робъртс
Танцът на мечтите (2)

Втора глава

Сигурно си го бе въобразила. Рут възкресяваше в съзнанието си внезапно обзелото я желание, когато бе в прегръдката на Ник. Не, не съм права, каза си тя. Безброй пъти съм била в ръцете му и никога, никога не съм усещала нищо подобно. И съм била в ръцете му десетина пъти след това, напомни си, докато вземаше душ след дългия ден. Когато продължихме репетицията.

Имаше все пак нещичко, призна си Рут неохотно, спомнила си пращящото напрежение във въздуха, докато отново и отново повтаряха един пасаж. Но това бе раздразнение, досада.

Тя остави водата да струи върху нея и мокрите й коси залепнаха за гърба. Сега, когато бе сама, се опита да си обясни своята реакция на неочакваната прегръдка на Ник.

Реакцията й бе чисто физическа и поразително бурна. От друга страна, можеше да си спомни топлото удоволствие от целувките на Доналд — мекото, лесно преодолимо изкушение. Доналд си служеше с тихи думи и нежно убеждаване. Той използваше всички традиционни оръжия на прелъстяването — цветя, свещи, интимни вечери. Караше я да се чувства приятно… Рут завъртя очи. Знаеше, че никой мъж не би бил поласкан от такова описание. И въпреки това с Доналд никога не й беше повече от „приятно“. Както и с всеки друг, когото познаваше. И изведнъж, в един кратък миг един мъж, с когото бе работила от години, мъж, който можеше да я вбеси с една дума или да я трогне до сълзи с един танц, бе накарал нещо в нея да избухне. В това нямаше нищо „приятно“.

Той така и не ме целуна, помисли тя, унесена в спомени. Нито дори ме прегърна, наистина — не както би го направил любовник, но…

Било е случайност, каза си Рут и спря душа. Просто верижна реакция на страстта от танца и гнева от спора.

Взе една хавлия да се изсуши. Започна от косите. Тялото й бе дребно и фино, слабо като за всяка друга жена, освен за балерина. Ръцете и краката й бяха дълги, стройни и гъвкави. При Линдзи преди години я доведе точно телосложението й на класическа балерина — както и съдбоносните събития в живота й.

Линдзи. Рут се усмихна, спомнила си живо огненото й изпълнение в „Дон Кихот“, балет, в който Линдзи бе танцувала главната роля, преди двете да се запознаят. А когато за пръв път се срещна с нея лице в лице? Това бе години по-късно, в малката балетна школа на Линдзи. Рут бе изпълнена едновременно със страхопочитание и ужас. И бе заявила смело, че един ден и тя ще танцува в „Дон Кихот“!

И танцува, спомни си Рут, докато увиваше стройното си тяло в една кърпа. И чичо Сет и Линдзи дойдоха, въпреки че по това време Линдзи бе бременна почти в осмия месец. Линдзи плачеше, а Ник се шегуваше с нея и я дразнеше.

Тя с въздишка пусна небрежно кърпата на пода и посегна към халата си. Само Линдзи би усетила, че не всичко е съвсем наред. Спомни си последния им разговор по телефона. Беше им говорила за Доналд. Бе им разказала за страхотния малък скрин, който бе открила в един магазин. Бяха говорили за децата и чичо Сет я бе помолил първата свободна неделя да им дойде на гости.

И между всички новини и семейни клюки Линдзи бе доловила нещо, което самата Рут не бе осъзнала. Че не е щастлива. Тя се намръщи. Не нещастна, помисли и бавно прекара гребена през дългата си мокра коса. Просто неудовлетворена. Глупаво, реши Рут, ядосана на себе си. Имаше всичко, което бе искала. Бе прима балерина в една трупа, утвърдено име в света на балета. Щеше да танцува главната роля в последния балет на Давидов. Работата бе тежка и напрегната, ала Рут жадуваше за нея. Това бе животът, за който бе родена.

И въпреки това понякога копнееше да наруши правилата, да се впусне отново в скитническия живот, който бе познавала като дете. В него имаше такава свобода, толкова приключения. Очите й светнаха от спомените — карането на ски в Швейцария, където въздухът бе толкова студен и чист, че гърлото я болеше да го вдишва, ароматите и цветовете на Истанбул, слабите деца с огромни очи по улиците на Крит, смешната малка стая със стъклени дръжки на вратите в Бон. През всичките тези години бе пътувала със своите родители журналисти. Дали бяха оставали повече от три месеца на едно място? Бе невъзможно да се привърже силно към някого или нещо, освен към тях. И към балета. В детството й той бе нейният неизменен спътник, пътуваше заедно с нея в непрестанно променящото се обкръжение. Учителите говореха с различни гласове, с различни акценти, на различни езици, но танцът винаги го имаше.

