Джейн Ан Кренц
Кристален пламък (2)

II

— В името на всички свещени Камъни, човече! — възкликна Куинтъл. — Не можеш да не признаеш, че това ще ти е от голяма полза. Мисля, че съм свършил добра работа като сватовник. Сам нямаше да намериш такава девойка и ти го знаеш.

От другия край на стаята Ридж му хвърли недоверчив поглед, но Куинтъл не го изпускаше от очи и на устните му играеше многозначителна усмивка. Той се отпусна в огромното си кресло, черната му риза и панталони рязко контрастираха със снежнобелите възглавнички. Не беше никак случайно, че тази вечер Куинтъл бе облечен от глава до пети в черно. Имаше гости, които се бяха събрали в голямата стая и той с голямо удоволствие ги забавляваше и разговаряше с тях.

Този човек обичаше контрастите и противоречията и при всеки удобен случай демонстрираше тази своя слабост. Самата външност на барона сякаш отговаряше на вкусовете му. Косата му имаше необичаен сребрист цвят, от върха на високото му интелигентно чело тя се спускаше право назад сресана прилежно. Тази сребриста коса беше ярък контраст с черните му очи, които от своя страна се открояваха по особен начин на бледата му кожа. Когато се обличаше в черно (а това бе обикновеният му начин на обличане), той бе най-внушителната личност сред аристократичните си познати. В Бялата стая ефектът бе по-силен и Куинтъл несъмнено доминираше над всички.

Ридж смяташе, че дори без тези одежди, Куинтъл от Династията на Реещия се Орел щеше да бъде най-забележителната фигура, където и да се намираше. Богат наследник на стара известна Династия, той с вродено достойнство упражняваше своята власт и авторитет. Можеше да бъде изключително учтив и внимателен, какъвто беше по-рано тази вечер в присъствието на Калена, но можеше да бъде и безкомпромисен, особено когато ставаше дума за търговия. Ридж знаеше по-добре от всеки друг колко безскрупулен бе работодателят му.

Според слуховете, които се носеха в града, Куинтъл вече не се задоволяваше само да контролира някои от най-доходните търговски маршрути в Северния Континент. Казваха, че той е хвърлил око и на едно от местата в Съвета на Равновесието — главният законодателен орган, който представляваше разпръснатите надалеч едни от други градове и села на континента. Тази нова управляваща институция все още бе в процес на утвърждаване и повечето местни общини не желаеха да се подчинят и да жертват част от своята независимост, но въпреки това нямаше съмнение, че Градът на Изяществото и Интелигентността, където се намираше седалището на Съвета, постепенно се превръща в център на властта. Една от най-важните привилегии, която Съветът на Равновесието бе спечелил наскоро, бе правото да признава и узаконява новоосновани Велики Династии.

С външността си Куинтъл много напомняше птицата-символ на своята горда Династия. Имаше жилаво, но слабо тяло и изострени черти, които наподобяваха тези на хищната птица. Ридж знаеше, че жените често намираха Куинтъл очарователен, въпреки че на всички в малкия кръг от доверени служители бе известно, че той не се интересува от жени. Не се интересуваше и от мъже. През годините на служба у барона, Ридж никога не бе виждал Господаря на Династията да демонстрира чувства към някого. Интересът и страстта на Куинтъл бяха насочени само към науката. Той бе най-начетения човек, когото Ридж познаваше. Имаше огромни познания в най-различни области. Притежаваше частна библиотека, обект на завист от страна на учените от Университета на Спектъра. Често Куинтъл смайваше със знанията си тези хора, за които бе удоволствие да посещават неговия дом.

Въпреки че личните интереси на Куинтъл бяха от интелектуално естество, той притежаваше търговска империя, която трябваше да ръководи и управлява. Присъствието на други учени мъже без съмнение му доставяше удоволствие, но той имаше нужда и от човек, на когото можеше да се довери и на когото да възложи най-непривлекателната част от работата. За да се поддържат търговските маршрути се изискваха неимоверни усилия и сила. Ридж дори не можеше да си спомни кога хората започнаха да го наричат Огнения Камшик на Куинтъл.

Ридж прекоси стаята и се отправи към една инкрустирана каменна маса, където си взе чаша топло червено питие. Тази напитка беше любимата на Куинтъл.

— Така значи — въздъхна Ридж. — Излиза, че си имал неподозирани възможности що се отнася до сватосването. Тя не е това, което очаквах.

— Мислил си, че ще уредя да те придружава някоя от професионалните временни съпруги?

— Изглежда логично.

Куинтъл поклати глава.

— Не, Ридж. Изобщо не е логично. За твоето пътуване искам да подготвя всичко както трябва, а това най-вече се отнася за търговията с Пясъка. Главната ти задача е да откриеш какво е попречило на последните трима търговски експерти и жените им да проникнат в долината на Лечителките, но също така искам и нова доставка на Пясък. За тази цел се нуждаеш от жена, а инстинктът ми подсказва, че този път жената, която ще придружава мой експерт трябва да притежава част от лечителския Талант. Такава жена Лечителките без съмнение ще приемат. Още преди търговските експерти да започнат да се връщат от Планините на Противоречията с празни ръце, Лечителките рязко намалиха контактите си… Жените, независимо колко са надарени, имат начини да създават ненужни главоболия — продължи Куинтъл с кисела гримаса. — Лечителките са започнали да намаляват обичайните си поръчки за лечебни смеси и отказват да търгуват с Пясъка. Моите експерти ми казаха, че те не се разбирали добре с търговските съпруги-придружителки. Заявили, че не ги намират подходящи — тънките, красиво оформени устни на Куинтъл се свиха в гримаса на отвращение. — Високопоставените заявили, че въпросните жени не били истински съпруги, нито пък притежавали дори и искрица от Лечителския Талант. Не пожелали да имат нищо общо с тях. По-късно започнах да получавам сведения за някаква бариера в прохода към Долината. След това никой, отправил се към Планините на Противоречията, не премина оттатък.

