Джейн Ан Кренц
Кристален пламък (9)

IX

— Помислих си, че си ме напуснала.

Ридж стоеше пред малкия прозорец, зареял поглед навън. Калена затвори вратата и се облегна от вътрешната й страна. Бе искрено изненадана да види Ридж в коридора пред стаята на Бета. Не бе казал нищо, докато тя хокаше младия баща, но когато накрая позволи на бедния човек да отиде при жена си, Ридж пристъпи към нея и я хвана под ръка. Попита я тихо дали е готова да се върнат в тяхната стая и тя кимна в знак на съгласие. Но първите му думи, след като влязоха я стреснаха.

— Боя се, че не разбирам.

Той не се обърна. Подпря ръка на перваза и продължи да се взира в тъмнината навън.

— Напротив, разбираш. Дойдох преди малко и не намерих нито теб, нито пътната ти чанта. Помислих си, че си заминала.

Съвсем бавно Калена се отдели от вратата.

— Това е невъзможно, Ридж.

Той й хвърли изпитателен поглед през рамо.

— Защо да не е възможно? Можеше да вземеш едната птица и да яздиш, докато стигнеш до някоя ферма, където да прекараш останалата част от нощта. Не се страхуваш от тъмнината, освен това не ти липсва разум. Нямаше да е трудно да избягаш от мен.

— Не мога да избягам от теб, Ридж — усмихна се тъжно тя. — Свързана съм с брачен договор, забрави ли? Аз самата подписах документа.

— Който не е нищо повече от къс хартия.

— Но това е легален документ — възмути се Калена. — Подписвайки го, аз се обвързах с условията на този договор. Да си ида от теб, преди да е приключило пътуването, означава да унищожа и малкото останала ми гордост и достойнство.

Златистите му очи придобиха онзи блясък, който подозрително напомняше възхищение.

— Говориш така, като че ли вече не ти е останала никаква гордост, но съм готов да се обзаложа, че имаш повече от достатъчно.

— Толкова ли е трудно да разбереш, че жената има не по-малка гордост и не по-слабо чувство за чест от мъжа.

— Преди да те срещна, наистина щеше да ми бъде трудно да повярвам в това — призна тихо той. — Но ти ме накара да погледна нещата по различен начин. Неведнъж твоята гордост и чест правеха живота ми доста труден. Но тази вечер, признавам, съм ти благодарен за тях.

Калена разбра, че той говори напълно сериозно. Ядът, който я бе обхванал само за миг, се стопи още по-бързо.

— Може да си твърдоглав, но поне си честен — тя се усмихна вяло. — А това е похвално качество за един съпруг.

— Щастлив съм, че поне в едно нещо съм се оказал подходящ.

Тя се изчерви под пронизващия му поглед, припряно се извърна и извади пътната си чанта от малката ниша.

— Ти буквално бе принуден да се ожениш за мен чрез манипулациите на леля ми. Имаш пълното право да недоволстваш.

— Калена…

Тя спря да говори и вдигна поглед към него.

— Да, Ридж?

— Доволен съм от условията на нашия брак.

Калена имаше чувството, че той иска да каже много повече от това, но не можеше да намери подходящите думи. Бедният Ридж! Много по-добре боравеше с оръжието, отколкото с думите. Младата жена се опита бързо да намери начин да разведри напрегнатата атмосфера.

— Е, колкото до това, и аз съм доволна — отвърна с небрежен тон.

— Наистина ли?

— Защо не? Когато се върна от Планините на Противоречията, ще имам значително количество от Пясъка, който ще мога да продавам. Свободата ми се струва още по-привлекателна, ако имам материалната възможност да си я осигуря.

Небрежният й тон отстъпи място на лека горчивина.

— Истина е, че според плановете на Олара, аз изобщо не трябваше да получавам дял от Пясъка, но Спектърът е възстановил равновесието не както тя очакваше. Провалих се и опозорих и себе си, и Династията си, но за своя провал мога да бъда възнаградена по начин, който никой не би могъл да предвиди.

Изражението на Ридж рязко се промени и той стрелна Калена със заплашителен поглед.

— Да не би да искаш да кажеш, че оставаш при мен не защото това го диктува честта ти, а заради Пясъка, който ще получиш?

— А ти как мислиш? — отвърна му тя студено.

— Понякога, скъпа, ме объркваш до такава степен, че сам не знам какво да мисля — измърмори той, обърна се и с гневно изражение смъкна покривката от леглото. — Ако си свършила да си играеш на Лечителка тази вечер, по-добре да си лягаме. Утре ни чака дълъг път.

— Като че ли досега беше по-различно!

