Лайза Хел
Елизабет (3)

III

Питър седеше срещу Франк Гилинхаус в хотелската му стая и го слушаше с привидно внимание. Но докато кимаше одобрително или въртеше глава с отрицателно изражение на обясненията на Франк, той бе преследван от образа на сладката блондинка, която така неочаквано се бе приземила в ръцете му. Сепна го иззвъняването на телефона. Беше бъдещият му тъст.

Франк Гилинхаус му подаде слушалката.

— Настани ли се вече? — запита Самуел Джонсън. — И говори ли с тази млада дама?

— Все още не, Франк тъкмо ми обяснява ситуацията.

— Адвокатите ни напират. Нуждаем се от подписа й, Питър! Искам те най-късно утре вечер в Ню Йорк.

Това беше заповед. Питър обеща да се справи навреме и затвори.

— Искате ли да се освежите? — запита го Франк. — За днес ще трябва да се задоволите с моята стая. Хотелът е препълнен. Надявам се утре повечето от пасажерите ни да напуснат острова. Един от корабите ни, „Виктория“, ще ги вземе на борда си. Ако искате да вземете студен душ, моля! — той махна към банята, но Питър отклони поканата.

— Това може и да почака. Бих искал първо да говоря с… как беше името й?

— Елизабет МакКръти!

— Елизабет МакКръти! Е, бих искал първо да говоря с мис МакКръти. Къде мога да я открия?

— Сега ще разберем.

Франк запита на рецепцията за номера на стаята на Елизабет.

— 313 — повтори той и хвърли ироничен поглед към Питър. — Суеверен ли сте?

Питър поклати глава.

Франк Гилинхаус набра номер 313.

— Мис МакКръти? — запита той. — Мистър Фостър току-що пристигна. Дали е удобно да се отбие при вас?

Питър вече чакаше нетърпеливо до вратата.

— Да, добре, той ще дойде веднага! Да, можете да останете на балкона.

Франк кимна към Питър.

— Тя ви чака. Стая 313. Късмет!

 

 

— Влез! — извика Елизабет.

Беше се почукало енергично на вратата й. Този Фостър изглежда нямаше търпение да се срещне с нея. Сигурно щеше да й провали приятния следобед.

Тя чу вратата да се отваря и после да се затваря отново. Дебелият килим погълна другите шумове. Накрая Елизабет отвори очи и се завъртя към посетителя си.

Той вече бе зад шезлонга й. Тя повдигна вежди и се вгледа, а очите й внезапно се разшириха така, че дългите й гъсти ресници докоснаха веждите. Това ли беше мистър Фостър?

Питър бе не по-малко изненадан от красивата млада дама по бикини. Това ли беше Елизабет МакКръти?

Минаха няколко секунди, преди двамата да се опомнят. Питър се окашля и попита:

— Мога ли да седна?

Тя посочи безмълвно към втория шезлонг. Докато той се настани на ръба му и разположи дългите си крака удобно помежду им, Елизабет установи с леко порозовели страни:

— Това се казва случайност! Значи вие работите за „Джонсън“? А аз очаквах някой втори мистър Гилинхаус, някой, който… — тя прекъсна изречението по средата. Почти му беше направила комплимент за изключителната външност.

Повдигна облегалката на шезлонга си по-високо, за да може да се изравни с него. После смачка нервно хавлията в скута си и зачака. Все някога той щеше да престане да я гледа втренчено и да започне разговор.

На Питър му се искаше да протегне ръка и да погали някои части от прелестното й тяло. Изглеждаше умопомрачително. Имаше най-фантастичната фигура, която някога бе виждал.

„Ако продължи да ме гледа така с премрежените си сиви очи, направо ще се влюбя в него! — помисли си Елизабет, за да се поправи веднага. — Господи, та аз вече съм влюбена в него!“

— Знаете ли защо съм тук? — започна той накрая.

— Заради подписа ми, естествено! — искаше й се да има и друга, много по-лична причина.

— Не ми правите впечатление на смутител на общественото спокойствие! — продължи той ласкаво. — И затова смятам, че няма да ми откажете и ще подпишете тази декларация.

Упорството на Елизабет се обади. Това последното съвсем не беше сигурно. Но въпреки това запита съвсем меко:

— Мистър Гилинхаус не ви ли обясни основанията за отказа ми?

