Нора Робъртс
Танцът на мечтите (10)

Десета глава

Френси хвана Рут за ръката, докато се готвеха за сутрешния екзерсис.

— Къде изчезна вчера? — поинтересува се тя и я издърпа към станката.

— Вчера ли? — Рут не успя да сдържи усмивката си. — О, ходих да зяпам по витрините.

Френси я погледна многозначително.

— Сигурно. Запознай ме някой път с него — изражението й стана замислено, ала бързо продължи: — Чу ли новините?

Рут изпълняваше плие, докато залата продължаваше да се пълни. Очите й се насочиха към Ник, който бе в отсрещния ъгъл с няколко балерини от ансамбъла.

— Какви новини? — как грее слънцето в косата му, помисли тя, сякаш го привлича.

— За телевизията — Френси се включи в ритъма на Рут, така че главите им оставаха на едно ниво. — Нищо ли не си чула?

— Лия спомена нещо — Рут си спомни посещението преди представлението и потърси с поглед блондинката. — Но ми казаха, че още нищо не е решено.

— Е, моето момиче, вече е решено — Френси с удовлетворение забеляза, че вниманието на Рут изцяло се насочи към нея.

— Така ли?

— Надин е свършила огромна работа — тя се наведе да оправи калците си. — Разбира се, пусна пред носовете им най-важния човек.

Рут напълно разбираше, че приятелката й говори за Ник. Очите й отново прескочиха към него.

Сега той говореше с Лия, която жестикулираше с гъвкавите си ръце да подчертае думите си.

— Каква работа?

— Два часа — съобщи с удоволствие Френси. — В най-гледаното време. А Ник практически има пълна артистична свобода. В края на краищата, той е име, и не само в света на балета. Дори хора, които не могат да различат плие от пирует, са чували за Давидов. Това е нещо като поредица, в която той се е съгласил да направи още два проекта. Всъщност те искат него. Само си помисли какво може да означава това за трупата! — Френси се вдигна на палци. — До колко хора можем да достигнем за два часа по телевизията в сравнение с всички, които ни гледат през цял един сезон на сцената! О, Господи, надявам се да получа танц! — отпусна се в плие. — Заради този шанс съм почти готова да се върна в ансамбъла. Ти ще танцуваш „Червената роза“ — въздъхна тя завистливо.

Рут бе доволна, че дойде време да започне екзерсисът.

Бе й трудно да се съсредоточи. Тялото й откликваше на командите и броенето, а съзнанието й се втурваше в десетки посоки. Защо не й бе казал?

Ръката й бе облегната на станката. Мадам Максимова ги водеше през стъпките. Рут знаеше, че Ник стои точно зад нея.

Бяха заедно през целия вчерашен ден… И тази сутрин. Не й каза нито дума. Щеше ли да танцува? Кракът й се вдигаше и спускаше в атитюд. Щеше ли да пречи това, което се бе случило между тях?

Докато излезе от групата, за да се упражнява самостоятелно в центъра, тя се опитваше да мисли логично. Бе минала по-малко от седмица, откак той й каза, че нещата още не са уредени. Мъчеше се да си спомни какво друго й бе казал, в какво точно настроение беше. Бе нервиран, защото изпълнението й не бе добро. Бе загрижен защо е разстроена. Ядоса се, когато Рут отказа да издаде името на човека, от когото бе изтекла информацията.

Какво бе направил Ник? Бе щракнал с пръсти и й бе казал, че точно толкова го интересува какво му говори тя. Той даваше тон, тя танцуваше. Бе толкова просто. Рут намръщено изпълни комбинацията. Обаче защо изглежда всички научаваха нещата преди нея? В един момент Ник й казваше, че е най-добрата балерина в трупата, в следващия момент дори не си правеше труда да я осведоми за най-важния проект на трупата през годината.

Как можеше човек да разбере такъв мъж? Не можеше, напомни си тя. Обърна глава и го погледна право в очите. Това бе Давидов.

Ник посрещна погледа й малко озадачено, ала темпото внезапно се ускори от адажио до алегро и изискваше цялото им внимание.

— Благодаря ви — каза половин час по-късно мадам Максимова на облените в пот тела. Гласът й, помисли Рут за миг, бе много по̀ руски, отколкото на Ник, въпреки че бе живяла четиридесет години в Америка.