— Но дори да имам късмет и да успея, няма да мога да донеса много пясък, да не говорим за тази част, която се полага на Лечителките тук — прекъсна го Ридж. — Ще мога да взема само толкова, колкото аз и съпругата ми да носим в дисагите си. Няма да е възможно да взема и товарните птици крийте с мен, Куинтъл. Те ще ме забавят твърде много.

Куинтъл кимна в знак на съгласие. После отпи от питието си от богато инкрустираната висока чаша.

— Имам нужда само от една доставка; достатъчна, за да мога да докажа, че все още мога да доставям проклетия материал. Когато разрешиш този проблем и се върнеш, ще организирам голям прием. Разбира се, в твоя чест.

Ридж се приближи до прозореца и се загледа навън към градините. Подобно на повечето частни домове, къщата на Куинтъл беше обградена от много екзотични градини, които представляваха нещо като централна част на самия дом. Откъм улицата стаите бяха малко, а прозорците им — тесни и малобройни, направени така, че да изолират праха и градския шум, като в същото време осигуряваха добра вентилация на помещенията. Всички други стаи, коридори, зали, водеха към буйната растителност и изпълнените с аромат на цветя градини. Тази, към която водеше Бялата стая, тази вечер бе потънала в ослепителна червена светлина. Имаше пълнолуние и Симетра, червената луна на Занталия, грееше ярко. Ридж разсеяно съзерцаваше тази прекрасна картина и размишляваше над последните думи на Куинтъл.

— Някой поставял ли е под съмнение способността ти да ръководиш търговията с Пясъка? — попита тихо Ридж.

Баронът се поколеба, след което кимна утвърдително.

— Въпросът възникна на последното заседание на Градския Съвет. Уверих членовете му, че проблемите са временни и че нормалните търговски курсове ще бъдат възстановени в най-скоро време.

— Няма да посмеят да ти отнемат този маршрут и да го предоставят на някой друг! — отвърна Ридж с абсолютна увереност.

— Никой не може да оспори думите на Съвета, Ридж. Пясъкът се цени изключително високо в Града на Кръстопътищата. Това е едно от нещата, което дава на Града богатството и властта му. Ако градът е под заплахата да изгуби тази доходна търговия, защото Търговския Барон, натоварен с тази задача, не е в състояние да я изпълнява, тогава Съветът ще вземе незабавни мерки да запази този маршрут. И двамата знаем това.

Ридж се извърна от прозореца.

— Когато се върна, ще имаш доставката от Пясъка — простичко обеща той.

— Знам — усмихна се Куинтъл. След минутна пауза добави: — Трябва да спомена още една подробност. Когато товарните коли се върнаха съвсем празни, последният ми експерт не се върна изобщо.

— Кого беше изпратил?

— Трантъл.

Ридж се замисли над току-що чутото.

— Той бе много способен.

— Имам причини да вярвам, че е мъртъв.

Ридж се намръщи.

— Лечителките може и да са твърдоглави и упорити, но никога не биха извършили убийство. Те не могат да убиват, на всеки е известно това.

Куинтъл сви рамене.

— Не знам какво става, Огнен Камшик. Затова те изпращам да провериш.

Двамата мъже мълчаливо впиха погледи един в друг. Нямаха нужда от повече думи. Ридж бе получил назначението си и щеше да го изпълни. И двамата приемаха това като нещо, което се подразбира от само себе си.

— Сега за жената — подхвана Куинтъл.

— Какво за нея? Ти си я избрал. Предполагам, че си знаел какво правиш, въпреки че си нов в този бранш — отвърна небрежно Ридж.

Куинтъл пропусна покрай ушите си ироничната забележка.

— Тя е най-силният ни коз в преговорите с Лечителките. Вярно, че самата не е истинска Лечителка, но леля й е, и както може да се предполага, тя е наследила поне частица от Таланта, който се предава по женска линия в семейството. Обикновено е така. Калена може и да не притежава в достатъчна степен Таланта, за да се обучава за Лечителка, но дори и да притежава съвсем малка част от него, това ще увеличи нашите шансове да убедим Високопоставените Лечителки да преговарят с нея.

— Няма ли някакъв начин да вземем с нас истинска Лечителка.

— За съжаление, не. Те са твърде горди, Ридж. Всяка от тях би сметнала, че е под достойнството й да стане временна търговска съпруга. В името на Свещените Камъни, най-талантливите и най-преданите сред тях стават Високопоставени и отиват да живеят в Планините на Противоречията и напълно отхвърлят компанията на мъжете.

Пренебрежителният тон на Куинтъл сам по себе си говореше ясно, че подобно на другите мъже, и той не можеше да разбере причините за такава упорита независимост.

