Филипа Грегъри
Другата кралица (102)

Януари 1572, замъкът Шефилд: Бес

Не изпитвам особена обич към шотландската кралица, Господ ми е свидетел, но една жена трябва да има по-кораво сърце от моето, за да не я защити от новия гост в нашия дом и неин временен тъмничар, Ралф Садлър. Той е коравосърдечен злонравен старец, напълно невъзприемчив към каквато и да било форма на красотата, независимо дали става въпрос за белия скреж по дърветата тук, в замъка Шефилд, или за бледата, измъчена красота на шотландската кралица.

— Имам заповеди — казва ми дрезгаво той, след като тя се е оттеглила от масата за вечеря, неспособна да го изтърпи дори за миг повече, докато той сърба шумно яхнията си с месо и зеленчуци. Тя прошепва, че има главоболие, и излиза от стаята. Иска ми се и аз да можех да се измъкна толкова лесно, но аз съм господарката на голям и знатен дом и трябва да изпълня дълга си към своя гост.

— Заповеди ли? — питам учтиво и го гледам как отново загребва с лъжицата си голямо количество и го поднася към голямата си уста.

— Да — казва той. — Да я защитавам, да я закрилям, да й преча да избяга, и ако всичко друго се провали… — Той прави ужасен жест с обърнатата си хоризонтално ръка, дълго прерязващо движение през собствената му шия.

— Готов сте да я убиете?

Той кимва:

— Не може да й позволим да се освободи — казва той. — Тя е най-голямата опасност, пред която се е изправяла тази страна.

За миг си помислям за испанската армада, която, казват, Филип готвел точно сега в страховитите си корабостроителници. Помислям си как папата настоя всички от старата вяра да проявят неподчинение спрямо кралица Елизабет, упълномощавайки ги да я убият. Спомням си за французите и шотландците.

— Как е възможно да бъде такава? — питам аз. — Та тя е само една жена. Сравнете я с всичко друго, пред което сме изправени.

— Защото тя е символна фигура, като фигурите на носовете на корабите — казва той рязко. — Защото е французойка, защото е шотландка, защото е католичка. Защото никой от нас няма да спи спокойно в леглото си, докато тя е свободна.

— Изглежда малко жестоко да трябва една жена да умре, защото вие не можете да спите — казвам язвително.

С това си спечелвам строг поглед от този суров стар човек, който очевидно не е свикнал да разговаря с жена, която има собствено мнение.

— Научих, че тя е спечелила на своя страна вас, и вашия съпруг — казва той злобно. — Научих, че особено той бил много омаян.

— И двамата служим добре на кралицата — казвам твърдо. — Както нейна светлост знае, както знае и добрият ми приятел лорд Бърли. Никой досега не се е съмнявал в почтеността на милорд. А аз мога да служа добре на нейна светлост и въпреки това да не искам да видя шотландската кралица убита.

— Вие може и да сте способна на това — казва той мрачно. — Но аз не мога. И очаквам, че след известно време повече ще бъдат хората, които мислят като мен, отколкото онези, които мислят като вас.

— Тя би могла да загине в битка — казвам аз. — Ако, да не дава Господ, има битка. А може да загине и от ръката на платен убиец. Но не може да бъде екзекутирана, тя е от кралско потекло. Не може да бъде обвинена в държавна измяна, тя е миропомазана кралица. Никой съд не може да я съди.

— О, кой го казва? — пита той внезапно, като оставя лъжицата си и обръща към мен едрото си лице.

— Законът на страната — заеквам аз. Той е почти стряскащ с едрата си фигура и с гнева си. — Законът на страната, който защитава както великите, така и обикновените хора.

— Законът е това, което ние кажем, че е — надуто изрича той. — Както тя може тепърва да открие, както може един ден да разберете и вие. Законът ще бъде такъв, какъвто ние кажем, че трябва да бъде. Ние създаваме законите и онези, които ни отправят закани или ни плашат, ще открият, че са извън закрилата на закона.

— Тогава това не е никакъв закон — изтъквам аз. В края на краищата аз съм съпруга на лорд-канцлера на Англия. — Законът трябва да защитава висшестоящите и нисшите, невинните, и дори виновните, докато тяхното престъпление бъде доказано.

Садлър се изсмива — груб, висок смях.

— Това може да е било така в Камелот — казва той грубо. — Но сега светът е различен. Ние сме готови да използваме законите срещу нашите врагове, готови сме да намираме доказателства срещу нашите врагове, а ако няма нито закон, нито доказателства, тогава сме готови да създадем нови, специално заради тях.

— Тогава не сте по-добри от тях — казвам тихо, но на висок глас се обръщам към виночерпеца си и казвам: — Още вино за сър Ралф.