— Бих искал да се срещна с цялата трупа на сцената след петнайсет минути.

Рут вдигна очи и улови погледа на Ник в огледалото. Залата веднага забръмча. Танцьорите започнаха да излизат във възбудени групи. Давидов бе направил съобщение. Рут преметна чантата си през рамо и се запъти след тях.

— Един момент, Рут. — Тя послушно спря. Това й бе дотолкова дълбоко насадено, че не би могла да направи нищо друго. Той каза на балетмайсторката нещо тихо на руски, от което тя се засмя — огромно постижение — после кимна отривисто и излетя от стаята, сякаш костите й бяха с четвърт век по-млади, отколкото Рут знаеше.

Ник се приближи до Рут, като разсеяно въртеше кърпата в ръцете си.

— Умът ти не беше в час.

— Така ли?

Ник забеляза изпитателния й поглед. Както обикновено, той го обърка.

— Тялото ти се движеше, но очите ти бяха някъде далеч. Къде?

Тя го гледа още няколко секунди, докато търсеше най-добрия начин да постави въпроса си. Спря се на прямотата.

— Защо не ми каза за плановете за телевизията?

Ник вдигна вежди. Това бе жест на възмущение.

— А защо трябваше да ти казвам?

— Аз съм прима балерина на трупата.

— Да — той замълча. — Ала това не отговаря на моя въпрос.

— Изглежда, всички знаят подробностите — Рут го погледна разгневено. — Сигурна съм, че нашироко се обсъждат в ансамбъла.

— Много е вероятно — съгласи се Ник и преметна кърпата върху раменете си. — Това едва ли е тайна, а тайните винаги се обсъждат нашироко в ансамбъла.

— Можеше сам да ми го кажеш — гневеше се тя, настръхнала от високомерието му. — Миналата седмица те питах.

— Миналата седмица още не беше уточнено.

— Със сигурност е било уточнено вчера, а ти не ми каза нито дума.

Рут видя как веждите му се спуснаха — сигнал за опасност. Когато заговори, студеният му тон бе още един сигнал.

— Вчера ние бяхме просто един мъж и една жена — вдигна ръце и хвана краищата на кърпата. — Мислиш ли, че понеже сме любовници, трябва да имам към теб специално отношение като към балерина?

— Разбира се, че не! — очите й се разшириха от искрена изненада. Тази мисъл просто никога не й бе минавала през ума. — Как можа да си го помислиш?

— А — кимна той, — разбирам. Значи аз трябва да вярвам в твоята почтеност и да я уважавам, докато моята е под въпрос.

— Никога не съм имала предвид… — подзе тя, но Ник я спря с царствено махване на ръката.

— Иди си вземи душ. Вече имаш само десет минути — излезе от залата и я остави със зяпнала уста.

Когато Рут се втурна задъхана в театъра, членовете на трупата вече седяха по широката сцена или бяха скупчени в ъглите. Тя седна до Френси.

— И така… — Ник й хвърли един бърз поглед. — Струва ми се, че вече сме всички.

Той стоеше в средата на сцената, пъхнал ръце в джобовете на сивия си анцуг. Косата му още бе влажна от душа. Всички очи бяха приковани към него. Надин седеше на един стол отдясно на него, облечена в безупречно скроен светлосин костюм.

— Повечето от вас изглежда знаят поне най-общо за нашите планове да направим предаване по кабелната телевизия — очите му обгърнаха групата, като за кратко се спряха върху Рут. — Ала ние с Надин сега ще ви запознаем с подробностите — погледна към Надин, която скръсти ръце и започна: — Трупата ще направи двучасово представяне на балета. То ще бъде записвано тук в продължение на две седмици, като се започне след месец. Естествено, имаме намерение да включим много танци от балетите в нашия репертоар. Ник и аз, заедно с Марк и Мариан — погледна тя бързо към двамата хореографи — сме съставили предварителната програма. Разбира се, ще работим с телевизионния режисьор и персонала върху ограниченията във времето и така нататък — направи изразителна пауза. — Няма нужда да ви казвам колко важно е това за трупата и че очаквам от всеки от вас най-доброто.

Надин замълча. Ник се обърна да вземе една папка от пъна, останал от декорите на „Спящата красавица“.

— Репетициите започват веднага — заяви той и започна да чете списъка на танците, ролите и залите за репетиции.