— Обикновените Лечителки и жени, които притежават малка част от Таланта, са почти винаги омъжени. Те се ползват с репутация на отлични съпруги. Една Лечителка означава престиж за Династията, независимо Велика или не. Никоя истинска Лечителка няма да стане временна съпруга. И кой мъж ще позволи на жена си да пътува като временна компаньонка, дори и заради дял от Пясъка?

Ридж леко присви устни.

— Кълна се в Тъмната част на Спектъра, аз със сигурност не бих позволил.

— Не — съгласи се Куинтъл, като му хвърли многозначителен поглед. — Най-малко ти би позволил. Твоята гордост не отстъпва на гордостта на никой Господар на Династия, нали?

— Без да се съобразяваме с факта, че съм само едно копеле — заключи Ридж с горчивина в гласа. — Защо не го кажеш, Куинтъл, а? И двамата знаем, че това е истината.

— Това е само временно, Ридж. Толкова съм сигурен в това, колкото съм сигурен, че пълнолунието на Симетра настъпва всеки месец — отвърна баронът. — Ще дойде ден, когато ще основеш собствена Династия. Този ден не е далеч. Въпреки че те взех от улиците на Града на Равновесието и те възпитах и научих на маниери, в теб винаги е горял огънят на твоите страсти и амбиции. Той ще те отведе далеч.

— Скоро — промълви Ридж. Думите му звучаха като обет към самия него. — Много скоро.

— По всяка вероятност в края на това пътуване — отбеляза предпазливо Куинтъл. — Ако докажеш, че си толкова добър в изкуството да съблазняваш, както и в боравенето с оръжие.

Ридж рязко вдигна глава.

— Какво искаш да кажеш?

— Това, което искам да кажа е, че държа да се възползваш напълно от преимуществата на пътуването — Куинтъл отпи още веднъж от питието си, изчаквайки думите му да постигнат своето въздействие върху Ридж. — Разбира се, не говоря за тридесетте процента от товара, които естествено се полагат на жената и леля й. В добавка към това, имам намерение да дам процент от печалбата на самия теб. Мисля, около двадесет процента. В замяна на това ти и в бъдеще ще контролираш този маршрут вместо мен.

— Не разбирам — продума Ридж с напрежение.

— Разбира се, че разбираш — Куинтъл леко се наклони напред. — За мен е от жизненоважно значение този маршрут да бъде възстановен и тук да бъде доставено известно количество от Пясъка, за да докажа, че все още мога да държа под контрол тази търговия. Нищо друго не ме интересува, дори и печалбата. Когато се върнеш с Пясъка, каквито и облаги и печалби да ти донесе този курс, твои са. Колкото до бъдещето, ще призная, че се чувствам много уморен, тъй като цялото ми време и внимание е посветено на контролирането на търговските маршрути. Желая да прехвърля част от тази отговорност на други, без напълно да изгубя контрола върху положението. На кого мога да се доверя повече, отколкото на теб, Огнен Камшик? Помисли върху това, Ридж. Колкото повече Пясък донесеш, толкова по-богат ще бъдеш. Ако доставиш задоволително количество и го използваш разумно, можеш да спечелиш достатъчно да основеш своя Династия. Прибави към това и процент от печалбата от бъдещите курсове по маршрута за доставка на Пясъка и ще имаш много силен мотив да приемеш предложението ми. Парите са основното, което трябва да притежаваш, за да имаш власт. А за да основеш династия, ти трябват и двете.

Ридж усети как адреналинът в кръвта му се покачва, все едно бе застанал срещу опасен противник. Но вместо смъртоносен гняв, изпитваше неописуем възторг. Бе в състояние да говори едва след като си пое бавно и дълбоко дъх.

— Безкрайно си щедър, Куинтъл.

— Не, практичен съм. Ти ми служи дълго и вярно, Редж. Дължа ти много. Рано или късно ще основеш своя Династия. И предполагам нищо в тоя свят не е в състояние да те спре. Разбирам, че постигането на тази цел се е превърнало в смисъл на живота ти. Много добре. Мога да се отплатя за годините вярност и преданост към мен, като ти дам възможност да се издигнеш много бързо с цената на едно пътуване.

За миг погледите им се срещнаха.

— Не знам какво да кажа.

Куинтъл се усмихна.

— На мен не казвай нищо. Но можеш да прекараш известно време, като поговориш с Калена. Всъщност, това трябва да е повече от един малък разговор. В това пътуване ще се нуждаеш от пълната й подкрепа, Ридж.

— В това изобщо не се съмнявам — Ридж присви очи. — Мисля, че нейният огромен дял от печалбата е достатъчно основание да го направи.

— Не това имах предвид. Ти ще трябва да я съблазниш, скъпи ми експерте. Напълно ще трябва да я направиш своя истинска съпруга. Ридж, когато последните двама търговски експерти, които успяха да проникнат в Долината на Противоречията, се завърнаха, казаха, че Лечителките са започнали да се оплакват, тъй като придружаващите ги жени не били истински съпруги.

— Със сигурност мога да предположа, че търговците вече са спели с жените си — отбеляза сухо Ридж. — Имали са и брачен договор, който прави всичко съвсем легално. Какво повече са можели да искат Лечителките?

— Несъмнено, те са знаели за това, Ридж, но все пак са отказали да приемат тези взаимоотношения.