— Предполагам, не си очаквала, че лесно ще си получиш своя дял от Пясъка — отвърна й рязко, след което седна на леглото и събу ботушите си.

— Да не би фактът, че гледам съвсем практично на това пътуване, да те ядосва, Ридж? Едва ли можеш да се оплакваш. Ти съвсем ясно ми даде да разбера, че главната ти цел е да се завърнеш с достатъчно Пясък, за да основеш своя Династия. Защо тогава те тревожи това, че аз също очаквам с нетърпение какви облаги ще ми донесе моя дял?

Ридж смъкна ризата си и я захвърли настрани.

— Свободата, която търсиш, няма да те задоволи, Калена.

— Откъде знаеш?

Той се вмъкна под завивката и скръсти ръце под главата си. Не сваляше поглед от нея докато тя, след като загаси светлината, се събличаше в тъмнината с гръб към него.

— Знам, защото те държах в ръцете си и разбрах, че в теб е скрита много страст. Няма да бъдеш истински щастлива, ако не приемеш този факт. Ще се нуждаеш от мъж, с когото да споделяш сънищата си.

— Мъжете винаги са непоколебимо уверени в себе си, когато говорят за това, от какво се нуждае една жена — каза тихо тя, после се мушна в леглото до него.

— Казах, че имаш нужда от мъж, Калена, и наистина мисля така — продължи да настоява упорито той.

— Тогава просто ще трябва да си намеря някой, нали така? — отвърна на удара тя.

— Ти вече си намери. Мен — с рязко движение й обърна гръб. — Някой ден сама ще го признаеш.

Калена не можа да намери подходящи думи, за да му отговори. Лежеше притихнала в своята половина на леглото. Усещаше силното, топло тяло до себе си, размишлявайки върху сложните и неведоми пътища, по които се проявяваше случайността и скрития смисъл на Спектъра. Продължи да лежи така още дълго време, взирайки се в тъмнината. Сигурна бе, че Ридж вече е заспал, когато изведнъж гласът му я сепна.

— Наистина, благодарен съм, че не аз бях обекта на злъчните ти нападки там, в коридора. Трябва да призная, че имаш доста хаплив език, Калена.

— Понякога това е единственото оръжие на една жена.

— Ха! Вашият край на Спектъра ви е дал достатъчно силни оръжия. Попитай, който и да е мъж. Ако искаш да знаеш истината, слушах те с голям интерес. След като двама с теб спорихме толкова дълго за ролята на мъжа като защитник на жената, ти най-хладнокръвно използва моите аргументи срещу онзи млад човек.

— Той си го заслужаваше — отвърна остро Калена. — Така или иначе, той е дал обет да се грижи за жена си. Негов дълг е да изпълнява своята клетва. Той нямаше работа долу в таверната, където не прави нищо друго, освен да пие докато жена му се измъчва в родилни болки съвсем сама.

— Той е още дете.

— Но е достатъчно голям, за да стане баща, нали?

В отговор Ридж едва чуто измърмори нещо, след което се обърна към Калена:

— Все пак се радвам, че той бе на прицел, а не аз.

— Ти не можеш да бъдеш на прицел. Не и при такива обстоятелства.

Ридж се замисли за момент.

— Защо казваш това?

— Не би станало нужда да ти напомням за твоите задължения и отговорност към жена ти. Ти никога не забравяш тези неща. На негово място ти щеше да се увериш, че за нея се полагат всички грижи, когато времето настъпи.

— Благодаря за доверието ти в мен, Калена. А сега чуй още нещо.

— Какво?

— Не мисля, че спазваш брачния ни договор само защото очакваш добра печалба от Пясъка. Не алчността те задържа при мен.

Калена не бе съвсем сигурна какво има предвид, но не посмя да го попита.

Гледката на Града на Студените и Горещи Извори я зарадва много повече от предишните места, където бяха отсядали. От началото на пътуването им бяха изминали осем дни, през които яздиха с най-голяма бързина. Странноприемниците вече се срещаха много по-рядко, а селата ставаха все по-малки. Но този град обещаваше да бъде нещо по-различно. Калена подкара птицата по-бързо и приближи до Ридж, който спря на върха на един хълм и се загледа в неголямото селище.

— Наистина ли тук има естествени горещи извори? — попита Калена.

— Истина е — Ридж се обърна и погледна към нея. — Търговците винаги спират тук. Басейните с топла вода обещават неповторимо удоволствие и наслада след шестнадесетдневен преход.

— Шестнадесет дена? Ние яздихме само осем — заяви тя, искрено изненадана.

