Метаданни
Данни
- Серия
- Изгубена колония (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Crystal Flame, 1986 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Таня Найденова, 1996 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,7 (× 28гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- helyg(2011)
- Разпознаване и корекция
- sonnni(2012)
- Допълнителна корекция и форматиране
- Xesiona(2012)
Издание:
Джейн Ан Кренц. Кристален пламък
ИК „Слово“, Велико Търново, 1996
Редактор: Йордан Великов
ISBN: 954–439–408–2
История
- —Добавяне
I
На Големия Северен Континент на планетата Занталия беше общоприето мнението, че за убийци са подходящи единствено мъжете.
Стискайки брачния договор в ръка, Калена стоеше на прага на сградата на Търговската Гилдия и си мислеше какво ли означава да си изключение от това правило. Бе чакала от лятото на дванадесетата си година да изпълни тази фатална задача с жизненоважно значение, в резултат на което щеше да стане свободна жена. Сега пред нея се очертаваше бъдеще, за което много пъти си бе мечтала, но представите й бяха някак неясни и мъгливи. Тя отчаяно желаеше да бъде свободна и да няма задължения към никой друг, освен към себе си.
Едва вчера бе пристигнала в огромния и процъфтяващ Град на Кръстопътищата, а животът в малкия фермерски Обединен град вече й изглеждаше безкрайно далечен и нереален. Това само можеше да я радва. Нямаше никакво намерение отново да се връща в богатите плодородни поля на Самотната долина, към строгите, консервативни нрави на фермерите и селяните. Нито пък имаше желание някога да се върне при суровата си и упорита леля, в компанията, на която винаги се чувстваше потисната и неудовлетворена. Брачният договор беше единственият й път към един нов свят, далеч от провинциалната скука и задушаващите порядки в дома на нейната леля. Но за Калена той имаше и друго — още по-голямо значение — договорът бе първата й стъпка към свободата. Все още не бе загърбила напълно миналото си. Трябваше да заплати висока цена за свободата си. Пакетчето с отрова, което носеше зашито в пътната си чанта, беше средството, с което щеше да изпълни последния си дълг към Династията на Ледената Реколта.
Калена, последната дъщеря на тази Династия, беше изпратена в Града на Кръстопътищата да отмъсти за унищожения си род. Тази задача й възложи последната Господарка на Династията — Олара, сестрата на баща й. Олара знаеше по-добре от всеки друг, че да се повери мисия от такова естество на жена е много рисковано, но друг избор нямаше. Тя и Калена бяха единствените останали живи представителки на Династията на Ледената Реколта. Майката на Калена бе умряла скоро след вестта за смъртта на съпруга и сина си. Самата Олара беше Лечителка и като такава не й беше позволено да убива. Оставаше само Калена, която можеше и трябваше да отмъсти за гибелта на близките си.
Калена подозираше, че Олара не е доволна от факта, именно племенницата й да бъде въпросният убиец, но някой трябваше да се натовари с мисията и да убие човека, отговорен за смъртта на мъжете от Династията на Ледената Реколта. Защото беше извършено нещо повече от убийство — с тяхната смърт бе унищожен един велик род. Такъв акт изискваше извънредна форма на отмъщение.
Младата жена гледаше многоцветната тълпа пред себе си и за пръв път вкусваше опияняващия дъх на свободата. Щеше да изпълни дълга си както повеляваше честта — по този въпрос не можеше да има съмнение. От най-ранна възраст знаеше какво огромно значение имат честта и отговорността. Надяваше се, че със смъртта на убиеца ще постигне нещо повече от отмъщение. Имаше твърдото намерение да заживее нов живот, за какъвто повечето жени от Северния Континент не смееха дори да си помислят.
От лятото на дванадесетата си година тя упорито се бе подготвяла да постигне тези две цели. Никога, дори за миг, Олара не й позволяваше да забрави какво се изисква от нея. Смъртта на семейството бе несъмнено голям шок за Калена, но веднага след като излезе от тъмните дебри на скръбта и отчаянието и прие опасната си мисия, тя започна да крои свои собствени планове и да лелее мечти.
„Нека стане това, което е писано.“ Смисълът на живота беше в Спектъра. На всяко действие отговаряше друго, противоположно действие. Така се осигуряваше равновесие на силите. Калена разбираше този основен философски принцип. Откакто семейството й бе унищожено, тя живееше в малък провинциален град, но въпреки това имаше отлично образование. Леля й Олара се беше погрижила последната дъщеря на Династията да бъде възпитана и образована съобразно високите изисквания и стандарти, които подхождаха на произхода и наследството й. Калена имаше достъп до произведенията на най-влиятелните философи на Занталия.
Сега тя отправи поглед към редицата малки офиси, които обкръжаваха огромната сграда на Търговската Гилдия. Не можа да сдържи възторга и възхищението си от сложната архитектура. Нищо подобно не можеше да се види в Самотната долина. Сградата беше на два етажа. Масивни сводести прозорци декорираха първия етаж, а централната зала бе потопена от бликащата през тях светлина. Целият втори етаж се състоеше от малки стаи. Всичко в тази сграда — от изкусно инкрустирания под до тежките колони от скъпо лунно дърво, изтъкваше богатството, което търговията бе донесла в Града на Кръстопътищата.
