Джейн Ан Кренц
Кристален пламък (17)

XVII

Калена се отпусна на леглото, подвила крака под себе си и наблюдаваше Ридж, който слагаше голям пън в огъня. Ковчежето със Светлия Ключ лежеше на пода до вратата. Черната мъгла вече не можеше да ги изненада. Не изглеждаше много вероятно студената мъгла да се върне. Калена можеше да твърди с голяма доза увереност, че с унищожението на черната стъклена пещера, с черната субстанция, рожба на мрака, също бе свършено. След като приключиха с вечерята, Калена постепенно се успокои и се отпусна. През ума й преминаваха объркани и хаотични мисли. В другото помещение, разделено от главното с една тънка преграда, крийте се размърдаха, шумно, след което се усмириха и очевидно потънаха в сън. През последните няколко дни, докато Калена и Ридж се намираха в подземните пещери, на птиците не бе липсвала храна и вода, така че те не бяха лишени от нищо и спокойно чакаха завръщането на хората. Подслонът обаче трябваше да се зареди с още припаси, тъй като керваните, които щяха да идват по-късно нямаше да намерят почти нищо.

След вечеря Ридж почти не бе продумал. Преструваше се, че е твърде зает с птиците, проверяваше за стотен път багажа и товара с Пясък, постоянно слагаше дърва в огъня. Калена също мълчеше. След като бе приготвила вечерята, изми съдовете и подреди. И двамата бяха уморени. За пръв път бе склонна да приеме, без да спори традиционното разделение на задълженията на мъжа и жената. Бе вече време да си лягат и изведнъж Калена се почувства странно разтревожена и нервна. Тези чувства, изглежда, ясно се бяха изписали на лицето й, защото Ридж се изправи бавно на крака и се обърна към нея съвсем равнодушно:

— Спри да се тревожиш за това. Нямам намерение да те изнасилвам.

При тези думи тя трепна и се сви, като че ли я бе ударил.

— Знам.

Ридж се намръщи, след това бавно започна да разкопчава ризата си.

— Мислиш си какво можеше да се случи тук миналия път, нали?

— Не, Ридж — отвърна тихо тя, разбрала, че той неправилно бе изтълкувал мълчанието й.

— Не се опитвай да ме лъжеш, Калена — захвърли ризата настрана. Бе отвратен от себе си. — Знам много добре за какво си мислиш, затова ти казвам, че няма защо да се тревожиш — Ридж се отпусна на един нисък стол до огъня и започна да събува ботушите си. — Мисля, че мъглата ми повлия така. Знам, че това не е основателно извинение, но е единственото, което мога да ти дам.

— Разбирам.

Ридж вдигна рязко глава.

— По дяволите! Не се отнасяй чак с такова разбиране към мен, Калена! Нямах никакво право да те плаша така, както направих онази нощ.

— Ти не би ми причинил зло, Ридж.

— Откъде знаеш?

— Не си ли спомняш как реагира, когато ти припомних, че нося твоя медальон? Ти спря, въпреки че беше под влиянието на черната мъгла. Когато Грис влезе, ти не му позволи да ме докосне.

— Разбира се, че нямаше да му позволя. Ти си моя жена.

— Щеше да загинеш, опитвайки се да ме защитиш — отвърна тя. Просто не можеше да повярва на това, което се бе случило.

— Щях да загина не аз, а Грис — изрече с непоколебима увереност Ридж.

— Разбира се — съгласи се Калена, прикривайки усмивката си.

Той й хвърли бърз поглед.

— Подиграваш ли ми се?

— Никога не бих ти се подиграла, Ридж.

Той се изправи, пъхна палци в халките на колана си и бавно тръгна към нея. Светлината от пламъците на огъня в камината зад него затанцува по голите му рамене. В златистия му поглед се четеше топлота и нежност.

— Значи излиза, че всеки от нас е спасил живота на другия?

— Точно така.

— За малко да изгубим контрол върху Ключовете, но когато подът започна да се разцепва, двамата се справихме чудесно, нали?

— Да.

