Нора Робъртс
Танцът на мечтите (11)

Единадесета глава

Дните минаваха — дълги, изтощителни дни, изпълнени с вълнения и разочарования. Рут работеше с Ник, докато той скицираше и изглаждаше тяхното па де дьо от „Корсар“. Хореографията трябваше да подхожда за камера, обясни й Ник. Ако танцът щеше да се записва от обектив, той трябваше да бъде изигран за обектив. Това бе съвсем различно от танцуването пред публика. Още по време на първата им репетиция тя разбра, че Ник си бе подготвил домашното. Той работеше ръка за ръка с телевизионния режисьор върху ракурсите и последователностите.

Дните на Рут бяха разпределени между екзерсиси и репетиции, ала нощите й често бяха празни. Задълженията на Ник като хореограф и артистичен директор го държаха постоянно зает. Трябваше да следи и другите репетиции, да уточни и другите танци, да провежда финансови срещи и среднощни съвещания с телевизионния екип.

На репетициите имаха малко време за тях двамата. Там те работеха като танцьор с танцьор или танцьор с хореограф, като свързваха движенията с музиката. Спореха, после достигаха до съгласие.

„Червената роза“ почти не им създаваше проблеми, въпреки че той промени някои детайли, за да съответстват по-добре на новата среда. „Корсар“ им отне повече време. Ролята напълно му подхождаше. Тя се оказа идеалният отдушник за неговите творчески пориви. Енергията му възбуждаше в Рут състезателен дух. Тя работеше упорито.

Ник критикуваше най-дребни подробности, като колко са разперени пръстите й, хвалеше ъгъла, под който е наведена главата й и искаше още. Жизнеността му сякаш непрекъснато се възраждаше и я принуждаваше да поддържа темпото или да изостане. На моменти Рут му се чудеше как го постига — безкрайното танцуване, напрегнатите съвещания.

Бе й казал, че ще имат за себе си нощите, но досега това не се получаваше. За пръв път, откак се нанесе в апартамента си, тя бе самотна. Откак се помнеше, собствената й компания й бе достатъчна. Отиде до прозореца и вдигна щорите. Погледна навън в тъмното и потрепери.

Стресна я почукване на вратата. Рут поклати глава. Не, това не можеше да е Ник, напомни си тя. Знаеше, че тази вечер той има две срещи. Погледна през шпионката и няколко секунди стоя с ръка на дръжката на вратата. Пое дълбоко въздух и отвори.

— Здравей, Доналд.

— Здравей, Рут — усмихна й се той. — Мога ли да вляза?

— Разбира се — тя отстъпи да му направи път и затвори вратата зад него.

Доналд бе облечен ежедневно и безупречно с кожено яке и кадифени панталони. Рут изведнъж осъзна, че бяха минали седмици, откак се бяха срещнали за последен път.

— Как си? — попита тя, като не намери какво друго да каже.

— Добре. Много съм добре.

Рут долови някаква скованост под самоуверената му поза. Това я успокои.

— Ела, седни. Искаш ли да пиеш нещо?

— Да, искам. Уиски, ако имаш — Доналд се приближи до един фотьойл и седна. Гледаше я как му налива уискито. — Ти няма ли да пиеш?

— Не — тя му подаде чашата и се разположи на дивана. — Току-що пих чай.

— Чух, че вашата трупа прави нещо за телевизията — той завъртя чашата в ръце, после отпи.

— Новините се разпространяват бързо.

— Шият ви се нови костюми — обясни Доналд. — За това се говори.

— Не се бях сетила — Рут подви крака под себе си. — Добре ли върви твоят бизнес?

Той вдигна поглед от чашата си и срещна очите й.

— Да. В края на месеца заминавам за Париж.

— Наистина ли? — тя му се усмихна приятелски. — Задълго ли?

— За две седмици. Рут… — Доналд се поколеба, после остави чашата си. — Бих искал да ти се извиня за нещата, които ти казах последния път, когато се срещнахме.

Очите й срещнаха неговите, спокойни и изпитателни. Тя кимна удовлетворено.

— Няма нищо.