— Ние се движехме значително по-бързо от търговските кервани с всичкия им багаж и птици, натоварени с храна. Освен това те спират много по-често. Обикновено три пъти по осем дни са достатъчни, за да се достигнат планините, където живеят Високопоставените Лечителки. Ако всичко върви добре, още утре ще започнем да се изкачваме. Скоро след това ще достигнем и долината.

— Ако изобщо можем да проникнем там — напомни му тя.

— Ще проникнем. Нали затова съм тръгнал.

Такава увереност без съмнение бе резултат от многобройни успехи в подобни ситуации, помисли си Калена и въздъхна дълбоко. Зарея поглед надолу към малкия град, разположен в неголяма долина в подножието на планината. Тези местности й бяха непознати. Релефът постепенно се променяше от равнини в долини, а долините на свой ред отстъпваха на планините. Преходът обаче бе рязък — равнините просто свършваха, след един кратък преход от долини и хълмове изведнъж като огромни гиганти изникваха планинските масиви.

— Разочарован ли си, че досега не успя да намериш обяснение защо предните кервани се връщаха празни? — попита тя.

Знаеше, че Ридж не бе научил почти нищо от разговорите си с хората в таверните.

— Не, доволен съм — увери я сухо той. — Точно затова ми плащат — да се справям с този род неприятности, но това не означава, че не предпочитам безпроблемните преходи.

— Не мисля, че това пътуване е точно такова. Ами онези двамата непознати, които ни нападнаха? Не смяташ ли, че те биха могли да имат някаква връзка с неприятностите, които спомена?

— Ако наистина е така, проблемът се реши много просто, не мислиш ли?

Той дръпна леко юздите на своя крийте и пое надолу по хълма на път за града.

Пред очите й отново се появиха образите на двамата мъртви мъже и техните медальони от черно стъкло. Неволно потръпна. Надяваше се, че Ридж е прав като мислеше, че от тази страна не ги застрашава нищо. Калена подкара птицата си след Ридж, а в главата й продължаваха да се въртят тревожни мисли.

— И преди съм чувала за такива естествени природни басейни — отбеляза тя. — Олара казваше, че са много полезни при някои заболявания. Изпратила е не един възрастен човек от нашето село в град с топли минерални извори. Веднъж дори изпрати едно малко дете, което се бе осакатило при падане.

— Всички търговски експерти обичат да се потопят в тях след целодневна езда. Те действат по-добре от обикновената баня. Очевидно във водата има нещо, което я прави уникална.

— Това едва ли е за чудене — отбеляза Калена. — Намираме се много близо до Планините на Противоречията. Възможно е горещите извори, които подхранват естествените басейни, да извират някъде в планините. Говори се, че Светлият Ключ е запечатан някъде в тези планини и неговото влияние прониква във всичко наоколо. Ето защо Високопоставените Лечителки живеят и работят там. Вероятно присъствието на Ключа осигурява лечебната сила на техните лекарства.

— Не предполагах, че вярваш на стари предания — отвърна Ридж, поглеждайки я присмехулно.

— Не вярвам, но все пак човек понякога се замисля. В края на краищата досега никой не е обяснил действието на Пясъка. А всички ние дължим много на Високопоставените Лечителки, които са извор на медицинските ни познания. Очевидно е, че те притежават необикновени способности.

— Високопоставените Лечителки са много умни и богати жени, които са били достатъчно находчиви да си изградят отлична репутация, на базата на един забележителен продукт, наречен Пясъка на Хармонията — в тона на Ридж се долавяше леко презрение. — Обгръщат се с тайнственост, за да накарат всички да им се подчиняват и възхищават. Не съществува никаква разумна причина да не желаят да преговарят и да търгуват направо с мъже. Настоятелното им искане да търгуват само с омъжени жени е пълна глупост. През всичките тези години Куинтъл си имаше доста неприятности поради техните изисквания и ограничения.

Калена се усмихна вътрешно.

— Но тази дейност е донесла богатство и власт на Династията на Реещия се Орел. Самият ти възнамеряваше да си осигуриш значителна печалба от това пътуване. Помисли, Ридж. Ако се завърнеш в Града на Кръстопътищата и основеш своя Династия, ще дължиш всичко на група високомерни, непредсказуеми жени.

— Винаги разглеждаш нещата от някакъв странен ъгъл, Калена.

Младата жена съзря в очите му неволно възхищение, когато той се извърна и й хвърли кратък поглед през рамо.

— Да, така е — потвърди тя с чувство на задоволство.

С все по-голямо удоволствие посрещаше тези моменти, когато той без задръжки проявяваше чувството си за хумор и й подхвърляше някоя шега. Тя често нарочно го провокираше с единствената цел да го накара да се усмихне и да се пошегува. Разбира се, винаги съществуваше риска да засегне някоя скрита струна, което да го ядоса, вместо да го предразположи към шеги. Но всеки път, когато наистина успееше, знаеше, че си е струвало да опита. А когато успееше да изтръгне от него искрен смях, Калена се чувстваше така, като че ли бе открехнала тайната врата към някое съкровище.

