Джейн Ан Кренц
Кристален пламък (7)

VII

Калена си легна и заспа веднага. Дори пулсиращата болка в краката й не бе достатъчна, за да я държи будна. Не усети кога Ридж влезе в стаята, но когато голото му тяло се плъзна под мекото вълнено одеяло и погали ръката й, тя премигна сънено. Откакто бяха тръгнали на път, той не я бе докосвал и дори в полусънното състояние, в което се намираше, Калена усети колко важна за него бе тази първа стъпка към интимната близост.

— Помежду ни вече няма да има мълчание и недоизречени думи, Калена — проговори той с дрезгав глас, обръщайки я по гръб. — Достатъчно си размишлявала. Време е започнеш да се държиш като жена. Моя жена.

Тя бавно отвори очи и в изпълнената със сенки стая го видя надвесен над нея. Всяка извивка на красивото му лице изразяваше сурова непоколебимост. Калена веднага разбра, че Ридж е взел някакво решение. По един или друг начин той се бе сдобил със съпруга и явно бе решил да се възползва от това удобство. Възмущението и гневът се сблъскаха с женската й интуиция, която й подсказваше, че нещата можеха да се развият много по-лесно, ако тя играеше ролята на покорна любеща жена. Нищо не можеше да промени факта, че му бе законна съпруга. Ридж не бе унищожил договора и докато и двамата не се съгласяха на тази стъпка преди пътуването да приключи, бракът им бе напълно законен.

Но от друга страна, Калена си имаше и своята гордост. Да понася наложеното й от Ридж наказание бе едно, а да се подчини на изискването му да изпълнява съпружеските си задължения — съвсем друго. Полусънена, Калена се запита какво й повелява честта да направи в такъв случай. Задълженията на една съпруга бяха съвсем прости. И чувството й за чест й подсказваше, че трябва да ги изпълнява. А тя все пак бе подписала проклетия договор. Обикновено честта и гордостта вървяха ръка за ръка, но тази нощ всичко изглеждаше толкова объркано. Да анализира ситуацията по това време на нощта бе доста трудно. Калена реши, че е по-добре да го отложи за сутринта. Трябваше на всяка цена да си изясни как трябва да се държи оттук нататък.

— Заспивай, Ридж. Тази вечер сигурно доста си пийнал.

С тези думи тя му обърна гръб. Ръката му я стисна силно за рамото и само за миг тя се намери в същото положение, в което се намираше само преди миг. Примигна уплашено, тъй като не бе очаквала такава настойчивост от негова страна. Очите му блестяха заплашително в мрака.

— Значи ставаме свадливи, така ли? — изръмжа той, като прехвърли крак върху бедрото й. Започна леко да го придвижва нагоре, при което нощницата й се вдигна над коленете. — Не се тревожи колко съм пил. Напълно съм в състояние да изпълня съпружеския си дълг.

Ридж сведе глава, за да прекъсне протестите й с целувка. Калена веднага се разсъни, когато разбра, че той наистина има намерение да я люби. Веднага започна да протестира и да се съпротивлява, но той моментално прикова китките й към леглото, докато силното му тяло покри нейното. Калена веднага потъна в меката постеля и когато той притисна бедрата си към нейните, ясно почувства възбудата му. Устните му грубо покриха нейните, очевидно не търсеше отговор от нейна страна, а искаше да я подчини, да я завладее. Усети топлия му дъх и дивото, непреодолимо желание, което го изгаряше. Тя се разкъсваше от естественото желание да се противопостави на неговата арогантна настойчивост и съзнанието, че той имаше пълно право да изисква това от нея. Той бе напълно прав — независимо от факта, че бе бездомно копеле, той бе неин съпруг. Беше се омъжила доброволно за него и сега грубо осъзна факта, че като негова жена тя му принадлежи. Нещата не се бяха развили така, както бе очаквала. Но също така знаеше, че той може да достави на една жена невероятно удоволствие.

Гордост, чест, страст — всичко това се завъртя в Съзнанието й в един невероятен хаос, от който тя не виждаше изход. Докато отчаяно търсеше правилното решение, Ридж плъзна ръка под нощницата, настойчиво предявявайки правото си над съкровището, което по закон бе негово. Калена, която не бе решила още как да се държи — дали да избере гордостта или женската покорност — реагира рязко, когато почувства пръстите му между бедрата си.

— Проклет да си до най-тъмната част на Спектъра, Ридж! Трябва първо да поговорим, преди да започнеш да се държиш като грубиян.

— Ще говорим после. След като ми покажеш, че знаеш какво изисква от теб дългът ти — изръмжа той в отговор.

Раздели с крака бедрата й и изучаващите му пръсти проникнаха във влажното й влагалище. Калена посегна да го удари и в този момент той отдръпна ръката си, а тя неволно въздъхна разочаровано, тъй като желанието бе започнало да се пробужда в нея. Вместо да го удари, зарови пръсти в косата му.

— Отвори очи и ме погледни, Калена — Ридж искаше да вложи в думите си властна нотка, но вместо команда, те прозвучаха по-скоро като молба. Тя неохотно се подчини. — Настоявам да ме наречеш „съпруг“, Калена.

— Ридж, спри! Пил си прекалено много тази вечер и нямаш право да ме насилваш.