— Нека забравим Гилинхаус и вашите основания! Просто отделете един миг и поставете подписа си под тази, за вас наистина абсолютно маловажна, хартия!

Охо! Елизабет се поизправи в шезлонга. Този наистина ли си мисли, че може да я третира като малко момиченце!

— В никакъв случай не можем да забравим основанията ми, мистър Фостър! Имала съм нещо предвид, когато съм ви отказала.

— И аз ви моля най-сърдечно да си промените мнението, скъпа мис МакКръти! Направете го заради мен!

Заради него тя би направила ред други неща!

Докато чакаше отговора й, той се усмихна окуражаващо. Сърцето й затупа лудо.

— Аз не съм чудовище, мистър Фостър! — промълви тя тихо.

— Знам! — той положи голямата си длан на голото й коляно.

По гърба на Елизабет пробягаха тръпки.

— Разбирате ли, мис МакКръти, аз също имам своите основания да напусна острова възможно най-бързо — той й подари чаровна усмивка. Ръката му остана, топла и възбуждаща, върху коляното й.

— И те са…? — запита Елизабет и докато слушаше обясненията му за компанията „Джонсън“, за конкуренцията и борбата за лиценза, за задълженията му спрямо шефа му, от ума й не излизаха думите „Трябва да напусна острова възможно най-бързо!“.

Не, нямаше да му позволи това! Тя мислеше трескаво. Единствената възможност да го задържи беше да откаже да подпише декларацията. Нека си мисли, че е дебелоглава или своенравна, това все пак беше по-добре, отколкото да я остави и да си отиде!

— До една седмица в Ню Йорк ще започне разследването около причините за катастрофата — продължаваше търпеливо Питър. — Ще трябва, естествено, да се установи дали пасажерите на „Куин Калипсо“ са били застрашени в някаква степен.

„Аз съм застрашена“ — премина през главата на Елизабет, която гледаше събеседника си е широко отворени очи.

— И затова… затова — започна отново Питър, очевидно объркан от смущаващия поглед на Елизабет, — затова сме толкова благодарни на сътрудничеството на нашите пасажери. Аз наистина не мога да си представя, че вие ще бъдете изключение. Ние ще ви обезщетим щедро за всички преживяни от вас неприятности. Мистър Гилинхаус сигурно вече ви е обяснил. Знаем колко ви е струвало да отделите пари за това пътешествие! Поставете условията си! Кажете какво искате! Нов круиз? Почивка в най-скъпите хотели? Обратен полет?

Елизабет се изправи. Не издържаше да го гледа повече. Имаше особеното усещане, че сърцето й се разтапя под погледа му. Облегната на перилата гледаше като отнесена към морето, а Питър се възхищаваше на перфектните й стройни крака.

Той се чудеше дали да довери на тази малка опърничава хубавица плановете си за сватбата, за да предизвика съчувствието й, но нещо в него инстинктивно се възпротиви. Вместо това я покани на вечеря.

Елизабет се обърна малко по-бързо от приетото към него и благодари малко по-припряно от допустимото за поканата. Питър трябваше да е сляп, за да не забележи възхищението, което бе предизвикал у нея. И съвсем разбираемо той бе щастлив от отговора й.

След като Питър я напусна, Елизабет се хвърли с дълбока въздишка на леглото. Какъв мъж! Тя едва си спомняше какво се бе опитал да й обясни. Най-важно от всичко бе поканата за вечеря. Изобщо не я интересуваше дали е богат, беден, служител на „Джонсън“, или — много вероятно — обвързан с жена в Ню Йорк! Беше я омаял и омагьосал! И то се дължеше не само на външността му; рядка топлота и любезност се излъчваше от него. Никога един мъж не я бе впечатлявал така!

 

 

Прекара целия следобед в стаята си. В девет Питър щеше да я чака в бара. В осем тя започна да се приготвя.

В салона на хотела Елизабет се появи в тясна черна копринена рокля. Светлорусите й коси падаха в бляскав поток върху голите й рамене. Знаеше, че е красива, но за пръв път в живота си изпита дълбоко удовлетворение от това. Щеше да й помогне, за да покори Питър Фостър! Беше го решила твърдо, докато лежеше обгърната в облак ароматна пяна във ваната. Той бе мъжът, когото бе очаквала дълго и несъзнателно. Но сега той бе тук, и тя го искаше!