На открития коридор зад Калена се появиха трима мъже, които се смееха високо. По кожените им обувки бе полепнала засъхнала кал, а панталоните и широките им ризи бяха покрити с прах — личеше си, че идваха отдалеч. Отстъпвайки крачка встрани, Калена предположи, че са търговци, току-що завърнали се от път. Когато минаха покрай нея, двама от тях поздравиха високо техен приятел сред тълпата. Третият се обърна и забеляза Калена, застанала в сянката на сводестия коридор. Той се ухили похотливо с явното намерение да я заговори. Но преди да успее да каже нещо, през отворената врата нахлу друга весела компания, което даде възможност на Калена да се присъедини незабелязано към нея и да изчезне от погледа на натрапника. Започна да се озърта наоколо, надявайки се да открие някого, който би могъл да й помогне. Докато си проправяше път през огромната зала, скришом оглеждаше облеклото на малкото жени, които минаваха покрай нея. Първото нещо, което я впечатли бе, че цветните туники, които носеха над тесните си панталони, бяха много по-къси, почти до коляното, а отстрани — сцепени много по-високо от нейната. Модата в големия град бе далеч по-смела, отколкото в Самотната долина. Калена си отбелязваше мислено всички нови неща, за да може да направи промяна в гардероба си, колкото е възможно по-скоро. Щеше да се наложи да промени и прическата си. Всички жени тук бяха късо подстригани с дълги до брадичката къдрици, които ограждаха лицата им. Калена определено се чувстваше старомодна с дългата си златисточервена къдрава коса, която придържаше с широка, богато избродирана лента. От известно време някаква жена необяснимо защо й правеше впечатление. Непознатата внезапно се обърна и погледите им се срещнаха. Калена смутено се извърна, но после промени решението си. Много по-лесно бе да помоли за помощ една жена, отколкото да се опитва да привлече вниманието на някой от онези груби и шумни търговци. Усмихна й се едновременно свенливо и изкусително.
— Бихте ли ми помогнала? Опитвам се да намеря един човек. Казаха ми, че той по всяка вероятност ще бъде тук, в сградата на Търговската Гилдия.
Непознатата я измери с преценяващ поглед, като веднага забеляза провинциалното й облекло. Накрая явно се съжали над нея и любезно попита:
— Кого всъщност търсите?
— Търся един човек на име Ридж, но не знам името на Династията му. Той работи за Търговския Барон Куинтъл от династията на Реещия се Орел.
Очите на жената се разшириха от изненада и за миг тя леко присви устни.
— Значи си имате работа с Огнения Камшик?
Калена поклати отрицателно глава.
— Не, казва се Ридж. Абсолютно съм сигурна. Ето, така е написано в договора.
Непознатата бе силно заинтригувана и с едва сдържано любопитство погледна сгънатия документ в ръката на Калена.
— Договор? Що за споразумение е това с Огнения Камшик на Куинтъл?
— Споразумение за търговски брак — отвърна тя.
Почувства се странно, изричайки гласно тези думи. Търговските бракове бяха съвсем легални, но едва ли се ползваха с някакво уважение. Имаше чувството, че жената до нея знаеше всичко за тях.
— Вече ви обясних, на документа ясно е написано името Ридж.
— Този същият Ридж, който работи за Куинтъл е известен под прозвището Огнения Камшик — обясни нетърпеливо непознатата. — Дайте ми да видя този договор. Все още не мога да повярвам, че действително притежавате подобен документ. Ридж е обикновен търговец. Той е дясната ръка и най-силното оръжие на Куинтъл, който го използва така, както човек използва камата си.
— Разбирам — отвърна Калена, въпреки че нищо не разбираше. — Дали… Дали Огнения Камшик не е името на Династията на този мъж, Ридж?
Жената се разсмя така високо и спонтанно, като че ли Калена бе казала нещо много смешно.
— Едва ли. Ридж няма Династия. Той е незаконороден. Хората говорят, че имал такъв нрав, който можел да накара… — тя млъкна, забелязвайки отегченото изражение на Калена. — Няма значение. Все пак, никой разумен човек не би поел риска да го предизвика.
— Ако работи за Куинтъл, той е точно човекът, когото търся — отвърна тихо Калена.
Осъзна, че събеседничката й просто не я разбира. Не беше разстроена, че бъдещият й съпруг се славел със сприхав характер. Калена не очакваше да остане толкова дълго с Ридж, за да има време да го провокира. По-скоро бе изненадана, че бе подписала брачен договор с човек, който не произхождаше от никаква Династия. Олара не бе счела за необходимо да я предупреди за тази подробност.
Поколеба се за момент, а след това подаде брачния договор на новата си познайница. Тя започна да го чете, а Калена продължи да оглежда облеклото и фигурата й. Бе силно впечатлена от първата си среща с една очевидно свободна жена, която сама се издържаше и сама вземаше решения. С малко повече късмет и особено след успешното приключване на възложената й мисия, Калена също щеше да се причисли към тези свободни жени.