— Направи каквото ти казах. Искам да го чуя от твоята уста, че ме признаваш за свой господар — говорейки й, Ридж продължаваше да движи пръстите си в нея, а с палец галеше малката точица, толкова чувствителна на нежното му докосване. Тялото й се стегна и Ридж веднага почувства това. — Кажи го, Калена.

Докато по тялото й преминаваха вълни от трепетна възбуда, Калена си каза, че той иска просто да чуе истината. Нямаше нужда да позволява на гордостта си или на чувството си за чест да й попречат да признае очевидното.

— Аз не отричам, че си мой съпруг, Ридж — прошепна едва чуто.

— Тогава ми покажи, че разбираш какво се очаква от теб — гласът му бе дрезгав и възбуждащ. В същото време Ридж повдигна нощницата й още по-нагоре, така че леката материя достигна до талията й, след което удобно се настани между съблазнителните й бедра.

Калена веднага усети твърдата му ерекция. Той освободи китките й, хвана я за рамото и леко се отпусна върху нея. Пръстите й, които галеха косата му, се свиха конвулсивно. Затвори очи, когато той рязко проникна в нея, и изстена глухо. Някъде дълбоко в нея се надигна познатата вълна на чувствено удоволствие и обхвана цялото й тяло. Калена се отдаде на любовта на съпруга си, всичко друго престана да съществува и времето спря. Усети силата на неговата страст, разбра колко бе жадувал той за този миг и не можеше да не признае пред себе си, че изпитва същото. И по някакъв тайнствен, необясним начин разбираше, че връзката й с Ридж бе много по-силна от всякакъв брачен договор. Бе разбрала това още когато я бе обладал за пръв път. После и тази мисъл изчезна, пред очите й се завъртяха милион искри и удоволствието погълна и двамата.

След като свършиха, Ридж се отмести от нея и легна по гръб. Дълго време остана мълчалив, след което се обърна към нея с престорено спокойствие.

— Тя те е изпратила на явна смърт.

Калена обърна глава и го погледна неразбиращо.

— За какво говориш?

— За леля ти Олара. Изпратила те е на смърт, без да й мигне окото.

Той говореше с такава сигурност, че Калена се уплаши.

— Не! Не е истина! Смъртта на Куинтъл трябваше да изглежда съвсем естествена, а това не е явно убийство.

— Този номер нямаше да мине. Щях да се погрижа да се проведе пълно разследване и не се съмнявай, че щях да повикам професионална Лечителка, която от своя страна да анализира причините за смъртта. Тя щеше да открие отровата в кръвта му. Със сигурност леля ти е знаела това. Следователно знаела е, че ще те хванат и най-вероятно ще те убият. Тя те е отгледала и възпитала, за да умреш, защитавайки честта на Династията си, Калена. Възможността да оцелееш изобщо не е била предвиждана. Веднъж изпълнила дълга си, твоят живот не е струвал и пукната пара.

— Тя не ме изпрати, за да умра — започна да протестира Калена. — Олара е изключително талантлива Лечителка. Отровата, която приготви, нямаше да бъде разпозната от друга Лечителка.

— Така казва тя.

— Истина е! Трябва да е истина!

Калена никога не си бе позволявала да се съмнява в плана на Олара, нито в обещанието й, че всичко ще мине добре.

Ридж бавно поклати глава в знак на протест.

— Мислих много по този въпрос. Единственото логично обяснение е, че леля ти изобщо не я е било грижа дали ще оцелееш или не. Единствената й цел е била да те използва да убиеш Куинтъл. Ти веднъж ми се подигра, че съм инструмент в ръцете на богат и влиятелен човек, но аз поне съм наясно какво се иска от мен и защо. А без да съзнаваш, ти неволно си станала оръдие в ръцете на човек, който те е отгледал и е изисквал да му вярваш и уважаваш. Тази съдба е по-лоша от моята, Калена. Тебе са те използвали.

Калена не каза нищо, неспособна да приеме току-що казаното, не искаше да повярва, че леля й е позволила жаждата й за отмъщение да я отведе толкова далеч. Но така или иначе Олара смяташе династията на Ледената Реколта за унищожена. Какво значение имаше дали последната останала представителка на тази Династия ще умре, изпълнявайки дълга си! Разсъжденията на Ридж звучаха толкова убедително. Калена потръпна, припомняйки си собствените си мечти за свобода. Оттук следваше, че не е имала и най-малкия шанс да бъде свободна.

Вълнението й не остана незабелязано от Ридж. Той не каза повече нищо, само я погледна с тъга и съчувствие. Калена също замълча. Нито се съгласи, нито оспори твърденията му. Гордостта й и чувството й за чест бяха невероятни. Както обаче и нейната женственост и страст, помисли си Ридж като се пресегна и я прегърна.

— Съжалявам, че те разстроих, заставяйки те да погледнеш истината в очите, но нямах друг избор. Винаги е по-добре да знаеш истината.

— Така ли? — в гласа й се долавяше горчивина.

— И по-безопасно — добави той тихо — погали разкошните й къдрици. Много му се искаше да я утеши. — Опитай се да поспиш, Калена. Когато се събудиш сутринта, спомни си, че дължиш живота си на твоя съпруг. Може би това ще те накара да се отнасяш по-приятелски и с по-голямо уважение с него — чувствайки се физически напълно задоволен, Ридж сподави една прозявка. — А може би пък не. Лека нощ.

