Милосърдието

Дан, главният жрец, който колел жертвеното животно в Шан, попитал Джуан Дзъ какво е милосърдие^[1].

— Милосърдни са тигрите и вълците, — отговорил Джуан Дзъ.

— Как така?

— Как да не са милосърдни, ако вълчицата и вълчетата се обичат един другиго?

— Разрешете да ви попитам за истинското милосърдие!

— За истинското милосърдие не съществуват роднински чувства.

— Аз съм чувал, че без родство няма и любов, без любов няма и синовно уважение. Нима може да има истинско милосърдие без уважение към родителите!

— Не, не е така, — отвърнал Джуан Дзъ. Истинското милосърдие е високо. За него, разбира се, не си струва да се говори, ако се изхожда от синовното уважение. Та в думите ти синовното уважение не е преувеличено, а твърде умалено. Та защо планината Миншан не се вижда, когато тръгваш към Ин от юг? Защото тя е далече от Ин. Затова се казва:

Да уважаваш родителите си, е по-лесно, отколкото да ги обичаш.

Да обичаш родителите си, е по-лесно, отколкото да ги забравиш.

Да забравиш родителите си, е по-лесно, отколкото да ги накараш да те забравят.

Да ги накараш да те забравят, е по-лесно, отколкото самият ти да забравиш за всичко в Поднебесната.

Да забравиш всичко в Поднебесната, е по-лесно, отколкото да накараш всичко в Поднебесната да забрави за теб.

Та нали този, който умее да забравя за Височайшето и Обкръжаващото, се отдава на Бездействие. Благата му се разпространяват в тъмата на поколенията, а Поднебесната дори не знае за него. Как е възможно толкова да се прехласваш пред милосърдието и синовната почтителност? Нали с всичко това — с уважението към родителите и по-възрастните братя, с милосърдието и справедливостта, с предаността и доверието, с целомъдрието и честността — хората принуждават себе си да служат на собствената си добродетел, всичко това не струва повече. Затова и се казва: „Истинското благородство отхвърля царските почести, истинското богатство отхвърля царската съкровищница, истинското желание отхвърля името и славата“. От всичко това пътят няма да се промени.