Жената бе няколко години по-възрастна от нея. Имаше силно, добре оформено тяло, а държанието й бе прекалено самоуверено. Косата й имаше цвета на тъмен махагон и бе подстригана по последна мода. Дългите къдрици отстрани обрамчваха едно много красиво лице с големи искрящи очи и предизвикателен поглед. Не бе чудно, че не носеше колан с името на Династията, към която принадлежи. Само членове на Велики Династии носеха такива символи на богатство и власт. Семействата, които представляваха мнозинството по-маловажни и с второстепенно значение династии нямаха честта да се гиздят с такива колани.
При обикновени обстоятелства на никоя жена, принадлежаща към Велика Династия, не би било позволено да участва нито в търговски, нито в други подобни дела. Фактът, че Калена имаше възможността да направи точно това, бе едно от многото изключителни обстоятелства в нейния живот. Коланът с отличителния знак на Династията й, бе скрит в пътната й чанта заедно с инкрустираната със скъпоценни камъни кама, принадлежала някога на нейния баща и пакетчето с отрова. До лятото на дванадесетата й година не й бе позволено да използва истинската си родова фамилия. Олара бе забранила това, тъй като искаше да прикрие истинската самоличност на племенницата си. Калена отдавна бе свикнала да се представя за дъщеря на една малка Династия, наречена Летен Вятър. Но в сърцето си винаги бе обичала и се бе гордяла с истинското си име и наследство.
Това, което най-много впечатли Калена у новата й приятелка не бе липсата на колан, утвърждаващ принадлежността й към Велика Династия, а фактът, че на врата си жената не носеше медальон с ключ и ключалка, каквито носеха само омъжените жени. Калена смяташе, че жени, достигнали определена възраст, са без съмнение омъжени. Поне тези от Самотната долина бяха.
Калена бе неподготвена толкова скоро да срещне първото конкретно доказателство за свободата, която наистина съществуваше. До този момент въображението й бе рисувало само смътни, неясни образи за положението на една свободна жена. Тя бързо осъзнаваше, че й предстои нов начин на живот — интересен и вълнуващ. Мечтите й можеха да се превърнат в действителност, дори нещо повече.
Жената вдигна рязко поглед от документа и очите й се спряха на Калена с иронично-шеговито удивление.
— В името на всички Камъни, действително казваш истината. Наистина имаш търговски брачен договор с Огнения Камшик на Куинтъл. А ти се казваш Калена от династията на Летния Вятър.
Калена за момент силно се смути, тъй като в стремежа си по-бързо да огледа дрехите и прическата на жената, бе забравила да се представи.
— Идвам от Самотната долина.
Разбира се, в договора нищо не подсказваше за връзката й с династията на Ледената Реколта. Фалшивото име беше идеално прикритие.
— Добре дошла в града на Кръстопътищата, Калена! — приятелски я приветства жената. — Аз съм Ариса — тя замълча за малко, след това добави небрежно: — Произхождам от Династията на Мокрите Полета — очевидно не използваше често името на династията си. Думите звучаха странно в нейните уста. — Ще се радвам да ти помогна да намериш Ридж — каза тя.
— Много мило от твоя страна, Ариса — смути се Калена. — Благодаря.
— Няма защо да ми благодариш — Ариса се усмихна и поведе Калена към отдалечения край на претъпканата зала. — Чувствам се отлично и нямам нищо против малко да се позабавлявам.
Калена повдигна гордо брадичка; жест, който напомняше за аристократичния й произход.
— Нима ти се виждам подходяща като обект за забавления?
— Е, ще видим. Ридж вероятно е ей там на втория етаж, където се намират търговските офиси.
Ариса се насочи към широките спираловидни стълби, които водеха към втория етаж на Търговската Гилдия. Калена я последва. Ръката й здраво стискаше скъпоценния брачен договор. Олара ясно й бе дала да разбере, че беше абсолютно необходимо да подпише този, ползващ се с толкова лоша репутация, брачен договор, за да се приближи до жертвата си колкото е възможно повече. Куинтъл бе твърде добре охраняван и да се осигури достъп до него по друг начин бе невъзможно.
В този момент тя осъзна, че документът действително е безценен, въпреки че по силата на този брачен договор тя трябваше да се свърже с човек, който нямаше род и династия. Този брак представляваше нейният път към свободата. Олара беше я уверила, че веднъж, след като извърши убийството, изобщо нямаше да се наложи да пътува по определения търговски маршрут. Ако всичко вървеше както трябва, тя трябваше да изпълни мисията си през сватбената нощ. Потънала в ясновидски транс, Олара бе видяла определената жертва да умира сред шумната глъчка на едно сватбено празненство. Предсказанията на лечителката винаги излизаха верни. Олара бе уверила племенницата си, че хаосът, който би трябвало да настъпи, след като откриеха, че жертвата е починала от сърдечен удар, щеше да й служи като прикритие и никой нямаше да се усъмни в нея. Смъртта щеше да изглежда съвсем естествена и като резултат от суматохата всякакви краткотрайни търговски дела с всички членове или близки на династията на жертвата щяха да бъдат прекратени. Това се отнасяше и за търговския брак, който Калена бе подписала.
