Джейн Ан Кренц
Кристален пламък (11)

XI

Калена и Ридж бяха изминали доста път, когато изведнъж си дадоха сметка, че вече не чувстват щипещия студ. Колкото по-навътре влизаха, толкова по-топло ставаше. Очевидно долината представляваше топъл оазис, естествено защитен от заснежените планински масиви.

— Хората от Града на Горещите и Студени Извори са прави — обади се високо Калена. — Някъде в тази долина се намира източника на горещите извори, които видях в пещерата. Чувствам го.

— Женска интуиция? — в гласа на Ридж се долавяше лека насмешка.

— Може би.

Откакто го бе превела през стената от бяла мъгла, Ридж не бе проронил и дума. Колкото повече приближаваха селото на Високопоставените Лечителки, толкова по-неловко се чувстваше Ридж.

— Ридж, по полята се виждат хора! — възкликна Калена.

Той дръпна силно поводите на своята крийте и, когато птицата спря, дълго се взира в сцената пред него. Сред редките красиви растения и уханни цветя се трудеха жени.

— Мисля, че е по-добре ти да тръгнеш първа — обади се накрая той. — Имам чувството, че точно това се очаква от теб. Това е място, принадлежащо на жените.

— Да — съгласи се Калена. — Така е.

Без всякакво колебание подкара бързо своята крийте. Чувстваше в себе си някаква сила, скрита дълбоко в същността й. Няколко минути по-късно достигнаха тясна пътека, която отвеждаше покрай редица идеално подредени градини. Една жена, облечена в дълга, широка туника в пастелни цветове, вдигна ръка за поздрав. На колана й висеше традиционната малка кесия, пълна с Пясък. Тя бе много по-възрастна от Калена. Сребристата й коса бе прихваната на тила с малка бяла мрежа. Жената се приближи с енергична походка. Калена веднага дръпна поводите и скочи леко от седлото. Навеждайки учтиво глава в знак на почит и уважение, тя се представи.

— Казвам се Калена, а това е съпругът ми Ридж. Изминахме дълъг път, за да говорим с вас и вашите хора.

Жената докосна Калена по рамото и топло й се усмихна.

— Добре дошла, Калена от Династията на Ледената Реколта! От дълго време те очакваме.

— Вие знаете коя съм?! — младата жена отстъпи крачка назад.

— Знаем. Аз съм Валика, една от Високопоставените. За мен е чест да те поканя в нашето село.

След това Валика се обърна към Ридж.

— А това е съпругът ти. Така ли, Калена?

Ридж кимна учтиво докато слизаше от седлото.

— Да, аз съм неин съпруг. Тук съм от името на Търговския Барон Куинтъл.

— Разбира се. Значи търпението на Великия Куинтъл накрая се изчерпа и това го накара да действа. Сигурно е разбрал, че само една, точно определена жена и нейният подходящ съпруг могат да преминат през бариерата. Наистина, намеците ни бяха достатъчно ясни. Но мъжете могат да бъдат много упорити.

Валика се обърна и махна с ръка по посока към селото.

— Елате с мен. Ще ви покажа къщата, предназначена за вас. Пътували сте дълго и трябва да си починете. По-късно ще поговорим.

Лечителката ги поведе по пътеката към една от многото малки къщи, разпръснати из цялата долина. Малката сграда имаше квадратна форма и бе изградена от розов камък. На прозорците нямаше капаци.

— След като свалите седлата, ще отведа птиците ви в обора и ще им дам храна — каза Валика.

Ридж леко присви очи.

— Сам ще се погрижа за тях.

— Няма нужда, Търговски Експерте. Ще се погрижа добре за животните ви.

— Не искам да бъда груб, но един от принципите ми е сам да се грижа за собствените си птици, когато съм на път.

Докато говореше, Ридж свали двете пътни чанти.

— Както желаете — отвърна учтиво Валика. — Оборите са ей там.

И тя посочи една постройка зад къщата.

— Вътре има храна и вода. След като се изкъпете и си починете, елате при нас на вечеря. Ще ни намерите в големия салон близо до градината с билките.

— Благодаря, Валика — отвърна бързо Калена преди Ридж да е измислил нещо друго, с което да се заяде. — Ще се видим на вечеря.

Валика кимна мълчаливо и си тръгна. Калена се обърна към Ридж, който продължаваше са де занимава с вещите им. Лицето му бе застинало в безстрастна маска.

— Ти ме доведе тук да преговарям с Лечителките, Ридж. Позволи ми да си върша работата, моля те. Всичко ще мине много по-гладко, ако не спориш за всяка дреболия. Тя ни предложи да се погрижи за птиците само от учтивост. Нямаше нужда да се държиш по този начин. Валика едва ли има намерение да ги открадне.

Ридж й хвърли хладен поглед, вдигна чантите и се отправи към къщата.

— Откъде знаеш?

— Ридж, но това е смешно. Какво ти става?