Калена сведе поглед. Тя му се бе доверила напълно. В онази пещера се бяха срещнали толкова противоположности — страстта и силата, животът и смъртта; те всички бяха там. Двамата с Ридж бяха оцелели, въпреки страхотното стълкновение, а той бе казал, че се бяха справили чудесно. Е, и това е начин просто и логично да опишеш случилото се, помисли си Калена, обхваната от топло чувство към този невероятен мъж. Той седна до нея на леглото, но не я докосна.

— Знам, че никога не си искала да се омъжваш — започна с леко дрезгав и рязък глас. — Или поне нищо повече от временен търговски брак — Калена не отвърна нищо. Не смееше нито да го погледне, нито да каже каквото и да било. — Често си ми говорила за мечтите си да бъдеш свободна — Калена почувства как изстива вътрешно. — Не мога да ти предложа пълна свобода, Калена — гласът му звучеше загрижено и нежно. — Ще излъжа, ако твърдя противното. За твоя утеха мога да ти кажа, че аз също не се чувствам свободен. Има неща, които искам да направя и други, които трябва да направя, независимо дали искам или не. Никой мъж, който се стреми да направи нещо значимо и трайно за себе си и за семейството си, не е свободен. Не мога да ти предложа известно династическо име и наследство, но се кълна в честта си, че ще се грижа за теб и то много по-добре, отколкото се грижех в това пътуване. Един ден ще ти дам име, с което да се гордееш. Заклевам се, че винаги ще ти бъда верен. Имам отчаяна нужда от теб, Калена. Мисля, че ние си принадлежим един на друг. Какво ще кажеш да сключим постоянен брак?

Докато Ридж говореше, Калена тихо преглъщаше сълзите си. Страхуваше се да срещне погледа му.

— Оказваш ми голяма чест, Огнен Камшик.

— Калена? — тялото му се стегна, очевидно изпитваше огромно напрежение.

— Приемам предложението ти за постоянен брак — отвърна тихо тя.

Той си пое дълбоко дъх, очите му настойчиво се впиха в нея.

— Значи просто приемаш?

— Нима искаш да усложня нещата?

Той изстена, протегна ръце и я прегърна нежно.

— Не, не искам да усложняваш нещата. Искам всичко да бъде така, както е сега. Просто. Честно. Истинско.

Ридж зарови пръсти в буйните й къдрици.

— Ти ми принадлежиш, Калена. Никога не бих те оставил да си идеш.

— И ти се намираш в същото положение като мен, Огнен Камшик.

— Нима наистина мислиш, че не знам?

Той сведе глава и потърси устните й. Те скрепиха клетвата си с целувка, която изразяваше толкова много любов, която не можеше да бъде победена и от силата на двата края на Спектъра, взети заедно. Най-сетне Ридж отлепи устните си от нейните. Погледна я и й се усмихна лукаво.

— Що за късмет ми донесе ти, Калена?

Тя му се усмихна в отговор и прокара пръст по устните му.

— Не беше късмет, а документ за търговски брак, забрави ли? Едва ли това е най-добрият начин да се пристъпи към постоянен брак. Никога не съм си представяла, че животът ми ще приеме такъв обрат.

Ридж постави ръце на раменете й и внимателно я обърна с лице към себе си. Очите му се присвиха.

— Както разбирам, бъдещето ти никога не е било ясно. Родена си с Таланта, но никога не са те обучавали за Лечителка. Мислеше, че трябва да убиеш човек, за да защитиш честта на Династията си, а откри, че не си способна да извършиш хладнокръвно убийство. Искаше да бъдеш свободна жена, но вместо това трябваше да се обвържеш със съпруг и да тръгнеш на пътешествие, където лесно можеше да бъдеш убита.

— Нищо чудно, че никога не можех ясно да си представя бъдещето си — измърмори Калена. — Но дори да бях узнала какво ще ми се случи, никога не бих го повярвала.