Понякога тя си даваше сметка, че се движи по ръба на опасна пропаст. Легендарният нрав на Ридж бе винаги готов да избухне с пълна сила. Ако това се случеше, Калена веднага преставаше да го дразни и правеше всичко възможно да го успокои. А това не бе трудно. Тя бързо разбра, че да се справи с яростта на Ридж бе относително лесно. Представи си изумените физиономии на Ариса и приятелките й, ако чуеха това, но Калена бе започнала да разбира, че притежава редкия талант да потушава яростния огън в Ридж. Това бе доста странно и едва ли можеше да й служи за един по-дълъг период, но за краткото време, което трябваше да прекара с Ридж, щеше да й бъде много полезен.

По един въпрос избягваше да спори с Ридж — за неговата чест. Понякога докато пътуваха Огненият Камшик ставаше необичайно мълчалив и тя се чудеше дали той си мисли колко близо бе до безчестието, и то по нейна вина. Чак сега започна да осъзнава, че Ридж гледаше на отношенията им именно от тази гледна точка — тя беше заплаха за неговата чест. Не беше смъртта на Куинтъл, която го тревожеше най-много, а застрашеното му достойнство. Бе приел ролята си на неин съпруг съвсем сериозно, ако се бе разчуло, че неговата жена е убила Куинтъл, честта му щеше да бъде унищожена. Ридж дължеше вярност първо и преди всичко на суровия мъж, който бе негов работодател и благодетел. А според Ридж Калена, като негова съпруга, дължи вярност само нему. По един или друг начин изключителната чест и гордост на Ридж го бе накарала да се чувства напълно отговорен за действията на съпругата си.

Той би станал добър господар на Велика династия, помисли си тъжно Калена. Ридж притежаваше всички качества за това. На жената, която щеше да стане негова постоянна съпруга, щеше да се наложи да се справя с доста труден съпруг. Осем дни бяха предостатъчни, за да се увери в това.

Калена не бе абсолютно сигурна, че е следвала законите на честта от онази сутрин, когато бяха ненадейно нападнати в онова малко село. Неохотно бе достигнала до заключението, че дългът й е съвсем ясен. Не можеше да отрече, че според договора, който сама бе подписала, като съпруга на Ридж, му дължеше уважение и вярност. Фактът, че никога не бе имала намерение да изпълнява този договор, бе нещо съвсем друго, което вече нямаше никакво значение. Ридж имаше право да споделя леглото й. Но тя стигна до това решение само за да открие, че той вече не се интересува от нея. Дори миналата нощ, когато се бе опитала да му обясни, че се чувства задължена да изпълнява условията по договора, той даже не я бе докоснал. Това, че той я пренебрегваше в леглото, я озадачаваше и объркваше. Разбира се бе запазила съмненията и несигурността, в която се намираше, само за себе си. Честта й повеляваше да приеме ласките и любовта на Ридж, но не изискваше от нея да се хвърля в ръцете му. Все още не бе започнала да му поднася сутрешния чай.

Една част от нея бе винаги нащрек с Ридж, независимо от това, което се бе случило между тях в нощта преди сватбата. Той все пак бе незаконороден, не притежаваше род и Династия. Бе просто един платен служител. Притежаваше нрав, който без съмнение произхождаше от Тъмната част на Спектъра. Калена никога нямаше да забрави блестящото острие в ръката му. Но докато траеше пътуването, този незаконороден син на Господар на Велика Династия имаше пълна власт над нея. Тя само се чудеше защо той не бе използвал тази власт след онази злокобна сутрин.

Намериха странноприемницата в северния край на прашната улица, която пресичаше целия Град на Студените и Горещи Извори.

Калена скочи от седлото, благодарна, че изморителната езда бе приключила поне за този ден и вдигна поглед към табелата над вратата. Въпросната табела представляваше груба интерпретация на планинска пещера заедно с нещо, което трябваше да бъде естествен басейн, пълен с гореща вода. Настроението й веднага се подобри.

— Бих искала да се изкъпя в някои от тези басейни, Ридж.

През последните осем дни Калена бе искала много малко неща от него, но нямаше никакво намерение да пропусне нещо толкова интересно като един подземен горещ извор.

Ридж се намръщи едва забележимо и се отправи към странноприемницата.

— Може би. Вече е малко късно.