— Защо?

— Поради някаква, известна само на тях причина, те не признават тези бракове за валидни, въпреки че доскоро нямаха нищо против тях. Не са дали никакво задоволително обяснение, но доколкото са разбрали търговските експерти, Лечителките са отказали достъп, поради това, че между търговците и временните им съпруги не е имало силна връзка. Наличието на сексуални взаимоотношения и един къс хартия, доказващ, че бракът е законен, изглежда вече не са им достатъчни. Те искат нещо повече.

— Но какво? — попита недоумяващ Ридж.

— Не мога да твърдя със сигурност, че знам — въздъхна Куинтъл. — Едно по-здраво обвързване, предполагам. Емоционална връзка между мъжа и жената. Нещо, което жените приемат за много по-важно от делови въпроси и взаимоотношения. Очевидно съпругите на търговските експерти съвсем открито са казали на лечителките за временния характер на техните бракове. Изглежда Високопоставените са започнали да се противопоставят на това положение. Кой може напълно да разбере тях или жените изобщо? От разговора си с експертите добих впечатление, че те искат да преговарят с жена, която не приема брака само като делово съглашение. Мисля си, Ридж, че ще бъде много по-добре, докато достигнеш Планините на Противоречията, да успееш да накараш тази жена да се превърже към теб и тази връзка да е нещо повече от задълженията, наложени от брачния договор. Разбери — това, което ще бъде подложено на изпитание, не е храбростта или способността ти да боравиш с оръжието, в което всъщност никой не се съмнява, а умението ти да съблазняваш.

Ридж се втренчи неразбиращо в работодателя си.

— Все още не проумявам.

— Всичко, което искам да кажа, Ридж, е, че е по-добре да започнеш да ухажваш девойката. Докато стигнеш Планините на Противоречията, увери се, че тя ти се отдава с желание и добре е и ти да направиш същото. Лечителките веднага ще познаят и ако не видят, че тя е наистина омъжена за теб в емоционален смисъл, няма да пожелаят да търгуват с вас, дори и ако намериш начин да преминеш бариерата, поставена на входа на прохода.

Ридж тихо изруга.

— В името на Свещените Камъни, решен си да направиш това пътуване колкото е възможно по-трудно, нали?

— Не съм аз този, който ти усложнява живота, Ридж. Ако трябва да обвиняваш някого, обвинявай Лечителките с техните ирационални и нелогични идеи… Ти го знаеш.

— Така значи… Предполага се, че трябва да накарам Калена да се превърже към мен, въпреки че когато се върнем в Града на Кръстопътищата връзката ни ще приключи.

Куинтъл кимна.

— Да, въпреки това… Процесът, при който убеждаваш една жена да вярва в емоциите си повече отколкото на разума, се нарича съблазняване. По-добре се подготви да приложиш това изкуство.

Ридж се усмихна тъжно.

— Може би не си избрал подходящия човек за тази работа, Куинтъл. Може с основание да ме считаш добър да убивам заради теб, но прелъстяването на жена изисква особени умения. Никога не ме е бивало за това.

— Имам неограничено доверие в теб, Огнен Камшик. Особено предвид изгодните условия, които ти предложих.

Ридж отново се върна към бъдещата възможност да има собствена династия, както му бе съобщил Куинтъл.

— Това пътуване се очертава да бъде много интересно.

— Сигурен съм, че е така — съгласи се Търговският Барон.

Ридж се зае сериозно да обмисля задачата, която му предстоеше. Изведнъж се сети за нещо.

— Тя има отлични маниери, забеляза ли? На вечерята ми направи особено впечатление — при тази мисъл го изпълни необичайна гордост. — Никога не бих предположил, че е отгледана в някаква ферма.

— Няма значение къде е отгледана и възпитана. Важното е, че в рода й има Лечители. Те са с по-високо положение от една фермерска жена и добре го знаят. На Калена без съмнение е било дадено прилично образование, освен това са я обучили на маниери и обноски. Наистина, тази вечер тя се държа безупречно. Без съмнение, тя е една очарователна гостенка.

„Ако се пренебрегне факта, че изглеждаше определено впечатлена от Куинтъл“ — помисли си Ридж, като си спомни как няколко пъти бе уловил скритите изучаващи погледи на Калена, отправени към търговския барон.

Интересът й към Куинтъл го бе ядосал. Щеше да се наложи да й обясни, че дори ако баронът имаше слабост към жените, тя изобщо не би имала шанс с него. Калена бе сключила договор за брак с Ридж и той ще се погрижи тя да спазва условията на този договор. Нямаше да позволи нищо да застане на пътя му и да му попречи да се върне от Планините на Противоречията с доставка от Пясъка. Ридж се изправи рязко с решителен вид. Точно сега бе моментът да отиде при Калена и да се увери в нейната преданост. Погледна Куинтъл и се усмихна горчиво.

— Задачата, която ми постави, съвсем не е лека, Куинтъл. Разбира се, ти самият осъзнаваш, че дори тя да е фермерска дъщеря, все пак може да претендира за почтено наследство и родословие, което аз не съм в състояние да й доставя.

Куинтъл му хвърли изпълнен с разбиране поглед.

— Сигурно обаче нямаш намерение да позволиш на едно селско момиче да те заплашва. Още повече, след като веднъж се е съгласило да стане временна съпруга, едва ли може да претендира за по-голямо уважение от теб.

