Лайза Хел
Елизабет (4)

IV

Същата вечер Питър смъкваше два тежки куфара по трапа на „Виктория“. Куфарите бяха на Елизабет. „Виктория“, кораб близнак на „Куин Калипсо“, беше приел голяма част от пасажерите, и между тях Елизабет МакКръти и него, Питър. Следобед бяха напуснали Сейнт Томас и първото пристанище, на което спряха, бе Сейнт Джон. Питър и Елизабет бяха единствените пасажери, които слязоха от кораба. Всички останали вече познаваха острова от екскурзията миналия ден, която Елизабет бе пропуснала.

Питър изохка под тежестта на куфарите, и не по-малко натовареният ден премина през мислите му. Елизабет бе изпълнила заканата си. Отказа да подпише декларацията. Бъдещият му тъст бе изпаднал в пристъп на бясна ярост — Питър благодареше на бога, че е на три хиляди мили от него; Франк Гилинхаус получи колики и се оттегли в леглото, а Елизабет, заради която бе цялата суматоха, надяна огромни тъмни слънчеви очила и скри хубавите си очи. Питър бе опитал да я помилва няколко пъти по ръката или шията, но тя го бе отклонила, измърморвайки:

— Да не повярваш, дяволската ми мигрена пак ме нападна!

Късно следобед, в присъствието на Франк Гилинхаус, той бе запитал нервно:

— Какви са плановете ви, мис МакКръти, или изобщо нямате планове, а искате само да ни държите на този остров!

Той знаеше, че зад тъмните очила очите й бяха светнали от задоволство, защото тя действително го задържаше тук за свое удоволствие! Но гласът й бе прозвучал определено съчувствено, когато отвърна:

— Бих желала да прекарам няколко дни на Сейнт Джон. Ще можете ли да ми резервирате стая там, мистър Гилинхаус? — тя се обърна за момент към Франк. — Уверявахте ме безброй пъти, че мога да прекарам остатъка от отпуската си, където и както пожелая.

Сладките й устни се бяха разтеглили в лека усмивка, показваща колко добре разбира безсилието на мъжете пред себе си.

„И сега аз й мъкна куфарите!“ — мислеше Питър в не съвсем приятно разположение на духа.

Малко преди да напуснат острова, Елизабет се бе обадила на баща си, но от мигрената й нямаше и помен. Напротив. Дъщеря му бе говорила с толкова доволен, дори необичайно жив и нежен глас. Той го бе забелязал и попита:

— Какво става с теб, бейби? Звъниш като камбанка, да не ни се влюбила?

— Такава съм, татко!

— О, не!

— Е, хайде, не настоявай! И не се вълнувай! Стискай палци всичко да мине благополучно!

— Стискам всичките си десет пръста, бейби! И ако негодникът те направи нещастна, ще му извия врата!

 

 

Питър бе резервирал апартамент за Елизабет в „Мулет Бей Ризорт“ — най-скъпия и най-елегантния хотел на Сейнт Джон. На същия етаж бе запазил и малка стая за себе си. Бяха го уверили по телефона, че „Мулет Бей“ отговаря напълно на райската красота на острова.

Питър остави куфарите на пристана и потърка ръцете си, почервенели от болка. Камъни ли беше напъхала Елизабет вътре? От горната палуба на „Виктория“ отпускарите му махаха. Елизабет разпозна между тях угриженото лице на Франк Гилинхаус. Той успя да привлече вниманието на Питър и направи с два от пръстите си „V“. Елизабет знаеше какво означава това: „Победа! Победа за «Джонсън» над твърдоглавата индивидуалистка!“ Да победят нея! Елизабет едва се сдържа. Обърна им разгневено гръб и зачака такси.

— Хотелът обеща да изпрати кола! — обясни Питър.

— Ще чакаш ли, или ще тръгваш?

— Ще чакам!

Елизабет можеше да наблюдава спокойно изражението на Питър иззад тъмните си очила, които все още не бе свалила. Чудеше се дали той е на острова заради нея, или заради проклетия й подпис.

— Какво става с мигрената? — запита Питър с принудено съчувствие. Може би наистина я болеше глава — макар че не му се вярваше. Определено му разиграваше театър.

— Мисля, че бавно ми минава — Елизабет се направи, че се оглежда за колата от хотела, но наблюдаваше скришом мускулестото му тяло. Не можеше да повярва, че бе прекарала нощта с този мъж. И то каква нощ!