Калена стисна ядно устни, но не каза нищо. Според нея в тона му нямаше „може би“, а съвсем категоричен отказ. Бе много любопитна да види горещите извори и този неин невъзможен съпруг нямаше да я спре. След миг го последва в малкото фоайе.

Буйният огън в огромната каменна камина придаваше топлина и уют на провинциалната обстановка в помещението, което се свързваше с таверната, пълна с местни хора. През отворената врата, свързваща двете стаи, се виждаше всичко и когато Калена и Ридж влязоха, няколко чифта очи внимателно ги огледаха от глава до пети. Една жена, по всяка вероятност съпругата на съдържателя, се приближи до бюрото. Калена й се усмихна. Жената за миг се поколеба, след което също се усмихна в отговор.

— Жена ми и аз се нуждаем от стая за тази нощ и две места в обора за птиците ни — заяви Ридж.

Жената зад бюрото кимна леко.

— Ще ви настаним веднага.

Отправи подозрителен поглед към Калена, която въздъхна примирително и развърза горния край на дрехата си. Медальонът с ключето и ключалката можеше да се види съвсем ясно.

— Много добре — каза жената и подаде един ключ на Ридж. — Може би жена Ви ще пожелае да изпробва лечебните ни води? Имаме отделение с естествени басейни, предназначено само за жени. Хората често идват вечер да се потопят в тях.

— Много бих искала да опитам — каза Калена преди Ридж да успее да измисли някаква причина да й забрани. — Къде мога да ги намеря?

— Басейните за жени са в южните пещери, разположени северно от странноприемницата. Съвсем близо са. По пътя ще видите и други жени.

— Благодаря — отвърна Калена като се обърна и се усмихна предизвикателно на Ридж. — Ще отида след вечеря докато ти седиш в таверната.

— Така ли? — Ридж повдигна едната си вежда в израз на недоволство.

— Да — отвърна твърдо Калена, отминавайки го с привидно безразличие, и взе пътната си чанта. — Ще отида.

Като каза това, разбра, че понякога е по-добре да не отстъпва на съпруга си.

 

 

Два часа по-късно Калена лежеше потопена до шия в скалистия басейн, пълен с приятно топла вода, лениво обмисляйки различните начини за разправа с опърничави съпрузи.

Помещението, в което се намираше, представляваше огромна пещера, осветена от многобройни газени лампи. В пещерата се намираха много такива басейни с гореща вода, а таванът й бе осеян с минерални образувания с причудливи форми, които хвърляха още по-причудливи сенки. От това помещение водеха множество тъмни тунели, но само един от тях беше осветен. Това бе именно пътят, по който бе дошла и който водеше обратно на открито сред хълмистата местност.

В малкия горещ басейн, където се бе потопила Калена, имаше още три жени. Те се съблякоха и седнаха на скалните издатини, които се намираха под нивото на земята. Погледнаха новодошлата с любопитство. И другите басейни в огромната пещера приютяваха подобни малки групи. Отначало жените се отнасяха с учтива резервираност към Калена, но постепенно се отпуснаха и започнаха да бъбрят оживено.

— Аз съм Тана. Чух, че двамата със съпруга ти сте се отправили към планините — каза жената, която седеше точно срещу Калена.

Тя бе закръглена блондинка горе-долу на същата възраст. Подобно на всички жени, намиращи се в пещерата, и тя носеше медальон с ключе и ключалка. Веднъж омъжена, жената не трябва да сваля това украшение. Затова въпреки че бяха съблекли всичките си дрехи, жените не махаха медальоните си.

Калена кимна учтиво, зарадвана от възможността да поговори с представителки на нейния пол.

— Съпругът ми желае да търгува с Високопоставените Лечителки.

Русокосата само поклати глава.

— Но с вас не видяхме никакъв търговски керван.

— Точно така.

— Напоследък всички кервани се връщаха и причината била някаква бяла мъгла — обади се друга жена. — Никой не е могъл да премине прохода.

Калена сви рамене.

— Съпругът ми е много упорит човек. Няма да позволи да го уплаши някаква бяла мъгла.

Жените кимнаха. Лицата им придобиха сериозно изражение, показвайки, че им е известно какво значи упорит мъж.

— Може би двамата ще можете да преминете. Кой знае? Високопоставените са непредсказуеми — добави друга жена.

— А имало ли е такива случаи в миналото? Искам да кажа, когато керваните са се връщали празни? — попита Калена.

— Целия си живот съм прекарала тук, но не си спомням такова нещо — отвърна замислено Тана. — Съпругът ми казва, че в планините става нещо. Лечителките винаги са били малко странни и непредсказуеми, но никога не са прекъсвали връзките си с външния свят за толкова дълго време. Всеки знае, че планините са, как да кажа, малко необикновени. Вероятно това кара и хората, които живеят там, да се държат малко необичайно.

