Максин Бари
Карибски нощи (9)

Глава 8

Гренада

Гренада напълно оправдаваше славата си на столица на подправките. Рамона омаяно се разхождаше из открития пазар, наситен с аромата на индийско орехче, канела и какао. Всичко бе толкова различно от Оксфорд! И тази горещина! Въздъхна с облекчение, когато се качи на един автобус за Гранд Анс — най-известния плаж на острова. Благодарение на бясното каране на шофьора, десетте минути път й се сториха десет часа и когато най-сетне слезе от автобуса, главата й бе замаяна от друсането, жегата и клаксоните.

Рамона закрачи по топлия пясък. Внезапно си даде сметка, че това е първата й почивка, откакто преподаваше в Оксфорд. Мисълта я натъжи. Тя спря и започна да разкопчава блузата си.

Деймън се бе облегнал на едно палмово дърво и очаровано я наблюдаваше. Сърцето му учестено заби, когато тънката блузка се плъзна по раменете й и падна на пясъка. Тези толкова непреднамерени движения му подействаха по-силно и от най-чувствения стриптийз. Гърлото му пресъхна и той мъчително преглътна.

Рамона развърза връзките на жълтата си памучна пола и я остави да се свлече в краката й. Изхлузи сандалите си и се спусна към морето. Грацията й и дългата сребриста коса, която свободно падаше по съвършените й рамене, привлякоха всички мъжки погледи наоколо. Деймън забеляза двама младежи с тъмни коси и загорели тела, които се насочиха към нея, и бързо свали дрехите си, за да я последва.

Рамона влезе в морето, гмурна се за няколко метра под вода, показа се на повърхността и заплува с равномерни движения покрай брега. Обаче вече не бе сама. От двете й страни изникнаха тъмните глави на двама млади мъже. Свикнала да общува със студентите, които бяха на същата възраст, Рамона не се уплаши. Поне в началото.

— Здравейте, хубава лейди — провикна се едно от момчетата, разкривайки два реда бели зъби.

— Здравейте — любезно отвърна Рамона.

— Сигурно сте дошли с големия английски кораб? — обади се другото момче и очите му проблеснаха, когато погледът му се спря на гърдите й.

Рамона започна да се чувства неудобно. Носеше със себе си малко пари, скрити в найлонова торбичка в долнището на бикините. Огледа се неспокойно. Денят бе работен за местните жители и плажът пустееше.

— За пръв път сте на острова, нали? Аз съм Филип. А този грозният е Жан-Пол.

— Виж ти кой ме нарича грозен! — провикна се приятелят му и го плисна с вода.

Рамона се поотпусна. В крайна сметка те бяха просто две момчета, които се забавляваха. Ала следващите думи на Жан-Пол я стреснаха.

— Сигурно искате да си прекарате добре в Гренада?

— Разбира се. Кой не би искал? И целият ми ден вече е планиран! — излъга тя и се опита да се отдалечи, като предпазливо заплува към брега. Чувстваше се като котка, преследвана от кучета. Скоро разбра, че те плуваха след нея.

— Не е забавно да си сам на такъв красив остров — подхвърли Филип. — Двамата с Жан-Пол познаваме най-добрите места в града. Най-добрите хотели… — гласът му многозначително заглъхна.

Лицето й пламна. Жиголо значи!

— Вижте, момчета, защо не опитате някъде другаде, а? — гласът й бе твърд, но се усещаше нервността й.

— Прекрасна идея — прозвуча дълбок глас и тримата смаяно се извърнаха.

Двамата младежи изгледаха Деймън и щом срещнаха стоманения поглед на сивите му очи, свиха рамене и се насочиха към брега.

Почувствала се отново в безопасност, Рамона се засмя.

— Мислех, че ще ги предизвикаш на дуел. Всъщност те са само две момчета.

— Момчета с определени навици — мрачно отвърна Деймън и я погледна. — Не забеляза ли ръцете им?

Младата жена пребледня и поклати глава.

— Не. Не съм. Дори и в рая има змия — промърмори тя и потръпна. — Мислех, че те преследват само… — млъкна и се изчерви.

Деймън не можа да се сдържи и избухна в смях.

— Вероятно са преследвали „само“… — съгласи се той. — Хайде да излизаме. Май човек не бива да те оставя сама.

Когато излязоха на брега, Рамона се наведе и взе хавлията си.

— И всичко това бе само едно малко съвпадение, нали? Имам предвид появата ти като рицар на бял кон тъкмо когато невинната девица е изпаднала в беда — нехайно попита тя, отмятайки дългите си кичури мокра коса, без да подозира, че прилепналият бански съвсем ясно очертава заоблените й твърди гърди.

Деймън преглътна с усилие и се засмя.

— Така ли изглеждах? — шеговито попита той и небрежно сви рамене.