Той изпусна дълго задържания въздух. Не бе очаквал такова лесно опрощение.

— Липсваше ми, че не те виждах. Надявах се да отидем на вечеря.

— Не, Доналд — отвърна Рут меко и го видя как се намръщи.

— Рут, аз бях разстроен и ядосан. Знам, че казах някои груби неща, но…

— Не е това, Доналд.

Той се вгледа в нея и въздъхна.

— Разбирам. Трябваше да се сетя, че има някой друг.

— Ние с теб никога не сме били повече от приятели — в гласа й нямаше нито извинение, нито гняв. — Не виждам защо това трябва да се променя.

— Давидов? — изсмя се на изненаданото й изражение.

— Да, Давидов. Откъде знаеш?

— Имам очи — отсече Доналд. — Нали го видях как те гледаше — той отново надигна уискито. — Предполагам, че добре си подхождате.

Тя не можа да сдържи усмивката си.

— Това комплимент ли е, или обида?

Доналд поклати глава и стана.

— Не съм сигурен — за момент я погледна настойчиво. Рут срещна очите му, без да трепне. — Сбогом, Рут.

Тя остана на мястото си.

— Сбогом, Доналд — видя го как прекоси стаята и затвори вратата зад себе си.

След малко отнесе недопитата му чаша в кухнята. Докато изливаше уискито в умивалника, мислеше за времето, което бяха прекарали заедно. Доналд я бе правил щастлива, нищо повече, нищо по-малко. Дали бе вярно, че някои жени са създадени за един мъж? Рут от тях ли беше?

Мислите й бяха прекъснати от още едно почукване. Тя прехапа устни. Последното, което искаше, бе още едно обяснение с Доналд. Решително се насочи към вратата и нагласи върху лицето си усмивка.

— Ник!

Той носеше две кутии, едната плоска, другата по-голяма, и бутилка вино.

— Привет, миленькая — пристъпи прага и успя да я целуне над кутиите.

— Но нали тази вечер имаше срещи? — Рут затвори вратата, а той остави кутиите на масата в столовата.

— Отмених ги — усмихна се Ник и я привлече към себе си. — Казах ти, че хората на изкуството имат право да бъдат темпераментни. — Целуна я дълго, за да компенсира кратката първа целувка.

— Имаш ли планове за тази вечер? — прошепна в ухото й.

— Ами… — тя остави думата да увисне. — Предполагам, че бих могла да ги променя… Ако имам подходящ стимул — бе толкова приятно той да я прегръща, да чувства устните му върху кожата си. — Какво има в кутиите?

— М-м-м. Това-онова… — той я отдръпна.

— Това е за по-късно — посочи към по-голямата кутия. — А това е за сега. — С царствен жест отвори плоската.

— Пица!

Ник се наведе и вдъхна със затворени очи аромата.

— Направо умирам! Бягай, донеси чинии, преди да е изстинала.

Рут се подчини.

— Утре ще ти я изкарам на репетицията — той взе виното. — Трябва ми отварачка.

— А какво има в другата кутия? — извика от кухнята тя, докато тропаше с чиниите.

— По-късно. Гладен съм — когато Рут се върна, натоварена с чинии и чаши, Ник все още държеше виното и се бе навел да поздрави Нижински. — И за теб ще има.

Докато го гледаше, тя имаше чувството, че сърцето й ще се пръсне.

— Толкова се радвам, че дойде.

Той се изправи и се усмихна.

— Защо? — взе от ръцете й отварачката.

— Обичам пица.

— Значи трябва да завладявам сърцето ти през стомаха, да? Това е стар руски обичай — тапата излетя с приглушен звук.

— Абсолютно! — Рут бързо прехвърли пицата от кутията в чиниите.

— Значи ще подскачаш по сцената като кюфте — Ник седна срещу нея и наля виното. — Изглежда, ще има време и за „Карнавал“. Ти ще танцуваш Коломбина.

— О, Ник! — с уста, пълна с пица, Рут се помъчи да преглътне и да каже още нещо.

— Допълнителните репетиции няма да ти позволят да затлъстееш.

— Да затлъстея!

