Филипа Грегъри
Наследството на Болейн (99)

Ана, дворецът Ричмънд, ноември 1541

Преместиха Кити Хауърд в Сионското абатство и я държат като затворничка, само с няколко от дамите й. Арестуваха двама млади мъже от домакинството на баба й и те ще бъдат изтезавани, докато признаят каквото им е известно, а после ще бъдат изтезавани, докато признаят онова, което искат да чуят от тях. Дамите й, които се ползваха с нейното доверие, също са отведени в Тауър за разпит. Негово величество кралят се е върнал от двореца Оутландс, където се беше усамотил да размишлява, и отново е дошъл в Хамптън Корт. Казват, че е много мълчалив, много опечален, но не и разгневен. Трябва да благодарим на Бога, че не е разгневен. Ако не изпадне в някой от пристъпите си на отмъстителна ярост, може би ще потъне в самосъжаление и ще изпрати кралицата в изгнание. Ще анулира брака си с нея на основание отвратителното й поведение — това са точните думи, които е изрекъл пред парламента. Дай Боже да се съгласят с него, че тя не е подходяща за кралица, и бедното дете да може да бъде освободено, а приятелите й да се приберат у дома.

Тя би могла да отиде във Франция: ще бъде истинска наслада за придворните там, на които суетността и хубостта й ще се сторят съблазнителна гледка. Или навярно би могла да бъде убедена да живее на село, както живея аз, и също да се нарече сестра на краля. Би могла дори да дойде да живее при мен и можем да бъдем приятелки, както в старите дни, когато аз бях нежеланата от него кралица, а тя беше желаната от него придворна дама. Тя може да бъде изпратена на хиляда различни места, където не може да навреди на краля и където глупостта й може да кара хората да се смеят и където би могла да съзрее и да се превърне в разумна жена. Със сигурност всички са съгласни, че тя не може да бъде екзекутирана. Тя просто е твърде млада, за да бъде екзекутирана. Това не е жена като Ана Болейн, която кроеше планове и с хитрост си проправяше път към трона с продължили шест години усилия, а след това беше погубена от собствената си амбиция. Това е момиче, чиято способност за преценка е не по-голяма от тази на някое от нейните котенца. Никой не би могъл да е толкова безчувствен и суров, че да изпрати такова дете на дръвника. Слава Богу, кралят е тъжен, а не разгневен. Моля те, Господи, дано парламентът да го посъветва, че бракът може да бъде анулиран, и дано дадат небесата архиепископ Кранмър да се задоволи с изпадането на кралицата в немилост заради любовните прегрешения от детството й и да не започне да разследва лекомислените й постъпки след брака.

Не знам какво става в двора тези дни, но я видях на Коледа и на Нова година, и тогава си помислих, че е готова за любовник и се надява на любов. И как би могла да се спре? Тя е момиче, навлизащо в женствеността, омъжена за съпруг, достатъчно стар да й бъде баща, един болнав мъж, импотентен мъж, може би дори луд. При тези обстоятелства дори една разумна млада жена щеше да се обърне за приятелство и утеха към някой от младите мъже, които се събират около нея. А Катрин е кокетка.

Доктор Харст пристига на кон от Лондон да ме види и в мига, щом пристига, отпраща дамите ми, за да можем да говорим насаме. От това разбирам, че новините от двора са мрачни.

— Какви са новините за кралицата? — питам го веднага щом те излизат от стаята и сме се настанили пред огъня един до друг като заговорници.

— Все още я разпитват — казва той. — Ако има да се научи още нещо, ще го изтръгнат от нея. Държат я затворена в покоите й в Сион, не й е позволено да се среща с никого. Не я пускат дори да се разхожда навън в градината. Чичо й я е изоставил и тя няма приятели. Четири от дамите й са затворени под ключ заедно с нея: биха си тръгнали, ако можеха. Най-близките й приятели са арестувани и ги разпитват в Тауър. Казват, че тя плаче непрекъснато и ги умолява да й простят. Твърде разстроена е, за да се храни или да спи. Казват, че е решила да умре от глад.

— Бог да е на помощ на бедната малка Кити — казвам аз. — Бог да й е на помощ. Но те със сигурност имат достатъчно доказателства за анулирането на брака й с краля? Той разполага с достатъчно доказателства, за да се разведе с нея и да я пусне да си върви?

— Не, сега търсят доказателства за по-лоши неща — кратко казва той.