— Единственото нещо, което касаеше теб и което ти действително виждаше, беше свободата. А това е и единственото нещо, което не притежаваш — Ридж говореше предпазливо, подбирайки думите си, тъй като знаеше, че Калена е твърде чувствителна на тази тема.

— Оттогава научих някои неща за свободата, Ридж. Това е много сложно понятие. Дори не съм сигурна дали тя наистина съществува. Но човек винаги има избор. Аз направих своя съвсем съзнателно и с чисто сърце. Мога да бъда истински щастлива само с теб.

Ридж я притисна силно до себе си и зарови лице в косата й.

— А пък аз научих, че не бих могъл да имам бъдеще без теб, Калена. Без теб животът ми няма смисъл. Щях да го напусна в мига, в който узнаех, че не можеш да го споделиш с мен. В такъв случай моят избор не би бил труден, дори не би имало за какво да се замислям. Ти си смисълът на живота ми. Ти си най-важното нещо за мен.

— Ти също — прошепна Калена.

Той простена и силно я притисна към себе си.

— Ти си моя жена — шепнеше той, като че ли му бе трудно да повярва, че тя съществува.

— Да — отвърна тя и се усмихна щастливо.

— Желая те. Никога не съм те желал повече.

Тя обви ръце около него и се притисна към широките му гърди.

— Аз също те желая, Ридж.

— Няма да те нараня. Ще се погрижа никога вече да не си спомниш какво щеше да се случи миналия път тук — обещанието му я трогна с неподправената си искреност.

— Ще бъда много нежен с теб, Калена. Да нараня теб е все едно да нараня себе си.

Пръстите му, заровени в косата й, потрепериха леко. Калена вдигна към него големите си, красиви и изпълнени с безгранично доверие в него очи.

— Всичко е наред, Ридж.

— Това, което щях да ти сторя през нощта, когато ни обгради черната мъгла, не е единственото нещо, за което съжалявам и се упреквам, Калена. Никога не ти се извиних за грубия начин, по който те обладах в онова село, помниш ли? Нямах право да постъпвам по този начин. Един мъж никога не бива да се отнася с жена си по този начин.

— Тогава ти не ме нарани, Ридж — отвърна Калена развълнувана. — Доколкото си спомням ти просто беше настоятелен и държеше да наложиш съпружеските си права. Но не си ме изплашил, нито си ме изнасилил, Ридж. Ако искаш да знаеш истината, бях много разочарована, когато ти не пожела да ме имаш отново, докато не пристигнахме в Долината на Лечителките.

— Където ти беше тази, която упражни съпружеските си права, доколкото си спомням — отвърна й с дрезгав смях. Обхвана лицето й в дланите си и се взря в очите й. — Невинаги постъпвах правилно с теб, Калена. Не разбирах, че понякога е много трудно да бъдеш съпруг, да носиш отговорност за другия. Мислех си, че знам добре задълженията си към теб, но се оказа, че не е толкова просто.

— Доколкото разбирам, нищо не е просто.

— Има и други усложнения — продължи Ридж. — Например сега. Точно сега искам да те любя, но се страхувам, че силата на желанието ми ще те уплаши.

Тя сложи ръце на раменете му, топлината на мускулестото му здраво тяло я опияняваше.

— След това, което преживяхме заедно, наистина ли мислиш, че страстта ти ще ме уплаши?

— Както изглежда, най-голямата ми грешка с теб е, че от време на време, имам неблагоразумието да те подценявам.

— Опасна грешка, Ридж.

— Склонен съм да се съглася с теб. Много мъже правят същата грешка. Или може би не могат да разберат чувствата и мислите на жените си.

Веселото пламъче в очите й изчезна.

— Ридж, когато бяхме застанали един срещу друг в пещерата от черно стъкло ми се стори, че не само можеш да четеш мислите ми, но и да ми предаваш твоите.

— А, това ли?

Ридж не каза нищо повече. Продължаваше да се взира в очите й, в които можеше да съзре цялата обич, която пазеше само за него. В златистите му очи гореше онзи пламък, който бе неразделна част от него.

Калена изстена и заби нокти в ръката му.

