Филипа Грегъри
Другата кралица (8)

Зимата на 1568 г., Хамптън Корт: Джордж

— Но защо кралицата иска тя да бъде отведена в замъка Тътбъри? — питам Уилям Сесил: от всички в Англия именно той винаги знае всичко; той търгува с тайни. Той е именно човекът, който има монопол върху секретността. — Чатсуърт ще бъде по-подобаващ. Със сигурност кралицата би предпочела ние да я подслоним в Чатсуърт? Да си кажа честно, самият аз не съм бил в Тътбъри от години; но вие знаете, че Бес купи Чатсуърт заедно с предишния си съпруг и ми го донесе като зестра, и го е направила наистина прекрасен.

— Кралицата на шотландците няма да бъде дълго с вас — меко казва Сесил. — И аз бих предпочел тя да е в къща с един-единствен вход покрай помещението за стражите, която може да бъде добре охранявана, вместо да й дам възможност да се взира навън през петдесет прозореца към красив парк и да се измъква през половин дузина врати в градините.

— Нима мислите, че можем да бъдем нападнати?

Потресен съм дори само при мисълта за това. Едва по-късно си давам сметка, че той, изглежда, познава землището на замъка Тътбъри, което е странно, защото никога не го е посещавал. Звучи така, сякаш го познава по-добре от самия мен, а как е възможно това?

— Кой знае какво може да се случи, или какво ще си науми да стори жена като нея, или каква подкрепа ще успее да привлече? Кой би помислил, че двайсет образовани благородници, изрично инструктирани и осведомени, с добре подготвени свидетели и съвършени доказателства, ще седнат да разследват поведението й, ще видят най-скандалния материал, писан някога, а след това ще станат от местата си, без да са решили нищо? Кой би помислил, че аз ще свикам трибунал три поредни пъти, и пак няма да успея да постигна осъдителна присъда? Нима всички сте толкова омаяни от нея?

— Осъдителна присъда? — повтарям. — Правите го да звучи като съдебен процес. Мислех, че е съвещание? Казахте ми, че е разследване.

— Боя се, че в това отношение на нашата кралица са направили лоша услуга.

— Но как? — питам аз. — Мислех, че правим това, което тя поиска. Тя сама спря разследването, с думите, че е несправедливо спрямо шотландската кралица. Та нима тя не обяви шотландската кралица за невинна по всички обвинения? Със сигурност би трябвало да сте доволен. Нима нашата кралица не е доволна, че проведохме щателно разследване, но не успяхме да открием нищо срещу нейната братовчедка? И при положение, че е така, защо нашата кралица не покани кралица Мери да живее с нея в двора? Защо изобщо е нужно тя да идва при нас? Защо да не живеят в хармония като родственици — кралица и наследница, сега, след като името й е изчистено?

Сесил избухва в сподавен смях, който не успява да заглуши, и ме плясва по рамото:

— Знаете ли, вие сте именно човекът, който може да ни направи услугата да я пази на сигурно място — топло казва той. — Мисля, че вие сте най-почтеният мъж в Англия, наистина. Съпругата ви има право да ме предупреждава, че сте човек, който изключително много държи на честта си. А кралицата ще ви е задължена, ако бъдете добър настойник на нейната скъпа братовчедка. Сигурен съм, че всички сме толкова щастливи, колкото и вие, че разследването изчисти името на шотландската кралица и сега знаем, че тя е невинна. Вие доказахте невинността й, слава на Бога. И всички ще трябва да приемем последствията.

Разтревожен съм и не крия това от него.

— Не сте искали тя да бъде оневинена? — казвам бавно. — И искате тя да бъде в Тътбъри, а не обсипвана с почести в Чатсуърт? — Имам усещането, че нещо не е наред. — Трябва да ви предупредя, господин секретар: ще се отнасям справедливо към нея. Ще трябва да поискам аудиенция и да попитам нашата кралица какви са намеренията й.

— Единствено добри — казва той гладко. — Както и моите. Както и вашите. Нали знаете, че кралицата ще ви покани да станете член на Частния съвет?

Ахвам.

— Частния съвет?

Отдавна очаквах това. Моето родово име е моята препоръка, но се наложи да чакам дълго този момент: това е чест, за която копнеех.

