Върховният съдия

Императорът се срещнал с Лао Дзъ и бил толкова очарован от него, че го назначил за върховен съдия.

Лао Дзъ се опитал да откаже поста, но напразно. Тогава се съгласил и казал:

— Ще съжалявате, че ме назначихте, защото моите представи са коренно различни от вашите.

Императорът настоявал, защото бил уверен в необикновената мъдрост на този човек.

Лао Дзъ заел мястото на върховен съдия и първото дело, което разгледал, било на един човек, пипнат на местопрестъплението да краде у най-големия богаташ. Фактически нямало какво да се разглежда, защото крадецът бил заловен на място, а и си бил признал.

Лао Дзъ произнесъл такава уникална и изпълнена с разбиране присъда, каквато не била произнасяна нито преди него, нито след него. Присъдата гласяла, че крадецът трябва да лежи в затвора шест месеца, а същото наказание се налага на богаташа.

Богаташът не могъл да повярва на ушите си.

— Как може! Хем ме обраха, хем аз да вляза в затвора? Защо ме наказвате като крадеца?!

Лао Дзъ казал:

— Ти си първият крадец, а той е вторият. Но твоето наказание би трябвало да бъде по-сурово. Ти си събрал всички ценности на столицата в своите хамбари и килери и си докарал хиляди хора до глад, а това са хората, които произвеждат! Ти живееш за тяхна сметка. Ти си истински паразит!

Цялата зала мълчала. Богаташът казал:

— Възможно е да си прав, но преди да ме изпратиш в затвора, искам да видя императора. Пред императора той казал:

— Вие сте назначили човека, който ме осъди. Но помнете, че ако аз съм крадец, вие сте сто пъти по-голям крадец от мен. Вие експлоатирате цялата страна. Уволнете този човек, иначе ще обяви и вас за крадец.

Императорът казал:

— Грешката е моя, признавам, той ме предупреди, че неговите представи са коренно различни от моите. Ще оправим тази работа.

Лао Дзъ бил освободен от длъжност и императорът му казал:

— Ти беше прав, прости ми. Ние действително мислим по съвсем различен начин.