Рамона го изгледа продължително, обърна се и се запъти към душовете. Влезе под водата, за да отмие пясъка от косата и банския си, след това застана на слънце. Видя, че и Деймън прави същото. Когато вдигна ръце, за да приглади косата си, тя забеляза мускулите, които се извиха под загорялата кожа на гърдите му. Обля я силна вълна на сексуално желание, зърната на гърдите й се втвърдиха в болезнен копнеж и тя усети топла влага между бедрата си. Точно в този миг Деймън се извърна. Без да каже нито дума, той спря душа и бавно пристъпи към нея. Очите му тъмнееха, а лицето му бе изопнато от желание.

Рамона бързо се извърна, изтича до плажната си чанта, взе блузата и полата и припряно ги нахлузи върху банския. Деймън я наблюдаваше. Ако беше някоя друга, щеше да я отведе в най-близкия хотел и алчно да я люби до забрава. Обаче, когато тя извърна пребледнялото си лице към него и той видя безмълвната молба в очите й, разбра, че трябва да бъде много внимателен с нея, за да не я изплаши.

— А сега какво? — попита той. Гласът му дрезгавееше.

— Каквото си пожелая — остро отвърна тя.

— Не можеш ли поне веднъж да се отпуснеш като всеки нормален човек? — полуядосано полулюбопитно я изгледа той, очаквайки с нетърпение отговора й.

Рамона му хвърли поглед през рамо. Жестът й беше предизвикателен, ала синьо-зелените й очи го гледаха напълно открито.

— А кой е казал, че съм обикновен човек? — мрачно попита тя, усмихна се някак тъжно и се обърна.

Деймън кимна едва забележимо. С тези няколко думи, придружени с твърде многозначителна усмивка, тя му бе разкрила за себе си много повече, отколкото сама предполагаше.

В доклада, който бе получил от Англия, частните детективи го уверяваха, че няма никакви доказателства Рамона Кинг и баща й някога да са се срещали. Джо Кинг бил напуснал дома си по-малко от седмица след нейното раждане и никога не се бил завръщал. Детективите не откриха никакви снимки или документи, доказващи, че Джо Кинг се е опитвал да се свърже с единственото си дете. Освен това го бяха информирали, че моминското име на майка й е Мъри. Възможно ли бе тя да предпочита да носи фамилията на майка си и да не е комбина с баща си? Толкова много му се искаше да повярва в това, обаче петте процента от акциите на „Александрия“, наследени от Тредстоун, никак не се вписваха в тази картинка…

Загадката около нея само усилваше решителността му да спечели доверието й, да узнае и най-съкровените й тайни, да си извоюва място в живота й, независимо колко болезнено може да се окаже това и за двамата.

Когато Рамона отново го погледна, видя, че той й е протегнал ръка. Без да се замисли, тя я пое.

— Сега накъде? — попита младата жена, сякаш се подразбираше, че те двамата ще прекарат остатъка от деня заедно. Пръстите му, стиснали нейните, бяха топли и силни. А погледът му, който не се откъсваше от нея, можеше да означава само едно…

— Искаш ли да посетим Националния резерват за птици? — предложи младият мъж, ала въображението му продължаваше упорито да рисува картината на тиха хотелска стая с огромно и меко легло. Какво толкова имаше в тази жена, което го караше да се чувства така млад и влюбен? Стори му се, че се задушава и пое дълбоко въздух.

— Ако смяташ да се качваме на автобус, не е ли по-добре първо да си напиша завещанието? — попита Рамона и двамата избухнаха в смях.

— Не е необходимо. Аз проявих достатъчно здрав разум и наех кола.

— Браво на теб! Умник!

Резерватът се намираше на малък остров, където гъстата гора от мангови дървета беше отлично убежище за птиците.

— Не се учудвам, че си избрал именно тези острови за първото пътешествие на „Александрия“ — предпазливо рече Рамона. — Предполагам, че е трябвало доста да поспориш с членовете на управителния съвет? — опипа почвата тя, възнамерявайки да разбере с каква власт разполага управителният съвет на компанията. Ако играта загрубееше и Деймън се превърнеше в неин открит враг, не би било зле да знае дали може да разчита на поддръжка сред директорите в собствената му компания.

При мисълта, че управителният съвет би могъл да му диктува какво да прави, Деймън избухна в смях.

— Не! Единственият мъж, чието мнение има значение за мен, е Ралф Орнсгууд.

Тя кимна. Бе прочела всичко за дясната ръка на Деймън Александър. Трябваше на всяка цена да се запознае с Ралф Орнсгууд — би могла да научи някои интересни неща от кухнята на компанията.

— Значи просто заявяваш на управителния съвет да върви по дяволите, така ли? — продължи с въпросите младата жена и усети как пулсът й се учестява.

— Доста често — призна той, чудейки се какво точно иска да разбере тя. Застана нащрек, ала когато тя го погледна, той просто невинно й се усмихна.

— В такъв случай си спокоен и се чувстваш в безопасност? — продължи младата жена, внезапно обнадеждена. Ако Деймън е уверен в себе си и в поста си, тогава вероятно нямаше нищо общо с Кийт и не стоеше зад купуването на тези 5% от собствените си акции. В такъв случай…

— В бизнеса никога не можеш да се чувстваш сигурен и в безопасност, Рамона — тихо рече младият мъж и спря. Тя внезапно осъзна, че се бяха отклонили от пътеката и вече бродеха навътре сред дърветата. Деймън бавно повдигна брадичката й с длан. — Все се намира някой, който ще се опита да ти отнеме това, което ти принадлежи — гласът му бе твърд и студен.