Той заспа почти моментално, а Калена лежеше дълго време будна.

Последните му думи дълго отекваха в съзнанието й.

 

 

Калена се събуди внезапно с чувството, че нещо не е наред. Във въздуха витаеше някаква заплаха. За момент остана неподвижна, опитвайки се да разбере какво я бе събудило. Но каквото и да бе, то не бе обезпокоило Ридж, който спеше дълбоко, като собственически бе поставил ръка на талията й. Изведнъж усети познат мирис, който й напомни за дома на леля й. Тази миризма се свързваше с изкуството на Лечителките.

Калена пое дълбоко дъх, опитвайки се да определи какво мирише по този начин. След секунда колебание позна: листа от растението кийфър. Олара изгаряше такива листа и с дима упояваше тези свои пациенти, които бяха пострадали много и изпитваха жестоки болки. Калена рязко се изправи, което моментално събуди Редж.

— О, Свещени Камъни! Какво става? Какво се е случило, Калена?

Калена обърна глава и очите й се впиха тревожно в него. Ридж се изправи и седна долея, в същия миг в ръката му блесна острието. „Очевидно не се разделя с оръжието дори когато спи“ — каза си тя.

— Не съм съвсем сигурна. Тази миризма, усещаш ли я?

Той подуши въздуха.

— Да, но нямам представа от какво е.

— От една билка, наречена кийфър. Когато се изгарят листата й, мирише по този начин. Мирисът не е много приятен, но може да те приспи. Леля ми често използва листа от кийфър, когато лекува тежко болни.

Ридж изруга тихо. Веднага скочи и нахлузи панталоните си.

— Обличай се. Трябва да излезем оттук — без да спори с него, Калена бързо стана от леглото и започна да облича костюма си за езда. Преди още да успее да завърже туниката си, Ридж се озова при вратата. Опита се да я отвори, но не успя. Опита втори път, но резултатът бе същият. — Някой ни е заключил отвън. Пушекът се промъква под вратата. Ще се наложи да излезем през прозореца.

Калена кимна и се отправи към отсрещната страна на стаята, за да отвори дървените капаци. Вече се чувстваше замаяна от дима. Но капаците не се помръднаха.

— Ридж! Заключени са!

Той светкавично се озова до прозореца и със силен ритник изби напречната греда на капака. Втори удар не бе необходим, тъй като нечия ръка отвори капака отвън. Миг по-късно две фигури, загърнати с дълги плащове, се прехвърлиха в стаята през балкона. Калена не успя дори да изпищи. Ридж я блъсна встрани с такава сила, че тя политна и падна на пода. Когато вдигна глава, видя Ридж, готов да посрещне първия нападател. На бледата лунна светлина острието на камата му блесна зловещо. Миг след това вик на ярост и болка раздра нощната тишина, тъй като оръжието проби плаща на непознатия, потъвайки в тялото му. Другата тъмна фигура се насочи към Калена, но при вика на другаря си веднага се обърна назад. Вдигна високо едната си ръка, в която държеше метален бокс, прицелвайки се в гърба на Ридж. Нямаше време за губене. Без дори да се замисля, Калена сграбчи тежката пътна чанта, оставена до леглото и я захвърли по втория нападател. Той се олюля, тъй като чантата го бе ударила лошо и изригна куп проклятия. Преди да успее да се опомни, Ридж се хвърли върху него. Двете тела се вкопчиха едно в друго в жестока схватка, която продължи кратко, след което и втората тъмна фигура застина в зловеща неподвижност.

Калена изчака, разтреперана от страх, Ридж да се изправи на крака. През отворения прозорец нахлу свежа струя въздух и упоителната миризма постепенно изчезна. Отново погледна двете проснати на пода тела, едното, от които се размърда, след това издаде глух стон. Двамата непознати бяха облечени от глава до пети в черно. Железният бокс лежеше до тялото на единия от тях. Ридж се наведе и го взе.

— Ридж, кои са тези хора?

— Едва ли ей този тук може да ни каже — отвърна той студено, обръщайки гръб на неподвижната фигура, просната на пода и, насочвайки се към другата, добави: — Но мисля си, че може да накараме този да проговори.

Непознатият вдигна глава. Качулката падна назад, разкривайки изпълнения с дива омраза поглед.

— Никога! — отвърна той с дрезгав от болка глас.

Започна опипом да търси нещо под плаща си и преди Ридж да успее да го спре, го пъхна в устата си. Миг по-късно изпусна дълбока въздишка. Тялото му се вдърви и падна безчувствено назад.

— Проклятие! — изруга Ридж, гледайки с отвращение жертвите си. — Сега и двамата са мъртви.

— Мъртви?! — Калена преглътна с мъка.

— Да, за наше щастие.

След това Ридж коленичи и измъкна плаща изпод едното вкочанено тяло.

— Сложи нещо под вратата, така че да не влиза дим и запали лампите. Побързай, Калена, нямаме много време. Трябва да се измъкнем оттук колкото е възможно по-скоро.

