Максин Бари
Карибски нощи (13)

Глава 12

Санта Лусия

Грег стоеше на капитанския мостик и напрегнато се взираше в приближаващата суша. Не можеше да потисне трепетното вълнение, което го изпълваше. Двата върха — големият и малкият Питон — пронизваха чистото синьо небе.

— Наблюдавай внимателно яхтите, идващи от залива Мариго — тихо нареди на Джим капитанът. — И кажи на пристанищния лоцман, че сме готови.

След това отиде да провери дали всичко в машинното отделение работи нормално. Пътниците щяха да станат след около час и Грег предпочиташе дотогава корабът да е в пристанището. Влизането на толкова голям плавателен съд в малкото пристанище изглеждаше доста изнервящо отстрани и можеше да обезпокои пасажерите.

 

 

Верити Фокс прелистваше замислено брошурата, опитвайки се да си избере маршрут за деня. Ала пред очите й все беше изражението на Грег, когато миналата вечер напускаше каютата й. Тъкмо бе оградила с кръгче минералните бани в Суфриер и се канеше да отбележи и Волкано Драйв, когато телефонът иззвъня. Тя вдигна слушалката. Искаше й се да е Грег, ала разумът й казваше, че е много по-вероятно да е майка й. Не беше нито единият, нито другият.

— Верити? Как са нещата при теб?

— Гордън! — гласът на приятеля й, долетял сякаш от някакъв отдавна забравен свят, бързо я върна към действителността.

— Да, аз съм — последва дълга пауза и най-накрая Гордън тихо рече: — Трябва да те видя, Верити! Важно! Много важно! Коя е следващата спирка на кораба?

— Ъъ… Мартиника. Гордън, ти не би прелетял цялото това разстояние просто така. Какво има?

Гордън се изкашля.

— Не мога да говоря по телефона, Верити. Просто трябва да ми повярваш. Къде можем да се срещнем на Мартиника?

Верити нямаше никаква представа. Никога досега не бе стъпвала там.

— Можеш да дойдеш на кораба. Ще уредя да те пуснат на борда. Има толкова много желаещи да разгледат този плуващ дворец, така че ти няма да бъдеш единственият.

Гордън облекчено въздъхна.

— О, това е чудесно! По кое време ще бъдете в пристанището?

Младата жена бързо прелисти разписанието и му съобщи датата и часа. Обаче ледените пръсти на страха я заопипваха и тя се разтрепери.

— Гордън… нещо се е случило, нали?

— Да. Нещо напълно неочаквано.

— Хубаво или лошо?

— Хубаво, поне така мисля аз… Виж, трябва да тръгвам. Чака ме доста работа. Наистина съжалявам, че не мога да ти кажа нищо повече, Верити.

Верити кимна.

— Смяташ да извършиш нещо… нередно, нали? — промълви накрая тя.

— Е, не е нещо, което се забранява от Хипократовата клетва — мрачно отвърна той и затвори.

Верити дълго стоя със слушалката в ръка, втренчила невиждащ поглед в телефона. Какво, по дяволите, ставаше?

 

 

Анс Кастанет бе плаж, разположен на север от Суфриер, рай за гмуркачите с красивите си подводни рифове. Елегантната сграда на хотела, сгушена сред дърветата, предизвикваше възхищението на туристите, излегнати лениво на пясъка. Само един от гостите не удостои дори и с бегъл поглед екзотичния пейзаж, докато се качваше на задната седалка в лъскавия черен ягуар.

— Към пристанището ли, сър? — попита шофьорът.

Джо Кинг кимна и се усмихна.

— Да, трябва да посрещна един кораб.

 

 

Рамона и Деймън не забелязаха черния „Ягуар“, който ги последва. Докато колата пътуваше към „Хълмовете на радостното бъдеще“, Рамона гледаше като омагьосана прекрасните алени цветове на жасмина, нежните лилии, хибискусите и олеандрите. Намираха се в царството на бананите и Рамона почти се разочарова, когато Деймън зави към залива Мариго и спря.

— Познавам един местен жител, който притежава яхта. Ако искаш, можем да я наемем за един ден и да се отправим към Анс ла Ре.

— Чудесно — съгласи се младата жена и слезе от колата. Докато го следваше по улицата към пристанището, сякаш танцуваше заедно със стотиците пеперуди. Вече знаеше, че Деймън е опитен яхтсмен и затова не се изненада, че приятелят му се съгласи да им даде яхтата си за един ден. След час двамата вече бяха в открито море. Сами!

Изправен на едно възвишение, Джо Кинг насочи бинокъла си към яхтата, фокусирайки го върху русата жена на палубата. Тя бе много по-красива, отколкото бе очаквал.