— Не ме дръж в напрежение, Ридж. Не и за това. Аз трябва да знам! Ако не ми кажеш, мисля, че ще полудея.

— Мисля, че е справедливо един мъж да си има собствена тайна. Жените имат толкова много.

Мъчително бавно ръката му се спусна надолу, погали рамото й. Сетне пръстите му се спряха малко по-нагоре от деколтето на туниката й. Реакцията й бе незабавна; тялото й се стегна, а зърната й набъбнаха и се втвърдиха. Сложи ръка върху неговата. Очите й се разшириха.

— Знаеш, нали? Ти беше при мен, докосваше ме, любеше ме. Приличаше на красив сън, но не беше.

— Излиза, че винаги се опитвам да те съблазня, а прекарах толкова време, мислейки как да го направя — той се наведе и леко захапа ухото й.

— Но там, в пещерата, наистина ли това се случи или всичко бе плод на въображението ми? Кажи ми, Ридж! Ако не ми кажеш истината, кълна се, че…

— Какво ще направиш?

Тя си пое дълбоко дъх и смело погали вътрешната страна на бедрото му.

— Мога да направя това.

Пръстите й продължиха по-нагоре, нежно го докоснаха и погалиха през грубата материя на панталоните му.

Ридж простена от удоволствие.

— Ти си безмилостна, да ме подлагаш на такова мъчение — оплака се престорено, заровил лице в косите й.

— Имам много добър учител.

— Не се предавам толкова лесно — предупреди я той.

— Ще видим — пръстите й напипаха закопчалката на кожения колан. С ловки движения го разкопча и плъзна малката си ръка вътре. Ридж затаи дъх. — Сега ще говориш ли?

— Да говоря? Но аз едва дишам!

— Тогава защо не искаш, да ми кажеш, Ридж? — погали го нежно и веднага почувства реакцията му. — Искам само да знам истината.

— Може пък да ми харесва това сладко мъчение.

— Точно от това се страхувам. Иначе веднага бих разбрала какво точно се случи в пещерата, Огнен Камшик.

— Така ли?

Ридж смъкна туниката от раменете й, усмихна се и погали с грубата си длан едно зърно, точно по същия начин както мислено го бе направил в пещерата. Точно по същия начин, каза си Калена. Потрепери и се притисна до него. Той се изправи и я взе на ръце. Калена затвори очи, миг след това Ридж внимателно я сложи на леглото. Сега бе негов ред да разкопчее колана й, след което панталоните й се намериха на пода. След това Ридж се освободи от дрехите си и отново я взе в прегръдките си. Устните му леко докоснаха вътрешната страна на бедрата й. Усещането бе зашеметяващо. Точно същото бе почувствала в черната пещера.

— Ридж!

Езикът му я възбуди, погали я, докосна нежното сърчице — извор на изгаряща страст и неистово желание. Потопена във водовъртеж от чувствена наслада, Калена се извиваше и стенеше, забивайки нокти в раменете му. После той хвана китките й и нежно ги притисна на леглото от двете страни на главата й. Точно така бе направил той в странния им любовен акт в пещерата. Тялото му я притискаше по същия начин, възбуждаше я, караше я да го желае толкова силно, че чак изпитваше физическа болка.

— Ти беше там — шепнеше задъхана. — По някакъв тайнствен и необясним начин ти ме любеше там, в пещерата.

— Нима все още се съмняваш!

Повдигна се леко и се намести между бедрата й.

— Отчаяно се нуждая от теб, Ридж. Искам да ме любиш така, както го направи там.

Той рязко проникна в нея и всичко стана така, както в черната стъклена пещера. Мигът на обладаването, на пълното притежание бе едновременно миг на отдаване и безгранично доверие. Този миг погълна и двамата, светът около тях престана да съществува, а двете млади, силни тела се движеха в ритъм, стар като самия Спектър. В този миг Ридж я притежаваше изцяло. Калена бе част от него, свързана неразривно с него и въпреки това летеше на невидими криле, дива и свободна. Въпреки че нямаше обяснение, този парадокс бе неоспорим факт. Той съществуваше, бе напълно реален, неподлежащ на съмнение. Калена не се и опитваше да го разбере, тя просто го приемаше, знаейки, че и Ридж в този момент приема реалността такава, каквато е.

