Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- ???? (Обществено достояние)
- Форма
- Притча
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,3 (× 4гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD(2011 г.)
Издание:
Дао притчи
Българска, първо издание
Съставител: Елица Тодорова, 2008
Редактор: Юлиан Антонов
Дизайн на корицата: Миглена Деянова
Компютърно оформление: Миглена Деянова
Формат 16/60/84
Обем 12 п.к.
ISBN 978-954-607-769-1
Издателска къща ЛИК, 2008
История
- —Добавяне
Джуан Дзъ казал на Творящия Благо:
— Конфуций проповядвал шестдесет години, а на шестдесетата година се промени. Онова, което отначало наричал истина, накрая обявил за погрешно. Той още не е разбрал, дали петдесет и девет години не е отричал това, което днес нарича истина?!
— Конфуций е изпълнен с желание да се труди, той се прекланя пред знанията, — казал Творящият Благо.
— Конфуций се е отказал от това, но още не е обявил отказа си, — казал Джуан Дзъ. — Думите на Конфуций са: „Човекът получава от великата основа способностите си, а след това и разума, за да се роди. Когато пее, трябва да спазва тона, когато говори, трябва да спазва правилата. Ако ме е грижа за ползата и справедливостта, то с любовта и омразата, с истината и грешното покорявам само хорските усти; а за да покоря сърцата им, трябва да имам куража да им се противопоставя и тогава да определя установките в Поднебесната. Уви! Уви! Не мога да постигна това“.