Джейн Ан Кренц
Кристален пламък (13)

XIII

Калена моментално скочи от леглото като бързо се пъхна в наметката, но не обу обувките си. Когато краката й докоснаха студения под, имаше чувството, че е стъпила върху лед, но не се върна. Гледката, която се откри пред очите й, когато надникна през рамото на Ридж, я накара веднага да забрави студа. Навред, докъдето погледът стигаше, се разстилаше гъста тъмносива мъгла. Тя обвиваше като непрогледен воал подслона и близката околност.

— Мъгла? — попита колебливо, но знаеше, че това е повече от обикновена мъгла.

Ридж само леко поклати глава.

— Ако наистина е мъгла, тя е най-необикновеното нещо, което някога съм виждал. Опитах се да навляза в нея. Направих само няколко крачки, след което бе абсолютно невъзможно да се продължи по-нататък. Крийте няма да виждат по-добре от мен. Ако поемем риск и тръгнем, вероятността да паднем от някоя скала е голяма, почти сигурна. Хванати сме като в капан.

— Ако това наистина е мъгла, до обяд ще изчезне.

— Не е мъгла, Калена!

— Тогава какво е?

— Бих искал да мога да ти отговоря. Ако не бяхме толкова далеч от Долината на Лечителките, бих казал, че това е тяхна работа — върху лицето му падна сянка. — Поне се надявам, че сме достатъчно далеч от проклетата долина.

— Не, това не е някой от триковете на Лечителките — отвърна Калена с непоколебима увереност. — Веднага бих разбрала, ако имаше нещо общо с тях.

— Защото си жена?

— Да, Ридж. Защото съм жена.

Погледите им се срещнаха, но тя не можа да прочете нищо в очите му.

— Още повече, мисля си, точно обстоятелството, че си мъж, ти дава увереността, че това не е обикновена мъгла. Тя е пряко свързана с черната вода, която ти настояваше на всяка цена да преминем.

— Отново позволяваш на въображението си да вземе връх, Калена.

Той се отдалечи от нея и без колебание навлезе в студената сива мъгла. Калена го проследи с поглед, но след това побърза да влезе обратно в постройката и да обуе обувките си. Когато се върна при вратата, Ридж бе почти изчезнал. Виждаше се само едната му ръка и част от кожения му ботуш. Останалата част тялото му бе потънала в мъглата. След това сивата субстанция го погълна изцяло.

— Ридж! Върни се! Не те виждам!

Тялото му бавно изплува от оловносивия здрач. В един момент всичко, което тя виждаше, бяха златистите му очи. Сред ледената сивота те я пронизваха като две ярки, пламтящи стрели. Калена потъна в този поглед, изгуби се в златистия пламък и изведнъж почувства първичната сила, която струеше от този мъж. В този момент разбра какво имат предвид някои философи, които твърдят, че у всеки мъж се крие един неконтролируем дивак. Изведнъж страхът впи зъби в сърцето й.

— Ридж! — прошепна едва чуто, неспособна да помръдне.

И в следния миг той се озова до нея.

— Всичко е наред, Калена. Просто се опитвах да намеря някакъв знак, по който да се ориентираме.

— Намери ли?

Преглътна с усилие, тъй като изведнъж гърлото й пресъхна.

— Не. Като че ли не съществува нищо друго, освен тази безкрайна сивота.

— Предполагам, когато слънцето изгрее, мъглата ще се разсее — отвърна тя, неспособна да прикрие отчаянието си.

Той само сви рамене, влезе в помещението и затвори вратата след себе си.

— Ще запаля огън. За известно време ще останем тук. Между другото можем да похапнем.

Прекараха един дълъг ден в малкия заслон. Ридж поддържаше буен огън като често взимаше големи дървета от складираните в ъгъла. Топлината трябваше да прогони хапещия студ, но въпреки това Калена започна да трепери още по-силно. От време на време хвърляше тревожни погледи през прозореца, надявайки се някой слънчев лъч да пробие плътния сив воал, който ги обграждаше. Но с напредването на деня, вместо да избледнее, мъглата ставаше все по-тъмна. В един ужасен миг имаше чувството, че когато настъпи нощта, мъглата ще се превърне в същата черна субстанция, която я бе обкръжила в пещерата в Града на Горещите и Студени Извори. Разбра без всякакво съмнение, че сивотата е друга форма на черната бездна.

— Колко умно от твоя страна, че винаги си носиш повече храна — отбеляза Калена с престорено безгрижен тон докато приготвяше вечерята.

Ридж не отговори. Изведнъж бе станал необичайно мълчалив. Започваше да се чувства все по-неудобно под втренчения му поглед. Припомни си за миг как сутринта бе видяла в мъглата само очите му и как погледът му накара кръвта да замръзне в жилите й. Защото този поглед бе на хищно животно, готово за скок. Като отпъди с мъка видението, Калена отчаяно се опитваше да намери някаква тема за разговор.

— Лечителките ми казаха странни неща за самата мен, Ридж — каза замислено. — Увериха ме, че притежавам Таланта, но никога не ми е било давано шанс да го развия.