Той само въздъхна и отвори вратата. Помещението вътре бе обзаведено съвсем оскъдно. Легло, ниска, кръгла маса, възглавници, две кресла до камината и красиво стайно растение бяха единствените мебели в стаята, но те бяха подредени с изящество и вкус.

— Не знам — призна той. — Това място не ми харесва. Изнервя ме.

— Оказва се, че не е толкова мъчно да се изнервиш, Търговски Експерте — отвърна Калена, прикривайки усмивката си. — Понякога и най-малкото нещо те ядосва. Нищо чудно, че са те нарекли Огнен Камшик.

Като каза това, тя го последва в стаята.

— Ти като че ли нямаш никакви проблеми — отбеляза грубо Ридж, хвърляйки чантите на пъстрия килим. — Имам чувството, че си като у дома си тук.

— Мисля, че наистина се чувствам така — отвърна тихо Калена. — У дома.

Прекоси бавно стаята, възхищавайки се на простата, но изящна мебелировка.

— Ридж, как мислиш са разбрали, че идвам? Казаха, че са ме очаквали. Твърде странно, нали?

— Високопоставените винаги са били странни.

Наблюдаваше я как бавно обикаля малката къща. Тя явно се чувстваше добре тук, но той започна да изпитва все по-голямо неудобство. Други търговски експерти му бяха казвали, че са изпитвали същото. Разказваха също, че всеки мъж, попаднал в тази великолепна долина, се чувства неловко. Имаше безпогрешното усещане, че не му е мястото тук. Долината беше чисто женско притежание в пълния смисъл на думата.

Ридж бе подготвен за подобно нещо, но бързо започна да разбира, че не само неудобството го караше да се чувства така. Беше очевидно, че долината неудържимо привлича Калена. Спомни си, че тя няма истински дом и семейство, които да я накарат да се завърне в Града на Кръстопътищата. Едва ли би се върнала в Самотната долина заради Олара. Един сключен набързо търговски брак с мъж без дом и Династия, на всичкото отгоре незаконороден, едва ли представляваше достатъчно основание да напусне планините. Красивата долина представляваше заплаха за него по начин, който той не е очаквал. Това място предлагаше на Калена такива съблазни, каквито никой мъж не можеше да й предложи.

Ридж бързо излезе от унеса си, отправи се към вратата и рязко я отвори.

— Отивам да се погрижа за птиците — каза тихо и излезе навън.

Колкото по-бързо си получеше Пясъка и отведеше Калена от това място, толкова по-добре.

 

 

По време на вечерята Калена веднага забеляза странното настроение на Ридж. Той се бе излегнал с предизвикателна небрежност на бродираните възглавници. Калена дори не направи опит да му сервира яденето по традиционния начин. И двамата знаеха, че в долината не важаха общоприетите правила. Всеки сам си взимаше от чудесно приготвените зеленчуци, сипваше си от супата и от блюдата с другите ястия.

Ридж можеше прекрасно да се обслужи и сам. Той се поколеба за момент, когато сервираха храната, хвърляйки замислен поглед към Калена. Но когато тя не направи опит да изпълни дълга си на масата, както се очаква от всяка съпруга, той спокойно сложи в чинията си от всичко, което му хареса. Калена му отправи широка, ослепителна усмивка като взе чиния с желирани яйца от птицата бинда.

— Знаех си, че и сам можеш да си сервираш, стига да опиташ — прошепна тя тихо, така че само той да я чуе.

— Това място оказва лошо влияние върху теб, по-точно върху маниерите ти на масата.

— Интересно наблюдение. Не е лоша идея да ги променя изцяло. Може би наистина е по-добре да свикнеш да се обслужваш сам. На мен тази новост страшно ми харесва.

— Без съмнение! Ами обичаите и традициите, Калена? Те нищо ли не означават за теб? — попита той, наливайки си вино.

— По ми харесва така. Във всеки случай за теб е полезно да чуеш нещо повече, що се отнася до обичаи и традиции, тъй като не си бил роден сред тях.

В момента, в който думите се отрониха от устата й, тя вече съжаляваше, че ги е изрекла. Веднага сведе очи, искрено разкаяна.

— Съжалявам, Ридж. Не исках да те обидя.

— Не си ме обидила — отвърна й грубо. — Просто каза истината. Само забрави да споменеш, че някои традиции имат много по-голямо значение за хора като мен, които е трябвало да живеят без тях.

— Или хора като леля ми, за които не съществува нищо друго в този свят — въздъхна тъжно Калена.

Ридж не каза нищо повече, тъй като разговорът между жените, заемащи шест-седем големи кръгли маси, се оживи. Калена също не вземаше участие, заета да измисли такова положение за сядане, което да бъде по-удобно от обичайната поза, когато заставаше на колене. Да изпружи крака като мъж щеше да бъде твърде смело, както и твърде трудно за човек, който през целия си живот се е хранил на колене. Поради тази причина Калена промени положението си няколко пъти.