— Калена!

В момента, в който чу името си, Калена почувства дълбоката, разтърсваща кулминация, която Ридж не можеше да овладява повече. Само миг след това вълните на екстаза погълнаха и нея.

Дълго време останаха така, слети заедно, вкопчени един в друг със сила, каквато бяха използвали, за да вземат надмощие над Ключовете, докато всичко дойде на мястото си. Стаята престана да се върти и телата им се отпуснаха в сладостна отмала.

Когато отвори очи, Калена срещна топлия, чувствен поглед на Ридж. В златистите му очи пламъците на страстта постепенно затихваха, а на устните му заигра доволна усмивка. Ридж не се отделяше от нея, наслаждавайки се на интимната им близост.

— Значи се научи да намираш свободата си в прегръдките ми? — прошепна тихо.

Тя леко погали разрошената му коса.

— Това е невероятно, но все пак е истина.

— Ще ти бъде ли достатъчна тази свобода, Калена?

— Повече от достатъчна. А и сега знам истината за това, което се случи в пещерата.

— Така ли? — очите му играеха присмехулни пламъчета.

Тя се засмя тихо.

— По някакъв начин ти ме прелъсти, нали? Не мога да обясня как се любихме, но ние направихме точно това. Не беше сън, нито плод на въображението. Ти беше при мен, докосваше ме и ме любеше.

— Аз винаги ще бъда до теб, ще те докосвам и ще те любя — отвърна й той с неочаквана настойчивост.

— В пещерата ти искаше да ме подчиниш на волята си — отбеляза тя замислено.

— А ти се готвеше да направиш същото с мен — припомни й той. — Но за нас вече няма разлика между подчинението и победата.

— Така е, те са свързани едно с друго така, както са свързани противоположностите.

— И така, както сме свързани ти и аз — отвърна Ридж и се усмихна. — Мисля, че и в бъдеще ще водим спорове и битки с теб. Осъзнаваш твърде добре собствената си сила. Имам чувството, че ще ми се наложи скъпо да заплатя за това.

— Да не би да предпочиташ да се свивам от страх пред теб?

— Никога не бих искал да се страхуваш от мен. Но ми се струва, че малко женска дипломатичност не би била излишна. Една жена трябва да изпитва респект към съпруга си.

— Бедният Ридж! — засмя се Калена. — Предполагам, няма да ти е лесно.

— Ще се постарая да бъда добър съпруг, Калена. Нямам опит, но ще дам най-доброто от себе си, за да се науча.

Калена не намери подходящи думи да му отвърне. Бе дълбоко трогната, знаеше, че Ридж твърдо ще сдържи обещанието си. Обви ръце около врата му, привлече го към себе си и го целуна.

— Прегърни ме силно, Ридж. Ти и аз преживяхме толкова неща заедно. Искам да чувствам топлината ти, искам да се чувствам в безопасност.

— Така ли се чувстваш, когато те прегръщам?

— Да, Ридж. Повече, отколкото мога да ти опиша — прошепна тя.

Той я прегърна и я притисна до себе си. Пръстите му си играеха небрежно с огнените й къдрици, докато тя застла в ръцете му. Ридж дълго време лежа буден, взираше се в огъня в камината и мислеше за бъдещето. Очевидно, то щеше да бъде по-различно, отколкото някога си бе предоставял. Можеше ли да предвиди появяването на Калена в живота си? Бъдещето му носеше повече щастие, отколкото някога се бе надявал.