— Казали са ти го вероятно, за да те накарат по-лесно да останеш при тях — тя пропусна забележката му покрай ушите си. — Казаха ми още, че Олара е знаела много добре, че притежавам Таланта, но нарочно го е пазила в тайна от мен.

Ридж отмести поглед от буйно пламтящия огън и впи очи в Калена.

— Виж, в това мога да повярвам. Леля ти е искала да те използва. Ако наистина имаш Талант, тя би се оказала в голямо затруднение, не мислиш ли? Лечителките не могат да убиват. Как изобщо е успяла да скрие от теб този факт?

Калена продължи да се взира в огъня, чудейки се защо не чувства топлината му.

— Използвала е техниките, които всяка Лечителка използва, когато трябва да се занимава с пациент с разстроен разсъдък. Така поне ми обясни Валика.

— Това наистина звучи смислено. Леля ти те е обрекла на явна смърт, изпращайки те да убиеш Куинтъл.

Калена му хвърли бърз поглед. След това отново се загледа в огъня.

— Ридж…

— Не възразявай, Калена, че казвам истината. Има много малко регистрирани случаи, когато Лечителки съвсем съзнателно са извършвали убийство, но и в тези редки случаи Лечителката намира смъртта си или по време на убийството, или малко след това. В резултат на много силен шок. Поне така съм чувал.

Калена си пое дълбоко дъх.

— Ридж, ако тя ме е лъгала относно Таланта…

— Е?

— Тогава по всяка вероятност ме е лъгала и за… всичко останало — заключи с мъка тя.

— Като например, че Куинтъл е виновен за смъртта на мъжете от твоята Династия? Да, Калена, излъгала те е.

— Но защо би направила такова нещо? В това няма никакъв смисъл.

— Кой знае? — сви рамене Ридж. — Ако искаш моето мнение, ще ти кажа, че тя вероятно се е нуждаела от по-способна Лечителка.

Калена се премести по-близо до огъня и седна, като подпря брадичка на коленете си.

— Ридж, искам да те попитам нещо, което е много важно за мен?

— Питай.

— Как би се чувствал, ако откриеш, че някой, който те е отгледал, възпитавал, грижил се е за теб, в същото време те е лъгал най-безскрупулно?

Ридж изпусна дълбока въздишка. Когато заговори бавно и със спокоен глас, Калена потрепери. Защото това спокойствие бе измамно, под повърхността бушуваше цял ураган от чувства.

— Ако такова нещо наистина ми се случеше, щях да настоявам за възмездие. Никога нямаше да простя, нито да забравя. Искаш да убия леля ти, Калена? За това ли ме молиш?

Калена бе шокирана.

— В името на Камъните, не! Никога не бих те помолила за такова нещо. За разлика от теб, Ридж, всичко, което искам, е да забравя. Как изобщо можеш да ми задаваш такъв въпрос?

— За да те накарам да осъзнаеш, че не ти остава нищо друго, освен да забравиш леля си, нейните напътствия и поучения, които наляха само отрова в сърцето ти. Няма никаква полза да се измъчваш заради миналото си — за пръв път този ден устните му се изкривиха в някакво подобие на усмивка. — Не можеш нищо да направиш. Дори не е по силите ти да си отмъстиш за това, което ти е било причинено през всичките тези години.

Калена поклати глава в почуда.

— И ти си имаш своите трикове, нали, Огнен Камшик? Абсолютно си прав. Относно Олара нищо не мога да направя, освен да погреба всичко в миналото.

— Ти не можеш да поемеш по пътя на отмъщението, Калена, така че по-добре е изобщо да не мислиш за това.

— Започваш да ме познаваш твърде добре, Ридж — отвърна тя с тъжна усмивка.

— Искам да забравиш за миналото си, защото бъдещето ти е с мен — той потърси погледа й. — Сега разбираш ли, Калена?

— Да, Ридж.

Тя му хвърли дълъг изучаващ поглед и на светлината на пламъците лицето му й се стори грубо, почти жестоко. Връзката между тях двамата си оставаше, но това не можеше да премахне тревогата която от известно време я разяждаше отвътре. Като че ли в помещението имаше и някаква трета сила, която заставаше между нея и Ридж. Това я изпълваше с ужас.

Тази нощ си легнаха рано. Ридж не направи опит да я прегърне и по някаква необяснима причина тя бе доволна от това. Чувстваше се нервна и неспокойна. Тревогата й всеки миг заплашваше да се превърне в неконтролируема паника. Продължи да си повтаря, че няма причина да се страхува от Ридж. Въпреки това измина дълго време преди да потъне в неспокоен сън.

Сънищата й бяха изпълнени с видения на бездънни басейни, пълни с черна вода, безкрайна сива мъгла и златистите очи на жесток хищник, дошъл от най-тъмната част на Спектъра. Калена се мяташе несъзнателно в съня си, търсейки спасение, въпреки че не беше наясно от какво се страхува.

Събуди се от собствения си писък. Сърцето й блъскаше лудо в гърдите, като че ли бягаше от разлютена качулата усойница. В стаята владееше непрогледен мрак. Огъня в камината бе угаснал и в помещението бе ужасно студено. Всички лампи бяха угаснали.