— Чух, че водата от тези басейни извира от сърцето на Планините — продължи по-късно Калена.

— Така се говори — съгласи се Тана, — но няма съмнение, че тази вода действа освежаващо. Всички мислят така. Някои хора дори твърдят, че тя има лечебни свойства.

— Така е, и причината е Светлият Ключ — обади се трета жена, в гласа, на която се долавяше абсолютна увереност. — Баба ми казваше, че е заровен някъде в планините.

— Ти вярваш ли в това? — попита Калена.

— Кой знае? Всичко е възможно — отговори жената. — Баба ми притежаваше Таланта, но в толкова малка стенен, че дори не я одобриха да се обучава за Лечителка. По такива въпроси обаче винаги излизаше, че има право.

— Твоята баба със сигурност много я е бивало да разправя небивалици — усмихна се Тана. — Истинското й призвание сигурно е било да измисля истории, коя от коя по-невероятни.

След това Тана се обърна към Калена:

— Видях туниката, с която пристигна. Такива ли се носят в Града на Кръстопътищата?

Младата жена кимна.

— Късата туника е много по-удобна.

— Мъжът ми сигурно ще ме изхвърли от къщи, ако подкъся туниките си — въздъхна Тана.

Другите жени се разсмяха весело и продължиха на свой ред да разпитват Калена за най-последната мода в Града на Кръстопътищата. Разговорът стана доста оживен и това бе съвсем естествено, тъй като тук се разменяха клюки, рецепти, съвети. Постепенно обаче шумът и оживлението в огромната пещера започнаха да затихват.

Една по една жените се обличаха и си тръгваха към къщи. Новите познати на Калена също станаха да си вървят. Заслушана в отдалечаващите се стъпки и гласове, Калена затвори очи, наслаждавайки се на великолепната вода. Усещаше как жените излизаха от басейните, изсушаваха се, обличаха се и поемаха по осветения тунел към домовете си.

Калена изведнъж почувства някаква тежест в главата си. Струваше й се, че трябва да направи максимално усилие, за да отвори очи и да излезе от водата. След малко, помисли си тя, ще се върне в странноприемницата. Нямаше защо да бърза. В края на краищата Ридж все още бе в таверната, надигайки често чашата с бира заедно с местните мъже. А и никога не бе изпитвала толкова голямо удоволствие от къпането. Всички неразположения и болки от последните осем дни усилена езда изчезваха като магия, оставяйки в тялото й чудесното усещане за лекота и невероятно удоволствие.

Измина доста време, когато Калена изведнъж осъзна колко тихо бе станало в пещерата. С усилие отвори очи и видя, че е останала съвсем сама. Всички си бяха отишли. Бързо се изправи, огледа се наоколо и внезапно я обхвана страх. В компанията на весели и бъбриви жени, пещерата изобщо не изглеждаше опасна, но да се намери сама в това подземие, бе съвсем друго нещо. Водата не й се струваше вече толкова привлекателна. Чувството й за лекота и сигурност изчезна. Излезе от басейна и се пресегна към голата кърпа за баня, която бе донесла от странноприемницата. Дрехите й лежаха сгънати на една пейка близо до ръба на басейна. Бързо изсуши тялото си и се облече. Някаква неясна тревога започна да се надига в нея.

Когато влизаше в огромната пещера, Калена бе очарована от многобройните басейни, чието разположение й се стори много интересно. Сега, заобиколена от мъртва тишина и мътната светлина на газените лампи, те й се сториха някак чужди и зловещи. Парата, която се издигаше над най-горещите от тях, се беше сгъстила, образувайки голям облак. Изглежда това бе причината светлината на лампите да изглежда някак мътна и неясна. Такива мисли се въртяха в главата й докато припряно обуваше високите си обувки.

Въображението й изглежда започваше да й изневерява. Калена сграбчи кърпата и се отправи към тунела, който извеждаше от пещерата. Премина покрай два неосветени тунела, които й се сториха още по-ужасяващи от преди. Дори не посмя да се приближи до тях и бързо се отправи към главния изход. Започваше да съжалява, че не си тръгна с другите.

Светлината на лампите като че ли още повече избледня, особено тези, които осветяваха коридора. Калена спря и се загледа тревожно в широкия, виещ се тунел, който й се бе сторил толкова ярко осветен, когато влезе в пещерата. Лампите, които се намираха по-далеч, изглежда, изобщо не светеха. Младата жена потръпна неволно като си помисли какво щеше да се случи, ако стигнеше на половината път и се намереше в пълен мрак. От главния широк коридор се отделяха други по-малки и ако не виждаше накъде върви, можеше много лесно да се заблуди и да влезе в някой от тях. Имаше реална опасност да се загуби в безкрайните тунели, които водеха към други, непознати пещери.