Годините на пътуване й бяха дали една ранна зрялост. В нея нямаше срамежливост, само независимост, самостоятелност и предпазливост. После дойде животът й със Сет, после Линдзи и годините, прекарани със семейство Евънстън, които я бяха направили по-отворена, бяха й показали, че може да даде доверието и любовта си на някого. И все пак нейният свят си оставаше затворен, както можеше да бъде затворен само светът на балета. Може би заради това тя бе непоправим наблюдател. Да наблюдава и анализира хората бе за нея повече от навик. То бе станало нейна природа.

И точно това бе довело до по-нататъшните й неприятности с Ник. Този следобед го бе наблюдавала и бе почувствала нещо нередно, ала не бе успяла да му даде име. Какво мислеше и чувстваше той, оставаше загадка. Рут не обичаше загадките.

Затова Доналд ми харесва, помисли тя с полуусмивка, докато си играеше с кутийките с пудри и шишенцата с парфюми на тоалетната масичка.

Той е толкова непретенциозен, толкова предсказуем. Неговите мисли и чувства са съвсем на повърхността. Никакви водовъртежи, никакви подводни течения. Но мъж като Ник…

Рут сипа в дланта си лосион и започна да го разтрива по раменете си. Мъж като Ник бе напълно непредсказуем, непрекъснат източник на неприятности и обърквания. Непостоянен, нелогичен, изморителен. Изтощаваха я дори само опитите да не изостава от него. И бе толкова трудно да направи така, че той да е доволен! Бе виждала как много танцьори се стараят отвъд границите на издръжливостта, за да му дадат онова, което иска. Тя самата го правеше. Какво бе това в него, което бе толкова безкрайно очароващо?

Мислите й бяха прекъснати от почукване на вратата. Рут сви рамене и се отвърна от тоалетната масичка. Нямаше смисъл да се опитва да анализира Николай Давидов. Светна лампата в хола и се втурна към входната врата. Погледът през шпионката я изненада. Свали веригата от вратата.

— Доналд, точно мислех за теб.

Преди да бе успяла да го целуне приятелски, той я грабна в прегръдките си.

— М-м-м, чудесно миришеш.

Устните му задушиха смеха й. Целувката стана по-дълга, по-дълбока от обичайното приветствие, което си бе представяла. Въпреки това тя му разреши интимността. Искаше да почувства, да изпита нещо повече от топлото удоволствие, с което бе свикнала. Искаше вълнението, тръпнещия страх, които бе познала едва днес следобед в прегръдките на друг мъж. Ала когато целувката свърши, сърцето й биеше равномерно, кръвта й бе студена.

— Ето — прошепна Доналд и зарови нос във врата й, — това е начинът да се каже здрасти.

Рут остана за момент в ръцете му, наслаждавайки се на близостта, на неизказаното предложение за защита. После се отдръпна и се усмихна в очите му.

— Това е и начинът да се каже, че се радвам да те видя, но какво правиш тук?

— Идвам да те взема — обясни Доналд и я завъртя към средата на стаята. — Иди си облечи най-хубавата рокля — нареди той и бързо я погали по бузата. — Една от моите, разбира се. Отиваме на прием.

Рут отметна от лицето си все още влажната коса.

— На прием ли?

— Хм… Да — Доналд хвърли един поглед към Нижински, който спеше проснат върху покритата със стъкло маса на Рут. — Прием у Джърмейн Джоунс — продължи, след като двамата с котарака не си обърнаха внимание. — Нали я помниш, моделиерката, която лансира своите къси шарени рокли и три четвърти чорапи.

— Да, спомням си — тя си представи дребничката, нежна като фея червенокоса моделиерка с остри, зелени очи и гъсти мигли. — Трябваше първо да се обадиш.

— Обадих се… Или поне се опитах. Получи се спонтанно, обаче аз наистина позвъних в репетиционната зала. Там те бях изпуснал, а още не се беше прибрала вкъщи — сви рамене и извади дългата си златна табакера. — Джърмейн обяви приема в последния момент, ала ще се появят много важни хора. Тя през този сезон е на върха. — Той прибра табакерата във вътрешния джоб на добре скроеното си тъмносиво сако и щракна запалката.

— Тази вечер не мога.

Доналд вдигна вежди и издуха облак дим.

— Защо? — огледа мократа й коса и тънкия халат. — Нали нямаш други планове?

Рут се изкушаваше да му възрази. Бе започнал да приема прекалено много неща за даденост.