— Какво, в името на Камъните, става с теб? — изръмжа Ридж, точно когато тя направи нов опит да седне по-удобно. — Не можеш ли да стоиш на едно място?

— Опитвам се да седна удобно — прошепна тихо в отговор.

— Седни така, както го правиш винаги — посъветва я той с тон, в който Калена веднага различи подигравателни нотки.

— Никой тук не седи по този начин. И след всичките тези години, се чувствам изморена да седя така. Подай ми тази купа със сирене, моля те.

Той й подаде купата с рязко движение, което едва прикриваше раздразнението му.

— Благодаря, Ридж. Справяш се чудесно. Маниерите ти на масата са безупречни.

С тези думи тя взе няколко резена сирене и постави купата обратно на масата. Жената, седнала до нея й се усмихна и пое на свой ред купата.

— Валика ми каза, че ти си превела птиците крийте и мъжа с теб през мъглата.

Калена кимна.

— Не беше трудно. Не разбирам защо за другите жени това е представлявало пречка.

— О, защото всичко е нагласено така, че да може да премине само една определена жена: Ти… Между другото, не ти се представих казвам се Арона. Занимавам се с поддържането на градините с билки.

Тя бе красива жена с топли сини очи, в които като че ли винаги се четеше любопитство. Няколко години по-възрастна от Калена, косите й бяха гъсти, мастиленочерни, без нито един сребрист косъм. Подобно на всички жени, живеещи в долината, тялото й бе здраво и гъвкаво от непрекъснатата полска работа.

— Арона, кажи ми как разбрахте, че идвам? Просто не мога да го проумея.

— Ще научиш и други неща, но след вечеря. Не на мен се пада правото да ти обясня всичко — тя бързо хвърли поглед към суровия профил на Ридж. — Нито пък това е нещо, което трябва да се обсъжда в присъствието на мъже.

Калена веднага забеляза как челюстта му се стегна, но той не каза нищо. Докато траеше вечерята, а тя продължи дълго, жените непрестанно разпитваха Калена и Ридж за външния свят. Очевидно искаха да знаят какво става извън долината, въпреки че предпочитаха да не вземат участие в тези събития. Ридж им разказа за новия Дом на Равновесието и изключително сложната икономика на Северния Континент. Калена го слушаше внимателно, очарована от хубавия му, плътен глас, долавяйки известна гордост в точните му и подробни отговори. Временният й съпруг можеше да притежава ниско потекло, но през годините той явно е положил доста усилия да компенсира липсата на образование.

— Чухме, че в пристанището на Града на Равновесието е построен много специален кораб, с който ще се направи опит да се прекоси Морето от Контрастна Светлина — отбеляза една Лечителка.

— Истина е — потвърди Ридж. — Проектът е финансиран от Група Господари на Велики Династии, притежаващи значителни богатства.

— И с каква цел? Изследвания?

— Изследване на земите отвъд морето и установяване на нови търговски маршрути — отвърна Ридж. — Кой знае? Може би в другите земи има Лечителки, които биха желали да обменят информация с нас.

— Забележителна мисъл! — промърмори Арона.

Ридж се поколеба и се намръщи леко, когато забеляза, че чашата му е празна. Бе свикнал Калена постоянно да му налива питие, когато седяха двамата на масата.

— Много хора смятат, че корабът няма да се върне — отбеляза той като неохотно се пресегна към каната с вино и си наля пълна чаша. — Според Полярните Съветници зад морето няма да се открият населени земи. Някои пък мислят, че корабът ще срещне непреодолими трудности и опасности и ще бъде принуден да се върне. Каквото и да се случи, със сигурност ще предизвика голям интерес.

— Наистина — съгласи се Валика, — но всичко това предстой. Само бъдещето ще покаже какво ще се случи. Тази вечер обаче трябва да обсъдим някои неща, които не търпят отлагане. Бихте ли ни извинили, Търговски Експерте? Имаме належаща нужда да поговорим с Калена по някои въпроси относно бъдещето.

Ридж се оттегли с мълчаливо достойнство. Това, че го отхвърлиха, явно много го ядоса, но той с нищо не показа бушуващите в него чувства. Хвърли кратък поглед към Калена, чието лице изразяваше само учтиво очакване. След това се изправи на крака, все още държейки каната с вино в ръка. Не откъсваше поглед от съпругата си.

— Ще те чакам — каза той.

— Разбира се.

И наистина разбираше. Срещайки дълбокия златист поглед, тя веднага разбра какво искаше да каже. Той бе просто един самотен мъж, попаднал в свят, населен само от жени. Той искаше Калена. Имаше нужда от нея по начин, който не напълно разбираше.

Ридж съзнаваше, че тук съществува опасност, риск, но не знаеше как да му противостои. Разбираше, че трябва да опита да наложи и малката власт, която му бе останала, за да се увери, че Калена ще се върне при него. Може би той се страхуваше, че ако я загуби, ще загуби своя дял от Пясъка, помисли си Калена, като се чудеше защо тази мисъл й причини такава остра болка. Все пак това си беше просто един търговски брак.