Барът бе препълнен, но веднага откри Питър. Ръстът му го открояваше сред другите. Русите му коси се виеха над челото му. Изглеждаше красив и отнесен. И от външната му разсеяност пролича изведнъж как светнаха очите му, когато срещна погледа й. И не само неговите очи! Нямаше мъж на бара, който да не й хвърли одобрителен поглед. Тя се зарадва, отметна красивата си глава и се отправи към Питър.

— Изглеждате фантастично! — той дълго задържа ръката й. — Какво ще пиете?

На бара беше пълна суматоха. Телата им се докоснаха незабележимо и колената на Елизабет се разтрепериха.

— Сухо мартини, моля, и с две маслини.

— Сухо мартини с две маслини за дамата и двоен скоч без маслини за мен!

Барманът бързо напълни чашите им и ги постави на плота.

— За добрата ни съвместна работа! — Питър вдигна своята.

Елизабет не каза нищо, но изпразни чашата си с бързи малки глътки. Усети леко замайване, но се чувстваше великолепно.

Когато седнаха на масата си в ресторанта, от която можеше да се вижда добре целия салон, Питър запита:

— Вие ли ще изберете, или да поръчам за двама ни?

На Елизабет й доставяше удоволствие да се представя за безпомощна личност, приемаща всяко предложение, дори какво блюдо да поръча.

— Поръчайте и за мен! — помоли тя.

По някакъв странен синхрон той поръча точно това, което тя си бе харесала. Даже и виното бе най-доброто за вкуса й. Тя се шегуваше и смееше с Питър и не след дълго той забеляза, че алкохолът започна да й действа. И когато вече премисляше дали да не я отведе до стаята й, тя внезапно запита:

— Женен ли сте?

— Не, не съм женен! — отвърна Питър напълно спокойно, но премълча, че в съвсем скоро време ще е!

— Какво мислите за някои двойки, които прекарват заедно една-две години и после се развеждат? — запита Елизабет.

С втория си въпрос искаше да повдигне темата за брака изобщо. Питър не трябваше да забележи, че се интересува от личния му живот.

Той се приведе леко към нея.

— Може да ме сметнете за старомоден, но ако някога се оженя, това ще бъде завинаги. Наистина е въпрос на късмет да попаднеш на подходяща жена.

А дали той беше попаднал на подходящата жена? Дали наистина това бе Тери? Лицето на Питър се помрачи, а Елизабет не разбра защо.

Тя смачка късче бял хляб и си каза, че в момента няма нищо по-желано за нея от това да попадне възможно най-бързо в ръцете на Питър. Копнееше за него, чувстваше го толкова близък, като че ли беше създаден да отговори на желанието й. И имаше най-привлекателната усмивка, която някога бе виждала!

Питър не се чувстваше по-различно. Ню Йорк, Тери изглеждаха недействителни. От значение бе само великолепната жена на масата срещу него, с блестящи руси коси и очи, които го гледаха така, че той…

— Сър, да ви сервирам ли кафе? — въпросът на сервитьора прекъсна мислите му.

— Не, благодаря! А вие, Елизабет?

— О, не, за мен също не!

— Тогава? — Питър се изправи и й протегна ръка.

Сервитьорът отмести стола на Елизабет от масата.

Те стояха плътно един до друг, докато асансьорът ги изкачваше до третия етаж. Не забелязаха кога спря. Ръцете на Питър обхванаха нежно талията й, а нейните легнаха на врата му и притеглиха лицето му към нейното. Устните му се долепиха топли до нейните, Елизабет ги отвори под натиска му и отвърна на възбуждащата му нежност.

Минута по-късно в нейната стая устните им напълно се сляха. Елизабет се отдаде напълно на страстта му. Любовната им игра ставаше все по-бурна. Той разтвори ципа на роклята й и полека започна да я смъква. С тих стон тя се прилепи към него. Носеше само бели тесни бикини. Питър смъкна рязко ризата от тялото си, повдигна Елизабет с бързо движение и я понесе към леглото, където я положи нежно и грижливо.

Той мачкаше гърдите й и тя се надигаше неспокойно срещу него.

— Аз… Питър… — желанието й нарастваше така мощно, че не можеше да се удържи повече.

Питър смъкна бикините й и прилепи устни към гладкия корем. Плъзна се по-надолу. Коленете му се вмъкнаха между бедрата й, които с готовност се разтвориха за него. Елизабет изгаряше цялата.

— Ела в мен, Питър — простена тя. — Искам те!