Сега, когато знаеше, че нейният бъдещ съпруг нямаше династия и родово име, младата наследница на Династията на Ледената Реколта бе още по-доволна от уверенията на Олара. Честта и отговорността можеха да изискват много жертви от жена в положението на Калена, но да се поемат отговорностите и задълженията на съпруга, дори на временна търговска съпруга, към един незаконороден, бе наистина твърде много. Достатъчно лоша беше перспективата, че много скоро щеше да се превърне в убийца.
— Ето къде се върши работата на Куинтъл — обясни Ариса, като поведе Калена покрай една редица малки стаи, в които се трудеха прилежни чиновници.
Естествено всички бяха мъже. Куинтъл можеше да използва жените само в определена част от търговските си дела, но не и на такива престижни длъжности като служителки например. Калена се чудеше с какъв мъж й предстои да се срещне. Може би този Ридж бе някой съвсем обикновен невзрачен тип като тези служители. „Всичко ще е много по-приемливо, ако наистина той се окаже такъв“ — помисли си тя. Нямаше да има проблеми с такъв мъж, защото много лесно щеше да го манипулира. По-вероятно бе той да се окаже груб и недодялан търговец, който се е издигнал случайно в йерархическата стълбица. Дори наистина Ридж да се окажеше груб и примитивен, тя бе сигурна, че ще се справи с тази ситуация. Щеше да бъде лесно да уплаши и впечатли такъв мъж с аристократичните си маниери. При тази мисъл настроението й се повиши.
— Ако не се лъжа, ще намерим Ридж в последната стая — каза Ариса. В тона й се долавяше радостно нетърпение. — Надявам се, нямаш нищо против, ако се навъртам наоколо.
— Но това е просто делови въпрос, Ариса. Не разбирам защо си мислиш, че ще бъде забавно.
Калена спря, тъй като другата жена застана пред една отворена врата. Ариса почука с ръка по стената, опитвайки се да привлече вниманието на двамата мъже вътре, а Калена надникна любопитно над рамото й.
— Извинете, господа — официалният поздрав на Ариса прозвуча направо смешно. — Тук има един посетител, който казва, че има работа с Търговския Експерт Ридж.
Човекът, който стоеше на бюрото с лице към Калена, вдигна поглед и се намръщи отегчено. Той бе доста пълен, започнал да оплешивява, а на врата му като медальон висеше специално увеличително стъкло, което му служеше за четене. Калена очакваше, че годеникът й е по-млад, но факта, че бе по-възрастен изобщо не я обезпокои, освен това по вида му отсъди, че той е един съвсем обикновен служител. Тя произхождаше от Велика Династия, а жена с такова потекло и аристократични маниери лесно можеше да манипулира един обикновен чиновник. Тя се усмихна победоносно, без изобщо да забележи втория служител, който стоеше на другото бюро все още с гръб към нея. Той небрежно бе качил краката си на бюрото и задълбочено четеше някакъв документ. Калена изчака, докато Ариса я представи.
— Защо е всичкият този шум, Ариса? — попита ядно плешивият чиновник. — В момента съм много зает.
— Не се ядосвай, Хоч — отвърна тя с примирителен жест. — Казах ти, спътничката ми е дошла да се срещне с Ридж, не с теб.
— Проклето да е всичко до най-далечния край на Спектъра — изруга под нос човекът, когото нарекоха Хоч. — Как може да се очаква, че мога да работя, когато непрекъснато ме прекъсват? По-добре се погрижи за това, Ридж, а след това се върни да довършим доклада за Куинтъл. Знаеш, че имаме много работа.
Калена примигна смутено, когато разбра, че плешивият дебел чиновник не е неин годеник. Вниманието й се насочи към другия мъж, който остави документа на бюрото и се обърна към тях. Искрящите му златисти очи се спряха равнодушно на Ариса и настойчиво се впиха в деликатната, нежна фигура на Калена. „Определено не е някой нерешителен и невзрачен тип“ — помисли си тя. Едва ли всичко ще върви толкова гладко и безпроблемно, както Олара я бе накарала да повярва.
Ридж свали обутите си в ботуши крака от бюрото и бавно, с подчертана грациозност изправи гъвкавото си тяло. С държанието си подсказваше, че познава добрите обноски, но невинаги предпочита да ги използва. Очите му дори за миг не се отделиха от Калена. Неочаквано за самата нея, тя не смееше да помръдне под любопитния му златист поглед. Веднага бе забелязала красивите му златистокафяви очи. Те наподобяваха тъмно злато, но никакво описание не би могло да предаде чудния им блясък. Когато очите й срещнаха неговите, тя сякаш потъна в златните пламъци на буен огън.