Ридж само сви рамене.

— Може би. Чудя се дали знае…

— Дали знае какво? Че нямаш име на династия? Уверен съм, че досега е узнала. Не липсват хора, които с голямо желание ще я информират, че си отраснал по улиците на Града на Равновесието без преимуществото да имаш бащино име. На твое място не бих се притеснявал за това.

Ридж стисна челюсти в усилието си да прогони спомените. Нямаше смисъл да мисли за онези дни. Бе избягал от бедността и жестокостта на онзи живот, който бе убил майка му. Тя бе съсипана до смърт още преди Ридж да навърши осем години. Умря от някаква болест на дихателните пътища, която лесно можеше да бъде излекувана от някоя Лечителка, ако майка му бе в състояние да си го позволи. Не, тя не би могла да оцелее в жестокия свят на улицата, но Ридж успя. Куинтъл бе прав. Ридж нямаше да позволи миналото да го безпокои точно сега. Неговата голяма цел бе съвсем близо и ако съдбата му зависеше първо от това да прелъсти и обуздае новата си временна съпруга, то нека бъде така.

— Моля да ме извиниш, бароне. Късно е и съм изморен — с тези думи Ридж се отправи към вратата.

Куинтъл остави чашата си.

— За мен също е време да се оттегля. Все пак има някои неща, които трябва да прочета тази вечер.

— Никога ли нищо не може да те откъсне от научните ти занимания — усмихна се Ридж.

— Нищо — отвърна просто Куинтъл.

Той се изправи на крака, черните дрехи правеха фигурата му неестествено слаба.

— Айвис ще бъде пред кабинета ми всеки момент с обичайната чаша Енканско вино.

Ридж кимна и се обърна с намерение да напусне стаята.

— Тогава ти пожелавам лека вечер, господарю.

— А, Ридж, има още нещо.

Огнения Камшик се спря и уморено се извърна към своя работодател.

— Да?

— Този твой брак… Мисля, че трябва да го отпразнуваме както трябва.

Ридж хвърли на Куинтъл въпросителен поглед.

— Това е делово споразумение. Няма нужда от празнуване.

— Заради жената, Ридж. По този начин на нея ще изглежда повече като истински брак. По-романтично и по-емоционално обвързващо. Намислил съм си да те видя подходящо оженен, момчето ми. В миналото винаги си избягвал възможността да си вземеш временна жена. Кой знае? Първият път може да се окаже късмет за теб. Договорът, който имаш с Калена, може да стане постоянен. Мисля, че трябва да ви осигурим подходящо изпращане.

— Намислил си да изпробваш старото си чувство за хумор върху мен, нали, Куинтъл? — отбеляза Ридж със сподавено ръмжене.

Усмивката на Търговския Барон се стопи.

— Интуицията ми подсказва, че сватбеното тържество би било хубаво начало на предстоящото пътуване. Искам да имаш късмет с този курс.

— Да ми устроиш едно официално сватбено тържество? Това ли наричаш късмет, Куинтъл?

— Не се оплаквай. Аз поемам всички разходи.

— Имам неясното чувство — отвърна Ридж, отправяйки се към вратата, — че по някакъв начин аз ще бъда този, който ще трябва да плаща. По един или друг начин.

Той отвори инкрустираната врата от лунно дърво, единственото цветно петно в Бялата стая, и си тръгна с нарастващо чувство на дълбоко раздразнение. Ако се наложеше, би убил за Куинтъл, както бе правил много пъти в миналото. Но да бъде заставен да изтърпи една брачна церемония, когато младоженката щеше да бъде единствено временна търговска съпруга, беше твърде много. Зачуди се как Калена ще посрещне новината за сватбата.

Ридж излезе от потъналия в мека светлина хол и навлезе в осветената от лунна светлина градина. Тази вечер градинските алеи, покрити с блестящ многоцветен дъждовен камък, сякаш подканваха нощния посетител да тръгне по тях. На такава покана не можеше да се устои. Каменните плочи бяха облени в червената светлина на Симетра, отразявайки лунните лъчи с невероятно великолепие и блясък. Ридж вдигна поглед към кръглото червено светило и реши, че Куинтъл вероятно знае какво прави. Обикновено беше така. През тази фаза на месеца, когато имаше пълнолуние, бе най-благоприятно да се започне важно пътуване. Пълната луна по традиция се считаше луна на търговците и, въпреки че Ридж не беше в пълния смисъл на думата търговец, той също в известна степен вярваше в търговския късмет. Според него винаги в обсега на Спектъра имаш възможност да срещнеш късмета си, дори когато човек трябва сам да създава условия за това.

Ридж бе изминал половината път през градината и почти бе достигнал фонтана от бял и черен оникс с блестящите си черни и бели пръски вода, когато разбра, че неговата бъдеща жена не чакаше кротко в своята стая. Той спря, несъзнателно използвайки сянката на фонтана да се прикрие, като в същото време не изпускаше от очи Калена, която се промъкваше през градината. Може би светлината на червената луна, отразена от дъждовния камък я бе изкушила да излезе от стаята си. Или може би просто бе неспокойна. Ридж би искал в този момент да знае повече за жените изобщо. Понякога намираше, че е много трудно да определи мотивите на постъпките на една жена. Но можеше ли един мъж да разбере това, което идваше от Светлия край на Спектъра. Той бе в състояние само да направи всичко възможно да го държи под контрол.