Тя отвърна поглед от двамата мъртви мъже на пода и с бързи крачки се отправи към малката тоалетна стаичка, за да намокри парче плат. Нововъведенията на съдържателя не се простираха до спалните, така че вместо удобните тръби, през които течеше топла и студена вода и които бяха широко разпространени в Града на Кръстопътищата и Самотната долина, стаите тук разполагаха само с кана вода и леген. Мокрото парче плат спря дима и упоителната миризма на кийфърови листа в стаята скоро се проветри. Калена запали лампата. На нейната светлина веднага се откроиха тъмните кървави петна върху дървения под. Приближи се с бавни стъпки към двете мъртви тела. В миналото се случваше Олара да поиска помощта й. Калена бе единствения човек, на когото можеше да разчита. Така че младата жена и преди бе гледала очи в очи смъртта, но никога пред нея не бе умирал човек от насилствена смърт. Дори самата мисъл, че някога бе готова да извърши убийство, бе странна.

— Какво правиш, Ридж? — попита тихо, като в същото време наблюдаваше как съпругът й пребърква щателно плаща на първия нападател.

Според нея към смъртта човек трябва да се отнася с известно уважение. Ридж се отнасяше с тялото на мъртвия като с някаква непотребна вещ.

— Търся нещо.

В същия миг напипа вътрешен джоб.

— Какво?

— Нещо, което да ми подскаже що за хора са тези.

— Разбирам — отвърна тя.

Потискайки страха си и треперенето на ръцете си, коленичи до втория нападател и внимателно разгърна плаща му. Едва не припадна от вида на потъналия в кръв човек.

— Отмести се, Калена. Аз ще се заема с него — гласът на Ридж бе странно настойчив.

— Не съм чак толкова малодушна, че да не мога да се справя — отвърна тя, но гласът й трепереше и тялото й се стегна, когато бръкна в джоба на наметката.

— Калена, няма нужда да правиш това.

Тъкмо щеше да възрази, когато забеляза потъналия в кръв медальон на гърдите на мъртвия. Кръвта се омръзна в жилите й.

— Ридж, другият мъж носи ли верижка с медальон около врата си? Медальон от черно стъкло?

— Да.

— Не го пипай — каза с неочаквана твърдост в гласа.

— Калена…

— Не го докосвай!

— Калена, успокой се — отвърна Ридж, като се изправи на крака.

Тя го погледна с разширени от ужас очи.

— Ридж, чуй ме!

Но той протегна ръка, от която висеше черният медальон и проблясваше зловещо.

— Калена, аз вече го докоснах. Това е просто медальон от едно стъкло. С какво може да навреди?

Калена впери поглед в медальона. След това отново погледна Ридж и в съзнанието й нахлу един ужасен спомен. Тя също се изправи и отстъпи крачка назад. Ридж се намръщи.

— Какво ти става? Нямаме толкова време, за да ти позволя да изпаднеш в истерия.

Грубите му думи я върнаха към действителността.

— Не се безпокой. Няма да изпадна в истерия.

— Тогава да тръгваме. И без това изгубихме много време.

Ридж пусна медальоните в пътната си чанта и хвърли последен поглед на стаята.

— Всичко ли взе?

Калена кимна и вдигна тежката торба.

— Какво ще правим с тези двамата?

— Съдържателят да му мисли. Имам чувството, че не са минали без негова помощ. Сега сам да се оправя.

— Съдържателят им е помогнал?

Калена бе шокирана. След това тръгна след Ридж към отворения прозорец.

— Някой е заключил вратата ни от външната страна и си е затворил очите, когато две напълно непознати, загърнати с плащове фигури, не само че влизат в странноприемницата, но и изгарят от онези проклети кийфърови листа. Или съдържателят спи много дълбоко, или му е платено добре.

След като каза това Ридж се прехвърли на балкона, който опасваше целия втори етаж. Минаха покрай няколко затворени прозореца и една врата, но никой не ги спря. Дървените стълби в края на балкона отвеждаха направо в двора. В предутринния сумрак всичко изглеждаше тихо и спокойно. Нищо не нарушаваше безмълвната тишина.

Оборът за птиците крийте беше топло и удобно помещение, от което се разнасяше характерната за такова място миризма — не неприятна, а чисто първична, земна, което напомни на Калена за малките ферми в Самотната долина. В обора имаше пет или шест птици, които се размърдаха и зацвърчаха, усетили чуждо присъствие. Ридж подсвирна тихо. Неговите две птици, познали сигнала на своя господар, веднага показаха увенчаните си с дълги клюнове глави над ниската дървена ограда на отделенията си, а другите се успокоиха и продължиха да дремят.

Ридж започна да оседлава първата крийте, успокоявайки животното, като му говореше тихо. Калена остави своята чанта на земята и вдигна второто седло. Ридж понечи да каже нещо. Откакто бяха предприели пътуването, той бе оседлавал и разседлавал птиците, но когато видя как ловко се справи Калена с кожените ремъци, замълча. Трябваше да побързат, времето им бе скъпо. Само след броени минути двамата бяха на седлата и излязоха от двора на странноприемницата. Пришпориха птиците и продължиха с най-голяма бързина. Не след дълго селото остана зад гърба им. Пред тях на фона на изгряващото слънце се очертаха далечните върхове на Планините на Противоречията. Цяла сутрин продължиха да яздят с тази убийствена бързина. Сега вече обстоятелствата се бяха променили и Ридж имаше други причини да настоява да продължат бързия преход. Единствената му цел беше да се отдалечат колкото е възможно повече от селото, странноприемницата и двата трупа. Краката и гърбът й вече не я боляха толкова много и Калена се зачуди дали не започва да свиква с прекомерното физическо натоварване. Устните й се извиха в горчива усмивка. След изминалата нощ изглежда щеше да й се наложи да свиква с още по-голямо натоварване, тъй като Ридж очевидно бе решил да предявява редовно съпружеските си права.