Ридж хвана ръката й и Калена веднага отскочи назад. Той не направи втори опит да я успокои.

— Добре ли си? Викаше в съня си.

Гласът му бе дрезгав и груб, нямаше и следа от загриженост и съчувствие.

— Сънувах кошмари… Ридж, тук е толкова тъмно.

— Ще запаля огъня.

Чу го как стана от леглото и се отправи към купчината дърва и подпалки в ъгъла. Миг по-късно в камината се разгоряха буйни пламъци, които Ридж подсили като добави малко от газта за лампи. Калена се гуши в леглото, трепереща от студ, без да откъсва поглед от Ридж, който коленичи до огъня. Бе нахлузил само панталоните си. Тази нощ с него бе станала някаква промяна, Калена чувстваше това с всяка фибра от тялото си. Нещо се бе случило. Всичко, което представляваше противоположност на самата нея, се бе подсилило и изострило неимоверно много.

Ридж излъчваше някаква странна сила, която предизвикваше у нея необясним ужас. Точно когато тези мисли тревожеха обърканото й съзнание, Ридж се изправи на крака и се обърна към нея. Закривайки с тялото си огъня, той се намираше в сянка. Калена можеше да види само блясъка на очите му, от които цялата изтръпна. Отдръпна се уплашено назад, когато той приближи с тиха стъпка на промъкващ се ловец.

Привлечена от невидима сила, Калена вдигна очи и разбра без всякакво съмнение, че Ридж бе претърпял странна промяна. Това не беше човекът, с когото се беше обвързала, и все пак това бе Ридж. На лицето му бе застинало изражение, което тя не познаваше и което я плашеше. Нямаше съмнение, че я желаеше, но в погледа му нямаше предишната топлота. В него се четеше сексуален глад, груб и първичен, който предвещаваше насилие и жестокост.

— Ридж, спри! — едва продума тя, като се изправи и започна да отстъпва назад, докато гърбът й опря в стената. — Спри, Ридж, моля те!

Но той не спря докато не достигна леглото.

— Страхуваш ли се тази нощ от мен?

Тя вдигна гордо глава.

— Да, Ридж. Тази нощ се страхувам от теб.

— Защо?

В гласа му се четеше повече изненада, отколкото любопитство. Но тихият му смях бе студен и безжалостен като глада в очите му. Цялата топлина от гласа, погледа, от цялото му същество, бе изчезнала. Каквото и да го караше да постъпва по този начин, това не бе страст, помисли си Калена. Бе изпитала страстта му, дори когато тя бе примесена с гняв, но никога Ридж не е бил толкова студен и безчувствен. Винаги, когато я бе пожелавал, той бе изтъкан сякаш от огън и страст.

— Не ме докосвай, Ридж, моля те!

— Мога да направя с теб всичко, което си поискам — лицето му доби замислен израз, като че ли тази мисъл му бе хрумнала току-що. Коленичи бавно до леглото и погали нежната й шия. — Абсолютно всичко. Мога на момента да те обладая и да те използвам, когато свърша…

Ужасът стисна с ледени пръсти гърлото й. Нямаше накъде да бяга, бе се оказала в капан между Ридж и стената. Това, което се случваше, бе свръх всякакъв смисъл. Златистите му очи блестяха с леден блясък. Нямаше я вече познатата топлота, която бе неизменна част от Ридж, от постъпките му, от начина, по който говореше. Нещо странно и ужасяващо угасяваше огъня в него; нещо, което можеше да придаде на водата мастиленочерен цвят и да угаси всички газени лампи. И без съмнение това нещо бе продукт на онази студена, леденосива мъгла, която обгръщаше подслона.

— Не, Ридж! — Калена се пресегна и стисна силно ръката му. — Ти си мой съпруг, Ридж. Нося твоя медальон около врата си, забрави ли? Честта ти повелява да ме защитаваш, а не да ми причиняваш болка. Аз съм твоя жена, Ридж.

Като че ли нещо в погледа му трепна в отговор на думите й и изведнъж в душата й покълна надежда. Той бе втренчил поглед в миниатюрното ключе и ключалка около врата й, като че ли се опитваше да си спомни какво означават те.

— Моя жена — повтори бавно той, а ръката му падна на леглото като отсечена. — Моя съпруга. Моя отговорност е да се грижа за теб…

— Ти никога няма да ме нараниш, Ридж.

Очите му се откъснаха от медальона и се спряха върху напрегнатото й лице. За миг се замисли. След това се намръщи.

— Не — съгласи се той. Гласът му все още звучеше несигурно. — Не, няма да те нараня. Ти ми принадлежиш, ти си част от мен.

Ридж поклати глава, обмисляйки този факт, стараейки се да си изясни смисъла му.

Тя бе намерила пътя към него, помисли си тя. Каквото и да го отдалечаваше от нея, тя бе намерила начин да достигне до сърцето му. Трябваше да накара непознатата сила, която го държеше в плен, да отстъпи.

— Ридж, трябва да се махаме оттук. Дори ако това означава да преминем през тази мъгла. Трябва веднага да напуснем това място.

