Жозеф Бедие
Романът за Тристан и Изолда (16) (възобновен от Жозеф Бедие)

XVI
Кахердин

Кралицата пее тъй нежно,

с глас чуден поема нарежда.

Под нейните пръсти прекрасни

и арфата нежно приглася.

(Томас)

Няколко дни по-късно дук Хоел, неговият сенешал, всичките му ловци, Тристан, Изолда Белоръката и Кахердин излезли заедно от замъка, за да отидат на лов втората. По един тесен път Тристан яздел отляво на Кахердин, който държал с дясната си ръка юздата на гиздавия кон на Изолда Белоръката. Не щеш ли, конят цопнал в една локва. Край копитото бликнала вода, която пръснала чак под дрехите на Изолда и я измокрила; тя усетила студените пръски високо над коляното; леко извикала и с едно бодване на шпорите препуснала напред, смеейки се така високо и звънко, че Кахердин пришпорил коня си след нея, настигнал я и я попитал:

— Мила сестро, защо се смеете?

— Хрумна ми една мисъл, скъпи братко. Когато тази вода плисна към мен, аз й казах: „Вода, ти си по-дръзка от храбрия Тристан, който никога не е бил толкова смел!“ Затова се изсмях. Но аз май много се разприказвах, братко, и се разкайвам за това.

Изненадан, Кахердин така живо настоял, че най-после я принудил да му разкаже истината за брачните си нощи.

В това време Тристан ги настигнал и тримата мълчаливо яздили чак до ловната къща. Там Кахердин повикал Тристан на разговор и му рекъл:

— Сеньор Тристан, моята сестра ми разказа истината за брачните си нощи. Аз се държах с вас като побратим и ви имах за свой другар, но вие изневерихте на честната си дума и опозорихте моя род. Отсега нататък, ако не уважите молбата ми, то знайте, че ви призовавам на двубой.

Тристан му отговорил:

— Да, аз дойдох при вас, за да ви направя нещастни. Но чуй моята мъка, мили мой приятелю, братко и друже, и може би ще утешиш сърцето си. Знай, че аз имам една друга Изолда, по-хубава от всички жени, която страдаше и още страда за мен. Наистина, сестра ти ме обича и почита; но заради любовта си към мен другата Изолда се отнася с много по-голяма почит към едно куче, което й пратих, отколкото сестра ти към мен. Ела, да оставим този лов, първи след мен, където те водя; ще ти разкажа своя злощастен живот.

Тристан дръпнал юздата, за да обърне коня си и го пришпорил. Кахердин препуснал след него. Без да си кажат нито дума, те стигнали до най-глухото място в гората. Там Тристан разкрил живота си пред Кахердин. Разказал как на път през морето изпил любовта и смъртта; разказал за предателството на бароните и джуджето, за това как завели кралицата на кладата, как я предали на прокажените и за любовта на двамата в пустата гора; как я върнал на крал Марк и как, след като избягал от нея, поискал да обикне Изолда Белоръката; как осъзнал, че отсега нататък не ще може да живее, нито да умре без кралицата.

Кахердин мълчал и се чудел. Той чувствувал как гневът му неволно се уталожва.

— Приятелю — казал той накрая, — чувам мъдри думи, вие трогнахте състрадателното ми сърце; защото сте преживели такива мъки, от които бог пази всеки мъж и всяка жена! Да се върнем в Кархес: след три дни ще ви кажа, ако мога, какво съм намислил.

* * *

В стаята си в Тинтажел Изолда Русокосата въздиша по Тристан и го зове. Тя няма друга мисъл, друга надежда и друг копнеж, освен винаги да го обича. Към него лети всяко нейно желание, а от две години ни вест, ни кост от него. Къде е той? В коя страна? Жив ли е поне?

Изолда Русокосата е седнала в стаята си и пее тъжна поема за любовта. Тя нарежда как Гюрон внезапно бил хванат и убит заради любовта си към дамата на своето сърце, която обичал над всичко; как графът с хитрост накарал жена си да изяде сърцето на Гюрон и как тя се терзаела след това.

Кралицата пее нежно и приглася с арфата. Ръцете й са прекрасни, поемата — хубава, мелодията — тиха и гласът й — нежен.

Но ето, неочаквано се явил Кариадо, някакъв богат граф от далечен остров. Той дошъл в Тинтажел да предложи на кралицата своето благоразположение и неведнъж след заминаването на Тристан я търсел да й се обяснява в любов. Но кралицата отблъсквала молбата му и я намирала за лудост. Той бил красив рицар, горделив и високомерен, доста сладкодумен, но бил по-голям герой сред жените, отколкото в боя. Той заварил Изолда, че пее поемата и приглася с арфата. И я заговорил, смеейки се:

— Госпожо, каква тъжна песен, тъжна като песента на морския орел! Не сте ли чували, че песента на морския орел вещае смърт? Вероятно вашата песен предвещава моята смърт; защото аз умирам от любов по вас!

