Филипа Грегъри
Наследството на Болейн (57)

Ана, дворецът Ричмънд, 12 юли 1540

Потвърдих писмено съгласието си с направените от разследването разкрития и всички свидетелстваха за това един след друг — великите мъже, дошли тук да спорят с мен, дамите, които наричах свои приятелки, когато бях кралица на Англия и те жадуваха да бъдат на служба в двора ми. Признах, че съм била обвързана с предишно обещание за брак и не съм била свободна да се омъжа, дори се извиних за това.

За мен тази нощ в Англия е мрачна, най-мрачната нощ, която някога съм преживявала. Няма да бъда кралица. Мога да остана в Англия по силата на ненадеждното благоволение на краля, а той да се ожени за малкото момиче, което беше моя придворна дама, или мога да се прибера без пукнат грош у дома, да живея с брат си, чиято омраза и небрежност ме докараха до това. Толкова съм самотна тази вечер.

Това е най-красивият дворец в кралството, разположен в собствен огромен парк и с изглед към реката. Бил построен от бащата на краля като голям представителен дворец за посрещане на видни гости в мирна, красива околност. Това прекрасно място ще бъде част от цената, която кралят предлага да плати, за да се отърве от мен. Освен това ще получа и наследството на семейство Болейн, техния фамилен дом: красивият замък Хевър. Изглежда, никой освен мен не намира това за забавно: че Хенри ще ме подкупи с дома, в който другата кралица Ана е прекарала детството си и който той притежава само защото я е обезглавил. Освен това мога да получа щедра издръжка. Ще бъда първата дама на кралството, втора по важност единствено след новата кралица и почитана и уважавана като сестра на краля. Всички ще бъдем приятели. Колко щастливи ще бъдем само!

Не знам как ще живея тук. Да си призная честно, не мога да си представя какъв ще е животът ми след тази нощ, след тази тъмна нощ. Не мога да се прибера у дома при брат си: бих се срамувала като бито куче, ако трябва да отида у дома при него и да кажа, че кралят на Англия ме е зарязал, свиквайки събрание от архиепископи, за да се освободи от мен, предпочел пред мен хубаво младо момиче, моя собствена придворна дама. Не мога да си отида у дома и да кажа това. Не мога да си отида у дома и да се изправя пред този позор. Не мога да си представя какво ще ми кажат те, как ще живея като презряна блудница в братовия си двор. Не е възможно.

Значи ще трябва да остана тук. Никъде другаде няма убежище за мен. Не мога да отида във Франция или Испания или дори в собствена къща някъде в Германия. Нямам пари да купя такова място, а ако напусна Англия, няма да разполагам с щедра месечна сума, няма да ми плащат ренти. Земите ми ще бъдат дадени на някого другиго. Кралят настоява да живея в неговото кралство, разчитайки на великодушието му. Не мога да се надявам и че друг мъж ще ми предложи дом. Никой няма да се ожени за мен, знаейки, че нощ след нощ съм лежала под краля, докато той е правил упорити напразни усилия и не е могъл да се застави да извърши акта. Никой мъж няма да ме намери съблазнителна, когато знае, че мъжествеността на краля се е спаружвала при вида ми. Кралят е признал пред приятелите си, че са го отблъснали тлъстият ми корем, провисналите ми гърди и миризмата ми. От тези думи ми идва да потъна в земята от срам. Освен това, след като всички духовници в Англия потвърдиха, че съм била сгодена за сина на Лотарингския херцог, това ще бъде препятствие пред всеки брак, който бих поискала да сключа в бъдеще. Ще трябва да се изправя пред живота на сама жена, без любим, съпруг или другар. Ще трябва да се изправя пред самотен живот без семейство. Никога няма да имам собствено дете, никога няма да имам син, който да ме наследи, никога няма да имам собствена дъщеря, която да обичам. Ще трябва да бъда монахиня без манастир, вдовица без спомени, съпруга в продължение на шест месеца и въпреки това девица. Ще трябва да заживея живота на изгнаница. Никога повече няма да видя Клев. Никога вече няма да видя майка си.

Това е сурова присъда за мен. Аз съм млада жена, само на двайсет и пет години. Не съм сторила нищо лошо. И въпреки това ще остана сама завинаги: нежелана, самотна и в изгнание. Наистина, когато един крал е божество в собствените си очи и следва собствените си желания, страданието се стоварва върху другите.