Филипа Грегъри
Наследството на Болейн (52)

Ана, дворецът Ричмънд, 15 юли 1540

Мисля, че най-лошо е чакането: а сега единственото, което правя, е да чакам. Чакам да чуя какво обвинение ще скалъпят срещу мен, чакам да ме арестуват и си блъскам ума да измисля как мога да се защитя. Двамата с доктор Харст се съгласихме, че трябва да напусна страната, дори ако това означава загуба на правото да претендирам за трона, нарушаване на брачния договор и разрушаване на съюза с Клев. Дори ако означава, че Англия ще се присъедини към Франция във война срещу Испания. За мой ужас това, че не успях в тази страна, може да означава, че Англия е свободна да започне война в Европа. Единственото, което се надявах да донеса на тази страна, беше мир и сигурност, но провалът ми с краля може да изпрати народа й на война. И аз не мога да го предотвратя.

Доктор Харст смята, че моят приятел лорд Лайл и моят поръчител Томас Кромуел със сигурност ще умрат и че аз ще бъда следващата. Сега вече не мога да направя нищо, за да спася Англия от този изблик на жестокост. Това, което мога да направя за себе си, е да се опитам да спася собствената си кожа. Няма начин да предвидя какво ще бъде обвинението и няма как да се предпазя от него. Няма да има възможност да бъде предявено обвинение в съдебна зала, няма да има нито съдии, нито съдебни заседатели. Няма да има шанс да се защитя от измисленото от тях обвинение, каквото и да е то. Лорд Лайл и лорд Кромуел ще умрат по силата на кралски указ за лишаване от граждански права — за него е нужен единствено подписът на краля. Кралят, който вярва, че е напътстван от Бог, сам се е превърнал в божество с пълна власт да се разпорежда с живота и смъртта. Не може да има съмнение, че планира и моята смърт.

Колебая се: като някаква глупачка изчаквам няколко дни с надеждата, че положението не е толкова лошо, колкото изглежда. Мисля си, че кралят може да получи добър съвет от разумни мъже. Моля се Бог да му проговори с думи на здрав разум, а не да го увери отново, че собствените му желания трябва да бъдат на първо място. Надявам се, че майка ми може да ми прати вест, да ми каже какво би трябвало да сторя. Надявам се дори по някакво чудо да получа съобщение от брат си, в което той казва, че няма да им позволи да водят процес срещу мен, че ще предотврати екзекуцията ми, че изпраща хора да ме отведат у дома. После, в същия ден, когато доктор Харст каза, че ще дойде с шест коня и аз трябва да съм готова за тръгване, той идва при мен без коне много мрачен, и казва, че пристанищата са затворени. Кралят не пуска никого да влиза или излиза от страната. На никакви кораби не е позволено да плават. Дори и да можехме да се доберем до крайбрежието — а да избягаме, би означавало да признаем вината си — няма да можем да отплаваме. Превърната съм в пленница в новата си родина. Няма как да се прибера у дома.

Като някаква глупачка си бях мислила, че трудното ще е да се промъкнем покрай стражите на вратата ми, да намерим коне, да напуснем двореца, без някой да съобщи за изчезването ни и да ни последва. Но не, кралят е всевиждащ, подобно на бога, за когото се мисли. Достатъчно трудно щеше да е дори само да напуснем двореца, но сега не можем да се качим на кораб за дома. Изоставена съм на този остров. Кралят ме държи в плен.

Според доктор Харст това означава, че веднага ще дойдат да ме отведат. Кралят е затворил всички пътища за излизане от страната, за да може да уреди да бъда съдена, намерена за виновна и обезглавена, преди собственото ми семейство дори да успее да научи за арестуването ми. Никой в Европа не може да изрази протест или да порицае стореното! Никой в Европа дори няма да узнае, докато всичко свърши и аз бъда мъртва. Сигурна съм, че това е вярно. Сигурно ще се случи след броени дни, може би дори утре.

Не мога да спя. Прекарвам нощта на прозореца, гледам и чакам първия проблясък на зората. Мисля си, че това ще бъде последната ми нощ на земята, и повече от всичко друго съжалявам, че пропилях живота си. През цялото време се подчинявах на баща си, а после на брат си, пропилях последните месеци в опити да удовлетворя краля, не ценях мъничката искрица, представляваща мен, моята неповторима същност. Вместо това подчиних волята и мислите си на мъжете, които имат власт над мен. Ако бях като исландския сокол, с който ме сравняваше баща ми, щях да летя нависоко, да гнездя на самотни, студени места и да се нося на крилете на волния вятър. Вместо това бях като затворен в клетка сокол, винаги вързана и понякога с покрита с качулка глава, никога свободна и понякога сляпа.

