Съкровените желания

Един ден Синия демон от Голямата пещера решил да стане светец и да се прочуе с добри дела. Облякъл най-хубавите си дрехи и разпратил във всички краища на Поднебесната свои роднини и познати да разнесат вестта за това, че той изпълнява най-съкровените хорски желания. Скоро към пещерата, където живеел демонът, тръгнали редици от хора, нетърпеливи да получат обещаното им.

Пръв застанал пред демона един беден селянин. Тъкмо да си отвори устата, и демонът му казва:

— Прибирай се вкъщи. Желанието ти е изпълнено.

Завърнал се селянинът вкъщи и започнал да търси чувалите със злато и сребро, изведнъж гледа — идва при него съседът, а на раменете му вместо собствената му глава — глиганска, върти очи и щрака със зъби. Ужасил се селянинът: „Нима такива са моите желания?“

След селянина дошла при демона една стара жена, която носела на гърба си един мъж с изсъхнали крака. Сложила го в краката на дявола и казва:

— Изпълни съкровеното желание на сина ми. До края на живота си ще съм ти благодарна.

Погледнал демонът към мъжа и му изсъхнали и ръцете.

Разплакала се старата жена:

— Какво направи, бяс такъв!

А демонът й отговаря:

— Не е моя вината. Той от дете иска да му изсъхнат и ръцете, тогава ти няма да го караш да плете кошници и ще го храниш с ръцете си.

Нямало как. Качила старицата сина си на гръб и побягнала от пещерата да не пожелае синът й още нещо.

Така и не станал светец. Тръгнала му лоша слава. Но вината за това си е негова. Защото кой, ако не той, би трябвало да знае, че съкровените желания не винаги бива да се изпълняват.