Филипа Грегъри
Наследството на Болейн (110)

Бележка на автора

Ана Клев и Катрин Хауърд са двете съпруги на Хенри VIII, които са ни най-малко познати: както толкова често се случва, мислим си, че ги познаваме добре. В това художествено предаване на действителните факти се опитах да пренебрегна общоприетото становище, че едната съпруга е била грозна, а другата — глупава, да разгледам внимателно живота и положението на тези две толкова млади жени, които за кратко са били най-важните жени в Англия, две последователни съпруги на почти безумен мъж.

Основните исторически факти относно героите са такива, каквито ги описвам тук. Не успях да открия много подробности за детството на Ана Клев: помислих си обаче, че болестта на баща й и деспотизмът на брат й са интересни в светлината на взетото по-късно решение да се възползва от възможността да остане в Англия. По онова време за красотата и очарованието й се говори много и те са показани в портрета от Холбайн. Смятам, че именно злополучната среща в Рочестър кара Хенри да я отблъсне от сериозно наранена суетност. Заговорът за обвиняването й в магьосничество като алтернатива на развода е добре документиран, особено от историчката Рета Уорник, и очевидно е лъжа точно толкова, колкото и останалите показания относно брака, предоставени на разследването.

Сведенията за детството на Катрин Хауърд са по-богати, но извлечени почти изцяло от показания, дадени срещу нея. Моят художествен разказ разглежда историческите факти и съм склонна да проявя разбиране към Катрин като младо момиче в един двор от далеч по-възрастни и по-образовани хора. Смятам, че оцелялото й писмо до Томас Кълпепър показва едно много младо, искрено влюбено момиче.

Образът на Джейн Болейн, лейди Рочфорд, е почерпен от историята — малцина романисти биха се осмелили да измислят такъв ужасен човек, какъвто, изглежда, е била тя. Тя наистина дава най-важните показания, довели до обезглавяването на съпруга и зълва й, и изглежда не съществува обяснение за това, освен ревност и решимост да запази наследството си. Тя е до смъртния одър на Джейн Сиймор и дава показания, които биха могли да се използват за изпращането на Ана Клев на ешафода (което съвпада с моите описания). Показанията срещу нея и собствените й признания ясно показват, че тя е подтиквала Катрин Хауърд към прелюбодеяние, напълно съзнавайки смъртната опасност, заплашваща младата кралица. Предположението, че е правила това с цел да помогне на кралицата да забременее, е мое. Предполагам, че се е преструвала на луда в надеждата да се спаси от ешафода, но се надявам, че, както в тази книга, така и в „Другата Болейн“, успявам да покажа, че Джейн Болейн никога не е била напълно с ума си.

На моя уебсайт philippagregory.com има родословно дърво на семейството и още информация, послужила като основа за написването на този роман.