— Това толкова ли е невероятно? — попита тя, като прикри раздразнението си с усмивка.

— Не, разбира се — той се усмихна обезоръжаващо. — Но, кой знае защо, не мисля, че имаш. Бъди сега добро момиче и облечи онази червена рокля. Джърмейн сто на сто ще е с някой от прочутите си костюми. Ти ще я накараш да прилича на палячо.

Рут замислено се вгледа в него.

— Ти май невинаги си мил, а?

— Нашият бизнес не е мила работа, скъпа.

Тя потисна въздишката си. Знаеше, че Доналд я харесва и без съмнение изпитва към нея привличане, ала се чудеше дали щеше толкова да я харесва или да изпитва такова привличане, ако не смяташе, че Рут му носи точки, когато е с някоя от неговите дрехи.

— Извинявай, Доналд, тази вечер не съм за прием.

— О, хайде, Рут… — той потупа с цигарата си по пепелника, пръв признак на нетърпение. — Всичко, което ще трябва да правиш, е да изглеждаш красива и да поговориш с някои от подходящите хора.

Тя едва овладя надигащото се раздразнение. Знаеше, че Доналд никога не бе разбирал изискванията и ограниченията на нейната професия.

— Доналд — подзе Рут търпеливо, — тази сутрин работя от осем часа. Уморена съм до смърт. Ако не си почина както трябва, утре няма да мога да съм на ниво. Имам отговорности към останалата част от трупата, към Ник и към себе си.

Той внимателно загаси цигарата си. Димът за момент увисна във въздуха, после отлетя през отворения прозорец.

— Не можеш да ми кажеш, че не общуваш с никого. Това е абсурдно.

— Не е толкова абсурдно — възрази тя и се приближи към него. — До премиерата остават три седмици. Приемите ще трябва да почакат до след това.

— А аз, Рут? — Доналд я привлече в прегръдките си. Под спокойната му любезна външност се долавяше гняв. — Колко дълго трябва да чакам аз?

— Никога не съм ти обещавала нищо, Доналд. Ти от самото начало знаеш, че за мен работата ми е най-важна. Както и твоята работа за теб.

— Означава ли това, че трябва да продължаваш да отричаш, че си жена?

Очите на Рут останаха спокойни, но тонът й бе леден.

— Не мисля, че го правя.

— Така ли? — той я притисна по-силно, точно както Ник няколко часа по-рано. Стори й се интересно, че двамата мъже предизвикват две толкова различни реакции. С Ник тя бе изпитала същия гняв и остро привличане. Сега чувстваше само нетърпение, примесено с умора.

— Доналд, едва ли отричам, че съм жена, като не спя с теб.

— Ти знаеш колко те желая — той я привлече по-близо. — Всеки път, когато те докосна, чувствам, че се поддаваш до определена точка. После спираш, сякаш си издигнала стена — в гласа му прозвуча безсилие. — Докога няма да ме допускаш до себе си?

Рут изпита чувство на вина. Знаеше, че Доналд говори истината, както знаеше, че не може да направи нищо, за да промени това.

— Извинявай, Доналд…

Той прочете в очите й разкаянието и смени тактиката. Отново я привлече към себе си и заговори тихо:

— Знаеш чувствата ми към теб, мила — устните му уловиха нейните бавно и настойчиво. — Можем да си тръгнем рано от приема, да донесем тук бутилка шампанско.

— Доналд, ти не… — започна тя, ала ново почукване на вратата я прекъсна. Объркана, Рут не си направи труда да погледне през шпионката, преди да свали веригата. — Ник? — вторачи се глуповато в него. В съзнанието й не остана нищо.

— На всеки ли отваряш? — попита Ник укорително и влезе, без да чака покана. — Косата ти е мокра — добави той и хвана цяла шепа. — И миришеш като първия дъжд през пролетта.

Сякаш гневните думи никога не бяха изговаряни, сякаш надигащата се, сдържана страст никога не я бе имало. Ник й се усмихваше и я гледаше самоуверено. Наведе се и я целуна по носа.

Тя се намръщи и събра мислите си.

— Не те очаквах.

— Минавах оттук — обясни той. — И видях, че свети.

Като чу гласа на Ник, Нижински скочи от масата и започна да се отърква в краката му. Ник се наведе, погали го веднъж от главата до опашката и се засмя, когато котаракът се вдигна на задни лапи, за да скочи в ръцете му. Изправи се, прегърнал мъркащия Нижински и забеляза в другия край на стаята Доналд.

— Здравейте — нямаше никаква видима промяна в неговата приветливост.