— Не се тревожи, Ридж — прошепна тя. — Ще се погрижа да си получиш Пясъка.

— По дяволите Пясъка! Искам да се върнеш в по-приличен час!

Като каза това, той се обърна и напусна трапезарията. Никой не го помоли да върне каната с вино. След като Ридж излезе, всички се обърнаха към Калена.

Изведнъж атмосферата се изпълни с напрегнато очакване.

Валика й се усмихна окуражително.

— Вземи толкова Пясък, колкото можеш да носиш, Калена. Пещерите са пълни и до утре ще бъде готов.

Калена поблагодари тихо. Никой не знаеше точно как се получаваше Пясъкът на Хармонията. Тайната на Високопоставените Лечителки бе добре пазена от поколения насам. Пясъкът сам по себе си не беше лечебен. Неговите безценни свойства се дължаха на факта, че той представляваше начина, по който се установяваше болестта. Когато Пясъкът гореше, димът от този процес дава възможност на Лечителката да „види“ пациента „отвътре“ и да установи точно болестта. След това тя предписваше лечение, обикновено с билки от нейната собствена градина. Едно от първите неща, на които трябваше да се научи жената, обучаваща се за Лечителка, бе да засади своя градина с билки. Тази градина бе символ на нейната професия, както и малката торбичка със запалителен прах, който носеше на колана си. Димът от изгорения Пясък можеше да се използва само от ограничен брой хора, и то неизменно жени.

От поколения насам Гилдията на Лечителките позволяваше да се обучават на лечителско изкуство само онези жени, които притежават Таланта. Тестът за това е съвсем прост. Бъдещата Лечителка трябва да вдиша дима след изгарянето на Пясъка и да „погледне“ някой пациент „отвътре“. Ако притежава Таланта, Лечителката веднага вижда източника на болестта, дори да й липсва опит да я назове конкретно. Някои жени бяха надарени с проблясък от Таланта, което означаваше, че те усещаха влиянието на Пясъка, но не виждаха болестта, а само неясни образи.

— Не знам как да преговарям за Пясъка — започна Калена. — Никога преди не съм вършила това. Кажете ми как трябва да платим и ще видя дали с Ридж имаме достатъчно пари да го купим.

Валика изглеждаше съвсем незаинтересована.

— Обичайната цена от хиляда грана е предостатъчна. Но това изобщо не е важно и не е предмет на разговора ни тази вечер. Пясъкът бе примамката, с която искахме да те доведем тук.

— Примамката?

Калена затаи дъх в очакване, тъй като интуитивно почувства, че тази вечер ще разбере нещо изключително важно. Другите жени мълчаха, оставяйки обясненията на Валика, която започна да говори като внимателно подбираше думите си.

— Може би си чувала легендата за Светлия Ключ, скрит някъде в планината?

— Да, чувала съм такива предания.

— Те говорят истината, Калена.

— Опитвате се да ми кажете, че Светлият Ключ съществува? — прошепна развълнувана Калена.

— О, да! Светлият Ключ наистина съществува! — продължи Валика с тъжна усмивка. — Разбираш ли какво означава това?

Истината изведнъж се стовари с цялата си сила върху нея. Побиха я тръпки.

— Ако наистина има Светъл Ключ, тогава трябва да съществува и Тъмен Ключ.

— Не се страхувай, Калена — продължи успокояващо Валика. — Всяка сила има своята противоположна, противостояща сила. Предполагам, Олара те е обучила добре.

— Познавате ли я? — Калена поклати недоумяващо глава.

— Преди много време Олара беше на път да стане една от нас. Тя притежаваше в голяма степен Таланта, а и сама избра никога да не се свързва с мъж. Всичко това щеше да я доведе в тази долина, ако… не се намесиха други фактори.

— Смъртта на мъжете от Династията ни. Баща ми бе неин брат — обясни Калена с измъчен вид. — След това умря и майка ми. Заради мен Олара не можа да следва призванието си.

После добави тихо:

— Тя изпълняваше дълга си като ме отгледа и възпита, защитавайки честта на Династията на Ледената Реколта.

— Винаги съществува избор, Калена. Запомни го. Олара можеше да те доведе тук — каза тихо Валика. — Но тя избра пътя на отмъщението. Тя те превърна в инструмент на това отмъщение вместо отлична Лечителка, каквато би станала, ако бе доведена тук.

— Лечителка? Можела съм да стана Лечителка? Как е възможно да знаете това? Никога не съм показвала такива способности чрез тест с Пясъка — Калена се вкопчи в тази мисъл. — Леля ми никога не ми позволяваше да прониквам в тайните й. Отказваше да ме изпита чрез Пясъка. Казваше ми, че тези неща само ще ме отклонят от набелязаната цел.