 

 

Когато първите слънчеви лъчи проникнаха през пролуките на капаците на прозорците, Калена отвори очи. Няколко минути остана да лежи неподвижна, обмисляйки какъв обрат бе взел живота й. Никоя Лечителка не можеше да предвиди бъдещето, независимо колко далеч виждаше в Ясновидския Транс. При тази мисъл Калена се усмихна. Размърда се предпазливо, тъй като не искаше да събуди Ридж. Както и предполагаше, в стаята бе доста студено. Една добра съпруга трябваше да стане бързо, да запали огъня и да свари чай за мъжа си. За миг й се прииска да сгуши обратно под завивките. След това обаче си спомни, че имаше един важен въпрос, по който не бяха говорили предния ден. Не беше й убягнало с какво удоволствие Ридж прие сутрешния чай, когато за пръв път Калена изпълни традиционния ритуал. Това повдигна настроението му и Калена реши да направи чая, след което да поговори с него.

Когато стана от леглото, потрепери от студ. В планините есента настъпваше много по-бързо. При тази мисъл й стана още по-студено и тя започна припряно да се облича. Малко по-късно огънят в камината гореше, а тя седеше на ниското столче пред него и вареше чай. Чу как Ридж доволно се протегна и усети погледа му върху себе си. Без съмнение той се бе събудил още когато тя бе станала, но реши да си позволи удоволствието да полежи по-дълго. Калена прикри усмивката си, усещайки, че съпружеският живот започва да му харесва. После наля чай в малък съд, изправи се и се насочи към Ридж. Той се изправи на лакът, а в очите му проблесна задоволство.

— Струва си да сключа постоянен брак с теб, дори само заради удоволствието да получавам всяка сутрин горещ чай от ръката ти.

Като каза това Ридж пое чашата и отпи. Калена наклони леко глава на една страна и го погледна с нетърпение и тревога.

— Може би няма да са толкова много сутрините, когато ще получаваш чая си.

Той вдигна поглед към нея, удивен. В очите му се четеше объркване.

— Какво трябва да означава това?

Нима не разбираше. Калена преглътна с мъка. Изглежда нещата нямаше да протекат така, както си мислеше.

— Нормално е жената да чувства известно неразположение сутрин, когато чака дете.

Ридж едва не се задави с чая. Погледна я удивен и невярващ.

— Дете! Дете? Моето дете?

Ридж бе толкова смаян, че не бе в състояние да каже нищо повече. Калена прехапа долната си устна, изпълнена със съмнения и противоречиви чувства.

— Мислех, че знаеш, че си разбрал. В пещерата ми каза, че си част от мен. Помислих си, че искаш да ми кажеш, че знаеш за бебето — и изведнъж се впусна в припрени обяснения. — Не съм планирала съзнателно това, Ридж. Трябва да се е случило през нощта, когато прекарахме в Долината на Лечителките. Само тогава забравих да взема селитения прах. След това, което се случи вчера в пещерата, мислех, че си разбрал. Разбирам, че е твърде рано да имаме дете и че може би ти би предпочел да изчакаме. Надявам се, не си много ядосан.

Той изглежда изобщо не слушаше обърканите й обяснения.

— Как може да си толкова сигурна? Това се случи само преди няколко дни!

— Лечителките ми направиха тест с Пясъка. Накараха ме да се вгледам в себе си, все едно че бях пациент. Това бе най-странното преживяване в живота ми, Ридж. Но когато го направих, веднага разбрах, че съм бременна — тя млъкна и го погледна тревожно. — Това много те ядосва, нали?

— Да ме ядосва? Не, съвсем не. Просто още не мога да се опомня. Това ми дойде като гръм от ясно небе.

— Искаш да кажеш, че при стълкновението на Ключовете, ти не се досети за детето?

Той поклати бавно глава.

— Имаше нещо, което не можах напълно да разбера. Нещо, свързано с теб. Мисля, че усетих присъствието на нов живот, но не обърнах внимание. Във всеки случай, това бе свързано с теб, а аз исках на всяка цена да те имам, така че не се замислих над това, което бегло бях усетил — изведнъж Ридж се усмихна с лукава, многозначителна усмивка. — Имаше нещо друго, което владееше мислите ми в онзи момент.

— Но какво мислиш за това, Ридж? Ядосан ли си? Трябва да знам.

Той все още се усмихваше.

— Изглеждам ли ядосан?