Продължи да наблюдава Калена. На лунната светлина тя изглеждаше много красива. Косата й представляваше пищен водопад от червени къдрици, на светлината на Симетра светлата й туника блестеше златиста. Тя се движеше със същата грациозност, която и по-рано му бе направила впечатление и това го накара да се запита как ли щеше да се движи в леглото под него. Прониза го болезнено нетърпение да разбере веднага това. Още не се бе успокоил след неочакваната си физическа реакция, когато изведнъж осъзна, че тя се бе отправила към колонадата, която водеше към апартаментите на Куинтъл.

 

 

Калена изобщо не разбра, че не е сама в градината, докато Ридж не проговори тихо точно зад гърба й. При звука от гласа му тя се обърна рязко с разширени от уплаха очи.

— Това са стаите на търговския барон — каза тихо Ридж. Изражението му на червената лунна светлина беше неразгадаемо. — Никой не влиза в тази част от къщата без предварителна покана от барона.

Калена с върховно усилие запази присъствие на духа.

— Съжалявам. Нямах представа. Тази къща е толкова голяма, лесно е човек да се обърка.

В думите й имаше голяма доза истина. Къщата, с двата етажа от просторни стаи и безкрайни градини, беше много по-голяма от къщите, които Калена бе виждала дотогава. Много по-голяма дори от дома на нейната Династия, който тя едва си спомняше от ранното си детство. Къщата беше аранжирана в различни форми кръгове и овали бяха разделени от квадрати, по-големи и по-малки правоъгълници; всяка стая беше грижливо разпределена и имаше най-подходящото изложение към останалите стаи и към градините.

Това, че Калена намекна за изяществото на къщата, бе само една малка хитрост от нейна страна. Надяваше се, че Ридж няма да разбере, че съвсем не е толкова неориентирана. Знаеше много добре, че се приближава към стаите на Куинтъл, тъй като по-рано през деня с небрежен тон бе помолила един слуга да й обясни разположението на къщата. Трябваше да си състави план за убийството, а за тази цел бе необходимо да познава навиците на Куинтъл, особено какво прави и къде се намира вечер. Инструкциите на Олара бяха много подробни, но Калена се чувстваше много по-уверена, ако сама провереше всичко. Тъкмо се опитваше да открие нещо повече за господаря на къщата, когато Ридж я изненада, появявайки се толкова внезапно.

На лунната светлина изражението на Ридж беше сурово, почти жестоко. Така, както стоеше в сянка, той изглеждаше огромен и заплашителен. Калена съвсем осезателно почувства големината и силата му. Шокирана, тя внезапно осъзна, че нещо в този мъж я вълнува по странен и необясним начин. Тази мисъл я изплаши, тъй като разбираше, че той не е за нея.

Без съмнение в бъдещия й свободен живот щеше да има място за мъже, но не виждаше начин как Ридж би могъл да бъде сред тях. Той бе обвързан с Куинтъл, а когато мисията й приключеше, Калена щеше да поеме по своя път. Собствената й безопасност щеше да зависи от това да не види Ридж никога повече. Смъртта на Куинтъл щеше да изглежда съвсем естествена, но въпреки това тя нямаше намерение да стои тук и макар и случайно, да събуди нечие подозрение. Нещо повече, Олара бе забранила на племенницата си да се поддава на най-опасното изкушение — сексуалната свобода. Калена разбираше, че забраната не бе дадена поради това, че Олара не одобрява определен тип женско поведение. Причината бе в твърдото убеждение на лечителката, че пробуждането на чувствеността й ще предизвика нещастие и ще провали мисията на племенницата й.

— Няма значение — каза Ридж, като здраво я хвана за ръка. — Ще те заведа обратно в стаята ти. Така или иначе трябва да поговоря с теб.

Калена го погледна с безпокойство.

— Разбира се, търговски експерте.

— Мисля, че ще е по-добре да оставиш титлата и да започнеш да ме наричаш Ридж.

— Добре. Както желаеш.

Той замълча за момент. Тръгнаха по алеята все така в мълчание, а Ридж събираше мислите си. Калена изчакваше, изпълнена с тревога, чудейки се за какво искаше да говори Ридж с нея и защо му бе толкова трудно да започне.

— Куинтъл е решил да ни устрои сватбено тържество — проговори той накрая. В тона му се долавяше известно предизвикателство, като че ли очакваше тя да му се противопостави.

Калена си отдъхна, когато с облекчение разбра, че няма да бъде разпитвана за среднощната си разходка в градината.

— Много щедро от негова страна.

„Значи ще има голямо тържество, точно както предрече Олана“ — помисли си Калена.

— Куинтъл е решил, че една сватбена церемония ще бъде добро начало на нашето пътуване — продължи Ридж. — Той не е човек, който ще откаже да вземе под внимание благоприятните признаци и, предполагам, има някакво интуитивно чувство в различни ситуации, което понякога е забавно.

— Тогава той много прилича на леля ми — отбеляза сухо Калена. — И той ли изпада в транс?

Ридж измърмори тихо някаква ругатня.

— Разбира се, че не. Това е приоритет на жените. Никой мъж не би претендирал, че е способен да изпадне в Ясновидския транс.