Калена пое дълбоко дъх и стъпи с решителна крачка в тунела. Не бе направила обаче и няколко крачки, когато една отдалечена редица лампи просветна и угасна. Младата жена се закова на място. Мракът в отдалечената част на тунела изглеждаше неестествено плътен. Калена си каза, че трябва да продължи напред. Нямаше друг избор. Трябваше обаче сама да си осветява пътя. Върна се обратно в пещерата и се приближи до една от газените лампи, които осветяваха просторното помещение. След като я откачи от куката, Калена я вдигна пред себе си и за втори път се отправи към главния тунел. Лампите, които светеха в тунела, вече можеха да се преброят на пръсти.

След като Калена навлезе в тунела, лампата в ръката й започна да примигва. Отначало си помисли, че само си е въобразила, че пламъчето става все по-слабо, но след още няколко стъпки се увери в това. Сега тунелът пред нея се простираше в непрогледна тъмнина. По никакъв начин не можеше да продължи, без да си свети. В мига, в който тази мисъл премина през ума й, газената лампа в ръката й премигна колебливо и угасна. Тъмнината изведнъж протегна лепкавите си пипала да я погълне. Кръвта се смръзна в жилите й от ужас. Тя захвърли лампата и хукна обратно към осветената пещера. Неволно вдигна ръка, като че ли по този начин можеше да прогони настъпващата тъмнина. Взираше се ужасена в зловещия мрак, който постепенно започваше да се просмуква в пещерата. Всички тунели бяха изпълнени с тази непроницаема черна бездна и се очертаваха като огромни зловещи сенки. По всички възможни пътища, тунели и коридори пълзеше черна мъгла, която като че ли искаше да запълни и пещерата. Няколко лампи, закачени на стената на пещерата, угаснаха. Зловещите сенки пропълзяха още по-близо.

Калена грабна друга лампа от стената и отново се отправи към тунела. Не трябваше да обърква коридора, водещ към изхода. Дойде й наум, че би могла да използва лампите, наредени по стените като ориентир, въпреки че бяха угаснали. Единствено в тунела към изхода имаше лампи, освен това куките, на които бяха закачени, се намираха на височината на раменете. Ако вървеше съвсем бавно, опипвайки куките една по една, можеше да бъде сигурна, че нямаше да поеме в погрешна посока.

Съзнанието, че не трябва да остава в пещерата, която се превръщаше в неин капан, караше Калена да продължи. Пламъчето избледня още повече, когато младата жена доближи стената на тунела и сложи ръка на първата угаснала лампа. Пръстите й едва бяха докоснали металната кука, когато светлината в ръката й проблесна за кратко и угасна. Тъмнината я обгърна изцяло. Калена изпищя. Сега вече бе сигурна, че всичко това не е плод на въображението й. Това изобщо не беше естествена тъмнина, а нещо реално, съвсем осезаемо, което малко по малко я обгръщаше и я оплиташе в лепкавите си мрежи. Не можеше да направи и крачка по-нататък. Изведнъж разбра без всякакво съмнение, че това бе мракът, ужасяващата тъмнина, която изпълваше празнотата в най-тъмната част на Спектъра. Сред тези мрачни дълбини не съществуваше дори най-малката надежда за светлина. Ако мракът я обгърнеше, вече нямаше надежда за спасение.

Черната мъгла отново протегна лепкави пипала към нея. До ръката й се докосна нещо толкова студено, че тя не можа да го сравни с нищо познато досега. Отдръпна се рязко назад. Угасналата, непотребна вече лампа в ръката й падна с оглушителен трясък на пода. Басейните! Трябваше да се върне при басейните. Говореше се, че бълбукащите топли води в пещерата са под влияние на Светлия Ключ. Те бяха единствената й надежда за спасение от всепоглъщащия мрак.

Като се обърна рязко, Калена се затича, препъвайки се обратно към пещерата. Светлината там бе мътна, неясна и едва различима, но сега за нея тя бе като ярък фар в сравнение с безкрайната лепкава тъмнина, която заплашваше да я погълне. Точно когато достигна пещерата, Калена почувства още веднъж леденото докосване, което като че ли се опитваше да я задържи, да й попречи да се приюти в относителна безопасност при басейните. Спъна се и падна лошо на каменния под на пещерата, при което я прониза остра болка. Ужасена от мисълта, че тъмнината може да я погълне, тя бързо се обърна по корем, скочи на крака и накрая успя да стигне ръба на най-близкия басейн. Когато се осмели да хвърли поглед назад, не видя и следа от леденото, лепкаво пипало, но доби ясното усещане, че сенките бяха пропълзели по-навътре в пещерата. В този момент още две от лампите на стената угаснаха.