В съзнанието й като че ли отнякъде много далеч изплува името, с което го бе нарекла Ариса — Огнения Камшик. Изглеждаше малко по-възрастен от нея, може би осем или девет години. Ридж притежаваше сурова, мъжествена осанка. Обветреното му лице имаше груби, изсечени черти. Този мъж изобщо не отговаряше на представата за традиционната мъжка красота. Косата му бе тъмнокафява, почти черна и той я носеше малко по-дълга от обичайното — отзад достигаше ръба на ризата му. С небрежен жест я бе прибрал зад ушите, но ако я бе оставил да се спуска свободно, тя без съмнение би достигнала малко над раменете му.
Ридж носеше този тип ризи с широки ръкави, който се предпочиташе от търговците. Неговата не беше боядисана, имаше естествения светъл цвят на вълната „ланти“, от която беше изтъкана. Без яка, изрязана в кръг около врата, ризата отпред беше срязана по средата, а двете половини бяха свързани с кожени ленти. Ридж бе оставил незавързани най-горните две дупки, така че Калена можеше да види част от тъмното му окосмяване, което сигурно покриваше целите му гърди. Кройката на ризата бе много практична и удобна, от широките ръкави се подаваха силните мускулести ръце на Ридж, които на Калена изглеждаха огромни. Те бяха способни да удържат впряг, да държат оръжие, а може би и жена. За миг Калена изпита удоволствие от мисълта как Ридж върши тези три неща едновременно.
Панталоните му бяха пристегнати с тежък кожен колан. Материята прилепваше плътно от талията до бедрата, очертавайки яките мускули. Ридж носеше високи до коляното ботуши, направени от специалната кожа „ланти“. Един съвсем обикновен неукрасен калъф за кама висеше от кожения колан заедно с неголяма кесия. С една дума Ридж беше много добре сложен, а тялото му притежаваше котешка гъвкавост.
„Не — каза си Калена, — той по-скоро притежава гъвкавостта на камшик.“
В един момент осъзна, че той е не по-малко опасен от оръжието, което носеше. Погледна крадешком камата, висяща на пояса му. Без сама да знае защо, веднага оприличи студеното неукрасено оръжие със собственика му. Сред мъжките членове на Великите Династии камата беше оръжие, което отдавна се бе превърнало в модна принадлежност към яркото и пищно облекло. Камата, която Калена носеше в пътната си чанта, бе точно такава. Тя бе принадлежала на баща й и бе инкрустирана със злато и обсипана със скъпоценни камъни. Тя служеше просто за украшение и никога не бе използвана с друга цел. Но камата на Ридж бе от съвсем различно естество. За младата жена не оставаше никакво съмнение, че стоманата на това оръжие бе изкована с една-единствена цел — да пролива кръв. При тази мисъл я побиха тръпки.
— Аз съм Ридж. Какво мога да направя за вас?
Говореше тихо и спокойно, като не обръщаше никакво внимание на Ариса, която от своя страна наблюдаваше с любопитство сцената. Гласът му бе плътен, изпълнен с хиляди заплахи и обещания едновременно, със сенки и светлини, подобно на него самия, а това засегна някаква неподозирана струна у нея.
Калена му подаде документа, който бе донесла със себе си от Самотната долина. Като продължаваше да си напомня, че колкото и заплашителен да изглеждаше на пръв поглед, Ридж не носеше на кръста си колан, свидетелстващ за принадлежност към Велика Династия. Този факт я правеше повече от равна с него. Това сега може би не беше от такова голямо значение, тъй като тя бе последната оцеляла от една унищожена Династия, но точно в този момент се нуждаеше от малко повече самочувствие й гордост. Нямаше да е никак лесно да се справи с този мъж. „Олара трябваше да ме предупреди“ — каза си тя.
— Аз съм Калена от Самотната долина — отвърна сковано и официално. — Моята леля Олара е сключила споразумение с Търговския Барон Куинтъл и двамата са подписали този договор за търговски брак между вас и мен. Леля ми каза, че всичко е уредено и вие ме очаквате.
Ридж взе документа, като не сваляше поглед от лицето й. Калена не можа да прочете никакво чувство или емоция в златистите му очи, но когато пръстите му леко докоснаха нейните, като че ли между тях двамата припламна искра.
В продължение на един дълъг, наситен с напрежение момент Ридж изучаваше внимателно договора. Калена усещаше любопитството в погледа на служителя и нетърпеливото очакване в държанието на Ариса. Изведнъж се разтревожи. За пръв път осъзна, че ако Ридж заяви, че не знае нищо за брачния договор, тя ще се окаже в страшно неловко положение пред Хоч и Ариса. Разбираше, че такива притеснения са глупави — някой би казал чисто женски — когато главната й цел беше от съвсем друго естество, но просто не можеше да потисне това чувство. Дори и да бе изненадан, надяваше се, че Ридж няма да направи сцена пред другите. Понякога гордостта представляваше тежко бреме, но Калена притежаваше в достатъчна степен това качество.
Ридж вдигна поглед, като че ли усетил безпокойството й и Калена затаи дъх. Той кимна рязко и сгъна договора.
— Време бе да се появиш — каза той спокойно. — Хайде да отидем някъде, където ще можем да поговорим спокойно насаме.
