Да забравиш за опасността

Ян Хой се обърнал към Конфуций с въпроса:

— Веднъж преминавах през дълбоката река Шаншън и весларят водеше лодката така изкусно, че ми се стори бог, а не човек. Попитах го как е възможно да се научи да управлява лодка така, а той ми отговори: „Възможно е; ако плуваш или се гмуркаш добре, веднага ще овладееш този занаят“. Можеш ли да ми обясниш какво значат думите му?

Конфуций отвърнал:

— Добрите плувци се научават бързо да управляват лодка, защото не се страхуват от водата. А за гмурците морето е като сушата, ако се преобърнат с лодката, все едно са паднали от каруцата. Водата ги поема и ги пуска, те се покоряват на течението и вълните, не се страхуват от тях и знаят, че каквото и да се случи, ще изплуват на повърхността без усилие.

Представи си състезание по стрелба с лък. Всеки иска да покаже на какво е способен. Но ако наградата е сребърна купа, стрелецът ще покаже половината от уменията си, а ако е златна статуетка, съвсем ще изгуби концентрация и ще започне да стреля на сляпо. Защо един и същи човек се държи толкова различно? Когато мисли за скъпоценната награда, ръцете не го слушат. Майсторството си е едно и също, но вниманието се прехвърля другаде. Този, който насочва вниманието си към външното, не може да бъде майстор във вътрешното.