— Била е права. За една Лечителка е невъзможно да убива, освен може би в случай на самозащита или при защита на друга Лечителка. Но Олара ти втълпи, че трябва да убиеш хладнокръвно и пресметливо. Един такъв акт щеше да бъде противен на най-дълбоките ти инстинкти, така че тя предприе мерки да скрие и напълно заличи тези инстинкти от съзнанието ти.

Калена си спомни онова чувство, което изпита, когато Ридж я люби за пръв път. Тогава в съзнанието й сякаш се пречупи някаква бариера.

— Как Олара е крила това знание от мен толкова дълго време?

— Използвала е техниките, които Лечителките предлагат, когато имат работа с пациенти с разстроен разум. Има начини да се накара един пациент да забрави някои неща, които са толкова болезнени, че са заплаха за здравето му. Олара е използвала такива методи срещу теб. Тя пое огромен риск, когато уреди твоя временен брак. Не можеше да не е знаела това. Очевидно не е могла да измисли никакъв друг начин, за да те приближи до твоята жертва.

— Тя ми каза, че дори и да съм подпишела брачен договор, не трябва да спя със съпруга си или с друг мъж, преди да съм изпълнила дълга към Династията си — отвърна Калена като сведе очи. — Но аз не й се подчиних.

— Ако леля ти ти бе позволила да вдишаш от дима, бариерата, която е изградила в съзнанието ти щеше да се разруши. Когато ти избра да установиш физическа и емоционална връзка с мъжа, за когото щеше да се омъжиш, това имаше същия ефект. Именно тази връзка до голяма степен отслаби бариерата в съзнанието ти.

— До такава степен, че не успях да изпълня дълга си.

— Не успя да свършиш това, което ти бе поръчала Олара, но не си провалила самата себе си. Независимо от мотивите, ти не си родена да бъдеш хладнокръвна убийца, Калена — Валика се пресегна през масата и хвана ръката на гостенката си. — Съдбата ти е много по-сложна.

Объркана, Калена втренчи поглед в нея. Забелязала с какво напрежение ги наблюдаваха другите.

— За какво говорите? Каква съдба? Не съм имала друго призвание, освен отмъщението, а трябваше да се откажа от него.

Валика само поклати глава.

— Отмъщението никога не е било истинското ти призвание. Защото ти си тази, която ще извади Светлия Ключ от скривалището му.

Кръвта изстина в жилите й.

— Не! — прошепна тя с прегракнал глас. — Не, това не може да бъде истина.

— Ключът не е бил докосван от много поколения, за които дори ние, Високопоставените не знаем нищо и не са отбелязани в хронологията. От всичко, което ни е известно, можем да кажем, че той не е пипан откакто е поставен в скривалището.

— Ако Ключът наистина съществува, тогава не трябва да се пипа изобщо — започна да протестира Калена. — Не е по силите ни да разберем тази загадка. Ключът трябва да остане там, където е. Завинаги.

Валика отново се усмихна с отнесена, примирена усмивка, в която се четеше безкрайна тъга:

— Той може да остане скрит и недокоснат, само и ако Тъмният Ключ остане скрит.

— Какво се опитвате да ми кажете?

— Ние мислим, че Тъмният Ключ е бил намерен.

Калена изведнъж почувства как не й достига въздух.

— Говори се, че ако двата Ключа се поставят в непосредствена близост, Тъмният Ключ ще унищожи Светлия.

— Това твърдят мъжете — обади се за пръв път Арона, без да скрива иронията си. — Те предпочитат да вярват, че са по-силният пол и следователно техният край на Спектъра трябва да е по-силен. Но истината е, че техните вярвания противоречат на Математиката на Парадокса, както и на Философията на Спектъра. Всяко нещо в нашия свят съществува в равновесие с негова равна противоположност.

Калена втренчи смаяния си поглед отначало в Арона, а после във Валика.

— Наистина ли знаете със сигурност, че Тъмният Ключ е бил открит?

— Не, със сигурност, не. Но имаме основателни подозрения. Близо до планините започнаха да се случват някои неща, несъмнено дело на Мрака. По мистериозен и тайнствен начин изчезнаха мъже и по всяка вероятност те вече не са между живите. Говори се, че извън границите на планините са се появили рогати усойници, а такова нещо не се е чувало от много, много години.

— Ридж уби една докато пътувахме насам — прошепна Калена.

— Калена, рогатите, или още наречени качулати усойници, наистина изглеждат страшни и опасни животни, но в действителност винаги са се страхували от хората. Ако са започнали да ловуват извън планините, значи нещо ги е принудило да напуснат обичайните си убежища. Говорят се и други неща. Неща, които ние не разбираме, но които ни обезпокоиха извънредно много.

Калена си спомни тъмната мъгла в пещерата с басейните, която се опита да я погълне.

— Не разбирам какво очаквате от мен.