Изведнъж стената потрепери и вратата се отвори с трясък. В малката стая нахлу мощна струя студен въздух. Надеждите на Калена угаснаха. Огънят в камината примигна, но продължи да гори със слаб пламък. Хвърляйки поглед през рамото на Ридж, Калена понечи да извика, но гласът замря в гърлото й. На вратата се бе изправила висока фигура. Черната наметка с качулка, която бе наметнал непознатият, се развяваше около тялото му. Тъй като не бе достатъчно светло, Калена не можеше да различи лицето, скрито от ръба на качулката.

— Хайде, Огнен Камшик, вземи я, ако желаеш — проговори непознатият с дрезгав и стържещ глас. — Сигурен съм, че господарят ми не би желал да те лиши от едно последно удоволствие с тази жена.

Ридж се обърна съвсем бавно, като че ли това малко движение изискваше от него неимоверно усилие. Постави ръка на дръжката на камата и се отправи към вратата да посрещне странното привидение.

— Кой си ти? — попита, а гласът му бе също толкова стържещ и дрезгав като на непознатия.

— Аз нося черното стъкло. Не съм сам, Огнен Камшик, мнозина сме и имаме нужда от теб. Имаме нужда и от жената, но за кратко време. Скоро тя ще е съвсем безполезна. Така че, обладай я, ако това е, което искаш. Може би когато свършиш, аз също ще се възползвам. Въздържах се твърде дълго.

Арогантните, подигравателни думи разяриха Ридж. Изведнъж камата се оказа в ръката му и той пристъпи заплашително към черната фигура.

— Никой няма да я докосва, освен мен. Никой.

— Предупредиха ме, че можеш да създадеш подобен проблем.

Калена забеляза как острието в ръката на Ридж заблестя и част от нея изпита безумно тържество. Значи огънят в него не бе напълно унищожен.

Тъмната фигура отстъпи назад пред мълчаливата заплаха. Радостта и облекчението й обаче траяха само миг. В следващия момент през отворената врата пропълзя черна мъгла, която изпълни стаята преди още младата жена да успее да извика. Лампите угаснаха. Калена видя бледия блясък от острието на оръжието на Ридж преди той и всичко останало да бъде погълнато в ледената тъмнина. Тя отвори уста да извика, но в този миг мъглата погълна и нея и изведнъж всичко се изгуби в бездънния мрак. Съзнанието й я напусна.

Когато се съвзе, първото нещо, което почувства, бе невероятният студ. Опита се отново да пропадне в бездната на безсъзнанието, където не чувстваше нищо, но неуспешно. Някъде бе чула, че човек изпада в дълбок сън, преди да измръзне до смърт. Но изглежда поддържаха този студ до степен, при която жертвата само да страда, но не и да умре.

Калена отвори очи и забеляза над главата си едва мъждукаща лампа, прикрепена на скалната стена. Около нея танцуваха причудливи зловещи сенки. За миг Калена си помисли, че отново е попаднала в пещерата с горещите извори. Но тук не се усещаше топлината на бълбукащата вода, а и това подземно помещение имаше различна форма от онова, в което бе попаднала преди няколко дни. Тази пещера бе съвсем малка, осветена само от една лампа. Входът бе издълбан направо в скалата, но бе затворен с решетеста врата. През решетките можеше да се види мрачен коридор, също изсечен в скалата, който постепенно потъваше в тъмнина.

Калена се опита да седне и чак сега откри, че ръцете и краката й са вързани. Твърдият каменен под, на който бе хвърлена, бе влажен и студен. Докато се мъчеше да се изправи, разбра, че мускулите й се бяха схванали. Нямаше представа колко време е лежала тук.

— Ридж? Тук ли си?!

Опита се да проникне с поглед в плътните сенки, които лампата бе безсилна да прогони.

— Значи вече си будна.

Гласът му дойде от отсрещната страна — откъм една дълбока, плътна сянка, хвърляна от издадена напред огромна скала. В тона му не се долавяше никакво вълнение.

— Будна съм — потвърди тя. — Добре ли си?

— Не кървя и нищо не е счупено по мен, ако това имаш предвид. Но не съм добре.

Ридж промени положението на тялото си. Слабата светлина на лампата успя да проникне до него и да го освети леко докато той се опитваше да се изправи в седнало положение. И него бяха вързали. Макар и на известно разстояние, тя можеше да види блясъка на златистите му очи, но и той бе толкова студен и безстрастен като гласа му.

— А ти как се чувстваш?

— Не съм ранена — продума тихо. — Схванала съм се и цялото тяло ме боли. Ридж, къде сме?

— Не знам. Събудих се преди няколко минути. Тази черна мъгла, която нахлу през вратата…

— Бе същата мъгла, която ме обгърна в пещерата на Града на Горещите и Студени извори.

— Точно от това се страхувах — той замълча за момент. — Трябваше да ти повярвам в онази нощ. Мислех си, че всичко е плод на въображението ти.

— Предвид обстоятелствата това бе единственото логично нещо, което можеше да си помислиш.