И двамата замълчаваме. И двамата знаем какво има предвид той с това, и двамата се опасяваме, че може да има по-лоши неща за откриване.

— Дойдох да ви видя заради нещо още по-сериозно — казва той.

— Мили Боже, какво по-лошо може да има?

— Научих, че кралят обмисля да ви приеме обратно като своя съпруга.

За миг съм толкова зашеметена, че не мога да кажа нищо, после сграбчвам украсените с резба ръкохватки на креслото си и гледам как връхчетата на пръстите ми побеляват.

— Невъзможно е да имате предвид това.

— Точно това имам предвид. Франсоа, кралят на Франция, силно желае вие двамата да сключите повторен брак и брат ви и кралят да се съюзят с него във война срещу Испания.

— Кралят иска нов съюз с брат ми?

— Срещу Испания.

— Могат да направят това без мен! Могат да сключат съюз без мен!

— Кралят на Франция и вашият брат искат да бъдете възстановена като кралица, а кралят иска да се отърве от спомена за Катрин. Ще бъде точно както е било. Ще бъде, сякаш тя никога не е съществувала. Сякаш вие току-що сте пристигнали в Англия и всичко може да протече по план.

— Той е Хенри Английски, но дори той не може да върне времето назад! — изкрещявам, оттласвам се, за да стана от стола си, и започвам да крача из стаята. — Няма да го направя. Не се осмелявам да го направя. Той ще нареди да ме убият, преди да е изтекла и една година. Той е човек, който избива съпругите си. Той взема някоя жена и я унищожава. Това се е превърнало в негов навик. Това ще ме убие!

— Ако той се държи почтено с вас…

— Доктор Харст, спасих се от него веднъж, аз съм единствената му съпруга, измъкнала се жива от брака! Не мога да се върна, за да си сложа главата на дръвника.

— Уведомен съм, че той ще ви предложи гаранции…

— Това е Хенри Английски! — Нахвърлям се върху посланика. — Това е човек, който е убил три съпруги, а сега строи ешафода за четвъртата! Не съществуват гаранции. Той е убиец. Ако ме изпратите в леглото му, аз съм мъртва.

— Той ще се разведе с кралица Катрин, сигурен съм в това. Поставил е въпроса пред парламента. Те знаят, че тя не е била девствена, когато се е омъжила за него. Вестта за скандалното й поведение е разпратена до посланиците във всички кралски дворове в Европа, за да я съобщят. Тя е публично назована като блудница. Той ще я отхвърли. Няма да я убие.

— Как можете да сте толкова сигурен?

— Той няма причина да я убива — казва внимателно той. — Вие сте превъзбудена, не разсъждавате ясно. Тя се омъжи за него под фалшиви претенции, това е грях и тя се е провинила. Той обяви това. Но тъй като не са били женени, тя не го е направила рогоносец. Той няма причина да прави друго, освен да я остави да си отиде.

— Тогава защо търси още доказателства срещу нея? — питам аз. — След като разполага с достатъчно показания, за да я заклейми като блудница, да я опозори и да се разведе с нея? Защо са му нужни още доказателства?

— За да накаже мъжете — отвръща той.

Очите ни се срещат: никой от нас не знае в какво дръзваме да вярваме.

— Страхувам се от него — казвам нещастно.

— И би трябвало, той е страховит крал. Но той се разведе с вас и спази дадената пред вас дума. Сключи справедливо споразумение с вас и се погрижи да живеете в мир и благоденствие. Може би ще се разведе с нея и ще сключи споразумение с нея, може би сега такъв е начинът му на действие. Тогава може да поиска отново да се ожени за вас.

— Не мога — казвам тихо. — Повярвайте ми, доктор Харст, дори ако сте прав и той се покаже милостив, дори великодушен към Катрин, не бих посмяла да се омъжа за него. Не мога да понеса отново да съм омъжена за него. Все още всяка сутрин коленопреклонно благодаря на Бог, че имах късмет да се измъкна предния път. Когато съветниците ви попитат, или брат ми ви попита, или френският посланик ви попита, трябва да им кажете, че съм приела положението на неомъжена, сама жена. Смятам се за обвързана с предишно обещание за брак, както каза сам кралят. Точно както каза той: аз не съм свободна да се омъжа. Убедете ги, че това е невъзможно. Кълна се, че не мога да го направя. Няма да сложа отново главата си на дръвника и да чакам да чуя изсвистяването на стоварващата се секира.