— За нещастие, не можем да ти обясним това, тъй като самите ние не сме сигурни — каза Валика. — В продължение на години получавахме странни предупреждения, намеци за това, което предстои. От Ясновидския транс добивахме откъслечна информация. Съпоставихме някои неща. Единственото нещо, в което сме сигурни е, че ти си тази, която трябва да вземе Светлия Ключ. Той би убил всеки друг.

— Не можете да знаете това със сигурност! Какво бих правила с него, ако го взема с мен — ако предположим, разбира се, че и мен няма да убие? Това е безсмислено.

Калена се почувства като хваната в капан. По подобен начин се чувстваше, когато Олара й съобщи, че трябва да убие Куинтъл. Тогава поне бе получила обещание за свобода. Според легендите смъртта бе цената, която всеки човек трябваше да заплати, ако докосне който и да е от двата Ключа.

— Успокой се, Калена. Никой няма да те принуждава да вземеш Ключа. Ние дори няма да се опитваме. Решението трябва да бъде твое и само ти трябва да знаеш как и кога да действаш. Всичко, което ние можем да направим, е да ти кажем какво сме научили през всичките тези години, докато изучавахме старите легенди и остатъците от древни ръкописи, които открихме и които са наше притежание.

— Много ли такива ръкописи имате?

— Няколко. За какво си мислиш, че използваме парите на Куинтъл? За да проследяваме старите предания, са нужни пари.

— Говорите за времето, когато са управлявали Повелителите на Зората — започна бавно Калена. — Да не би да искате да ми кажете, че те наистина са съществували?

— Вярваме, че е така. Именно те открили Камъните на Контраста и ги скрили единият в огън, другият — в лед. Никой не знае къде точно се намират. Но ние смятаме, че Ключовете към Камъните са скрити в тези планини. И двата. Със сигурност знаем, че Светлият Ключ е тук. Както сочат древните ръкописи, Тъмният — също.

— Кои са били Повелителите на Зората? — попита Калена, развълнувана до дъното на душата си. — Друга раса, населявала планетата ни преди нас?

— Не съм сигурна, но е възможно да са били хора като нас — отвърна предпазливо Валика. — Някои от нас мислят, че Повелителите на Зората са всъщност нашите предци, пристигнали тук от друга планета, въртяща се около друго слънце.

— И те донесли със себе си Камъните и Ключовете?

Валика поклати отрицателно глава.

— Не. Не мислим така. Смятаме, че те открили Камъните и Ключовете тук, когато пристигнали и разбрали, че те представляват източници на енергия, която била дори свръх техните възможности на разбиране. Такива енергийни източници не могли да бъдат унищожени, така че Повелителите ги скрили, надявайки се, без съмнение, че ще останат скрити завинаги, или поне докато бъдем в състояние да ги контролираме.

— Какво е станало с Повелителите на Зората? — продължи с въпросите си Калена.

Валика сви рамене.

— Изглежда, че са били съвсем малко на брой, но са се приспособили към този нов за тях свят. Изглежда не са имали възможност да напуснат планетата, но не се отчаяли и направили всичко възможно наследниците им да оцелеят. Създали ново общество, което не само оцеляло, но се развило и процъфтяло. Не можем да ти кажем нищо повече, Калена, защото не ни е известно нищо повече. Пък и по-голямата част от това, което ти казахме, е резултат от предположения и интуиция.

— И сега вашата интуиция ви казва, че аз трябва да взема Светлия ключ и да го изнеса от долината?

— Така мислим.

— Грешите — заяви решително Калена. — Довели сте не жената, която ви трябва. Ако ми беше предопределена такава орис, със сигурност щях да го знам, да го почувствам интуитивно.

— Кой може да каже? — усмихна се отново Валика. — И ние не знаем повече от теб каква съдба ти е предопределена. Може би, ако Олара те бе довела тук преди години, нещата щяха да са по-ясни. Може пък изобщо да не е трябвало да живееш в долината. Във всеки случай Олара предпочете отмъщението пред възможността да бъде една от нас тук. Опита се да те подчини изцяло на волята си и по този начин навярно е успяла до голяма степен да притъпи познанието ти за самата себе си и най-дълбоките ти инстинкти. Или може би така е трябвало да стане. Кой знае? Пътищата на съдбата често са извънредно преплетени и сложни.

Калена започна да се отчайва.

— Откога знаете, че именно аз съм тази, която търсите?

— Жената, която преди мен заемаше този пост в долината, първа разбра това. Тя бе дарена със способността да прониква дълбоко в Ясновидския транс. Такава дарба е много рядка и често виденията от транса се тълкуват много трудно. Понякога и моите видения са толкова объркани, че сама не ги разбирам. Моята предшественичка се наричаше Бестина и притежаваше забележителна интуиция. Именно тя посочи жената, която е предопределена да вземе Светлия Ключ. Преди да умре, тя повика Олара и й съобщи какво е научила. Но вече бе твърде късно — Олара бе направила своя избор и категорично заяви, че те взима със себе си. Бестина не можеше да направи нищо повече, но когато ми каза, че аз трябва да заема поста й, ми даде един съвет.