— Проклятие, Калена! Не се отнасяй толкова меко с мен, не го заслужавам. Ако тогава, в Града на Горещите — и Студени Извори те бях послушал и ти бях повярвал, може би сега нямаше да се намираме в такова положение.

— Не виждам какво би могъл да промениш. Нали пак трябваше да отидем в долината на Лечителките и пак щяхме да бъдем хванати в капан по обратния път. Изпратиха те да откриеш какво става тук, Ридж. Като че ли започна да намираш отговорите на въпросите на Куинтъл.

— Иска ми се Куинтъл никога да не бе задавал въпросите си — изръмжа Ридж. — Трябваше да се досетя, че да открия какво се е случило с този маршрут ще ми струва много повече от едно бързо пътуване до планините и обратно.

В този момент и двамата чуха стъпки от кожени обувки по каменния коридор. След това забелязаха светлината на лампа. Ключът щракна в ключалката на решетестата врата и в сводестия отвор се появи фигура, загърната с наметка с нахлупена над очите качулка. Когато заговори, Калена позна в него мъжа, който бе дошъл при тях през онази нощ в подслона.

— Ние всички търсим отговорите — обади се загърнатият в плащ човек като повдигна малко лампата, така че светлината й проникна в мрачната пещера. В същото време лицето му оставаше в сянка. — Крайните, абсолютни отговори. А ти, малка уличнице, ще ни помогнеш да ги намерим. Освен това никога няма да си в състояние да разбереш какво си направила.

— Само един глупак може да обижда жена ми — отвърна Ридж. — За всяка обидна дума ще си платите и то скъпо.

Непознатият веднага се обърна към Ридж. От гърлото му се откъсна нисък, нервен смях.

— Казвам се Грис и съм всичко друго, но не и глупак. Ти заслужаваш това прозвище. Ти се размекна заради нея, Огнен Камшик. Опасно е да се свързваш с жена. Жената може да не е силна, но е лукава и коварна. Мъжът, заслепен от страст, често става жертва на жените. За щастие това е временно. Всичко може да се оправи. Скоро ще разбереш какво имам предвид.

— Разбирам, че онзи трик с черната мъгла има някакъв смисъл или цел — каза сухо Ридж. — Имахте си доста неприятности докато ни доведете тук. А онези двамата, които убихме в селото, бяха твои хора, нали? Онези, които носеха черните медальони?

— Страхувам се, че те се престараха. Онези идиоти намислили да зарадват господаря си, като те доведат преди предвиденото време. Нямахме намерение да те отвлечем, докато не се уверяхме, че жената с теб е именно тази, която може да премине през бялата бариера. А онези двамата си платиха за своето неподчинение.

— Може и така да се каже. Мъртви са.

Забулената фигура кимна.

— Разбира се. Смъртта е цената, която се плаща за неподчинение, както и за провал.

— Те ли убиха Трънтъл? — попита Ридж.

— А? Да. Трънтъл задаваше твърде много въпроси. Разбираш ли, той започна да подозира твърде много. Разпитваше какво бе накарало качулатите усойници да излязат от леговищата си и се чудеше защо в близките околности изчезват хора. А ние имахме нужда от мъже, тъй като трябваше да се свърши много работа. Обаче Кулата на Затъмнението изисква пълна секретност. Когато Трънтъл започна да души наоколо, трябваше да се отървем от него.

— А черната мъгла в пещерите на Града на Горещите и Студени Извори? — прошепна Калена. — Вие ли я създадохте?

— Онези пещери са свързани с тези. В продължение на дълги години хората от Кулата изследваха повечето коридори и неотдавна откриха онези, които водят от сърцето на планината до пещерите с горещите извори. Това бе скорошно откритие на нашия господар и ние бяхме любопитни да узнаем дали мъглата може да победи силата, съдържаща се във водата на горещите извори. Щеше да бъде интересно да видим ефекта и върху теб, въпреки че не смятахме да те отвлечем онази нощ. Както казах, необходимо бе да разберем дали можеш да преминеш бялата бариера и да влезеш в долината на Лечителките, преди да предприемем каквото и да било друго.

— Значи сте разбрали, че черната мъгла не може да надвие силата на Светлия ключ, която се съдържа в тези води — отбеляза със задоволство Калена.

— Това е само въпрос на време. Всеки ден усъвършенстваме черната мъгла. И сме успели дотолкова, че тя въздейства върху Огнения Камшик в подслона, не видя ли? Разбира се, тя въздейства на мъжете. За жените я използваме като оръжие. При мъжете тя събужда цялата сила, която идва от Тъмния край на Спектъра. А при нас, членовете на Култа на затъмнението, тази сила расте всеки ден. Когато унищожим Светлия ключ, нищо няма да стои на пътя ни.

Калена потрепери.

— Сигурно се шегувате. Нищо не може да унищожи Светлия ключ.

— Глупавите Лечителки биха искали всички да повярваме в това. Жените не знаят нищо за истинската мощ. Те съществуват само поради благоволението на мъжете, въпреки че отказват да го признаят. Каквато и сила да притежава една жена, тя произхожда от Светлия Край на Спектъра, Слабия Край. Всеки мъж знае, че Тъмният Край е по-силен. Сама ще разбереш това, когато поставим двата Ключа в непосредствена близост.