— О, да — казва той с усмивка. — Нейно величество ви има толкова голямо доверие. Поверява ви тази задача, и други, които ще последват. Готов ли сте да служите безпрекословно на кралицата?

— Винаги го правя — казвам аз. — Знаете, че винаги го правя.

Сесил се усмихва:

— Знам. Затова пазете кралицата и я дръжте на сигурно място заради нас, докато сме в състояние да я върнем спокойно в Шотландия. И гледайте да не се влюбите в нея, драги Талбот. Казват, че е наистина неустоима.

— Под носа на моята Бес? И при положение, че сме женени от по-малко от година?

— Бес е вашата гаранция, както вие сте нашата — казва той. — Предайте й най-топлите ми благопожелания и й кажете, че следващия път, когато дойде в Лондон, трябва да се отбие в дома ми. Сигурно ще иска да види как напредвам с него. И ако не греша, сигурно ще иска да вземе назаем някои от моите планове: но не може да ми краде строителите. При последното й идване я открих потънала в разговор с моя мазач. Изкушаваше го да избяга, за да изрисува с цветни мотиви имението й. Зарекох се, че вече никога няма да й поверя някого от работниците си: тя ги отмъква, наистина. И я подозирам, че им вдига надниците.

— Тя ще се откаже от плановете си за строителство, докато се грижи за кралицата — отвръщам аз. — Във всеки случай, мисля, че досега трябва вече да е приключила с работата по Чатсуърт. Колко работа е нужна за една къща? Нима и сега не е достатъчно добра? Тя ще трябва да се откаже и от деловите си интереси: ще накарам своите управители да поемат работата й.

— Никога няма да я накарате да предаде на друг грижата за фермите и мините си, и тя никога няма да спре да строи — предрича той. — Голяма майсторка е тази ваша нова съпруга. Обича да строи неща, обича имуществото и търговията. Тя е жена, каквато рядко се среща, предприемач по сърце. Сигурно ще построи много къщи из цялата страна, и ще управлява именията ви като кралство, и ще организира флотилия от кораби за вас, и ще основе династия от вашите деца. Бес ще бъде удовлетворена едва когато всички те станат херцози. Тя е жена, на която единствено имуществото внушава чувство за сигурност.

Никак не ми е приятно, когато Сесил говори така. Самият той се издигна от духовник до лорд толкова внезапно, възползвайки се от успехите на кралицата, че му харесва да смята, че всички са натрупали състоянието си благодарение на падението на църквата, и че всяка къща е построена с камък от абатствата. Той хвали Бес и умението й да се справя с деловите въпроси, само за да намери оправдание за себе си. Възхищава се на печалбите й, защото иска да мисли, че подобни придобивки са достойни за възхищение. Но забравя, че някои от нас произхождат от велик род, който е бил богат много преди църковните земи да бъдат заграбени от алчни парвенюта; а някои от нас имат титли, които се предават от поколения насам. Някои от нас са пристигнали тук като нормански благородници през 1066 г. Това наистина означава нещо, макар и само за някои от нас. Някои от нас са достатъчно заможни и без да крадат от свещениците.

Но е трудно да кажа каквото и да било от това, без думите ми да прозвучат надменно.

— Моята съпруга не прави нищо, което не е подобаващо на положението й — казвам, а Сесил се изсмива тихо, сякаш знае точно какво си мисля.

— У графинята и нейните способности няма нищо, което да не приляга на положението й — казва той гладко. — А нейното положение наистина е много високо. Вие, Талбот, сте най-видният благородник в Англия, всички знаем това. И постъпвате правилно, като ни го напомняте, за да не би някога да направим грешката да го забравим. И всички ние в двора ценим здравия разум на Бес: тя е наша любимка от много години. С огромна наслада я наблюдавах как се омъжва за все по-високопоставени мъже. Разчитаме на нея да превърне замъка Тътбъри в приятен дом за шотландската кралица. Графинята е единствената домакиня, която можем да имаме предвид. Никой друг не може да подслони кралицата на шотландците. Всеки друг дом би бил твърде обикновен и посредствен. Никой освен Бес няма да знае как да се справи. Никой освен Бес не може да се представи така блестящо.

Това ласкателство от страна на Сесил би трябвало да ме задоволи: но явно се връщаме отново към Бес, а Сесил би трябвало да помни, че преди да се оженя за нея, тя беше жена, появила се от нищото.