— Какъв съвет?

— Каза ми, че нещо по-силно от поученията и наставленията на Олара ще разруши бариерата, която тя е изградила в съзнанието ти. Между теб и един мъж ще се установи такава връзка, която ще се окаже по-силна от връзката между теб и леля ти; по-силна може би и от чувството ти за чест.

— Знаели сте, че ще се съглася на временния брак?

— Още преди години започнахме да настояваме да преговаряме само с омъжени жени — усмихна се Валика. — Това бе начин да се подсигури на жените, които Куинтъл изпращаше законна защита и правото на дял от печалбите с Пясъка.

— Обаче Куинтъл ловко заобиколи това ваше искане, като създаде институцията на временния брак — отбеляза Калена. — Такива бракове не са нищо друго, освен работен договор или споразумение. Връзката между мъжа и жената е слаба, почти никаква. Това е просто едно от условията на договора.

— Така е, но тези брачни споразумения осигуряват на жената легален статус. Щом като решихме да работим само с омъжени жени, логично бе да се предположи, че когато дойдеш при нас, също ще бъдеш временна съпруга. Не бяхме абсолютно сигурни, разбира се. Съдбата може би щеше да те доведе при нас по друг начин, но логично бе да предположим, че ще дойдеш тук по този начин, както и стана. Никой, освен търговските експерти на Куинтъл не идват в тази долина.

— Разбирам.

— Преди няколко месеца — продължи Валика, — когато се разтревожихме не на шега от това, което усетихме, че става с Тъмния Ключ, решихме, че няма да е излишно да ускорим малко нещата. Казахме на търговските експерти на Куинтъл, че ще работим само с жена, която е истински омъжена, свързана с мъжа не само по договор, но и емоционално. Обявихме, че искаме жена, притежаваща Таланта в известна степен, въпреки това не е нужно да бъде непременно Лечителка. От това, което ни бе казала Бестина и от виденията от моя Ясновидски транс знаехме достатъчно за теб. Но не можехме направо да поискаме от Куинтъл да те изпрати.

— Защо не?

— На първо място, защото загубихме дирите ти. Не знаехме къде те е отвела Олара и името на коя Династия е избрала за прикритие. Бях принудена да разчитам на логиката и на надеждата да те намеря.

— А логиката ти е подсказала, че Куинтъл няма да се примири, докато не намери начин да възобнови търговията по този маршрут. Щеше да продължи да търси докато не намери жената, която да е в състояние да мине през бялата мъгла.

— Знаехме, че Куинтъл не може да намери Лечителка, която да се съгласи с условията на един търговски брак. Той трябваше или да измисли ново споразумение, приемливо за една Лечителка, което не беше много вероятно, или да намери необучена Лечителка като теб, която да желае да сключи този вид договор. Не са много необучените Лечителки като теб, Калена, така че след като притиснахме максимално Куинтъл и чрез мъглата затворихме напълно пътя за всеки друг, освен за теб, можехме да бъдем сигурни, че ще те открием рано или късно. Разбира се известно ни беше и нещо друго. Знаехме, че Олара, където и да се намираше, търси начин непременно да се добере до Куинтъл. Имайки налице Куинтъл, търсещ жена от семейство на Лечителки, и Олара, чакаща възможност да те използва срещу Търговския Барон, резултатът беше неизбежен.

— Всичко е толкова объркано, толкова много „ако“ и „в случай че“, и „ако не беше“! — Калена поклати глава, изумена и объркана.

— Не можеш да отречеш обаче, че всичко това не е лишено от логика. Зад всички събития има скрита логика. Ние наричаме това съдба, но всъщност тази дума не означава нищо друго, освен неизбежния резултат от сили, които са били задействани — Валика цитира един от законите на Философията на Спектъра, а изражението и тонът й говореха, че тя дълбоко вярва в това.

— Но аз сключих само търговски брак — каза меко Калена. — Нищо повече. Не бе предвидено той да продължи дълго, всъщност само докато трае пътуването. Искали сте жена, която е омъжена в истинския смисъл на думата, а не обвързана с временен договор.

Валика спря настойчивия си поглед върху Калена и младата жена мигновено се смути.

— Би ли потвърдила без сянка на угризение, че връзката между теб и съпруга ти е просто делово споразумение?

Изведнъж страните на Калена се покриха с ярка руменина.

— Съвсем не е лесно за обяснение. Понякога аз сама не разбирам какво ни свързва. Обаче съм сигурна, че не е моя работа да взема Светлия ключ. Аз не съм тази, която ви трябва.

— Никоя от нас тук тази вечер не може да обясни защо и по какви причини си в нашата долина, Калена. Няма да се опитваме повече да те убеждаваме. Става късно, а ние трябва да сме на крак още преди изгрева на слънцето, за да започнем работа в градините. Мисля, че е време да си лягаме.

С тези последни думи на Валика разговорът бе приключен.