— Искаш да кажеш, че на един мъж ще му бъде трудно да признае, че е надарен с такъв женски талант? — усмихна се лукаво Калена.

Ридж трябваше да положи неимоверно усилие да запази търпение.

— Исках само да кажа, че моят работодател има отлична интуиция. Интуиция на търговец. Той винаги знае какво прави. Никога не споря с него, когато вземе твърдо решение. Той почти винаги е прав.

— И понеже е решил, че ти и аз трябва да преминем през този сватбен фарс, си се съгласил веднага с добрата му идея?

Тя не можа да се въздържи да не се пошегува с него, когато той бе толкова раздвоен относно официалната сватбена церемония.

За момент Ридж се поколеба.

— Куинтъл е убеден, че това ще допринесе за успешния завършек на пътуването — каза той.

— Което означава, че Високопоставените Лечителки от Долината на Противоречията ще са повече разположени към мен и с по-голяма вероятност ще търгуват, ако изглеждам като истинска съпруга. Той се надява една сватбена церемония да ме обвърже „истински“, нали така?

Ридж рязко спря и се обърна към нея. Златистите му очи блестяха от възхищение.

— Изглежда ти си имаш своя дял женска интуиция?

— Предпочитам да мисля за това като за начин да отвръщам на мъжката логика — продума тихо тя, макар да съзнаваше, че тези думи ще го ядосат.

Мъжете не обичат да признават, че жените са способни на дълбоко логическо мислене. Логиката се считаше за мъжки приоритет; дар, който произхождаше от Тъмния край на Спектъра. За нейна изненада Ридж не отвърна на предизвикателството.

— Няма да споря с теб тази вечер, Калена. Окончателното решение е, че ти и аз ще преминем през една официална церемония след три дни. Съветвам те да си купиш сватбена наметка. Купи всичко, от което имаш нужда и кажи на собствениците на магазините да ми изпратят сметката. Вземи някои неща и за пътуването. Ще направя списък. Като обикаляш магазините, купи две нови ризи и за мен.

Калена повдигна подигравателно вежди.

— Вече започваш да се държиш и говориш като съпруг, Ридж.

За нейна изненада той прие думите й сериозно.

— Точно така. А ти чувстваш ли се като съпруга, Калена?

— Не — отвърна тя без заобикалки. — Що се отнася до мен, всичко това е само игра.

„И тази игра ще свърши само когато изпълня дълга си. Между нас няма нищо повече от едно делово споразумение.“

Ридж я погледна внимателно, след това постави ръце на раменете й. Калена почувства топлината и силата на тялото му и пое дълбоко дъх. Погледна в очите му и разбра, че вътре в себе си е взел някакво решение. В този момент не знаеше дали да съжалява, че го срещна в градината или да се радва. Не бе свикнала с компанията на мъже и никога преди не бе стояла сама на лунна светлина заедно с един толкова привлекателен мъж, сложил ръце на раменете й. В един миг се изплаши, след това си напомни, че съвсем скоро ще започне нов живот, в който със сигурност няма да бъде лишена от много подобни срещи. Това, че ще си позволи да вкуси малко от бъдещите удоволствия не можеше да навреди на мисията й.

— Може би — проговори бавно Ридж. Гласът му я приласкаваше с опасна нежност. — Като бъдещ съпруг трябва да приема сериозно задълженията си. Ако трябва да се чувствам обвързан, Калена, тогава и ти би трябвало да се чувстваш по същия начин.

Калена стоеше съвсем неподвижна. Кръвта й заигра лудо във вените й, тъй като разбра, че той се готви да я целуне. За миг си представи разяреното лице на леля си. Ако видеше това, Олара щеше да бъде ужасена. Всъщност, самата Калена бе малко уплашена. От известно време си казваше, че много скоро ще разбере какво е да бъде в прегръдките на мъж. Наистина, с нетърпение очакваше това да се случи, но когато този момент дойде по-скоро, отколкото бе очаквала, не бе сигурна как да реагира. Не се страхуваше от прегръдката, осъзна изведнъж, а от това, че изобщо не бе сигурна дали точно Ридж е мъжът, с когото да направи първия си опит. Всичко беше много объркано.

Когато той сведе глава към нея, тя се опита да се освободи от прегръдката, но бе твърде късно. Ръцете му я притиснаха здраво, той я придърпа по-близо до силното си тяло и в следния миг устните му покриха нейните.

На червената лунна светлина Калена се почувства в странна безтегловност, като че ли вече не принадлежеше на себе си. Всеки момент бе готова да се слее с него — нейната противоположност. Това напълно я обърка. Никога преди не бе изпитвала нещо подобно. Сякаш от много далеч долетяха предупрежденията на Олара: „В никакъв случай не трябва да се предаваш в прегръдката на мъж, докато не изпълниш дълга си и не отмъстиш за погубената чест на твоята Династия. Това може да бъде изключително опасно за теб.“

„Сигурно Олара е имала предвид любовния акт“ — помисли си Калена. С какво можеше да навреди една целувка?