— Нали помниш Доналд — подзе припряно Рут. Чувстваше се виновна, че за момент напълно бе забравила за него.

— Естествено — Ник продължи лениво да чеше Нижински зад ушите. Като мъркаше шумно, котаракът погледна с блестящите си кехлибарени очи към Доналд. — Видях ваша рокля върху една наша обща приятелка, Сюзън Бойър — засия в белозъба усмивка. — И двете бяха изключителни.

Доналд вдигна вежди:

— Благодаря ви.

— Но ти не ми предлагаш питие, Рут? — забеляза Ник, все още усмихнат приятелски на Доналд.

— Извинявай — измърмори тя и машинално се обърна към малкия бар, който бе подредила на сгъваемата масичка в ъгъла. Взе водката и наля.

— Доналд?

— Скоч — отсече той, опитвайки се да запази някаква дистанция от веселата дружелюбност на Ник.

Рут му подаде уискито и се насочи към Ник.

— Благодаря — Ник пое чашата, седна на фотьойла и позволи на котарака да се завърти в скута му. Нижински се намести да спи. — Добре ли върви вашият бизнес?

— Да, достатъчно добре — отговори Доналд и отпи от уискито си, без да сяда.

— В есенната си колекция много използвате карето — Ник пиеше водката неразредена с истинско руско пренебрежение към силата й.

— Така е — във внимателно безстрастния глас на Доналд се прокрадна нотка на любопитство. — Не бих предположил, че се интересувате от женската мода.

— Аз се интересувам от жените — поясни Ник и отново отпи голяма глътка. — Обичам ги.

Това бе категорично заявление, което трябваше да се приеме за чиста монета. В него нямаше сексуален подтекст. Ник обичаше много жени, Рут знаеше това, и на много нива — от топлото, чисто приятелство, както отношенията му с Линдзи, до горещи, тлеещи връзки, както с общата им приятелка Сюзън Бойър. Любовните му истории бяха постоянна тема на клюкарските вестници.

— Струва ми се — прекъсна мислите й Ник, — че вие също обичате жените и това, което ги прави красиви, интересни. Личи си по вашите модели.

— Поласкан съм — Доналд се отпусна достатъчно, за да се разположи на дивана.

— Аз никога не лаская — отвърна Ник с бърза, крива усмивка. — Пилеене на думи. Рут ще ви каже, че съм много пестелив човек.

— Пестелив? — тя вдигна вежди и сви устни, сякаш опитваше думата на вкус. — Не, мисля, че по-точно е да се каже егоцентричен.

— Това дете едно време имаше много по-голямо уважение — съобщи Ник в празната си чаша.

— Да, когато бях дете — отвърна Рут предизвикателно. — Сега те познавам по-добре.

Той я погледна и нещо проблесна в очите му — гняв, предизвикателство, интерес, а може би и трите. Тя не бе сигурна и продължи да го наблюдава спокойно.

— Така ли? — измърмори Ник и остави чашата. — Човек би помислил, че ще има повече страхопочитание към мъже на нашата възраст — обърна се любезно към Доналд.

— Доналд не иска страхопочитание — възрази Рут, без да усеща колко бързо се бе разгорещила. — И не иска да мисля за него като за възрастен и мъдър.

— Има късмет — реши Ник. И двамата дори и не поглеждаха към мъжа, за когото говореха. — Значи няма да му се налага да съобразява очакванията си — нежно погали Нижински по гърба. Тя има и остър език.

— Само за малцина избрани — заяви Рут.

Ник наклони глава и я възнагради с обезоръжаващо очарователната си усмивка.

— Изглежда е мой ред да бъда поласкан.

Да го вземат дяволите, помисли тя вбесено. Винаги знае какво да отговори.

Изправи се царствено. Тялото й се раздвижи плавно под коприната на халата. Погледът на Доналд за момент се плъзна по него, ала очите на Ник останаха приковани към лицето й.

— И аз като теб — усмихна му се Рут студено — смятам, че ласкателството е пилеене на думи и време. Извини ме, ние с Доналд отиваме на прием. Трябва да се преоблека.

Изпита някакво удовлетворение от това, да му обърне гръб и да излезе. Затвори здраво вратата на спалнята. Нетърпеливо измъкна от гардероба червената рокля, извади от чекмеджетата бельо и натрупа всичко на леглото. Свали халата и понечи да го хвърли настрани, но чу, че вратата се отваря. Инстинктивно притисна с две ръце халата пред гърдите си и с разширени от изненада очи видя как Ник влезе и затвори зад себе си.

— Ти не можеш да влизаш тук — започна тя бързо, прекалено стъписана, за да се ядоса или смути.