— Не искам гърбът ми да се схване от вдиганията — той й се усмихна закачливо.

— Ами ти? — попита тя мило. — Кой иска да гледа Арлекин с шкембе?

— Моята обмяна на веществата никога няма да го позволи — заяви Ник самодоволно. Глътна пицата и посегна към виното. — Гледах филми — съобщи неочаквано. — Фред Астер, Джийн Кели. Такова движение. С подходяща работа на камерата може да се види какво значи танцьор. Въпросът е в ракурса.

— Гледал ли си „Един американец в Париж“? — Рут довърши своето парче пица и взе чашата си. — С удоволствие бих изиграла един степ.

— Нова постановка на мускулите — разсъждаваше на глас той, като гледаше през нея. — Би било интересно.

— Какво мислиш?

Очите му се върнаха към нейните и се фокусираха.

— Нов балет с някои от вашите типични американски движения. Това е за по-късно — тръсна глава, сякаш обмисляше идеята. — Е, хапни още малко — сложи в чинията й още едно парче пица. — Когато човек съгрешава, трябва да съгрешава със замах.

— Още един руски обичай? — попита тя с усмивка.

— Разбира се! — Ник допълни чашата й.

Довършиха пицата и дадоха цяло парче на котарака. Ник й разказа за програмата на репетициите, като разнообразяваше с клюки от групата, за да я развесели. Когато започна да я разпитва за танците във филмите, които не бе гледал, Рут се постара да му ги опише.

— Мислиш ли да напишеш този нов балет с идея за телевизионна постановка? — попита тя, докато разчистваха масата. — За някое от двете други предавания, за които си дал съгласие?

— Може би — отговори той неопределено. — Надин би искала и документален филм за трупата. Това се обсъжда. Научих някои неща, когато записваха „Ариел“ и други балети, ала камерите бяха винаги отстрани. А… — Ник потърси думата, която най-добре да изрази какво имаше предвид. — Отдалечени — продължи, удовлетворен: — Този път ще бъдат навсякъде, а този режисьор има повече познания за балета от всички други, с които съм работил. Има разлика — заключи той и се усмихна, когато Рут му връчи една чиния да я избърше. — Липсваше ми.

Тя вдигна очи към него. Прекарваха заедно часове наред всеки ден, но Рут знаеше какво имаше предвид Ник. Имаше нещо успокояващо в това, да стоят заедно в кухнята.

— Ти също.

— Може да си откраднем малко време, когато всичко това свърши, преди да започнат новите репетиции. Няколко дни — той остави чинията и докосна косите й. — Ще дойдеш ли с мен в Калифорния?

Неговата къща в Малибу, помисли тя и се усмихна.

— Да — забравила за чиниите, обви ръце около кръста му и го прегърна. За момент замълчаха, после Ник се наведе и целуна върха на главата й.

— Не искаш ли да видиш какво има в другата кутия?

Рут простена:

— Не мога да изям нищо повече.

— Още малко вино? — прошепна той и плъзна устни към челото й.

— Не — въздъхна тя. — Само теб.

— Ела тогава — отдръпна я от себе си и я хвана за ръка. — Толкова отдавна не сме били заедно.

Излязоха от кухнята, ала погледът й попадна върху неотворената кутия.

— Какво наистина има вътре?

— Мислех, че не те интересува.

Рут не можа да сдържи любопитството си и вдигна капака. Загледа се безмълвно.

Там, където би очаквала пищни сладкиши или огромна торта, лежеше мекото пухкаво палто от синя лисица, което бе пробвала в „Сакс“. Тя го докосна с върховете на пръстите си и погледна към Ник.

— От това не се пълнее — успокои я той.

— Ник! — Рут махна безпомощно с ръка и поклати глава.

— Много добре ти стоеше. Цветът подхожда на косата ти — хвана една шепа от косите й и ги пусна да паднат между пръстите му. — Меко е. Като теб.

— Ник… — Хвана ръцете му. — Не мога.

Той вдигна вежди:

— Нямам ли право да ти давам подаръци?