Продължаваше да я наблюдава, когато Рамона свали жълтата си рокля. Прекрасно изваяното й тяло бе покрито със семпъл бял бански костюм. Тя представляваше зашеметяващ контраст с тъмната красота на спътника си. Мъжът и жената на борда изглеждаха като създадени един за друг. Джо Кинг стисна яростно ръце и ноктите му се впиха до болка в дланите. Обаче му трябваше още, за да е напълно сигурен, когато предприема първата стъпка.

 

 

Беше прекрасно да се носиш срещу вятъра с огряно от слънчевите лъчи лице, но Деймън закотви яхтата в едно усамотено заливче и излезе на палубата. Рамона го очакваше. Той дълго се взира в нея. Младата жена лежеше върху синя хавлиена кърпа, а дългата й сребристоруса коса се бе разпиляла по раменете й като разтопено бяло злато. Тя усети присъствието му, рязко отвори очи и Деймън смаяно ахна.

— Никога няма да свикна с очите ти — меко рече той. — Те блестят с цвета на светлосиньо небе в горещ летен ден.

Рамона преглътна с усилие. Гърлото й внезапно бе пресъхнало.

— По-добре да те заслоня от слънцето, преди да си изгоряла — бързо рече Деймън и разтвори огромен червен плажен чадър, който моментално ги скри от любопитните погледи на минаващи наблизо ветроходни яхти или ниско прелитащи хеликоптери.

Рамона леко потръпна от хладната сянка, но в този миг Деймън коленичи до нея и горещината отново я заля. Очите му бяха тъмни, с цвета на разтопено олово и желанието бавно се надигна в утробата й. Устните й се разтвориха, сякаш се бореше за глътка въздух. Винаги бе знаела, че рано или късно ще стигнат дотук. Знаеше го, когато той нае яхтата, знаеше го още през онази вечер, когато го видя за пръв път и когато танцуваха заедно. Струваше й се, че го бе знаела през целия си живот. Той бавно се надвеси над нея, очите му не се отделяха от лицето й, а пръстите му леко се плъзнаха по гладката повърхност на банския и обхванаха едната й гърда. Рамона простена и се изви като погалена котка. Докосването му беше толкова чувствено, толкова еротично, че тя едва не изкрещя. Под пръстите си Деймън почувства как зърното й набъбва и се втвърдява, а в очите й блясват сребристи искри.

От устните му се изтръгна тихо стенание, той наведе глава и я целуна. Зави му се свят от меките и топли женски устни, от сладостта на езика й, от уханието на косите й. Обичаше усещането на гладката й кожа под пръстите си, докато ръцете му галеха голите й рамене. Сетне се спряха отзад на врата й и я придърпаха по-близо, а целувката му стана по-страстна. Прокара пръст по брадичката й, надолу по извивката на дългата шия и спря на една от презрамките на банския. Двамата се гледаха, без да проговарят, и Деймън бавно отдръпна презрамката. Пред него се откри заоблената й млечнобяла гърда с розово връхче и той стисна челюсти, опитвайки се да възпре желанието си да разкъса банския й и да я обладае. Пръстът му се плъзна и под другата презрамка и я свали. Рамона изохка и потръпна от очакване, когато той се наведе и устните му докоснаха щръкналото зърно, копнеещо за ласките му. Внезапно в тишината се разнесе продължително стенание и в първия миг Рамона не разбра, че излиза от нейното собствено гърло. В същия миг езикът му облиза зърното й, а тялото й потръпна и краката й широко се разтвориха. Почувства топлата влага между бедрата си. Трескаво протегна ръце, за да свали шортите му. Деймън й помогна да отстрани и тази преграда между телата им. Отдолу не носеше нищо и силната му, дълга и твърда мъжественост се притисна до бедрото й. Рамона изохка, обляна от мощна вълна на желание.

— Деймън! — промълви тя. — О, Деймън…

Никога не бе подозирала, че тялото й ще реагира по този начин. Никога не бе очаквала, че някога ще бъде обзета от такава страст, която бушува във всяка клетка, готова всеки миг да експлодира. Но имаше и нещо друго… нежност… и любов! Деймън леко се отдръпна от нея и тя разочаровано отвори очи. Ала в следващия миг силните му ръце дръпнаха надолу банския и го смъкнаха, разкривайки плоския й корем и сребристо златистите косъмчета между бедрата й. При вида на нежния триъгълник той затаи дъх, омаян от красотата й, а сетне припряно издърпа докрай коприненото парче плат и го захвърли на палубата. Без да откъсва поглед от лицето й, Деймън повдигна единия й крак и целуна изящната извивка на ходилото. Рамона извика и тялото й се загърчи от незадоволено желание. Имаше чувството, че по вените й тече разтопена лава. Тя бе опъната струна на арфа, трептяща под чувствителните пръсти на маестрото.