Калена изпусна въздишка на облекчение и със сияйна усмивка се обърна към Ариса, която зяпна изумено и към смаяния Хоч. В стремежа си да изкаже всичко наведнъж, той започна да заеква.
— Един момент, Огнен Камшик. Не разбирам какво означава всичко това, но не можеш просто да си тръгнеш така. Трябва да получа информация за доклада на Куинтъл.
— По-късно ще ти дам информацията — Ридж погледна към Калена. — Това, което става тук е също работа на Куинтъл и освен това мога да те уверя, че е по-важна от доклада за бандитите от прохода на Хищните Птици. При това, преди пет дни бандитите са преустановили нападенията си. Куинтъл знае за това. Твоят доклад е вече стара история.
— Но, Ридж…
Ридж не му обърна никакво внимание, подмина безразлично Ариса и се насочи право към Калена с бавни котешки стъпки. Инстинктивно младата жена почувства, че това е походка на боец. Преди да успее да се сбогува с Ариса, Калена се озова водена от Ридж към едно широко стълбище в края на залата.
— Е, Калена — каза меко Ридж, когато започнаха да слизат надолу по стълбите, — изобщо не очаквах такъв развой на събитията, но предполагам, че така е трябвало да стане. Куинтъл винаги знае какво прави и ако е решил, че ти си това, от което имам нужда за пътуването, тогава той, по всяка вероятност, е прав. Някога преди подписвала ли си търговски брачен договор?
— Не — отвърна тя, като повдигна края на туниката си, за да може да върви редом с него. — Леля ми не одобрява този вид бракове.
— Това едва ли е за чудене — отвърна той с горчивина в гласа. — Повечето благовъзпитани хора не одобряват такива споразумения. Леля ти сигурно отчаяно се нуждае от Пясъка.
Калена започна да разказва своята измислена история.
— Леля ми е Лечителка, но Пясъкът на Хармонията вече е на изчерпване. Така е с всички Лечителки от Самотната долина. В никой дом вече не може да се намери от пясъка, дори тук — в града на Кръстопътищата. Откакто търговците на Куинтъл не успяха да осигурят запаси за много месеци, лечителките от Самотната долина ще трябва да се молят за всяка порция пясък от големите градове, когато някоя пратка все пак бъде доставена. И ти знаеш това, Ридж.
— Но леля ти съвсем предвидливо е решила, че ако те изпрати като временна съпруга на търговец, ще й бъде гарантирана част от товара. Трябва да призная, че тя е изключително находчива жена.
— Леля ми е високо интелигентна жена, Ридж.
Последните думи на Калена прозвучаха доста рязко. В гласа му бе доловила нотки на сарказъм и това я бе засегнало. Не изпитваше голяма обич към Олара, но бе твърде горда, за да позволи някой друг да критикува единствената й останала жива роднина. Каквото и да говореха за Олара, тя все пак бе Господарка на Династията на Ледената Реколта. Поради тази причина Калена я уважаваше и се чувстваше задължена да я защити от нападките на един незаконороден, който изобщо нямаше право да я съди.
— Дори за миг не се съмнявам в интелигентността на леля ти. В края на краищата, тя е била достатъчно умна да убеди Куинтъл да подпише този договор. Условията на това споразумение са ти ясни, нали? Ще бъдеш моя съпруга, докато трае пътуването. Когато се върнем в Града на Кръстопътищата, ще получиш десет процента от общия товар — Ридж горчиво се усмихна. — Това ще бъде достатъчно да те направи богата жена в Самотната долина.
— Тридесет процента — отвърна тихо Калена.
Ридж извърна рязко глава към нея. Очите му се присвиха.
— Какво?
— Според договора трябва да получа тридесет процента от общия товар — любезно уточни тя.
В същото време мислеше, че това едва ли има някакво значение, тъй като нямаше абсолютно никакво намерение да предприема опасното пътуване до Планината на Противоречията. Нейната цел беше много по-близка и когато изпълнеше мисията си, търговският брачен договор, който тя бе подписала, щеше да бъде анулиран. Олара бе уговорила по-високия процент, само за да бъде сигурна, че Куинтъл ще повярва на историята на племенницата й.
— Никога не съм чувал Куинтъл да се е съгласявал да даде тридесет процента от някой товар, да не говорим за доставката на пясък. Леля ти трябва да е забележителна жена.
— Наистина е така — отвърна Калена. — Къде отиваме?
— В дома на Търговския Барон. Живея при него само когато ми се налага за кратко време да оставам в града — обясни той с безразличие. — Този път ще остана само за да подготвя пътуването до Планините на Противоречията. Къде е багажът ти?
— В странноприемницата, където отседнах миналата нощ.
— Ще изпратя някой от слугите на Куинтъл да го вземе.
Калена пое дълбоко дъх, удивена колко лесно се нареждаше всичко. Олара правилно бе изтълкувала благоприятните поличби, когато месеци по-рано бе изпаднала в Ясновидския транс, наричан още Поглед в Бъдещето. Странна възбуда обхвана Калена, когато двамата с Ридж излязоха на обляната от слънчева светлина улица, но положи усилие гласът й да не затрепери и думите й да прозвучат спокойно.
