Срещата на Конфуций и Лао Дзъ

Лао Дзъ живеел в една планинска пещера. За неговата чудатост се носели легенди. Конфуций се отправил да го посети. Учениците останали да го чакат на входа на пещерата. Когато излязъл, целият треперел. Те го попитали:

— Какво стана?

— Знам, че птицата лети, животните бягат, а рибата плува. Можеш да хванеш бягащото в капан, плуващото — в мрежа, а летящото да удариш със стрела. Що се отнася до дракона, не зная как може да се залови! Той не е човек, а дракон!

Даже учениците на Лао Дзъ били потресени, защото Конфуций бил много по-възрастен, в двореца го уважавали. И това, как се отнесъл с него Лао Дзъ, било просто оскърбително. Но не за Лао Дзъ! Той бил прост човек, не високомерен, не смирен, просто чист човек. И ако тази негова чистота и обикновеност така силно наранили Конфуций, какво можел да направи той?

Лао Дзъ бил чисто огледало, в което се отразявало всяко несъвършенство. Учениците попитали Лао Дзъ:

— Какво направихте?

— Не съм правил нищо, просто отразявах! — отвърнал той.

Когато Конфуций погледнал Лао Дзъ в очите, разбрал, че е невъзможно този човек да бъде излъган. Конфуций се опитал да започне разговор за „висшия човек“, но Лао Дзъ се разсмял и казал:

— Никога не съм виждал нещо „висше“ или „низше“. Човек си е човек точно както дървото си е дърво. Всички участват в едно и също съществуване. Няма висши и низши, това са глупости.

Тогава Конфуций попитал какво става с човека след смъртта.

— Вие живеете, но нима можете да кажете какво е животът? — попитал го в отговор Лао Дзъ.

Конфуций се смутил, а Лао Дзъ продължил:

— Вие не познавате този живот, в който се намирате сега. И вместо да се занимавате с него, се насочвате към отвъдния.