Той яздеше на няколко крачки пред нея, следейки почти незабележимата пътека, която водеше от Равнините на Парадокса към далечните планини. От време на време изваждаше от дисагите си няколко сгънати карти и внимателно ги изучаваше. Обръщаше се към нея рядко, за да й заговори или просто да провери дали продължава да го следва. Този ден не си размениха повече думи, отколкото през последните три дни. Той бе вперил поглед пред себе си, а лицето му изразяваше такава сурова решителност, че тя дори не се осмели да го заговори. Мислите й се върнаха към медальона от черно стъкло в чантата на Ридж, припомняйки си легендите, които бе слушала някога.

Слънцето вече се бе издигнало високо в небето, когато Ридж най-после спря и обяви почивка. Близо до мястото, където се установиха, течеше неголям поток. Калена с благодарност слезе от седлото, а двете птици с радостни крясъци се затичаха към водата. Ридж измъкна малък пакет изпод седлото.

— Предната вечер помолих жената на съдържателя да ни приготви малко храна. Мисля, че изминахме значително разстояние. Тези птици са много бързи и съм уверен, че в селото не разполагат с такива, за да ни догонят.

— Мислиш ли, че ще ни преследват?

Той сви рамене и посегна към храната.

— Не знам. Онези двамата вероятно са просто крадци, които са се споразумели със съдържателя. А може и да не е така.

Калена си отряза парче бяло сирене и седна на един камък наблизо.

— Мисля, че те са нещо повече от обикновени крадци, Ридж.

— Заради медальоните ли? Какво представляват те, Калена? Какво има в тях, което те кара да се страхуваш? Виждала ли си подобни и преди?

Тя поклати отрицателно глава.

— Не. Но веднъж Олара описа нещо подобно — поколеба се за момент, припомняйки си случая. — Веднъж тя излезе от Ясновидския транс много възбудена. Говореше за хората, които използвали черно стъкло, за да събират…

— Да събират какво?

— В това е въпросът. Нямам представа. Олара беше разстроена и си мисля, че Ясновидският транс не е бил много сполучлив, а виденията — не много ясни. Но тя ясно подчерта, че черното стъкло е нещо, принадлежащо на Тъмната част на Спектъра — погледите им се срещнаха и тя продължи с развълнуван глас. — И то от най-далечна и най-тъмна част на Спектъра. Това е нещо, принадлежащо на мъжката сила, но в най-лошия смисъл на думата. И няма своя противоположност от Светлата част на Спектъра. Според Олара, черното стъкло е свързано с това, което може да унищожи всичко, което принадлежи на другата част на Спектъра. Разбираш ли, Ридж?

Ридж бе седнал на един камък срещу нея, подвил коляно под себе си. При последните й думи той вдигна поглед и се взря изпитателно в напрегнатото й лице.

— Значи леля ти мисли, че черното стъкло е свързано с нещо, което може да унищожи всичко, водещо началото си от Светлата част на Спектъра.

— Така мисля.

— Но това е нелепо. Всеки, който има достатъчно разум, знае, че единият край на Спектъра не може да съществува без другия. На мрака трябва да съответства светлината, на мъжа — жената. Идеята, че всяко от тези неща може да съществува сама за себе си, е безсмислена. Как може да имаш представа какво е нощ, когато денят не съществува.

Ридж, разбира се, говореше съвсем логично, изразявайки философията, която ръководеше всеки един жител на Северния Континент.

— Олара не каза, че тези, които използват черното стъкло, са разумни хора — отвърна спокойно Калена, дояждайки сиренето си. — Всъщност имам чувството, че тя ги смята за напълно луди.

В продължение на няколко секунди Ридж остана мълчалив.

— Щастие е и за двама ни, че се събуди навреме. Освен това хвърли чантата си по втория нападател с изумителна бързина. В тази трудна ситуация запази присъствие на духа и може би спаси живота и на двама ни.

Искрените думи на Ридж й доставиха огромно удоволствие.

— Такава похвала от мъж с твоите способности, Ридж, е в състояние да замае главата на всяка жена.

Думите й го развълнуваха, но той спря обхваналото го чувство под маската на леко отегчение. Търсейки подходящите думи, Ридж отклони поглед от лицето й и го насочи към птиците, а след това отново погледна към нея.

— Държа на всяка дума, която казах. Не можех и да си пожелая по-добър спътник от теб при тези обстоятелства.

— Въпреки че съм само една жена и следователно непригодна за такава мъжка работа?

— Говориш така, като че ли съжаляваш, че си се родила жена — отвърна Ридж, като стисна леко устни.

Калена се замисли за момент.

— Не, съвсем не. Не мога да си представя да съм различен човек, но понякога всяка жена си има причини да недоволства от неверните представи и предразсъдъците на мъжете. Мислите ни за слаби същества, а когато докажем обратното, негодувате.