— Страхувах се, че договорът ще те свари неподготвен, тъй като условията му бяха уговорени от Търговския Барон Куинтъл в твое отсъствие.
Ридж само сви рамене.
— През последните два месеца непрекъснато бях на път. Имаше работа в Прохода на Хищните Птици, която непременно трябваше да се свърши. Знаех, че Куинтъл се безпокои за търговията с Пясъка и изобщо не ме изненадва фактът, че ще иска от мен да проверя каква е ситуацията веднага щом се върна. Нямаше да имам време сам да си търся съпруга, така че съвсем разумно той е уредил този въпрос вместо мен.
— Да — съгласи се Калена. Гласът й бе някак чужд и далечен. — Съвсем разумно.
Е, поне не се налагаше да убеждава Ридж. Той изглеждаше доволен от споразумението, което неговият работодател бе сключил — одобряваше и брачния договор, и нея самата.
Калена се огледа наоколо с неподправен интерес. Съвсем отскоро бе в Града на Кръстопътищата и повечето неща в този шумен град бяха все още нови за нея. Характерният розов камък, от който бяха построени повечето сгради, изглежда караше всичко наоколо да излъчва мека светлина. Сега летният сезон бе към края си и времето бе доста горещо. Всички прозорци, гледащи към улиците, бяха отворени, за да може и най-лекия бриз да проникне в стаите.
Градът на Кръстопътищата се бе появил точно на мястото, където се пресичаха няколко търговски маршрута. Скъпоценни камъни от Прохода на Хищните Птици, лековити билки и Пясък на Хармонията от Планините на Противоречията, Вълна „ланти“ и пшеница от Безкрайните равнини — всичко това се вливаше в Града на Кръстопътищата и оттам стоките достигаха до най-отдалечените части на Континента. Като резултат от неговото благоприятно положение в Града бе съсредоточено огромно богатство.
Улиците бяха много оживени. Няколко коли, теглени от огромните, изгубили способността си да летят, щраусови птици крийте, преминаха една след друга. Хората изпълваха тротоарите и алеите. Наоколо тичаха деца, други се държаха плътно за родителите си. Няколко бездомни космати животинчета „котли“ пресякоха улицата и бързо се изгубиха от поглед. Като видя дългите им уши и щръкнали опашки, Калена весело се засмя. Нейното собствено котли бе умряло година по-рано и Олара не й бе позволила да си вземе друго животно. Вероятно Лечителката, бе усетила колко се бе привързала племенницата й към малкото пухкаво същество. Според Олара нищо не трябваше да застава между Калена и крайната й цел, а за емоционална привързаност към някого не можеше да става и дума.
Олара никога не разбра, че не убийството, подготвяно толкова години от нея, караше Калена така упорито да се придържа към определената й задача, а новия живот, който щеше да води впоследствие. Наистина, до този момент й бе трудно да си представи какво представлява точно този живот. Не знаеше почти нищо за свободните жени, за които бе слушала да се говори и които се бяха превърнали почти в легенда за нея. Представата й за живота им беше неясна и сякаш обвита в облак мъгла, но тя никога не се съмняваше, че някога ще стане като тях. Инстинктивно усещаше, че след като изпълни дълга си към своята Династия, бъдещето й ще бъде съвсем различно.
— Мислиш ли, че Търговският Барон Куинтъл ще се противопостави на моето присъствие в неговия дом? — попита предпазливо Калена, когато Ридж спря пред една масивна сводеста врата от лунно дърво.
Само след миг щеше да прекрачи прага и да влезе в дома на човека, когото бе дошла да убие.
— Едва ли би направил това — отвърна спокойно Ридж. — Именно той е отговорен, че сега си тук, нали? Много по-добре е да ти предложи гостоприемството си, докато траят приготовленията за пътуването.
Той се пресегна и удари по вратата с тежкия метален чук. Калена разбра, че връщане назад нямаше.
Докато Ридж чакаше някой от слугите на Куинтъл да отвори вратата, погледът му се спря дълго и настойчиво на жената до него. „Какво направи Куинтъл?!“ — чудеше се той. Не го изненада фактът, че от него се очакваше да предприеме едно рисковано пътуване до Планините на Противоречията, за да открие какво се бе случило с доходната търговия с Пясъка. Нито пък го изненада това, че Куинтъл бе сключил договор за търговски брак за своя Огнен Камшик, докато той отсъстваше през последните два месеца. Но откритието, че неговата временна съпруга бе една съвсем млада и невинна девойка, дошла направо от Самотната долина, наистина го изненада.
Временните търговски съпруги обикновено бяха много ловки и хитри жени. Лошото обществено мнение често беше тяхна съдба. Търговските бракове представляваха съвсем законна (макар и временна) връзка между двама души, но въпреки това на тях не се гледаше с добро око от средните и висшите класи. Дори една обикновена фермерска дъщеря би счела такъв брак под достойнството си.