— И какво трябва да направиш тогава? — задавено попита тя, усещайки скрития в него пресметлив и безмилостен бизнесмен.

— Трябва да направиш така, че да си дяволски сигурен, че никой няма да ти отнеме твоето. Ако някой е протегнал крадливите си ръце към теб, ти трябва да го изпревариш.

Рамона усети, че въздухът не й достига. Би трябвало да знае, че един толкова умен мъж като Деймън Александър винаги ще разполага със силен коз, за да бъде сигурен, че „Александрия“ ще си остане негов. И купува акции под чуждо име… Обаче самоубийството на Кийт проваля плана му…

Когато отново вдигна поглед към него, видя, че очите му са потъмнели. Лицето му бе напрегнато, обзето от някакви силни чувства, които не можеше да назове. Когато я взе в прегръдките си, сърцето й щеше да се пръсне.

— Ти стана много важна за мен, Рамона! И го знаеш, нали? — меко изрече младият мъж.

Кръвта закипя във вените й, а мислите й бясно запрепускаха. „В бизнеса никога не можеш да се чувстваш сигурен и в безопасност.“ Той със сигурност не беше в безопасност… Сега започваше да се убеждава, че този мъж по някакъв начин е отговорен за смъртта на Кийт. А какво ли би направил, ако знаеше, че тя притежава пет процента от акциите на скъпоценния му кораб? Или може би вече знае?! Рамона потрепери. Може би през цялото време е знаел коя е тя?!

Ала в този миг устните му се впиха в нейните и всичко друго престана да има значение. Рамона простена и тялото й се притисна към неговото, гърдите й се отъркаха в неговите, а омекналите й като желе крака се преплетоха с неговите. Като насън ръцете й се вдигнаха и се обвиха около шията му, а главата й се отпусна назад, отмаляла от силата на целувката. Мощна вълна, гореща като разтопена лава, се разля по цялото й тяло и младата жена отново простена, когато той бавно отдръпна устните си от нейните. Тя рязко отвори очи. Не помнеше кога ги бе затворила. Той отново наведе глава и горещите му устни се плъзнаха по шията й, а езикът му нежно облиза мястото, където пулсът й бясно туптеше. Рамона изохка, този път по-силно. Усети, че раменете й се облягат на нещо твърдо. Без да разбере как, двамата бяха приближили до древните развалини на Аруак и сега тя се облягаше върху един старинен камък. Доктор Р. М. Кинг вероятно би замряла от възхищение пред древните индиански руини, ала жената в ръцете на Деймън Александър не даваше и пет пари за тях.

Рамона извика тихо, когато топлият му език се плъзна покрай ухото й и нежно описа няколко кръга. Почувства, че сърцето й ще се пръсне, когато ръцете му се плъзнаха надолу и обхванаха гърдите й. Ахна, когато пръстите му стиснаха леко набъбналите зърна и нежно започнаха да ги разтриват. Прониза я сладка болка и й се прииска да изкрещи от копнеж и желание. Искаше да почувства изгарящите му устни му върху зърната си… искаше… просто искаше! Рамона поклати глава и се отдръпна. Пое дълбоко дъх. Ръцете й все още обгръщаха шията му. Кожата под пръстите й бе толкова гладка, толкова невероятно гореща.

Ако веднага не направеше нещо, и двамата щяха да изгорят в безумното си желание.

Постави треперещата си ръка на гърдите му като преграда между телата им. Той неохотно я пусна. Лицето му бе зачервено, а сивите му очи — потъмнели. И двамата дишаха тежко. Деймън отстъпи крачка назад. Тя бе толкова красива, облегната върху древния камък! Сребристата й коса се пилееше по раменете, щръкналите зърна на гърдите й опъваха памучната блузка, а дългите й прекрасни крака бяха леко свити в коленете.

— Съжалявам — промълви младият мъж, но още докато изричаше думата знаеше, че лъже. Не съжаляваше! Копнееше да направи това още от първия миг, в който я видя.

Рамона пое дълбоко въздух.

— Забрави — изрече с треперещи устни, ала знаеше, че самата тя никога няма да го забрави. Никога! Докато е жива! Беше ужасяващо да е толкова силно привлечена от своя враг.

Бавно се отдръпна от скалата и без да си кажат нито дума повече, двамата се упътиха към колата, отново превърнали се в обикновени туристи. Направиха снимки, разгледаха и Националния парк на острова, вечеряха в уютен ресторант крехки свински котлети с пикантен сос, задушени в специален дървен съд.

По-късно се върнаха на плажа. Прехласваха се по великолепния залез. Ала когато Деймън взе ръката й и бавно и нежно я целуна, Рамона вече знаеше.

Желаеше го с цялото си сърце.

Желаеше да го накара да си плати за всичко.