— Дано да е така — отвърнала Изолда. — Много ми се иска песента ми да предсказва вашата смърт, защото никога не сте идвали при мен, без да ми носите някаква тъжна вест. Вие винаги бяхте за мен морски орел или кукумявка с вашите злословия за Тристан. Днес каква лоша вест ще ми кажете пак?

Кариадо й отвърнал:

— Кралице, вие сте ядосана, без да знам защо; но луд е, който се гневи от думите ви. Каквато и смърт да ми вещае морският орел, ето злокобната вест, която ви праща кукумявката: вашият приятел Тристан е загубен за вас, Изолда. Той се е оженил в друга страна. Отсега нататък можете да си търсите друг, тъй като той презира любовта ви. Жена му е с голяма почит, Изолда Белоръката, дъщеря на бретонския дук.

Кариадо си отишъл сърдит. Изолда Русокосата навела глава и заплакала.

* * *

На третия ден Кахердин повикал Тристан:

— Приятелю, посъветвах се със своето сърце. Да, ако сте ми казали истината, животът ви в тази страна е лудост и безумие и нищо добро няма да излезе от него нито за вас, нито за сестра ми Изолда Белоръката. Затова чуйте съвета ми. Ще отплаваме заедно за Тинтажел, вие отново ще видите кралицата и ще разберете дали още тъгува за вас и ви е вярна. Ако ви е забравила, тогава може би моята сестра Изолда, скромната, прекрасната, ще ви стане по-скъпа. Аз ще дойда с вас: пали съм ваш побратим и ваш другар!

— Братко — казал Тристан, — право думат хората: сърцето на мъжа струва колкото цялото злато на богато кралство.

Скоро Тристан и Кахердин взели по една тояга за из път и наметнали плащове като пилигрими, сякаш искали да се поклонят на светите мощи по далечни земи. Сбогували се с дук Хоел. Тристан взел със себе си Горвенал, а Кахердин — своя оръженосец. Тайно подготвили един кораб и отпътували за Корнуол.

* * *

Духал лек попътен вятър, така че една сутрин призори те стъпили на брега, недалеч от Тинтажел в малък и пуст залив, близо до замъка на Лидан. Без съмнение, Динас от Лидан, добрият сенешал, ще ги подслони там и ще запази в тайна пристигането им.

На разсъмване двамата другари тръгнали нагоре към Лидан, когато забелязали, че след тях идвал някакъв конник, чийто кон се движел с бавна стъпка. Те се скрили зад близките шубраци, но човекът преминал край тях, без да ги види, защото дремел на седлото. Тристан го познал.

— Братко — прошепнал той на Кахердин, — та това е самият Динас от Лидан. Той спи. Вероятно се връща от посещение при своята приятелка и все още мисли за нея; няма да е учтиво, ако го събудим, но ти върви след мен издалеко.

Той настигнал Динас, внимателно хванал коня за юздата и безшумно тръгнал край него. Най-сетне една погрешна стъпка на коня събудила спящия ездач. Той отворил очи и не можел да повярва, че вижда Тристан:

— Това си ти, това си ти, Тристан! Благословен да е часът, в който отново те виждам: толкова дълго те чаках!

— Бог да ви поживи, приятелю! Какви вести ще ми кажете за кралицата?

— Уви! Лоши вести! Кралят я обича и всякак я обгражда с почести, но след твоето заточение тя вехне и плаче за теб. Ах! Защо ти е да се връщаш при нея? Или пак искаш да я обречеш на смърт, и нея, и себе си? Смили се над кралицата, Тристан, остави я на спокойствие!

— Приятелю — казал Тристан, — направете ми услуга: скрийте ме в Лидан, занесете й писмо от мен и направете така, че да я видя поне веднъж, един-единствен път.

Динас отговорил:

— Аз съчувствувам на моята господарка и ще й предам писмото ти само ако зная, че тя все още ти е по-скъпа от всички жени на света.

— Ах! Сеньор! Кажете й, че тя и сега ми е най-скъпата от всички жени на света и това е самата истина.

— Щом е тъй, ела с мен, Тристан, ще ти помогна с каквото мога.

В Лидан сенешалът подслонил Тристан, Горвенал, Кахердин и оръженосеца му, а когато Тристан разказал дума по дума приключенията си, Динас заминал за Тинтажел да научи новини от двореца. Разбрал, че след три дни кралица Изолда, крал Марк, цялата придворна свита, всички оръженосци и ловци ще напуснат Тинтажел и ще се настанят в замъка сред Бялата степ, където били подготвени големи ловни хайки.

Тогава Тристан поверил на сенешала пръстена със зелен яспис и писмото, което тон трябвало да предаде на кралицата.