Деймън почувства страстта й и сърцето му преля от радост. Тя го желаеше не по-малко, отколкото той нея! Устните му нетърпеливо се придвижиха по-нагоре и нежно целунаха вътрешната извивка на коляното. Рамона безпомощно извика и краката й се разтрепериха. Очите й се разшириха още повече, когато той нежно, но решително разтвори тръпнещите й бедра и тя видя как в тъмните му като буреносни облаци очи просветна ярка мълния. Той се наведе и устните му се впиха в сърцевината на нейната женственост. Рамона стенеше, а главата й рязко се отпусна назад. Ръцете й се разтвориха широко и пръстите й безпомощно се вкопчиха в дъските под нея. Изохка, усещайки, че езикът му навлиза още по-дълбоко. Вече нищо нямаше значение, освен този горещ език, проникващ все по-навътре и по-навътре в стегнатото и влажно влагалище. Нищо нямаше значение, освен този мъж и това прекрасно, вълнуващо и опасно като наркотик любене. Нищо нямаше значение… Щеше да умре, ако сега той спреше…

Внезапно зъбите му лекичко захапаха мъничката и скрита пъпка на женствеността. Младата жена замря. Тялото й затрепери, когато за втори път в живота й започнаха да я обливат мощните вълни на оргазма, заличавайки всички разумни мисли и оставяйки единствено усещането за великолепен екстаз.

Измина дълго време, преди невероятното удоволствие да се уталожи и тялото й да се отпусне в сладка отмала. И тъкмо тогава устните му погалиха корема й. Напрежението отново заприижда. Когато устните му обхванаха едното й зърно и алчно го засмукаха, Рамона вече отново гореше. Коляното му се мушна между бедрата й, а твърдата му мъжественост се притисна към вътрешната страна на единия крак. Тежестта на тялото му й бе приятна и зърната на гърдите й отново се втвърдиха, когато малките косъмчета на мускулестите му гърди се отъркаха в тях. Рамона знаеше, че само след миг изцяло ще бъде негова и очите й се разшириха.

— Деймън — промълви тя, опитвайки се да го предупреди и да му обясни. Ала когато той повдигна глава и я погледна, тя разбра, че не е необходимо.

— Всичко е наред — меко изрече младият мъж, взе ръката й и я насочи надолу към члена си, пулсиращ от желание. Тя ахна, когато пръстите й докоснаха твърдата като желязо мъжественост — беше гладка и нежна като кадифе. Голям и много по-дълъг, отколкото бе очаквала. Очите й се разшириха още повече.

— Ти знаеш… — започна тя, но в същия миг усети как вагината й се стегна от желанието да го почувства вътре в себе си.

— Няма от какво да се страхуваш, Рамона — меко каза той, но гласът му дрезгавееше от едва сдържаната страст. — Това е инструмент на удоволствието… — не можа да продължи, защото единият й пръст леко погали главичката на члена му и Деймън потрепери. Очите му станаха тъмни като нощта, устните му се разтвориха в безмълвен екстаз и Рамона почувства трепетния триумф на женската си власт над този силен мъж. Ала тя знаеше, че скоро, много скоро, това, което сега държеше в ръката си, ще проникне дълбоко в нея и ще я изпълни с невероятно удоволствие и наслада. При тази мисъл горещите вълни на желанието заляха цялото й тяло, изпълвайки я с великолепното усещане, че е жива. Най-сетне истински жива! Къде отиде спокойствието на безопасността? Къде изчезнаха годините, през които градеше своята самозащита? Тук беше единствено Деймън Александър и неговото тяло, неговата любов и собственото й желание и копнеж по него.

— Люби ме, Деймън! Искам да ме накараш да крещя!

Деймън изохка. Последните й думи сломиха самообладанието му. Усещаше горещата влага между бедрата й и знаеше, че е готова за него. Сграбчи ръцете й и ги разпери настрани. Рамона потръпна от примитивната радост да усеща цялата тежест на тялото му върху себе си и леко повдигна бедра. В следващия миг главичката на члена му проникна в нея, тя изпъшка и тялото й се стегна от очакването. Сетне той вече бе дълбоко вътре в нея.

Нищо до този момент не я бе подготвило за това, което избухна в нея. Той я изпълваше докрай и след първоначалната кратка болка, последва невероятната наслада. Бедрата й уловиха неговия ритъм. Той леко се отдръпваше и сетне отново проникваше все по-навътре. Всеки тласък усилваше удоволствието й. Вече мислеше, че цялото й тяло ще експлодира. Ноктите й се бяха забили в раменете му и Деймън стенеше от желание. Мускулите й го обгръщаха като стоманена ръкавица и той ръмжеше като животно, уловено в капан, което обаче не иска да се освободи. Деймън усети, че освобождението му наближава и стисна зъби, за да отложи още малко върховния миг. Бедрата му се изопнаха от напрежение и той проникваше отново и отново в нея. Краката й се мятаха върху палубата, а ноктите й се забиваха в раменете му. Рамона се изви за последен път и викът й се понесе високо в синьото небе. Беше варварско. Беше диво. Беше опасно.

Беше живо.