Програмата бе разнообразна, реши Рут, като се опитваше да не седи със затаен дъх. От „Лешникотрошачката“ на Чайковски — Френси приглушено изписка, като чу името си в ролята на Бонбонената фея — до „Родео“ на де Мил. Очевидно Ник искаше да покаже многообразието и универсалността на балета.

Бяха определени хореографите, бяха изброени сцените. Рут облиза устните си. Лия бе Аврора и Жизел, две сладки роли, но напълно очаквани. Кийл Лоуъл щеше да й бъде партньор и като Принц Чарминг, и като Албрехт. Една млада балерина от ансамбъла тихо заплака, когато получи първата си солова партия.

Ник продължаваше да чете, без да вдига поглед.

— Рут, Гран па де дьо от „Червената роза“ и па де дьо от второ действие на „Корсар“. Партньор ще й бъда аз.

Рут бавно изпусна въздуха си и усети как от раменете й пада товар.

— Ако времето позволи, ще направим и сцена от „Карнавал“.

Той продължи да чете със своя тих, мелодичен глас, ала Рут вече почти не го слушаше. Можеше и тя да се разплаче като младата балерина. За това бе работила. Това бе плодът на почти две десетилетия обучение. И въпреки това, дори през радостта чувстваше гнева му.

Той не разбира, помисли Рут, смутена от бързите му непостоянни настроения. И е толкова твърдоглав, че не знам как да му обясня. Сви колене към брадичката си и внимателно се вгледа в него.

Странно, при всичката щедрост на душата си Ник не даваше доверието си лесно. Намръщи се. Аз също, осъзна тя внезапно. Имаме проблем. Опря брадичка на коленете си. И още не съм сигурна как ще го разреша.

Следващите седмици нямаше да са леки, нито лично, нито професионално. В личен план Рут знаеше, че двамата с Ник ще трябва да решат какво искат един от друг и какво всеки от тях може да даде на другия. Изостави този проблем, малко уплашена от него.

Професионално това щеше да е един изнурителен период. Ник бе достатъчно труден като хореограф или режисьор, но като партньор бе самият дявол. Той не приемаше нищо, освен съвършенство и никога не проявяваше каквато и да е любезност, когато показваше неудоволствието си от нещо по-малко. И въпреки всичко Рут бе готова да ходи по жарава, за да танцува с него.

Репетициите щяха да са изтощителни за всички. Времето бе малко, очакванията големи, а голяма част от трупата всяка вечер през следващите две седмици щеше да изпълнява „Спящата красавица“. Нервите и мускулите щяха да са опънати. Вечер щяха да докуцукват до вкъщи, за да натопят крака в легени с лед или гореща вода. Щяха да разтриват схванатите мускули на партньорите си и да живеят на кафе и нерви. Ала щяха да тържествуват — те бяха танцьори.

Когато Ник свърши, Рут се изправи заедно с другите. Като видя, че той вече е зает с Надин, тя се насочи към малката репетиционна зала, която бе определил за нея. Остави вратата отворена. Другите танцьори се движеха на тълпи по коридора. Чуваха се разговори и повишени гласове. От друга зала вече се чуваше музика. Стравински.

Рут отиде до пейката да си обуе палците. Погледна ги разсеяно. Щяха да изкарат още два-три дни, помисли тя. Носеше ги едва отпреди седмица. Колко ли чифта бе сменила вече тази година? И колко ли метра атлаз? Кръстоса панделките над глезена си и вдигна поглед, когато в залата влезе Ник. Той затвори вратата зад себе си и двамата бяха откъснати от музиката и гласовете.

— Ще започнем с „Корсар“ — съобщи Ник и седна на пейката. — Засега ще работим без акомпанимент. Те са на хонорар, а аз още не съм уредил нещата — свали си анцуга и остана само по клин и трико.

— Ник, искам да говоря с теб.

— Оплаквания ли имаш? — той си обу калците.

— Не. Ник…

— Значи си доволна от ролите, които съм ти определил? Започваме — стана и Рут също се изправи.

— Не се дръж с мен като звезда — предупреди го тя.

Той вдигна вежди и се вгледа в нея със студените си сини очи.

— Аз наистина съм звезда.

— Ти, освен това, си и човешко същество, но не става въпрос за това — чувстваше как я завладява гневът, който си бе заповядала да обуздае.