— Това е невъзможно — отвърна Калена с безизразен глас.

— Разбира се, че е възможно, малка уличнице. Защо мислиш Повелителите на Зората са си направили труда да ги разделят и скрият, ако бе невъзможно.

— Какво кара теб и твоите хора да си мислите, че притежавате повече познания от Повелителите на Зората — намеси се Ридж. — Вие сте абсолютни глупаци да си играете със сила, която не можете да разберете.

— Не, Огнен Камшик. Не ние, а вие сте глупци; ти и другите мъже, които позволихте да бъдете покварени и опетнени от Светлия Край на Спектъра. Когато ви покажем къде е истината, ще се присъедините към нас.

— Но какво ще правите, ако успеете да унищожите Светлия Ключ? — попита отчаяна Калена. — Какъв е смисълът? Защо поемате такъв риск?

— Значи не разбираш нищо, малка уличнице? След като унищожим Светлия ключ, нашата власт няма да има граници. След това можем да започнем да търсим къде са скрити Камъните. Без своя Ключ, Светлият Камък на Контраста няма да може да издържи на мощта на Тъмния.

— Вие не знаете какво говорите! — прошепна ужасена тя. — Ако наистина ключовете съществуват и ако Камъните на Контраста не са също красива измислица, не смейте да унищожавате никой от тях. Връзката и силата, която протича между тях формират Спектъра. Ако унищожите единия край на Спектъра, тогава другия изгубва всякакъв смисъл и става безполезен. Нестабилността и нарушеното равновесие, които ще последват, могат да унищожат нашия континент, а най-вероятно и целия свят.

— Не! — възрази остро черната фигура. — Това е хипотеза, разпространявана от жените. Истината е, че унищожението на Светлия Камък ще освободи пълната енергия на Тъмния. Хората, които контролират Тъмния ключ, могат напълно да контролират и самия Камък.

— И кой ще контролира Тъмния Ключ? Кои по дяволите сте вие? — обади се внезапно Ридж.

Мъжът бръкна под наметката си и извади медальона от черно стъкло, който носеше скрит под нея. В миг черното стъкло отрази светлината от лампата, предизвиквайки странен ефект — няколко слаби, немощни искрици затанцуваха под мастилената повърхност и в следната секунда угаснаха.

— Аз съм член на Култа на Затъмнението, Огнен Камшик. Това е всичко, което е необходимо да знаеш. Ти и жената бяхте доведени тук, за да служите на Култа.

— Как?

— Твърде дълго си в компанията на тази жена, Огнен Камшик. Накарала те е направо да затъпееш. Все още ли не разбираш? Ключовете могат да бъдат държани от избрани хора и за нещастие те са само малцина. Според древните писания само мъж, който е в състояние да накара стоманата от Града на Равновесието да блести, може да държи Тъмния Ключ.

След това непознатият се обърна и хвърли пренебрежителен поглед към Калена.

— И само много специална Лечителка, която никога не е обучавана да лекува, може да държи Светлия Ключ, защото силата, която ще се изисква от нея трябва да бъде в първичното си състояние. В допълнение към това, тези двама души трябва да си подхождат и да са в равновесие един с друг в Спектъра. Така се говори в тайнствените книги и Математиката на Парадокса.

— От колко време знаете за нас? — Калена бе изумена от това, което чуваше. Гласът й й изневеряваше и слабият й шепот бе едва доловим.

— Разбрахме, че сте тези, които търсим скоро след като ти пристигна в Града на Кръстопътищата, за да станеш временна търговска съпруга, с други думи уличница. Когато търговският брак бе уговорен, знаехме, че силите на логиката и съдбата накрая са се обединили и действат в хармонично единство. Разбрахме, че младоженецът е човек, който може да накара стоманата да заблести, а младоженката би могла да стане Лечителка, ако бяха я обучавали, тъй като Таланта се предава от поколения жени в нейната Династия. Двамата се свързахте и трябваше да поемете към Планините на Противоречията. Всички знаци, поличби и изисквания бяха налице. Затова решихме да действаме и да не отлагаме повече.

— Да не би да искате да кажете, че знаете къде е Тъмният Ключ и че сте се добрали до него? — попита грубо Ридж.

— О, да! Той е наш, въпреки че никой от нас не може да го докосне. Това ще свършиш ти, Огнен Камшик. Твоята курва скоро ще тръгне към долината на Лечителките да донесе Светлия ключ. Двамата ще имате задачата да поставите двата Ключа в непосредствена близост.

— Моята жена — започна Ридж с опасни нотки в гласа, определено подчертавайки думата жена, — изобщо няма представа къде се намира Светлия Ключ.

— Лечителките ще й го покажат — в гласа на загърнатата с плащ фигура не се долавяше и сянка от вълнение. — Те самите не могат да го вземат, но знаят къде е. От поколения насам държат това в тайна. Те ще й го дадат, тъй като са достатъчно глупави да повярват, че в нейните ръце той ще се окаже по-силен от Тъмния ключ.