Той прекоси стаята, без да й обръща внимание.

— Аз съм тук.

— Е, можеш просто да се обърнеш и да излезеш — Рут вдигна халата по-високо, осъзнала безпомощно, че е в доста неблагоприятно положение. — Не съм облечена — напомни тя ненужно.

Очите на Ник се плъзнаха бързо и без видим интерес по голите й рамене.

— Изглеждаш достатъчно скрита — очите му се върнаха към лицето й и се приковаха върху нейните. — Не ти ли е достатъчен един дванайсетчасов ден, Рут? Сутринта в осем имаш екзерсис.

— Знам в колко часа ми е екзерсисът — сопна се тя и внимателно пусна едната си ръка от халата, за да отметне назад косите си. — Нямам нужда да ми напомняш какъв ми е графикът, както и нямам нужда от твоето одобрение за това, как си прекарвам свободното време.

— Имаш нужда, когато това пречи на работата ти при мен.

Рут се намръщи:

— Нямаш причини да се оплакваш от моята работа.

— Не още — съгласи се той. — Ала аз искам най-доброто от теб, а ти едва ли можеш да ми го дадеш, ако се изтощаваш с тези глупави приеми…

— Аз винаги съм ти давала най-доброто от себе си — възрази тя. — Но откога е започнало да ти е достатъчно човек да ти дава всичките си сили? — понечи да се извърне, сети се, че халатът вече не я скриваше и кипна от гняв. — Би ли излязъл, ако обичаш?

— Аз вземам това, което ми трябва — заяви Ник, отново без да обръща внимание на молбата й. — Преди не чак толкова много години, милая, ти имаше желание да ми го дадеш.

— Това не е честно! — подигравката я жегна. — Още го имам. Когато работя, няма нищо, което не бих ти дала. Ала моят личен живот си е просто мой личен. Престани да се правиш на татко, Ник. Аз вече съм пораснала.

— Това ли искаш? — избликът на гняв я стъписа и Рут машинално направи крачка назад. — Значи за теб е важно да се отнасят с теб като с жена?

— Омръзнало ми е да се държиш с мен, сякаш съм още седемнайсетгодишна и готова да падна на колене всеки път, когато ти влезеш в стаята — ядоса се и тя. — Аз съм възрастен човек, който може да носи отговорността да се грижи за себе си.

— Възрастен човек — очите му се присвиха и Рут забеляза сигнали за опасност. — Да ти покажа ли как се държа с възрастните хора, които освен това случайно са жени?

— Не!

Но вече бе в прегръдките му, притисната към него. Това не бе силната, съкрушителна целувка, която би могла да очаква и да се бори срещу нея. Той я целуна така, сякаш знаеше, че тя ще му отвърне със същия плам. Това бяха мъжки устни, които търсеха женски устни. Нямаше нужда от настойчивост или насилие.

Устните на Рут се разтвориха срещу неговите. Мислите й, тялото й, целият й свят се съсредоточиха изцяло и единствено върху него. Ароматът от банята й се издигна между тях. Тя протегна ръце да го привлече по-близо и хавлията падна на пода. Ник плъзна длани надолу по голия й гръб почти както бе погалил котарака, с едно дълго, леко движение. Рут простена от удоволствие и се притисна по-близо.

А после, когато ръцете му тръгнаха нагоре, целувката стана по-дълбока, отвъд всичко, което тя познаваше и си представяше.

Главата й падна безсилно назад. Рут вплете пръсти в косата му и го привлече към себе си, настоявайки той да вземе всичко, което му предлагаше. Това бе тъмен, опасен свят, който тя никога не бе опитвала и копнееше за него. Докато дланите му я обхождаха, тялото й тръпнеше от горещо желание. Бе ги усещала безброй пъти върху себе си да я подкрепят, да я повдигат, да я учат. Ала сега нямаше музика, която да ги събере, нямаше предварително измислена хореография, само инстинкт и страст.

Когато почувства, че Ник я отдръпва от себе си, Рут се възпротиви и се опита да се притисне към него. Но ръцете му здраво хванаха раменете й и двамата се оказаха разделени.

Тя стоеше гола пред него, без да прави никакви опити да се прикрие. Знаеше, че той вече бе видял душата й. Нямаше смисъл да крие тялото си. Ник плъзна поглед по нея — бавно, внимателно, сякаш за да запамети всеки сантиметър. После потъмнелите му очи се върнаха към нейните и в тях пламтеше гняв. Без да каже нито дума, той се обърна и излезе.

Рут чу затръшването на входната врата и разбра, че си бе отишъл.