Калена се приближи още повече до водата на басейна. Треперейки с цялото си тяло, тя коленичи и потопи ръка в горещата вода. В момента, в който пръстите й докоснаха водата, разбра, че е била права. Тези басейни бяха единствената й защита срещу студения мрак, който извираше от всички тунели и се насочваше към нея. Не разбираше откъде знае това с такава сигурност, но сега не бе време да си задава въпроси. Отново се изправи на крака. Взе друга лампа от стената и започна да си проправя път между множеството малки и по-големи басейни, докато достигна най-големия, който се намираше точно в средата на пещерата. Можеше само да се надява, че малките басейни, които обкръжаваха големия, ще послужат като бариера срещу настъпващия ужасяващ мрак. Това бе последното й убежище. Дори не искаше да мисли за възможността, ако и това последно средство не й помогне, но би предпочела да потъне в тази чиста, топла вода, отколкото да се предаде на ледената тъмнина.

Отпусна се на колене до басейна. С едната си ръка продължаваше да стиска лампата, опитвайки се да се пребори със страха, който също заплашваше да я погълне. Една по една и останалите лампи примигнаха и угаснаха. Само след миг тя не можеше да различи вече нищо, освен най-близкия басейн, осветен от нейната лампа. Заедно с пълната тъмнина, в пещерата владееше абсолютна тишина. Единствената светлина струеше от лампата в ръката й. Калена зачака.

Нямаше представа колко дълго бе стояла така. Времето сякаш спря, престана да съществува, изгуби всякакъв смисъл сред черната мъгла. Постепенно страхът й започна да отстъпва. Може би не бе възможно постоянно да се намира в състояние на трескаво безпокойство, помисли си тъжно Калена. Знаеше само, че гнева и някакво друго чувство се противопоставяха на ужаса, който заплашваше да замъгли разсъдъка й. Не можеше да определи точно другото чувство, но със сигурност то й вдъхна нови сили. Калена отчаяно се опита да го задържи. Всеки момент очакваше и нейната лампа да угасне подобно на всички други и много се учуди, когато забеляза, че тя продължава ярко да свети въпреки всепоглъщащата тъмнина. Водата около нея като че ли забълбука по-силно. Калена не разбираше какво става, но знаеше, че е била права да търси защитата на най-големия горещ извор. Времето минаваше, а тя продължаваше да чака, обвила коленете си с ръце, а лампата — в непосредствена близост до нея.

Измина като че ли цяла вечност, когато Калена забеляза някаква слаба светлинка в обгръщащия я плътен мрак. Първоначално не повярва на очите си. Нямаше да позволи надеждата да я замае с лъжливи обещания. И тогава отново видя проблясващата светлина, като че ли в самите дълбини на мрака. Изправи се бавно на крака, сграбчила в ръка скъпоценната лампа.

— Калена!

Гласът на Ридж, далечен и тревожен, проехтя някъде от главния тунел. Заляха я вълни на невероятно облекчение и той трябваше да извика още два пъти докато тя бъде в състояние да му отговори.

— Ридж, тук съм, в главното помещение. Внимавай, навсякъде има басейни!

След няколко секунди Ридж се появи от тунела.

— В името на Камъните, Калена, какво правиш толкова дълго тук?

Лампата в ръката му гореше с ярка светлина, като че ли тъмнината около него си бе съвсем обикновена тъмнина. Златистият пламък осветяваше лицето му и подчертаваше острите линии и високите скули. Истината бе, че сред тъмнината Ридж се чувстваше като у дома си. Носеше лампата леко и небрежно, като че ли изобщо не се страхуваше, че тя ще изгасне. Излизайки от тунела, той съзря Калена, застанала до големия басейн. В краката й гореше лампата. Ридж рязко спря.

Калена впи поглед в него. Забеляза заплашително сключените вежди, ядно свитите устни. Очевидно бе ядосан и опасен. И безбожно красив. Тя изтича към него, заобикаляйки малките бълбукащи извори. Веднага разбра, че мракът вече не изглеждаше толкова плътен и ужасяващ.

— Ридж, знаех си, че ще дойдеш да ме потърсиш, знаех си! — и тя се хвърли в прегръдките му.

Изведнъж си даде сметка, че именно Ридж бе чакала в безкрайната безпаметна тъмнина. Без дори ясно да осъзнае този факт, подсъзнателно бе знаела, че той ще я спаси от безкрайната нощ.