— Ако това, което казвате е истина, тогава няма да позволя на Калена да донесе Светлия ключ — изръмжа Ридж.

— Изобщо нямаш избор, Огнен Камшик.

Загърнатият в плаща мъж пристъпи няколко крачки в помещението, наметката прошумоля около него. Светлината на лампата освети отчасти лицето му. Калена никога нямаше да забрави дългия, извит като клюн на хищна птица нос, жестоката уста с тънки, свити презрително устни и мастиленочерните очи, които й напомняха на бездънни кладенци от черна вода.

— Слушай сега внимателно, малка уличнице! — той се обърна към Калена и спря на известно разстояние от нея. — Имаш да вършиш работа, разбра ли? Трябва да се върнеш в долината на Лечителките, те ще ти покажат къде е скрит Светлия Ключ. Трябва да го донесеш тук. По пътя ще те посрещнем и ще те заведем да се изправиш лице в лице със съдбата си.

Когато проговори, Ридж едва си намираше място от гняв.

— Тя няма да изпълнява нарежданията ти, глупак такъв. Калена е моя жена и ще направи това, което й кажа аз.

Непознатият се засмя.

— Точно защото е споделяла леглото ти, ще изпълнява моите нареждания. Скоро разбрахме, че физическото единение между вас двамата е необходима част от всичко това. Добра работа си свършил, Огнен Камшик. Направил си я твоя, накарал си я да ти принадлежи и по този начин си я привързал към себе си. При такива случаи винаги съществува опасност и известен риск, защото такава връзка прави мъжа слаб, но в този случай, мисля, всичко е в наша полза — като каза това, той отново се обърна към Калена. — Ще се върнеш в долината на Лечителките, разбираш ли, малка курво? Знаеш какво ще се случи на любовника ти, ако не го направиш.

— Проклет да си! — изскърца със зъби Ридж. — Остави я на мира.

Калена хвърли дълъг поглед на Ридж, след това отново отправи взор към тайнствения похитител.

— Ако не се върна с Ключа, ще го убиете.

— А, виждам, че в края на краищата не си чак толкова безмозъчна. Жените са винаги такива — глупави, безмозъчни същества — като каза това, непознатият се отправи към вратата. — Ще ти бъде донесена храна и ще ти бъде позволена кратка почивка. Ще имаш нужда от всичките си сили, за да се върнеш обратно в долината.

С тези думи той напусна малката пещера, без да хвърли поглед назад. Тежката врата се хлопна зад него.

В помещението се възцари тишина. Калена погледна към Ридж, който стоеше облегнат на скалата.

— Трябва да отида, Ридж. Знаеш, че трябва.

— Те ще те изведат от тези пещери, но не могат да те последват в долината. Веднага щом преминеш бялата мъгла и се озовеш от другата страна, разкажи на Лечителките всичко, което се случи. Може да успеят да изпратят съобщение на Куинтъл. Той има достатъчно въоръжени хора, за да се справи с тези тук — Калена не отвърна, но дълбоко в душата си знаеше, че такава мярка е безполезна срещу тези мъже, скрити в тайнствените пещери. Тя погледна безпомощно Ридж. — Чуваш ли ме, Калена?

— Чувам те, Ридж.

Той затвори очи в нямо отчаяние.

— Въпреки всичко, ще отидеш да донесеш Светлия Ключ, нали?

— Ще търся друг начин да те освободя, Ридж, но ако нямам друг избор, ще опитам с ключа.

Ридж отвори очи.

— Защо?

— Ти си мой съпруг. Не мога да те изоставя — отвърна тихо тя. — Ти щеше ли да ме оставиш на съдбата ми, ако теб бяха изпратили за Ключа?

Лицето му отново придоби безстрастно изражение.

— Знаеш отговора на този въпрос.

Тя кимна, усмихвайки се едва доловимо.

— Разбира се, ти щеше да се върнеш за мен.

— Ти ми принадлежиш, Калена.

— Обратното също е вярно.

Ридж облегна назад глава.

— Трябва да разбереш, че нито един от двама ни няма да оживее, когато Ключовете започнат стълкновението си. Ако легендите казват истината, това ще ни унищожи. Няма смисъл да се връщаш със Светлия Ключ, Калена. Каквото и да измислиш, не можеш да ме измъкнеш оттук. Остави ме на собствената ми съдба. Оказвал съм се и в по-трудни ситуации. Научил съм някои неща.

— Сега е различно, Ридж. Знам го. Единственият начин да се измъкнем оттук, е с помощта на Ключовете.

— Ако те съществуват и ако опитаме да ги поставим в непосредствена близост, те ще ни убият.

— Не съм толкова убедена в това. Може и да е истина, че двама души, взети произволно, нямат шанс да оцелеят, но започвам да разбирам, че в нашия брак място за шанс няма. Ако е било предопределено да се съберем, това е може би защото сме единствените, които могат да контролират Ключовете.

— Калена, никой не може да контролира Ключовете. Само легендите твърдят противното.

— Лечителките вярват, че аз мога да контролирам Светлия Ключ.