— Никой не отрича, че жената има собствена сила.

— И тази сила е сведена до раждането на деца, поддържането на дома и осигуряване на топло легло за съпруга — усмихна му се лукаво тя.

— Понякога изпитваш голямо желание да ме провокираш, Калена — въздъхна той.

— Да, понякога — каза го, без изобщо да се смути.

Очите му светнаха с опасен блясък.

— Не ти ли се струва, че постъпваш най-малкото неразумно, ако не и опасно?

— Неведнъж си ми казвал, че имам нужда от повече благоразумие — отвърна тя. — Може би съм твърде лекомислена и не мога да се въздържа да не те провокирам.

— Или пък изпитваш някакво особено удоволствие да го правиш.

— Хм, не е лошо като идея — кимна Калена.

— Много хора ще ти кажат, че е опасно да ме ядосваш — отбеляза Ридж, поглеждайки я косо.

— Да, признавам, че онзи номер с камата ме изплаши не на шега.

При тези думи Калена се наведе леко напред, опитвайки се да зърне опасното оръжие, чиято дръжка се намираше точно под лакътя на Ридж, подавайки се от ножницата.

— Това, което се говори, е истина, нали? Наистина можеш да накараш стоманата да блести. Просто не можех да повярвам на очите си онази нощ, когато си мислех, че се готвиш да ме убиеш.

Изведнъж Ридж се намръщи.

— Ако имаш поне малко разум в главата, няма да споменаваш за онази нощ, Калена.

— Но острието…

— Да, наистина мога да направя така, че да заблести — отвърна той, унищожавайки и последното парче сирене. — Тогава се чувствах малко странно, но ако наистина ме ядосаш, стоманата отново ще започне да пари в ръцете ми. Трябва да ти призная, че това не е нещо, с което се гордея. Всъщност, може да причини големи неприятности.

— Но това е много рядък талант. Легендите разказват, че във всяко поколение има само няколко човека, които имат такива способности и могат до такава степен да владеят огъня. И само стомана от Града на Равновесието реагира на този изключителен талант.

— Не мога да го нарека точно талант — избухна Ридж.

— Един безполезен трик, който не служи за нищо, освен за някое евтино шоу. Калена, когато стоманата заблести от топлината на огъня, това означава, че напълно съм загубил хладнокръвие, а това е много опасно за мен. Един ден може би ще намеря смъртта си именно поради този талант.

— Да намериш смъртта си! — възкликна Калена, поглеждайки го изплашено.

— Когато гневът и яростта завладеят един мъж, той не се бие добре. Знаеш колко опасна е работата, която ми възлага Куинтъл и ако досега съм оцелял, то е защото съм се научил да обуздавам гнева си, поне в повечето случаи.

Тя вдигна към него замисления си поглед.

— Разбирам.

Ридж повдигна учудено вежди.

— Съмнявам се. Но хайде да сменим темата, какво ще кажеш?

— За какво искаш да разговаряме?

— За нещо по-практично. Да кажем, защо онези двамата с медальоните от черно стъкло ни преследваха?

— Не знам. Това е твоя задача. Аз съм тук, защото трябва да те придружавам и да получа тридесет процента от пясъка, забрави ли?

Очите му отново светнаха гневно.

— Както изглежда, поне колкото се отнася до езика ти, бързо се връщаш към нормалното си състояние. Сигурно не ти е било лесно да мълчиш почти три дни?

— Ти също не беше особено словоохотлив.

— През цялото време мислех.

— С типичната мъжка логика — възрази рязко тя. — Тази сутрин се налагаше да яздим бързо. Но последните три дни ти нарочно наложи тази убийствена езда, само за да ме накараш да разбера колко си недоволен.

— Недоволен е твърде меко казано за това, което чувствах.

— Да, зная.

— Кажи ми — започна малко рязко Ридж, — ако бе успяла да убиеш Куинтъл, какво щеше да правиш след това? Какво мислеше за бъдещето си?

Калена зарея поглед към далечните планини.

— Мислех си — поде тя след минутно мълчание, — че тогава най-накрая ще бъда свободна. Представите ми за бъдещето невинаги са ми били много ясни, но вярвах, че ми предстои нещо наистина хубаво, след като изпълнех задачата си. Сгрешила съм.

— И какво си мислеше, че ще правиш, след като, както ти казваш, бъдеш „свободна“? — във въпроса му явно се долавяше насмешка. — Дори и никой да не узнаеше, че си убийца, вече щеше да бъдеш известна като временна съпруга. Брачната церемония се състоя, преди да направиш опит за убийство. Нищо не би могло да промени положението ти в обществото, след като подписа брачния договор и премина сватбената церемония. Хубав край за една потомка на Велика Династия. Щеше да се озовеш в същото положение като Ариса и останалите.

— Да, знам — усмихна се Калена. — Нямах търпение да се намеря точно в това положение.

Ридж едва не подскочи от изненада.

— Ами наследството ти? Какво стана с гордостта ти и аристократичния ти произход? Да не би да се опитваш да ми кажеш, че си искала да бъдеш временна съпруга?

