Филипа Грегъри
Наследството на Болейн (61)

Джейн Болейн, дворецът Оутландс, 30 юли 1540

След като спечели своята роза без нито един трън, кралят е твърдо решен да я държи близо до себе си. Половината придворни, изоставени в Уестминстър, изгубили връзка с всичко, случващо се тук, дори не знаят, че сватбата се е състояла. Това е интимното и най-близко обкръжение на краля — новата му съпруга, нейното семейство и само неговите най-доверени приятели и съветници: аз съм сред тях.

Отново доказах предаността си, отново съм довереницата, готова да каже всичко. Отново мога да бъда въведена в покоите на кралицата, в най-съкровените тайни на сърцето й: мога да бъда въведена там и да ми се има доверие, че ще я предам, ако се наложи. Бях доверена приятелка на кралица Катерина, на кралица Ана, на кралица Джейн, след това отново на кралица Ана и по време на службата си станах свидетелка как всички те или изпадат в немилост, или умират. Ако бях суеверна, щях да възприема себе си като разнасящ чума вятър, който носи смъртта с топъл полъх, нежно като едва доловим шепот.

Но не съм суеверна и не си правя труда да мисля за ролята, която изиграх в тяхната смърт, позор или изпадане в немилост. Аз изпълнявах своя дълг към краля и към семейството си. Изпълнявах дълга си дори когато това ми струваше всичко: загубата на моята любов и на честта ми. Бога ми, дори на собствения ми съпруг… но е безсмислено да се сещам за Джордж тази вечер. Той и без друго щеше да е доволен: още едно момиче от рода Хауърд на английския трон, една Болейн на най-желания пост. Той беше най-амбициозният от всички ни. Той пръв щеше да каже, че всички лъжи са си стрували, за да получа място в двора, да се присъединя към най-облагодетелстваното обкръжение на краля. Той пръв щеше да разбере, че има моменти, когато истината е ценност, която един придворен не може да си позволи.

Мисля, че той щеше да се изненада колко далече е стигнал кралят, колко лесно прави стъпката от властта към голямата власт и прекрачва в абсолютната власт. Джордж не беше глупак: мисля, че ако беше тук сега, щеше да ни предупреждава, че един крал, чиято воля и желания нищо не може да обуздае, не е велик крал (както го уверяваме ние), а чудовище. Мисля, че когато умря, Джордж знаеше, че кралят е стигнал пределите на тиранията и ще ги прекрачи.

Както явно е станало традиция за сватбите на краля, и тази е последвана от поредица екзекуции. Кралят урежда сметките си със старите неприятели, и с онези, подкрепяли предишната му съпруга. Смъртта на графа на Хънгърфорд и неговия глупав знахар сякаш потушава разнасяните шепнешком приказки за магьосничество. Той беше обвинен във всевъзможни видове некромантия и необуздани сексуални прегрешения. Няколко паписти са осъдени на смърт заради ролята си в заговора на лорд Лайл: сред тях е възпитателят на принцеса Мери. Това ще я натъжи, а освен това ще й послужи като предупреждение да внимава. Приятелството на Ана Клев не я предпази: тя отново е без приятели, отново е в опасност. Всички паписти и поддръжници на папистите са в опасност. За нея е по-добре да внимава. Хауърдови отново са на власт и подкрепят краля, който се освобождава от старите си врагове, за да ознаменува щастието си с новото момиче от рода Хауърд. Освен това избива шепа лютерани — предупреждение към Ана Клев и онези, които смятаха, че тя ще го отведе в лоното на реформираната религия. Когато коленичи да се моли до леглото си в двореца Ричмънд тази вечер, тя ще знае, че й се е разминало на косъм. Той ще иска тя да живее в страх до края на живота си.

Забелязвам, че Катрин коленичи за молитва, но не затваря очи: готова съм да се закълна, че не казва нищо повече от една „Аве Мария“. Тя сключва дългите си бели пръсти, коленичи и затаява дъх, но в ума й няма мисъл за Бога. Бих се обзаложила, че всъщност няма мисъл за каквото и да било. В тази хубава главица никога няма кой знае какво. Ако се моли за нещо, то е за самурени кожи, каквито получи кралица Ана за годежа си.

Разбира се, тя е твърде млада да бъде добра кралица. Твърде млада е, за да бъде нещо друго освен глупаво момиче. Тя няма и понятие от милосърдие към бедните, няма понятие какви задължения съпътстват заеманото от нея важно положение, никакво понятие как да управлява едно голямо домакинство, а какво остава пък за това, как да управлява една страна. Като си помисля за кралица Катерина, която беше удостоена с титлата на властваща кралица и ръководеше Англия в отсъствието на краля, ми идва да се разсмея на глас. Това дете не би могло да ръководи и домашен гълъб. Но тя е приятна и се нрави на краля. Чичо й, херцогът, я е научил доста добре на покорство и вежливост, а да следя за останалото е моя задача. Тя танцува много хубаво пред краля и седи тихо до него, докато той разговаря с мъже, достатъчно стари да й бъдат дядовци. Тя се усмихва, когато той се обръща към нея с някаква реплика, и му позволява да я щипе по бузата или да я прегръща през кръста, без да му се мръщи. На вечеря преди няколко дни той не можеше да си свали ръцете от гърдите й и тя се изчерви, но не се отдръпна, когато той я опипваше пред всички. Тя е възпитавана сурово — знае се, че херцогинята е възпитавала с тежка ръка момичетата си. Херцогът сигурно я е заплашил, че ще отиде на дръвника, ако не се подчинява на краля в мислите, думите и постъпките си. А, за да бъда честна към нея, тя и без друго е мило същество, радва се на подаръците на краля и е щастлива да бъде кралица. Лесно й е да бъде хубава и приятна пред него. Сега той не иска много. Не иска жена с висока интелигентност и морални стремежи като кралица Катерина, нито такава с бърз и огнен ум като Ана. Просто иска да се наслаждава на стройното й младо тяло и да й направи бебе.

Толкова по-добре, че придворните ги няма сега, в тези първи дни на брака им. Семейството й и онези, които са облагодетелствани от брака, може и да извръщат поглед и да се правят, че не виждат как той я блъска и се държи грубо с нея, а малката й ръчичка се губи в хватката му, как усмивката й не трепва, когато той се препъва с болния си крак, как тя се изчервява като роза от смущение, когато ръката му опипва слабините й под масата на вечеря. Всеки, който не извлича облаги от този неравен брак, би сметнал за потискащо да види как такова хубаво дете просто бива поднасяно на такъв стар човек. Всеки, който говори честно, би казал, че това е почти изнасилване.

Истински късмет е тогава, че тук никой никога не говори честно.