— Те ти казаха това? — той я изгледа остро.

Тя кимна.

— Точно когато те помолиха да се оттеглиш след вечеря.

Ридж затаи дъх.

— Не си ми казвала.

— Не исках да говоря за това. Те ми казаха, че имам задължения — по-точно, — да взема Светлия Ключ от скривалището му. Но ми беше дошло до гуша всеки да ми казва какви са моите задължения. Първо леля ми…

— След това съпругът ти — продължи сухо Ридж.

— Хм, да — изненада се от начина, по който той каза това. — После всички тези непознати жени отново започнаха да ми говорят за моите задължения и отговорности. Скоро сама ще реша какво трябва да правя, Ридж, но междувременно не виждам как мога да избягна някои отговорности.

— Ако все пак смяташ, че си струва да се подчиняваш на съпруга, си, ще направиш както аз ти казвам и няма да се връщаш от долината докато Куинтъл не изпрати някой да разчисти този проклет култ — отбеляза грубо Ридж.

— Проблемът е, че ценя съпруга си повече от задължението да му се подчинявам. Ще се върна, Ридж.

— Едва ли може да се намери по-упорита и неразумна жена!

Изруга тихо и отново облегна глава на камъка.

— Погледни на положението и от положителната му страна, Ридж. Изобщо не можеш да се отегчиш от мен, нали?

Ридж за миг отвори очи и пак ги затвори.

— Сега няма място за шеги, Калена. Ако не разбираш в какво опасно положение се намираме, значи си по-глупава отколкото си мислеше онзи с черния плащ.

Калена въздъхна.

— Съжалявам, Ридж. Уверявам те, че приемам всичко напълно сериозно. Истината е, че съм изплашена до смърт. Може би затова шегата ми прозвуча нелепо, нали?

Ридж замълча за момент.

— Последното нещо, което можеш да направиш, е да ме отегчиш, Калена, независимо от колко време сме женени.

Сърцето й веднага се устреми към него, усетило топлината в думите му.

— Благодаря ти, съпруже. Мога без всякакво колебание да ти кажа, че това се отнася в пълна степен и за теб. Животът не те е изхабил, Ридж.

— Не ми припомняй — простена той.

Калена известно време остана мълчалива.

— Ридж?

— Да?

— Наистина ли ме възприемаш като уличница, само защото подписах временен търговски договор с теб?

Яростта избухна в очите му и те заблестяха като течно злато. Ако в този момент държеше камата си в ръка, Калена бе сигурна, че острието щеше да заблести под напора на гнева му. Но когато заговори, гласът му бе необичайно безпристрастен.

— Ти си моя жена, Калена. Ще прережа гърлото на всеки, който те нарече уличница. Преди цялата тази каша да се оправи, онзи Грис скъпо ще си плати. Ще се погрижа това да е последното нещо, което да извърши на този свят. За разлика от теб, аз съм напълно способен да извървя целия път на отмъщението.

Калена не знаеше как да отговори на това. Преглътна с мъка и отново потъна в мълчание. Наистина имаше нужда от почивка, пътят обратно до долината на Лечителките щеше да бъде дълъг.

— Калена?

— Какво има, Ридж?

— Нашият брак… — започна той с решителен тон.

— Какво за него?

— Ще продължи докато смъртта ни раздели.

Думите му я развълнуваха дълбоко.

— Изобщо и през ум не ми минава да споря с теб, съпруже. Една добра съпруга винаги зачита по-мъдрите решения на мъжа си.

Ридж сподави гърления си смях.

— Защо трябваше да попаднем в такова положение, за да ми докажеш колко си покорна?

— Казах ти също, че не искам да се отегчавам. Мислех си за птиците, Ридж — каза тя след известна пауза.

— Точно за това ли намери да се тревожиш сега? — отвърна й рязко. — Сигурен съм, че са добре. Навярно са останали в подслона. Имат достатъчно храна. А когато се изморят да се тъпчат, няма да се изненадам, ако продължат да се забавляват с онези игрички, които толкова те шокираха, когато бяхме край потока.

— Наистина ли мислиш, че са добре?

Ридж тъжно се усмихна.

— Да, наистина мисля така. Хубаво е като си помислиш, че поне някои от участниците в това проклето пътуване ще си прекарат добре.

 

 

Загърнатият в плащ непознат, наречен Грис, заедно с още един загърнат в черна наметка човек, дойдоха да отведат Калена, след като тя бе спала неспокойно около един час. Дадоха й малко храна, отвързаха краката й и все така, без да нарушат мълчанието, я поведоха по мрачния коридор. Ридж гледаше как я отвеждат и се чувстваше по-безпомощен от всякога.

— Калена!

Тя се обърна към него — искаше да се сбогува, но знаеше, че похитителите й нямаше да й позволят да се бави много.

— Да, Ридж?

— Спомни си какво ти казах.

Тя се усмихна.

— Ще си спомням и ще си повтарям, че съм твоя жена, Ридж, а не уличница!

Не му бе дадена възможност да отговори. Двамата мъже изведоха Калена от малката пещера и я поведоха по тъмния подземен коридор.