Тя се впи във врата му и с дълбока въздишка той навлезе в нея. Тя го прие целия и подхвана увличащ ритъм. Бяха се вплели така силно един в друг, страстта им се разгаряше до непоносима степен, докато стигнаха едновременно до върховен екстаз.

После Питър задържа дълго влажното й от пот тяло в ръцете си, русата й коса се стелеше като мек облак върху гърдите му. Сребърната светлина на луната проблесна в стаята. Хиляди шумове долитаха от парка на хотела. Хладният нощен въздух ги освежи и изсуши телата им.

Питър не знаеше какво да каже, а и Елизабет не посмя да го попита за чувствата му. Би се зарадвала да чуе от него „Обичам те!“ Но той не го каза, а и наистина беше излишно. Нима тя не чувстваше любовта му? Или това бе само желанието за физическа наслада? Тя не искаше да мисли за това. Искаше да остане вечно в ръцете на този мъж и той да я вземе и да я обича така, както никой друг мъж не я бе обичал. Потъна в неспокоен, половинчасов сън.

 

 

Питър милваше гърдите й и се замисли за разговора си с бъдещия си тъст следобеда. В гърлото му веднага заседна буца.

— Успя ли най-после да убедиш момичето? — беше извикал старият мъж в слушалката.

— Не, засега все още не сме се споразумели.

— Какво става с теб, момче? Къде остана пословичният ти чар? Не й ли въздействаш?

— Може би по-късно! Уговорил съм си вечеря с нея.

— Предложи й пари! Хиляда долара, две хиляди. Ще се хване за тях като удавник, сигурен съм! И за бога, не й позволявай да каже истината! Вече знаеш, нали? Никой не трябва да узнае, че капитанът е напуснал поста си заради нея и от това е станало засядането!

А сега тя бе в ръцете му, и заради нея той бе готов да зареже по дяволите всичко друго! Питър я притисна така силно към себе си, че тя се събуди и отвори сънено очи. Изглежда не разбра веднага къде се намира. После го позна и на устните й изгря усмивка.

Такава усмивка той очакваше вече две години от Тери, но тя или се отправяше към банята, за да се изкъпе обилно, или му обръщаше гръб и включваше телевизора до леглото.

Той погъделичка лицето й с едно косъмче. Със съблазнително движение тя се изпъна срещу него. Дългият й крак лежеше на бедрото му. Той започна леко да гъделичка голия й гръб. Тя внезапно се изправи и го загледа със замислено изражение.

— През деня не бих се оставила в ръцете ти — каза тя тихо. — Ако ти дам подписа си, ще изчезнеш някъде и ще ми причиниш болка! Но през нощта…

Тя падна върху тялото му и обсипа с целувки окосмените му гърди. Питър обхвана хълбоците й и я притегли плътно към себе си. Под ласките й той се възбуждаше отново и вече бе готов за нея. Повдигна я в скута си и нахлу мощно в нея. Стонове се откъснаха от устата му. Елизабет го милваше и целуваше навсякъде и той едва се въздържаше. Тя се изтегна триумфиращо над него. Главата й се отметна назад и дългата й коса галеше хълбоците на Питър. Беше опряла ръцете си на гърдите му и само притискаше с въртеливо движение ханша си към него. В нарастваща възбуда те отново се отдадоха един на друг, за да продължат наслаждението си в любовната игра.

На сутринта, когато хоризонтът се обагряше в нежнорозово, Питър тихо напусна стаята й. Франк Гилинхаус, с когото делеше стаята, спеше дълбоко, хъркайки с отворена уста, и не забеляза безшумно вмъкналия се в леглото си Питър.

Гилинхаус го събуди в седем. Питър го чу да се плиска шумно в банята, и докато гледаше с набръчкано чело към тавана, боейки се да не издаде с лицето си преживяването от изминалата нощ, в главата му внезапно прозвуча шепотът на Елизабет: „Но ако ти дам подписа си, ти ще изчезнеш някъде.“

Беше му ясно, че ще държи на предсказанието си. Трябва да я е впечатлил много, за да му се отдаде така страстно и всеотдайно още първата вечер! И бе прозряла напълно вярно ситуацията. Само отказът й го задържаше. Но дали наистина искаше тя да подпише? Той се раздираше от противоречия. Никога досега една жена не го бе очаровала така, и Питър бе обзет от паника, когато помисли за последиците…