— Исках да бъда свободна. Ариса и нейните приятелки са единствените истински свободни жени, които познавам. Ходят, където си искат, без някой Господар на Династия да им заповядва. Не им се налага постоянно да се питат дали защитават честта на семействата си. Не наричат никой мъж постоянен съпруг. Харчат парите си както намерят за добре. Когато вечерят, не прислужват на мъжете на масата. Свободни са да излизат вечер и да посещават таверните, без да се безпокоят, че когато се върнат, ще бъдат заплашени с бой за държанието си. Пътуват по търговски маршрути, забавляват се, а когато се върнат, спечелените пари принадлежат само на тях.

Ридж прекъсна тази хвалебствена тирада с груба ругатня.

— Изобщо не знаеш какво говориш. Струва ти се, че всичко, което ти е забранено, е по-вълнуващо от това, което имаш. Трябва да призная, че по всяка вероятност в сравнение със скучния живот в някоя малка ферма всичко друго изглежда много по-интересно и възбуждащо. Но да жертваш наследството си и благородния си произход за „свободен“ живот, в който можеш много лесно да бъдеш арестувана в разгара на някоя кръчмарска свада, е направо срамно. В теб има някакво безсмислено упорство, Калена. Имаш нужда от съпруг, за да те обуздава.

— А в теб определено има някаква остаряла, ограничена, тесногръда превзетост, която би правила чест на всеки Господар на Династия. Чудя се откъде са се взели такива консервативни схващания у теб, Ридж?

— Вероятно от всичките тези години, прекарани на „свобода“, която означава да не принадлежиш на никоя Династия, дори на малка и неизвестна.

— Значи наистина ние сме две противоположности от Спектъра, не мислиш ли? — удиви се тя.

— Спомни си, Калена — отвърна той с престорена сериозност. — Това вероятно означава, че ние с теб идеално си подхождаме.

— Не точно това си мислеше през нощта, когато разбра, че си се оженил за една провалила се убийца.

За нейна изненада той не реагира на предизвикателството. Напротив, прие думите й съвсем сериозно.

— Имах много време оттогава да обмисля нещата.

Тя отново го погледна с удвоено внимание.

— И достигна ли до някакво решение?

— Да — отвърна той, като продължаваше да се взира в нея. — Разбрах защо се опита да убиеш Куинтъл.

Това вече наистина я изненада.

— Наистина ли?

Той изпусна дълбока въздишка.

— Ако през последните седем години са ти набивали в главата, че Куинтъл е причината за смъртта на баща ти и брат ти, тогава — да, разбирам. Единственото, което е могло да се очаква от страна на твоята Династия, е отмъщение. Погледнато от тази страна, не си имала никакъв избор.

— Наистина невероятно е, че признаваш това, Ридж — отвърна тя поразена.

— Но въпреки всичко в твоята логика има един съществен недостатък — продължи той с безизразен тон.

— Какъв недостатък?

— Нямаш никакви доказателства, че Куинтъл има нещо общо с унищожаването на твоята Династия. Нищо, освен думата на една озлобена стара жена, която се отдава на Ясновидски транс и безумни идеи, поне както ми се струва.

— Тя е известна и уважавана Лечителка!

— Тя те е отгледала с единствената цел да те изпрати на смърт, като те е оставила да повярваш, че когато изпълниш задачата си, ще бъдеш свободна.

— Точно така трябваше да стане!

— Не, Калена — продължи безмилостно той. — Накрая ти все пак щеше да заплатиш с живота си. Нямаше никакъв друг изход. И, разбира се, никога нямаше да бъдеш свободна.

Поразена, Калена се изправи на крака и зарея поглед към потока.

— Не можеш да знаеш това със сигурност, Ридж. Говориш така, само за да спасиш собствената си гордост. Не искаш да си признаеш, че не успя да защитиш господаря си. Чувството ти за чест не отстъпва на никой господар на Династия. Нещо повече, при теб тя стои над всичко друго, включително и над общественото ти положение.

Хвърли му поглед, изпълнен с насмешка. За нейна изненада Ридж прие обвиненията й с тъжна усмивка.

— Същото ми казваше и Куинтъл.

— И ти го приемаш?

— Защо не? Това е истината. Ще дойде ден, когато гордостта и чувството ми за чест ще съответстват на общественото ми положение, Калена.

Тя се обърна рязко и се изправи лице в лице с него.

— Не разбирам.

— За да се създаде Велика Династия, са необходими не само пари и власт, а и изключително упорство. А за да се установи и наложи тази Династия, цената е още по-висока. Парите ще имам, когато се върна от това пътуване. Ще имам също гарантирано участие и дял от бъдещите печалби от този маршрут. А през всичките години служба съм научил достатъчно за властта. Куинтъл е добър учител, повярвай ми.

— Предполагам, че необходимото упорство го имаш по рождение — подхвърли язвително тя.

— Предполагам, че съм го наследил от баща си — отвърна безизразно Ридж.

— Нали каза, че не знаеш кой е баща ти.

— Знам, че е бил наследник на Велика Династия в Града на Равновесието. Съблазнил една млада жена, която нямала Династия, за да я защити, а когато тя забременяла, той я изоставил сама, без пари и дом. Животът на улицата я убил. Умря, когато бях на осем години. Никога не пожела да ми каже името му. Дори не ми каза чия Династия представлява.

— Но защо? — попита тя трогната.