— А за какво става въпрос? — попита Ник прекалено мило.

— Това, което ти казах тази сутрин, няма нищо общо с разпределението на ролите — опря ръце на кръста си, готова да си пробие път през стената, която той бе издигнал между тях.

— Така ли? Тогава може би ще ми кажеш с какво има общо. Аз си имам достатъчно работа.

Очите й пламнаха.

— Върви тогава да си я вършиш. Аз ще репетирам сама — обърна се, ала в същия момент Ник я извъртя обратно.

— Аз казвам кога и с кого ще репетираш — очите му бяха също толкова горещи, колкото и нейните. — Сега казвай каквото ще казваш, за да започваме работа.

— Добре — Рут измъкна рязко ръката си. — Не ми харесва да ме държиш в неведение за това. Мисля, че трябваше да го чуя от теб, направо. Това, че сме любовници, няма нищо общо. Ние сме балетни партньори, професионални партньори. Ако можеш да кажеш на половината трупа, защо не и на мен? — спря само колкото да си поеме дъх. — Не ми харесва как трябва да научавам новините, първо от Лия, а сега…

— Значи беше Лия — прекъсна той тихо тирадата й.

Тя въздъхна безпомощно. Гневът я бе накарал да му каже онова, което си бе обещала никога да не казва.

— Няма значение — подзе Рут, но Ник отново я спря с махване на китката.

— Не бъди глупава — скара й се нетърпеливо. — Няма извинение за една балерина, която нарочно разстройва друга преди представление. Нали няма да ми кажеш, че не е било нарочно? — изчака, като наблюдаваше лицето й. Тя отвори уста и отново я затвори. И при най-добри обстоятелства не умееше да лъже добре. — Тогава не се преструвай, че няма значение — заключи той.

— Добре — отстъпи Рут. — Ала това е минало. Няма смисъл сега да се ровиш.

Ник за момент се замисли. Очите му бяха мрачни и далечни. Рут много добре знаеше, че бе способен безмилостно да наказва.

— Не — каза той най-после. — В момента имам нужда от нея. Нямаме никой друг, който прави Аврора така добре, но… — замълча и тя разбра, че всичките му мисли бяха насочени към работата.

Ник щеше да намери начин да накаже Лия и да направи така, че неговата Аврора да продължи да танцува. Желязна ръка в кадифена ръкавица, помисли Рут тъжно. Това бе Давидов.

— Във всеки случай — обади се тя и отново привлече вниманието му, — всъщност не става дума за Лия, нали?

Ник фокусира погледа си върху нея и кимна.

— Така е. Щеше да ми казваш за какво става дума.

Вече по-спокойна, Рут се овладя.

— Ядосах се, когато тази сутрин научих, че нещата са уредени. Предполагам, че се почувствах изолирана. Ние не сме говорили разумно за балета от онази вечер, когато репетирахме заедно „Червената роза“. Тогава бях сърдита.

— Исках те — обясни той простичко. — Беше трудно.

— И за двама ни — тя пое дълбоко въздух. — Никога не съм мислила, че професионално ще се отнасяш по-различно към мен, защото сме станали любовници. Не бих понесла тази мисъл. Ала бях нервна заради разпределението на ролите. Винаги съм нервна за това.

— Вероятно е било неразумно от моя страна да го кажа.

Рут се усмихна. Такова признание от Давидов бе по-близо до извинение, отколкото се бе надявала.

— Вероятно — съгласи се тя.

Той вдигна вежди:

— И все пак имаш проблеми с уважението към по-възрастните.

— Как така?

— Изкушаваш ги — привлече я в прегръдките си и я целуна, дълго и силно. — Сега, ще ти го кажа веднъж, така че да го разбереш — отдръпна я от себе си, но задържа ръце на раменете й. — Определих те за своя партньорка, защото избрах да танцувам с най-добрата. Ако не беше такава балерина, щях да танцувам с някоя друга. Ала въпреки това нощем щях да желая теб.

— Само нощем? — възмути се Рут и пристъпи напред.

Ник погали раменете й.

— За известно време ще имаме за себе си само нощите — отново я целуна, бързо, грубо и собственически. — А сега ще танцуваме.

Отидоха в центъра на залата, обърнаха се към огледалата и започнаха.