— Имаш, предполагам. — Въздъхна. — Не съм мислила за това. — Ник й се усмихваше и й бе трудно да му обясни логично. — Но не такъв подарък.

— Купих ти пица — напомни й той и поднесе ръката й към устните си. — Ти не възрази.

— Не е същото — простена тихо, защото устните му се плъзнаха към китката й. — Освен това ти изяде половината.

— Достави ми удоволствие — призна Ник. — Както ще ми достави удоволствие да те гледам с това палто.

— Прекалено е скъпо.

— А, значи мога да ти купувам само евтини подаръци — той вдигна ръкава й и целуна вътрешната страна на лакътя.

Тя се намръщи.

— Престани да ме правиш на глупачка.

— Нямаш нужда от моята помощ — преди да бе успяла да отговори, Ник я привлече по-близо и я накара да замълчи. — Мислиш ли, че палтото е грозно?

— Не, разбира се, че не. Страхотно е! — Рут с въздишка облегна глава на рамото му. — Ала не трябва да ми купуваш нищо.

— Да трябва? Не — прокара ръка по гърба й и по извивката на бедрата. — Нещата, които трябва да правя, ги знам. Това е нещо, което сам решавам да правя — отдръпна я и отново й се усмихна. — Хайде, пробвай го.

Тя внимателно се вгледа в него. Жестът бе щедър, импулсивен и типично в негов стил. Как можеше да му откаже?

— Благодаря — промълви толкова сериозно, че той се засмя и я прегърна.

— Отново ме гледаш като бухал, много сериозно и много мъдро. А сега, моля те, нека видя как ти стои.

Ако Рут имаше някакви съмнения, това „моля те“ ги изтри. Бе сигурна, че може на пръстите на едната ръка да преброи колко пъти Ник се е обръщал лично към нея с тази дума. Без повече колебания бръкна в кутията. Пръстите й потънаха в меката кожа.

— Страхотно е, Ник. Наистина е страхотно…

— Не върху халата, милая — поклати глава той, когато Рут се опита да го облече. — Никой не носи кожено палто върху син плюшен халат.

Тя му хвърли един поглед и развърза колана на кръста си. Смъкна халата и бързо облече палтото. Ник почувства как стомахът му се свива от бързо проблесналата й голота. Тъмните й коси падаха върху синкавобялата кожа. Очите й светеха от възбуда.

— Трябва да видя как изглежда — Рут се обърна с намерението да изтича в банята.

— Обичам те.

Тя замръзна. Чувстваше се останала без дъх, сякаш бе паднала лошо на сцената. Въздухът просто не можеше да си пробие път през дробовете. Пръстите й се бяха впили в кожата толкова силно, че я боляха. Не можеше да ги отпусне. Бавно, много бавно се обърна към него. Гърлото й се бе свило, така че когато успя да проговори, гласът й бе дрезгав.

— Обичам те. На английски. Казвал съм ти го и преди на руски. Я тебя люблю.

Рут си спомняше тези думи, прошепнати в ухото й, докато той я любеше, когато я прегръщаше преди заспиване. Коленете й започнаха да треперят.

— Не знаех какво значат.

— Сега знаеш.

Тя го погледна. Чувстваше, че треперенето се разпространява.

— Страх ме е — прошепна. — Толкова дълго съм чакала да чуя това, а сега съм ужасена. Ник… — преглътна, а очите й се напълниха със сълзи. — Струва ми се, че краката ми не могат да се помръднат.

— Към мен ли искаш да тръгнеш, или в обратна посока?

Въпросът му я успокои. Може би и той се страхуваше. Тръгна напред. Когато стигна до него, изчака гласът й да укрепне.

— Как да го кажа на руски? — попита Рут. — Искам първо да го кажа на руски.

— Я тебя люблю.

— Я тебя люблю, Николай — запъна се с произношението. Преди да се окаже притисната към него, видя как в очите му запламтяха чувства. — Я тебя люблю — повтори. — Обичам те.

Устните му бяха върху косите й, по бузите и очите, после собственически се спуснаха върху нейните.

— Она моя — произнесе Ник почти свирепо. — Тя е моя.

Коженото палто се спусна на пода.