За съжаление най-лошото в този тип търговия бе, че Лечителките от Планините на Противоречията никога не искаха да преговарят и търгуват само с мъже. Лекуването беше умение, което идваше от Светлата част на Спектъра и като такова беше привилегия на жените. Търговията пък — на мъжете. Когато Куинтъл бе установил маршрутите за търговия с Пясъка, бе принуден да намери компромис — неговият отговор на условията на лечителките бе търговският брак. С малко политически натиск, Куинтъл бе успял да уреди тези бракове да бъдат признати от закона. Като допълнителен стимул за жените, желаещи да подпишат такова споразумение, той даваше малък процент от печалбата.
Жени бяха включвани и преди в други дейности, които имаха връзка с тази работа. Например те придружаваха търговците при пътуванията им, като им готвеха или споделяха леглата им, но това не задоволяваше жените от Планините на Противоречията. Те изискваха жените, които идват с търговците, да бъдат подобаващо омъжени. Никоя не знаеше по какви съображения и причини поставяха това условие. Още повече, че самите Високопоставени Лечителки никога не се омъжваха.
Ридж разбра защо Куинтъл веднага се бе възползвал от възможността племенницата на една всепризната Лечителка да придружава най-личния му служител при пътуването. Без съмнение такава жена също ще има наклонност към Таланта, тъй като тази способност се предаваше по наследство. Куинтъл се надяваше, че Високопоставените Лечителки от долината на Противоречията, които напоследък отказваха да преговарят и да доставят Пясъка, ще погледнат по-благосклонно жена, която притежава, макар и в малка степен Таланта. Със сигурност те не гледаха с добро око на жените, които през последните няколко месеца ги посещаваха. Печалбите на Куинтъл намаляваха драстично.
Въпреки че добре осъзнаваше всичко това, Ридж бе изумен, когато в офиса на Хоч за пръв път видя Калена. Първата му мисъл беше, че тя има очи с цвят на наситенозелените кристали, които миньорите изваждат от планините близо до Прохода на Хищните Птици. Спокойни, студени, зелени очи, които само чакаха да бъдат възпламенени от огъня на страстта. Ридж направо затаи дъх, щом осъзна, че с помощта на брачния договор той щеше да бъде мъжът, който ще събуди нейната чувственост. Тази ситуация, изглежда, се очертаваше да бъде интересна.
Но очите не бяха единственото нещо, което привлече вниманието на Огнения Камшик. Косата й бе с цвета на залеза. Пищен водопад от ситни златисточервени къдрици се спускаше по гърба й. Ридж се улови, че си представя как прекарва пръсти през тази невероятна коса. Представи си също тези къдрици, разпилени по възглавницата. Лицето й не беше на някоя ослепителна красавица, но имаше изчистени, деликатни черти, а това веднага привлече вниманието му. Имаше нещо много интригуващо в леко полегатите й очи, високи скули и правилен нос. За жена бе достатъчно висока, но ако застанеше близо до него, едва щеше да достига брадичката му. В това положение той би могъл лесно да се наведе и да я целуне.
Виолетовата й туника с дълги ръкави, която носеше над жълтите панталони, бе пристегната в кръста и разкриваше тънка талия и добре оформени бедра. Имаше пълни, но стегнати гърди, които съблазнително се очертаваха под туниката. Ридж реши, че ще напълнят шепите му. Съзерцавайки я, той осъзна, че ако в момента Калена подозираше за какво си мисли той, щеше да бъде ужасно уплашена и шокирана.
Ридж се чудеше доколко Олара бе обяснила на племенницата си задълженията на временната съпруга. Калена, изглежда, приемаше всичко като чисто делови въпрос. За една неопитна, наивна фермерска дъщеря, която вероятно никога не бе живяла другаде, освен в спокойната провинциална Самотна долина, такова отношение бе най-малкото странно.
Може би тя не разбираше колко дълги и самотни могат да бъдат нощите по безкрайния път на Планините на Противоречията. Щеше да има предостатъчно време да запознае жена си с реалността на този вид споразумения. За пръв път откакто бе научил за следващото си предназначение, започна да го очаква с известно нетърпение.
Все още се наслаждаваше на тази мисъл, когато вратата от лунно дърво на голямата къща на Куинтъл безшумно се отвори. Той учтиво отстъпи встрани, за да даде възможност на Калена да влезе първа. Ридж я наблюдаваше как пристъпва през прага. В златистите му очи се четеше одобрение. Тя може и да бе провинциално момиче, но се държеше с достойнството и грацията на дама от Велика Династия. А той бе незаконороден, непризнат син на член на Велика Династия, който бе предпочел да игнорира неговото съществуване. Но докато следваше Калена към огромната зала, хрумна му, че човек като него, който имаше намерение да основе своя собствена Династия, можеше и да направи нещо по-лошо от това да се свърже с едно фермерско момиче, което знаеше как да се държи като дама. Щеше да има достатъчно време докато трае пътуването до Планините на Противоречията да реши дали Калена може да стане жената, заедно, с която да осъществи своите бъдещи планове.
И Огненият Камшик разбра, че с истинско нетърпение очаква пътуването.