— Вие не сте единствените, които ставате рано — измърмори Калена като се изправи на крака. — Търговските експерти също. Особено когато очакват с нетърпение пътуването да приключи. Утре сутринта Ридж ще настоява да си тръгнем колкото може по-бързо.

— Ще те придружа — заяви Арона, докато другите Лечителки една по една напускаха помещението.

— Много любезно от твоя страна.

— Съвсем не. Къщата, в която живя, е съвсем близо до твоята.

Дълбокият син поглед на Арона се впиваше в Калена тревожно и настойчиво. Лечителката сложи ръка на рамото на младата жена и я поведе към изхода. Продължиха да вървят в пълно мълчание, мислите на Калена постоянно се въртяха около казаното тази вечер. Скоро се почувства неловко и се опита да завърже разговор.

— Защо в долината е толкова топло, въпреки високите снежни върхове наоколо?

— В сърцето на планината съществува източник на топлина, който е най-вероятно стар вулкан. Не знам точно как действа, но водата тук е гореща, а въздухът е винаги топъл.

— Част от водата се влива в басейните на Града на Горещите и Студени Извори и дори по-далеч, нали?

— Да.

Известно време Арона вървя мълчаливо, но когато се обърна отново към Калена, думите й я изненадаха:

— Ти отчаяно се стремиш към свободата си, нали?

— Много си проницателна.

— Не съвсем — устните на Арона се извиха в лека усмивка. — Някога и аз мечтаех за свобода. Може би затова веднага разпознавам този копнеж в очите на другите.

Това възбуди любопитството на Калена.

— Не си намерила свободата си във външния свят, нали, Арона?

— Не мисля, че щях някога да я открия в свят, където господстват мъжете — отвърна тя простичко. — Намерих щастието си тук, в долината.

— Разбирам.

Междувременно бяха приближили до къщата на Калена и Ридж, чиито прозорци светеха с мека светлина. Ридж я чакаше, точно както бе обещал.

Арона спря и се обърна към Калена, настойчиво фиксирайки я с поглед. После сложи ръка на рамото й.

— Ти също можеше да бъдеш щастлива тук, Калена. Разбираш ли? Тук можеш да намериш такава свобода, която твоят съпруг не може да ти предложи.

— Знам — отвърна меко Калена. — Бракът не предлага почти никаква свобода.

Ридж бе застанал в сянката, която хвърляше къщата и чу думите й, без да бъде забелязан. Безпокойството му не му даваше мира и той бе излязъл да провери и нагледа птиците за втори път. Затова отдалеч забеляза приближаващите фигури на Калена и Арона. Тялото му се напрегна и се превърна във възел от нерви при мисълта за всички онези съблазни, които долината предлагаше на Калена и които протягаха пипала към нея, за да му я отнемат.

— Тук, в долината, можеш да бъдеш свободна, Калена — каза Арона. — Сама направи своя избор. Не е необходимо да те ръководят желанията на един мъж.

Ридж затаи дъх и излезе от сянката, огрян от лунна светлина. Той застана пред двете жени.

— Очаквах те, Калена.

— Знам, Ридж — тя се обърна към него и му отправи загадъчна усмивка.

Ридж изведнъж застина, готов да се бори за нея, но нямаше понятие как да стори това. Лесно можеше да защити жена си от друг мъж, но никога не бе попадал в такова положение. Какво можеше да й предложи, така че тя да не приеме съблазнителното предложение на Лечителката? Осъзнаваше, че единствено слабата връзка на търговския брак му предоставяше възможност да наложи волята си. Фактът, че можеше да я накара да тръпне в ръцете му от желание, можеше да не означава нищо за нея в сравнение със свободата, която й предлагаше долината.

— Време е да си лягаме, Калена — каза той, тъй като не можа да измисли нищо друго.

— Добре, Ридж — отвърна тя. После се обърна към Арона: — Пожелавам ти лека нощ, приятелко. Тази нощ трябва да мисля за много неща.

— Така е. Легни си и сънувай свободата.

— Не съм сигурна, че който и да е от нас може да бъде напълно свободен — промълви едва чуто Калена.

— Ти си умна жена. Наистина жалко, че не са ти позволили да станеш Лечителка. Лека нощ, Калена!

Арона потъна в благоуханната нощ. Дългата й туника, стигаща до глезените, шумолеше примамливо.

Ридж въздъхна с облекчение, но напрежението му не намаля. Приближи се до Калена и взе лицето й в грубите си длани. Тя вдигна към него големите си блестящи очи.

— Понякога ме плашиш до смърт, знаеш ли? — дрезгавият му шепот накара нещо в нея да се преобърне.

— Наистина ли?

— Няма да те пусна да си отидеш толкова лесно, Калена — продължи той докато устата му покриваше нейната. — Не мога да те пусна да си отидеш. Ти си моя. Трябва да те накарам да го разбереш.

С тези думи той я вдигна на ръце и я внесе в къщата.