— Защото майка ми знаеше, че ще се опитам да го убия и по всяка вероятност сам ще загина.

— Значи и гордостта си я имаш по рождение. Майка ти е знаела това и се е опитала да те предпази от някоя безумна постъпка — сега в гласа й се долавяше топлина и съчувствие.

— Може би.

Явно Ридж не желаеше да говорят за детството му. Той стана от скалата и се запъти към двете птици крийте, които бяха нагазили във високата трева и дивите цветя и пасяха.

— Вече няма значение. Съвсем скоро ще имам своя собствена Велика Династия и тогава миналото ще бъде погребано завинаги. Готова ли си?

— Да.

Тя се отправи към нейната крийте. Вече бе пъхнала единия си крак в стремето, когато силните ръце на Ридж обхванаха талията й, повдигнаха я и леко я сложиха на седлото. За миг остана загледан в нея, ръката му собственически легна на бедрото й. Огънят в очите му нямаше нищо общо с мекия чувствен блясък, който тя познаваше. Сега в погледа му се четеше дива, отчаяна решителност.

— Когато се върна в Града на Кръстопътищата, трябва да имам подходяща съпруга. Жена с безупречни маниери, силна и хладнокръвна и която да не се бои от трудности. Жена, която да ми бъде безрезервно предана, жена на честта.

— Пожелавам ти да я намериш — Калена вдигна гордо брадичка. — Имаш ли нужда от съвет?

Очите му се присвиха подозрително.

— И какъв съвет ще ми дадеш?

— Ако наистина намериш такъв образец на женско съвършенство, отнасяй се с нея по-добре. Ако имаш достатъчно ум в главата, няма да я заплашваш с бичуване, макар и рядко, нито пък да й заповядваш като на слугиня. Още повече, няма насила да се вмъкваш в леглото й, когато си пил прекалено много, считайки я за удобно средство за задоволяване на похотта ти. Ще чакаш тя да те покани.

Ридж се ухили в отговор.

— Такава жена, ако наистина я намеря, ми се струва много скучна. За щастие, за това пътуване намерих теб — усмихна й се лукаво. — Може да си всичко друго, Калена, но не и скучна.

След това се обърна и се качи на седлото, чувствайки се в отлично настроение, въпреки изморителната езда и двата трупа, които бяха оставили в селото. Поради тази причина пропусна покрай ушите си недоволното й мърморене. Постъпи правилно като възстанови сексуалните им отношения. Беше убеден, че именно в леглото притежава над нея истинска власт. Миналата нощ отново се бе уверил, че двамата са създадени един за друг, подхождаха си идеално и се сливаха в пълна хармония. Привличането между тях беше неусетно както през първата им нощ заедно. Въпреки че бе горда и упорита, миналата нощ тя го бе нарекла съпруг и го бе приела като такъв.

Ридж се поздравяваше с успеха си, но продължаваше да мисли за невероятната й гордост. Част от чисто мъжкото му задоволство се стопи. Наистина, имаше право да изисква от нея да му се подчинява в леглото, но може би той най-добре от всички познаваше жестоките жертви, които изискваше честта и гордостта. Постъпката му миналата нощ сигурно дълбоко я бе наранила.

Призна пред себе си, че не бе имал намерение да я принуждава да изпълни съпружеския си дълг. Искаше тя да му се отдаде сама, тръпнеща от желание. Насилието едва ли бе начин да я накара да му отвърне с топлина и взаимност. Сви ядно устни, а ръцете му силно стиснаха поводите. Взе твърдо решение никога да не я насилва отново. Та нали бе човек на честта и трябваше да разбере яростната й реакция. Тя имаше право. Ще й даде малко време да свикне с новото си положение преди отново да я пожелае. Цялото пътуване бе пред тях. Макар че бе съзнателно тъпкано и задушавано от леля й, чувството й за чест не бе по-слабо от неговото. Едно от нещата, които трябваше да направи, преди да се върнат в Града на Кръстопътищата, бе да убеди Калена, че Куинтъл не е виновен за смъртта на близките й. Ридж изобщо не се съмняваше в това. Куинтъл можеше да наема свои хора да преследват и унищожават бандитите, които винаги се подвизаваха на пътя на търговците, но да убие двама благородници — господар и наследник на Велика Династия — бе съвсем друго нещо. Работодателят му строго спазваше законите. Немислимо бе той да извърши подобно нещо. Той бе господар на Велика Династия и гордостта му никога не би му позволила да извърши такова престъпление.

Не, Калена трябва да разбере, че е била най-безскрупулно подведена от една озлобена стара жена, която вероятно бе и малко луда. След като осъзнаеше това, трябваше да разбере какъв бе в действителност свободният живот, за който толкова мечтаеше. Тя се нуждаеше от съпруг, който нито за миг да не забравя, че тя е дама и който да й даде име не по-малко известно от това, което беше загубила.

Ридж свъси вежди, замисляйки се за по-далечното бъдеще. Наистина, неговата временна съпруга си имаше собствени планове, които възнамеряваше да изпълни, когато се завърнеха в Града на Кръстопътищата. Желанието й да бъде свободна щеше да представлява сериозен проблем. Но все пак, имаха няколко седмици на разположение, които щяха да прекарат заедно, а през това време можеха да се случат много неща.