Кълна се в Бога, че ако преживея тази нощ, тази седмица, ще се опитам да бъда вярна на себе си в бъдеще. Ако Бог ме пощади, ще се опитам да му покажа почитта си, като бъда себе си, самата себе си: не като бъда сестра, или дъщеря, или съпруга. Лесно е да дам това обещание, защото не мисля, че ще ми се наложи да го удържа. Не мисля, че Бог ще ме спаси, не мисля, че Хенри ще ме пощади. Не мисля, че ще оживея след следващата седмица.

Докато навън става светло, а после светлината става златиста от лятното утринно слънце, все така седя до прозореца. Донасят ми малка чаша ейл и резен хляб с масло, докато гледам реката, за да зърна леко развяващия се кралски флаг и да чуя ритмичното потапяне и замахване на веслата, пристигането на кралската баржа, която идва да ме отведе в Тауър. При всеки барабанен удар, разнасящ се през реката, за да помогне на гребците да спазват ритъма, чувам как сърцето ми повтаря като ехо глухите му удари, и си мисля, че това са те, дошли да ме отведат днес. Странно тогава, че когато най-сетне идват, едва привечер, не е цял отряд, а само един мъж, Ричард Биърд, който пристига неочаквано с малко корабче, докато аз се разхождам в градината, с пъхнати в джобовете студени ръце и натежали от страх крака. Той ме намира в усамотената градина, където се разхождам сред розите, свела глава към цветовете, но неспособна да доловя аромата на напълно разцъфналите цветя. Отдалече сигурно му приличам на щастлива жена, млада кралица в градина с рози. Едва когато се приближава, той вижда колко бяло е безизразното ми лице.

— Ваша светлост — казва той и се покланя ниско, като на кралица.

Кимвам.

— Донесох писмо от краля — той ми подава писмото. Вземам го, но не разчупвам печата.

— Какво пише? — питам.

Той не се и преструва, че става дума за личен въпрос.

— Целта на писмото е да ви съобщи, че след месеци на съмнение кралят е решил да разгледа внимателно въпроса за брака си с вас. Той се опасява, че този брак не е действителен, тъй като вече сте била обвързана с договор за брак. Ще има разследване.

— Той казва, че не сме женени? — питам аз.

— Той се опасява, че не сте били женени — поправя ме той внимателно.

Поклащам глава:

— Не разбирам — казвам глупаво. — Не разбирам.

 

 

После идват всички: половината Таен съвет пристига с антуража и слугите си, всички идват да ми кажат, че трябва да се съглася на разследване. Не се съгласявам. Няма да се съглася. Те ще останат цяла вечер с мен тук в двореца Ричмънд. Няма да вечерям с тях. Няма да дам съгласието си. Никога няма да се съглася.

На сутринта ми съобщават, че три от моите дами ще бъдат повикани да се явят пред онези, които провеждат разследването. Отказват да ми кажат какво ще ги питат, не искат дори да ми кажат кой ще бъде принуден да отиде да свидетелства срещу мен. Искам от тях да ми дадат копия от документите, които ще бъдат представени като доказателство пред следствието, а те отказват да ми позволят да видя каквото и да било. Доктор Харст се оплаква от това отношение и пише на брат ми; но знаем, че писмата ще бъдат изпратени едва когато вече е твърде късно, всички пристанища са затворени и от Англия не могат да се изпращат никакви новини. Ние сме сами, аз съм сама. Доктор Харст ми казва, че преди процеса срещу Ана Болейн имало разследване относно поведението й. Разследване — точно както ще разследват и моето поведение. Дамите от нейните покои били разпитвани какво е говорила и вършила, точно както ще бъдат разпитвани и моите. Показанията, събрани при този разпит, били използвани на процеса срещу нея. Била произнесена присъда срещу нея, а кралят се оженил за Джейн Сиймор, нейна придворна дама, преди да изтече месецът. Срещу мен дори няма да има процес, всичко ще стане само с подписа на краля: само толкова. Наистина ли ще умра, за да може кралят да се ожени за малката Кити Хауърд? Възможно ли е наистина това — да е нужно да умра, така че този старец да може да се ожени за момиче, с което би могъл да си легне на цена, малко по-висока от тази на една рокля?