Елизабет Гейдж
Изповед (29)

Двадесет и осма глава

Ашли седеше по турски на леглото и пушеше цигара. Деймън лежеше, опрян на възглавниците и я гледаше.

— Бременна съм — каза тя.

Той трепна и присви очи.

Ашли не гледаше към него. Дръпна силно от цигарата си, издуха пръстенче дим и го наблюдаваше как се стопява пред лицето й, докато изтръскваше цигарата в пепелника.

Колко по-различна изглеждаше тази вечер от начина, по който бе изглеждала преди четири месеца! Пак бе красива, разбира се. Все още ги имаше дългите й пищни бедра, твърдите гърди, млечнобялата кожа. Сега косата й бе по-дълга — знаеше, че Деймън я харесваше по-дълга — и си слагаше парфюма, който той й бе подарил за Коледа.

Ала бе различна. Като начало, прекалено много пъти се бяха карали заради Ребека. По много начини, повече или по-малко очевидни, Ашли се бе опитвала да го обвърже по-силно със себе си. И не бе успяла. В гнева си започна да се нахвърля върху Ребека и да обвинява Деймън, че още е влюбен в нея. Бавенето му с развода наливаше масло в огъня.

През дългото време на техните конфликти положението на Деймън ставаше все по-трудно. Той не можеше да каже на Ашли в очите, че е едно посредствено, недодялано момиче, което изобщо не може да се сравнява с Ребека по изтънченост или — по-точно казано — по качество. Тя не можеше да се мери дори с Алисън Шор, която при всичките си слабости бе истинска жена с истински характер.

Не, Деймън не можеше да й каже тези неща. По две причини. Първо, ако й кажеше какво мисли за нея, не можеше да продължи да спи с нея. Той усещаше, че амбицията й да го завладее бе неделима част от привличането, което Ашли изпитваше към него. Ако разбереше, че няма надежда, щеше да го изостави и да си потърси нещо по-обещаващо. Тя бе амбициозно момиче. Не би пропилявала младостта си с мъж, който я използва само като играчка. Искаше нещо в замяна.

Второ, колкото и да бе груба и пресметлива, всъщност беше неуверена и дълбоко преживяваше нещата. Деймън чувстваше в нея една нестабилност, която го държеше нащрек. В случай на окончателно скъсване — което, както сега виждаше, бе неизбежно, макар и може би още далеч — тя можеше много да се разстрои. Опасно да се разстрои.

Междувременно Ашли се бе променила. Държеше се по-различно, правеше любов по-различно. Нямаше го вече момичешкото страхопочитание пред неговите власт и положение, което така го ласкаеше в началото. На негово място бе дошло някакво гневно предизвикателство, което обагряше всичко казано от нея, включително и току-що направеното съобщение.

Може би защото му бе омръзнало да се опитва да я овладява, сега Деймън също реагира гневно:

— Откъде знаеш, че е от мен? — попита той.

Тя му хвърли един бърз поглед.

— Защото знам.

Настъпи мълчание.

— Може да се лъжеш.

— Не се лъжа — възрази Ашли. — Имам три седмици закъснение.

— Нямах това предвид — Деймън погледна покрай нея към небето отвъд прозореца. — Може би се лъжеш, като мислиш, че е от мен.

— Какво искаш да кажеш? Че спя с всеки срещнат?

Той се замисли за момент.

— Аз не съм човек, който върви през живота със затворени очи — отбеляза бавно. — Никога не съм си представял, че съм ти единственият.

Тя яростно смачка цигарата си.

— Да не си ме проверявал?

Деймън преценяваше доколко бе ядосана. Блъфът му бе минал. Той не знаеше нищо за личния й живот, но адвокатският му инстинкт му подсказваше, че Ашли не се пази само за него.

— С какъв човек мислиш, че си имаш работа? — попита Деймън студено.

Ашли не го гледаше. Прехапа устни и отметна кичур коса от очите си. В този момент той осъзна, че точно нейната посредственост го бе привлякла към нея в началото. Бе имал достатъчно изтънчени жени. Искаше му се нещо по-просто, по-чувствено, по-управляемо.

— Какво искаш да направя? — попита тя.

— Каквото всяка жена в твоето положение прави в такъв момент. Да се оправиш. Ако има някакви проблеми с парите, кажи ми. С удоволствие ще ти помогна.

Ашли го погледна. В очите й се четеше укор. Но се четеше и поражение.

— Нали за това съм тук, в края на краищата — добави Деймън. — За да ти помагам, с каквото мога.

Загледа се след нея, когато тя стана и тръгна към банята. Такива красиви бедра, помисли той. Такава красива походка.