— Не — призна тя и в нея се надигна огромна вълна на облекчение.

Очите му блестяха от задоволство и това бе достатъчно красноречив отговор.

Ридж остави чашата с чая на пода, прегърна Калена и я притисна до себе си.

— Истината, любов моя, е, че никога не съм бил по-щастлив. Дори не мога да си представя по-голямо щастие от това.

След това за един дълъг миг устните им се сляха.

— Момче или момиче? — попита Ридж, като вдигна глава.

Калена примигна изненадана.

— Не знам. Бях толкова изумена, че веднага щом разбрах, че нося дете, излязох от транса и не видях нищо повече. Има ли значение?

Ридж поклати отрицателно глава.

— Разбира се, че няма значение. Детето ще притежава ли моята способност да кара стоманата да блести?

— Вероятно, ако е момче. Едва ли такова качество може да се наследи от момиче.

Ридж кимна в знак на съгласие.

— Ако е момче, ще го науча да контролира гнева и огъня в себе си. Сигурен съм, че ще има моя характер, а това може да го въвлече в неприятности.

Калена за миг си представи какво щеше да е да има в дома си двама мъже, които имат способността да карат стоманата от Града на Равновесието да блести. Никак нямаше да е лесно.

— Но ако е момиче, то може би ще наследи лечителските ти умения и невероятната ти коса — продължи да мисли на глас Ридж. — Това ми харесва, Калена. Едно малко момиченце с твоята коса и очи, зелени като кристала от Прохода на хищните птици.

— Радвам се, че си доволен — отвърна тихо Калена.

— Повече, отколкото можеш да си представиш. Наистина — Ридж отново я целуна. — Има ли още изненади за мен? Мога ли вече да си допия чая? Трябва да се махаме оттук колкото е възможно по-скоро.

— Не обичаш изненадите?

— Откакто те срещнах си ми предложила толкова много, че поне засега са ми предостатъчни.

Тупна я лекичко отзад и се измъкна от леглото.

— Има още нещо, Ридж…

Той се спря, но не се обърна.

— Какво има? Хайде, кажи! Отлагането само усложнява нещата.

— Просто исках да те попитам нещо.

Погледна я подозрително през рамо.

— Е?

Тя се поколеба за момент.

— Мислиш ли, че съм твърде възрастна да се обучавам за Лечителка?

Ридж се обърна към нея с видимо облекчение.

— Не, не мисля така. Ти ще станеш много добра Лечителка, Калена. Ще бъда изключително горд — той се усмихна топло. — Аз и сега се гордея с теб.

Калена го възнагради с ослепителна усмивка.

— Благодаря, Ридж. Аз също.

Лицето му придоби сериозно изражение.

— Нашият ще бъде добър брак, Калена.

— Да — съгласи се простичко тя. — Вярвам, че ще бъде точно така.

Щеше да му даде всичко — любов, уважение, вярност, страст и дори малко съпружеска покорност. Е, що се отнася до покорността, нямаше да е чак толкова много. Не искаше Ридж да се умори и да се отегчи от нея.

Птиците доста се измориха, докато изкачат стръмния път до Долината. Когато достигнаха блестящата бяла стена, Калена без проблем преведе всички през нея. Крийте покорно вървяха по същия път, по който бяха вървели преди няколко дни, като очевидно смятаха хората за твърде странни същества, след като се връщаха толкова скоро.

Калена усещаше смущението и безпокойството на Ридж. Разбираше, че всеки мъж би се чувствал така, когато попадне в Долината на Лечителките. Колкото по-скоро го измъкне от това място, толкова по-добре. Хвърли поглед към каменното изражение на съпруга си.

— Специално за този маршрут Куинтъл винаги ще има нужда от жени. Мъжете никога няма да се почувстват удобно тук.

Ридж само сви рамене.

— Тук мъжът не се чувства на мястото си. Затова е така.

— Точно така — отбеляза Калена. — И поради тази причина те не се проявяват като добри търговци тук. Само една жена може да направи успешна и благоприятна сделка.