Устата на Ридж бавно и настойчиво покориха нейната, изисквайки и очаквайки нейния отговор. Зъбите му лекичко я захапаха и тя, удивена, неволно разтвори устни. Преди да успее да протестира, езикът му смело нахлу в устата й, като изучаваше и вкусваше омайната й сладост, докато накрая тя остана почти без дъх. Тихо простена, когато ръцете му се плъзнаха по гърба й. В отговор обви ръце около врата му и почувства учестеното му дишане. За миг разбра, че Ридж се чувства също толкова объркан като нея. Целувката се бе превърнала в нещо повече от това, което бе очаквала. Тя можеше да се закълне, че големите силни ръце, които я държаха, трепереха леко. Почти веднага обаче той успя да възвърне самообладанието си. Дланите му обхванаха закръглените й хълбоци и силно я притиснаха към твърдата му мъжественост. Колкото и да бе неопитна, Калена разбра, че това не бе предварително обмислен сексуален натиск, а по-скоро неутолим глад, който изглежда изненада и самия него.

Калена бе погълната сякаш в някакъв чувствен ураган. Гърдите й бяха притиснати към силния му мускулест гръден кош. Ридж разтвори крака и притисна нежните й меки бедра между своите. Почувства как пръстите му още веднъж се плъзнаха чувствено по гърба й, продължиха надолу и след миг долови сладострастния му стон. Горещите му устни продължаваха да атакуват нейните, предизвиквайки в нея усещания, каквито не бе изпитвала никога досега.

„Нищо чудно тогава, че половият акт се счита за пример на пълно сливане на противоположни сили“ — помисли си Калена. Щом като само една целувка предизвика толкова опустошителна чувствена реакция, тя само можеше да гадае какво би било да сподели леглото на Ридж. Когато накрая отдели устните си от нейните, Калена отвори бавно очи. Вдигна поглед към него. Устните й все още бяха разтворени, очите й — забулени в сладостна нега. През един безкрайно дълъг миг Ридж изучаваше лицето й с мрачно и замислено изражение. След това бавно вдигна ръка и погали косите й.

— С цвета на залеза — прошепна той, прокарвайки пръсти през гъстите къдрици. — Това е точно времето, когато светлината и мракът се срещат и се сливат в прегръдка.

Калена не каза нищо. Изчакваше нещо да се случи, не смееше да проговори, за да не развали магията. Пръстите на Ридж се спуснаха от косата към устните й. Прекара леко пръст по тях. Движението му беше толкова нежно, с толкова скрита чувственост, че тя неволно потрепери, а той бе на път да загуби хладнокръвието си. Очите му не се отделяха от нейните. Той спусна ръката си по-ниско, погали леко нежната й шия и спря, когато достигна заоблената й гръд. През плата на туниката си Калена ясно почувства докосването му. Пръстите му леко я погалиха и тялото й незабавно реагира. Кръвта й кипна и по тялото й се разля непозната топлина. Разбра, че Ридж веднага усети това, защото ръката му продължи още по-надолу, погали мекия й корем и се спря точно там, откъдето извираше тази странна опияняваща топлина, която се разливаше по вените й.

Калена продължи да стои съвсем неподвижна. Погледите им бяха впити един в друг и тя осъзнаваше, че само външна сила можеше да разруши тази магия. От някакво забравено кътче на паметта й изплува едно от наставленията на Олара: „Когато идеално противостоящи сили от Спектъра са в непосредствена близост, енергията, която възниква между тях, е разрушителна.“ В този момент Калена разбра, че за добро или за зло, съдбата на Спектъра бе предопределила тя да срещне своята идеална противоположност, когато за пръв път видя мъжа, наречен Огнен Камшик.

Тази мисъл бе това, от което се нуждаеше, за да се откъсне от опасното опиянение. Поемайки дълбоко дъх, тя събра кураж, отстъпи крачка назад и свали ръцете си от врата на Ридж. Цялото й тяло все още трепереше от възбуда. Той не се опита да я спре. Само я наблюдаваше с настойчивост, която я плашеше.

— Лека нощ, Ридж.

Отстъпи още една крачка назад. Инстинктът й подсказваше, че трябва да бяга от Ридж, а не просто бавно да отстъпва.

— Калена — гласът му бе странно рязък, по-дълбок и по-дрезгав от обикновено, — има още нещо, за което трябва да поговорим тази нощ.

Тя се спря и се обърна.

— За какво?

— Аз съм мъжът, който ще ти стане съпруг.

— Знам това, Ридж.

— Куинтъл не е за теб. Нито за теб, нито за която и да било жена, ако това те интересува. Но жените често са го преследвали и това е най-малко глупаво от тяхна страна. Не позволявай любопитството ти да те отведе дотам, че да направиш нещо безразсъдно и глупаво.

Ако нещо можеше да развали магията на лунната и изпълнена със страст нощ, това бяха думите на Ридж. Калена вдигна гордо брадичка. Нима това копеле си мислеше, че може да дава наставления на дъщерята на една Велика Династия? Дори ако бе само една фермерска дъщеря, каквато претендираше, че е, той пак не би имал никакво право на такъв тон.

— Не забравяй, че трябва само да играеш ролята на съпруг, Ридж. Не позволявай чувството ти за дълг да те води толкова далеч.

— Брачният договор може да е подписан само за кратък период от време — отвърна той безстрастно. — Но докато трае, той е съвсем истински. Не забравяй това, Калена.

Престори се, че не е чула забележката му. Не без усилие премина спокойно покрай него, но това трая само докато достигне колонадата. След това, скрита в сенките, вдигна края на туниката си и се втурна бързо към сигурността и безопасността на своята стая.