Дружбата на четиримата

Принасящият Жертви, Носачът, Орачът и Идващият, се заговорили и ето какво си казали:

— Бихме се сприятелили с онзи, който може да счита небитието за глава, живота — за гръбнак, а смъртта — за опашка; с онзи, който разбира, че раждането и смъртта, съществуването и гибелта правят едно цяло.

Четиримата се погледнали един друг и се засмели. Нито един от тях нямал възражения в сърцето си и те станали приятели.

Но изведнъж Носачът се разболял и Принасящият Жертви отишъл да го види.

— Колко е величествено онова, което създава нещата, — възкликнал болният, — онова, което ме направи толкова прегърбен!

Върху гърбицата му пораснал цирей. Вътрешностите му се събрали в горната част на тялото, брадичката му стигала до пъпа, раменете му станали по-високи от темето, малкото коса на тила му гледала право към небето. Ефирът, силите на топлината и студа в него се объркали, но сърцето му оставало леко и безгрижно. Докуцукал до кладенеца и видял отражението си в него, казал:

— Колко жалко! Какъв гърбушко ме направи онова, което създава нещата!

— Не ти ли харесва?

— Не, как би могло да не ми харесва? Ако, да речем, лявата ми ръка се бе превърнала в петел, тогава трябваше да кукуригам посред нощ. Ако, да речем, дясната ми ръка се бе превърнала в арбалет, тогава трябваше да убивам птици за да ям. Ако, да речем, моят кръст се бе превърнал в каручка, а душата ми — в кон, биха ме ползвали за превоз. Има време за придобиване на живот, а загубата му следва неговото течение. Ако се задоволиш с отреденото ти време и във всичко следваш естествения процес, няма да те спохожда нито тъга, нито радост. Това е, което древните са наричали освобождаване от привързаност. Онези, които не могат да се освободят, са привързани към нещата. Но нали нещата не могат да превъзмогнат природата. Как бих могъл да се отнасям с неодобрение към това?

Но внезапно се разболял Идващият. Той се задушавал в предсмъртни мъки, а жена му и децата му стояли наоколо и го оплаквали.

Когато дошъл да го види, Орачът ги сгълчал:

— Махнете се от пътя му! Не безпокойте оногова, който се трансформира! — И облегнат на рамката на вратата, казал на умиращия: — Колко величествено е сътворението на нещата! Какво ще стане сега от теб? Къде ще те пратят? Ще бъдеш ли черен дроб на плъх? Или рамо на някое насекомо?

— Където и да пратят сина си бащата и майката — на изток или запад, на юг или на север, той само изпълнява заповедта, — отговорил Идващият. — Силите на топлината и на студа за човека са повече от родители. Ако те приближат смъртта към мен, а аз се възпротивя, ще се окажа непослушен. Мога ли в нещо да ги упрекна? Една огромна маса ме е дарила с тяло, изразходвала е живота ми в труд, дала ми е почивка в старостта и покой в смъртта. Това, което е направило живота ми хубав, е направило хубава и смъртта ми. Ако днес един леяр разтопи метала, а металът се развълнува и каже: „От мен трябва да стане несравним меч!“, — то леярят, разбира се, ще го сметне за лош метал. Ако днес онзи, който е бил във формата на човек започне да иска: „Искам да съм отново човек! Искам да съм отново човек!“, — то онова, което сътворява нещата, ще го сметне за лош човек. Ако днес приемем небето и земята за огромен тигел за топене, а сътворяващото нещата за велик леяр, то къде ли не бихме могли да отидем? Завърших и заспивам, а после спокойно ще се събудя.