Ридж изкриви лице в недоволна гримаса.

— Изглежда, че не си си губила времето в това пътуване и си научила доста за това, нали?

— Стараех се да наблюдавам и да запомням всичко. След като жените са толкова необходими в този маршрут, те трябва да получават и най-голям дял от Пясъка.

— Калена…

— Нещо повече, мисля, че не е лоша идея на жените да се даде по-голяма роля в търговията. Ако те са полезни по този маршрут, могат да бъдат полезни и в другите. Сигурна съм, че могат да вършат повечето рутинни дейности.

— Сега вече можеш да правиш радикални промени в търговията.

— Светът се променя, Ридж.

— Понякога ми се струва, че ти сама с голямо удоволствие би се заела с тази задача — отвърна Ридж, като изстена глухо.

— От това, което си ми казвал, разбирам, че след като се върнем, ти ще ръководиш този маршрут. Тогава ще имаш възможността да правиш много промени. Ще заемаш такова положение, при което можеш да си го позволиш.

Ридж се усмихна многозначително.

— Интересно какво положение ще заемеш ти, опитвайки се да ме убедиш да направя тези промени. С нетърпение очаквам преговорите.

Калена силно се изчерви.

— Ридж, говоря за работа, а не за секс.

— Понякога е трудно да се види разликата.

— Винаги съм казвала, че мъжете сте груби и праволинейни.

В този момент Валика, Арона и останалите ги забелязаха и се втурнаха към тях. Докато Калена и Ридж достигнаха първите къщи, всички Лечителки бяха излезли да ги посрещнат.

Калена слезе от седлото. В ръка държеше сребърното ковчеже. Ридж не направи опит да й помогне. Докато държеше Ключа, той не можеше да я докосне. Той не слезе от своята птица, просто хвана поводите на Калена, докато тя се приближаваше към Валика. Лечителката я посрещна с толкова сърдечна и мила усмивка, която сякаш излъчваше светлина, като самия ключ.

— Знаехме, че си успяла, сигурни бяхме. Някои от нас поискаха да махнем бялата стена, но аз предложих да почакаме, докато се върнеш. Ела. Трябва да оставим Ключа на мястото му. По пътя ще ни разкажеш всичко.

Валика без колебание се обърна и пое към другия край на долината, откъдето започваше стръмната пътека, водеща към ледената пещера.

Калена хвърли поглед към Ридж.

— Това ще отнеме известно време. Може би два часа.

Той кимна бързо.

— Ще чакам тук.

Калена му обърна гръб и последва останалите. Само Арона се забави за миг. Тя застана пред Ридж, изучавайки го с неразгадаем поглед.

— В къщата има храна, ако желаеш. Можеш да влезеш и да се нахраниш.

Ридж кимна едва забележимо.

— Благодаря.

— Не бива да се безпокоиш. Тя ще се върне с теб в града на Кръстопътищата.

— Знам.

Арона за миг се поколеба, но продължи:

— Тя щеше да постъпи по-добре, ако остане при нас, но Калена притежава изключително чувство за дълг и чест, които не й позволяват да постъпи по този начин. Чувства се длъжна остане с теб до края на пътуването.

— Знам много добре какво чувство за чест притежава тя. Но Калена остава при мен поради причини, които нямат нищо общо с договора — отвърна студено Ридж.

— А ти? Ти защо оставаш с нея?

„Тази жена изобщо не ми харесва“ — помисли Ридж.

— Аз също разбрах, че има неща, които са по-силни от дълга и честта. Другите доста се отдалечиха, мисля, че е време да ги настигнеш.

Арона сведе рамене и му обърна гръб, без да каже нещо повече. Ридж наблюдаваше как жените започнаха да изкачват стръмната пътека. Не откъсваше поглед от Калена, докато тя и останалите не се скриха зад един завой.

Птицата му започна нетърпеливо да рие земята и Ридж леко скочи от седлото.

— Хайде — промърмори под нос. — Хайде да потърсим нещо за ядене. И без това няма какво друго да правим в тази долина.