Питър се разхождаше лениво в белите си ленени панталони и тънката си тъмносиня риза пред нея. Не би могъл да знае как тупти сърцето й. Тя се опита да отклони погледа си. На края на пристана няколко тъмнокожи шофьори на такси наблюдаваха Елизабет, която с белите си ленени шорти, тънка червена блуза и копринен, напръскан в бяло и червено шал на златисторусите си коси изглеждаше изключително привлекателна. Някои от мъжете подсвирнаха. Елизабет оглеждаше такситата. Никога не беше виждала толкова много стари коли на едно място. Повечето от тях изглежда датираха от пионерските години на автомобилната индустрия.

Между старите брички внезапно се плъзна тъмносин лъскав мерцедес. На решетката му се ветрееха две флагчета, на които се четеше със златни букви „Мулет Бей Ризорт“. Питър махна и колата спря пред тях. Шофьор в тъмносиня и със златни ширити униформа изскочи навън, отвори задната врата и те се качиха. Шофьорът прибра куфарите им в багажника.

Когато колата спря пред „Мулет Бей Ризорт“ и пиколото им отвори вратата, и двамата се задържаха за секунди. Елизабет бе живяла в много първокласни хотели през живота си, но този биеше всички! Беше едно изключително архитектурно чудо, разположено сред райска природа. Снежнобялото двуетажно здание изглеждаше като индийска пагода. Високи кралски палми и пищно разцъфнали олеандрови храсти го обгръщаха.

Те прекрачиха високата стъклена врата, която се разтвори като с вълшебно махване пред тях.

На рецепцията Питър назова имената им, взе ключовете на стаите и последва момчето, което помъкна тежките куфари, без да се оплаква.

Пред вратата на Питър той остави багажа и пое с широка усмивка бакшиша, който Питър му пъхна в ръката. Елизабет все още гледаше нерешително куфарите си, когато Питър отвори вратата и я дръпна рязко вътре. Тя понечи да отвори протестиращо уста, но страстната целувка на Питър запечата устните й.

— А сега с удоволствие бих нашляпал сладкия ти задник, малка твърдоглавке! Знаеш ли всъщност в каква каша ме забъркваш? Не са ме изпратили на Карибските острови, за да прекарвам времето си с привлекателна блондинка, а да получа подписа ти! Така че подписвай най-после!

— И не мисля даже!

Тя излетя като стрела от стаята и почти се сблъска с огромните си куфари. Това я спря — а и ключът от стаята й бе в джоба на Питър. Той се ухили, когато Елизабет се върна обратно в стаята му. Огледа я цялата — от сладкото малко личице до всяка извивка на грациозните й бедра — сграбчи я и я вдигна във въздуха. Елизабет зарита с дългите си крака и извика:

— Пусни ме веднага долу!

Той я остави бавно и внимателно на леглото и се отпусна върху нея. Сърцата им биеха така гръмко, че и двамата го усетиха с усмивка. После станаха сериозни, погледнаха се в очите и откриха в тях магията на предишната нощ.

Елизабет усети меката пухена завивка под себе си, когато Питър се притисна към нея. Тялото му бе дълго и твърдо. Наистина беше твърде едър, тя почти се губеше под него. И когато измъкна блузата й през глава и покри гърдите й с целувки, гореща вълна премина през нея.

— Съвсем бавно… съвсем бавно! — шепнеше й тихо Питър и галеше успокоително хълбоците й.

Бавно я разсъблече, но вместо да се отпусне, тръпката й се засили. Питър страстно се притисна в нея и проникна до най-съкровените й дълбини. Треперенето й престана и тя прие неговия постепенно учестяващ се ритъм, докато в един момент и двамата извикаха на достигнатия връх.

След като Питър можеше да я има само през нощите, тя реши да проспива или забравя дните. Нощите с него заместваха всичко останало.

Беше два след полунощ, когато тя се събуди в ръцете му. До леглото имаше телефон, който звънеше безспир, но недостатъчно настойчиво, за да събуди веднага Питър. Накрая очите му се отвориха. Замаян, той прокара ръка през разбърканите си коси.

— Къде съм?

— На Сейнт Джон, скъпи! На Сейнт Джон с една непозната жена, с която току-що си правил любов, и изглеждаш доста увлечен по нея!

Питър се прозя и вдигна слушалката.

Елизабет бе много любопитна да разбере кой звъни на Питър в два през нощта, но не го показа и се оттегли в банята. Пусна водата да тече във ваната и се изтегна вътре. Със затворени очи размишляваше за следващата стъпка в отношенията им.

През това време Питър тихо говореше в слушалката, без да изпуска от очи вратата на банята.